Игри на късмет: хазарт и комар

Игрите на късмет – хазарт и комар

Като хора винаги сме склонни само към печалба и никога не бихме искали да загубим. Затова никой от нас не би се заел с търговия, в която загубата му ще бъде по-голяма от печалбата. Тогава ние извеждаме следното правило от нашия търговски живот: „Всяка работа, която ни води до загуба и е далече от печалбата, трябва да бъде изоставена.” Ето затова Всевишният Аллах в Корана ни казва: „Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.” (Бакара, 2:219)

Всевишният Аллах казва:

„О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делата на сатаната. Странете от нея за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и игра на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете? /Ал-Маиде - 90 -91/

Игрите на късмет са: комара, залаганията, евро футбола, тотото, бързи пари и др. Това всичко е изяждане от богатството на хората, без право и с измама, което Всевишния Аллах е възбранил.

Всевишният Аллах казва:

„И не изяждайте своите имоти помежду си с измама…” /Ал-Бакара – 188/

Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:

„Наистина има хора, които се разпореждат с богатството на Всевишния Аллах, без право и с измама, но за тях на Съдния ден е Джехеннема.” /Бухари – 3118/

Свещени месеци,дни и нощи 2012 г.

Ислямският календар:свещени месеци,дни и нощи 2012 г.

Свещени дни и нощи 2012

2012 година, Хиджри 1433/1434

3/4 февруари – Рождението на Пратеника на Аллах Мухаммад, Саллаллаху алейхи уе селлем;
22 май – начало на Трите свещени месеца;
24/25 май – нощта Регаиб;
16/17 юни – нощта Мирадж;
4/5 юли – нощта Бераат;
20 юли – начало на месец Рамазан;
14/15 август – нощта Кадр /една от последните 10 вечери от месец Рамазан/;
18 август – Арефе;
19 август – Рамазан Байрам;
24 октомври – Арефе;
25 октомври – Курбан Байрам;
24 ноември – Ашуре.

...................................................

Mübarek Günler ve Geceler 2012

MEVLİD KANDİLİ - 03/04 ŞUBAT- CUMA/CUMARTESİ

ÜÇ AYLAR BALANGICI - 22 MAYIS SALI

REGAİB KANDİLİ - 24/25 MAYIS -PERŞEMBE/CUMA

MİRAC KANDİLİ - 16/17 HAZİRAN CUMARTESİ/PAZAR

BERAT KANDİLİ - 04/05 TEMMUZ ÇARŞAMBA/PERŞEMBE

RAMAZAN BAŞLANGICI - 20 TEMMUZ CUMA

KADİR GECESİ - 14/15 AĞUSTOS SALI ÇARŞAMBA

AREFE GÜNÜ - 18 AĞUSTOS CUMARTESİ

RAMAZAN BAYRAMI 1.GÜN - 19 AĞUSTOS PAZAR

KURBAN BAYRAMI AREFE - 24 EKİM ÇARŞAMBA

KURBAN BAYRAMI 1.GÜN - 25 EKİM PERŞEMBE

HİCRİ YILBAŞI - 15 KASIM PERŞEMBE

AŞURE GÜNÜ - 24 KASIM CUMARTESİ

Вярващите мюсюлмани винаги изпълняват свойте задължения и правят това, което религията им заповядва. Работят както за този свят, така и за отвъдното. Но ние сме хора и грешим, и желаем да ни бъде даден втори шанс в живота. Въпреки, че времето не може да бъде върнато обратно, Всевишния Аллах е дарил мюсюлманите с много свещени дни, нощи и месеци. Тези свещени за нашата религия празници са всъщност един благодат, едно божествено опрощение, дадена възможност за духовно извисяване и спасение на душите. Заради това всеки мюсюлманин трябва да добре да оползотворява тази възможност, за да спечели благосклонността на Аллах (с.т).
Какво трябва да прави мюсюлманинът през тези свети дни, нощи и месеци?
1- Да се прави повече ибадет, да се кланя намаз, да де пости, да се дава милостиня на бедните и т.н.
2- Да се прави мнаго дуа на Аллах.
3- Да се чете повече от Свещения Коран или да се слуша.
4- Да се прави тевбе и се иска опрощение от Аллах за сторените от нас грехове.
5- Да се прави зикир и се споменава Аллах (с.т).
6- Да се изпраща Селяту селям (поздрави) на Пратеника Мухаммед (с.а.с).
7- Всеки мюсюлманин да направи равносметка за живота, който е изживял и за напред.
8- Да се слушат повече религиозни проповеди (ваз-и насихат)
9- Да се посещават родителите, роднините и възрастните хора.
10- Да се прави дуа за умрелите мюсюлмани.
11- Да се помага на бедните, сираците и вдовиците с каквото е възможно.
12- Да се сдобрят скараните и да се реши проблема между тях.
13- Да се зарадват децата или големите с подаръци и др.
14- Да се разкаже на семейството, децата и останалите хора, за важността и значението на светите дни, нощи и месеци в исляма.
(Из: Основата на вярата и ибадета в исляма – Ю.Юзтоп бг.пр.)
---------------
Раджаб,Шаабан,Рамадан,Шауал,Зу-л-кида и Зул-л-хиджа.
Месеците Раджаб,Шаабан и Рамадан се знаят от мюсюлманите като "Трите месеца" и на тях се обръща специално внимание.През тези свещени месеци Великият Аллах дарява своите раби с повече обич и увеличава благосклонността и опрощението си.В хадисите се разказва,че именно тогава Пророк Мохамед е правил повече ибадети и е давал значителна милостиня на безимотните.През тези месеци се правят и много молитви за опрощение на греховете,кланят се намази,пости се и се прочита многократно Свещеният Коран.

Месец Раджаб е свещен поради факта,че в него се намират особено важните за всеки мюсюлманин нощи "Рагаиб" и "Мирадж"."Рагаиб" е първата петъчна нощ на месец "Раджаб",през която Пророкът е удостоен от Аллах с много високи почести,а "Мирадж" е Възнесението на Мохамед с помощта на малък Джибрил в небесните висоти.

Следващият месец Шаабан е важен с това,че през него се празнуват свещената нощ "Берат" (нощта на опрощението).Берат е 15-то число на Шаабан и дълбокият му символ означава пречистването на греховете.През тази нощ мюсюлманите искат прошка от Всевишния Аллах и дават обещания за праведен живот.

Месеците Раджаб и Шаабан са предвестници за идването на месец Рамадан (Рамазан).През месец Рамадан е низпослан Свещеният Коран и постенето става фард (фарз) за мюсюлманите.Божествената книга е дарена през благодатната нощ "Кадр".

Mесеците Зул-л-хиджа и Мухаррам са също месеци с много стойности.През Зу-л-хиджа се отива на поклонение хадж и се празнува Удхия (Курбан байрам).Мухаррам е първият в календара на мюсюлманите,начало на новата година по Хиджра.Десетият ден на този месец е свързан с някои важни събития,едно от които е свещения обичай "Ашура".

Благословени дни в ислямската традиция са:Маулид и Рагаиб кандил.
Маулид кандил е рождена дата на Пророка Мохамед (20.04.),а годината му 570 г. е приета като Годината на Слона.Според календара този априлски ден е дванадесетата нощ на месец Рабиу-л-ауал (вторият понеделник).Факт е,че Мохамед е роден в Мека и произхожда от рода Бану Хашим,принадлежащ към племето Курайш.Бащата на Пророка се казва Абд Аллах (Божи служител),а майка му Амина (вярна).

Легендата разказва,че малкият Мохамед се ражда със суннет и отрязан пъп.На гърба между двете лопатки бебето е белязано с пророчески знак (мухир нубуат).Къщата,където Расулуллах вижда бял свят,е известна като "Дар табаба".Мохамед е познат и с накои други имена:Ахмад,Махмуд,Мустафа,Сахаб'ул Беян,Сахаб'ул Хатем,Сахаб'ул Харауа,Набиу Рахма,Сахаб'ул Макам Махмуд.

В историята на исляма рожденият ден (маулид) на Пророка се чества за пръв път тържествено по времето на Фатимидите в Египет.Оттогава тази нощ се празнува в свещените градове Мека,Медина,както и по всички краища на мюсюлманския свят.

През същата нощ се случват и други събития:след силен земен трус се счупват идолите в "Кааба".срутват се колоните на императорския палат,изгасва Маджуси-хилядолетният факел на огнепоклонниците,изсъхва езерото Сава,местността Савая от своя страна се превръща в езеро.

Рагаиб кандил е първата петъчна нощ на месец Раджаб.Смисълът на тази дума означава благоволение и изобилни дарения.В тази нощ милостта,благоволението,щедростта и даренията на Всевишния Аллах са безкрайни.В същата петъчна нощ Мохамед е удостоен с пророческа мисия.

Други знаменателни нощи,които присъстват в ислямския календар,са "Исра и Мирадж","Берат" и "Кадр".
Двадесет и седмата нощ от месец Раджаб е "Исра и Мирадж".Чудото "Исра и Мирадж" е събитие,което е по волята на Великия Аллах и се случва година и половина преди преселението в Медина."Исра" е ози момент,когато Мохамед е оведен от Масджид-и Харам (Мека) в Масджид-и Акса (Иерусалим)."Мирадж" е Възнесението (издигането) в небесата на любимия на мюсюлманите Пророк,където му се разкриват божествени откровения.По този повод в Хадис-и Шариф се разказва следното:"В един момент,когато пророкът стоял до мястото,наречено хатим в харем-и Шариф,при него се явява ангел Джибрил.Той разкъсва гръдта на Мохамед,взима сърцето му и го измива с вода от кладенеца Замзам,вдъхва му вяра и мъдрост и отново го поставя на мястото му."

След тази случка Мохамед възсяда коня,наречен Бурак,който го отвежда от Мека в Медина.Мохамед преминава заедно с Джибрил през седем стълба на небесата>На седмото небе според мюсюлманската традиция се намира дървото Сидра(Лотос),където двамата срещат много от пророците и си разменят поздрави и благопожелания с тях.Джибрил се установява в мястото,наречено Сидрат-ул Мунтаха,а Пророкът продължава с друг кон на име Рафраф и се явява пред Трона на Всемогъщия Аллах.По времето на това чудо Аллах удостоява вярващите с три важни неща:петократния намаз (фард),последните аяти на сура "Бакара".части от сура "Ал-Исра",и опрощаването на греховете.

Издигането на стълбата (мирадж) е описано в първия аят на сура "Ал-Исра" (Нощното пътешествие) така:"Пречист е Онзи,Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия,околностите на която Ние благословихме,за да му покажем от нашите знамения.Той е Всечуващия,Всезрящия."

Нощта "Берат" е петнадесетият ден на месец Шаабан.Името на нощта означава пречистване и опрощаване на греховете.През тази нощ мюсюлманите дават отчет за деянията си,искат прошка от Всевишния Аллах и поменуват починалите близки.Значението и достойнствата на нощта "Берат" са обобщени от ислямските улеми в пет точки:

1.В Корана нощта "Берат"е определена като свещена.

2.През тази нощ Аллах дарява вярващите с опрощение и благодат.

3.Ибадетите през тази нощ са с много голяма стойност.

4.Берат е нощ за проверка на душевния мир и отчет на деянията.

5.През същата свещена нощ Мохаммед е дарен с правото шафаат-"Шафаат-и Узма" (Голямото застъпничество) или "Макам-и Махмуд" (Славният пост).В Махшар (мястото на Съдния ден) на Пророка е отсъдено правото да се застъпва за всички хора,с изключение на неверниците и двуличниците.

Свещената нощ "Кадр ("Лайлату-л кадр) е безспорно най-святата нощ на двадесет и седмия ден на рамадан (може да се празнува още и в навечерието на 23-ия или 25-ия ден).През "Кадр"е низпослан Свещеният Коран.Това е нощта.в която много ангели.на1ело с Джибрил,слизат за благодеяние на земята.за тази могъща нощ се разказва и в специална сура:"Ние го низпослахме в Нощта на могъществото.Но откъде да знаеш ти какво е Нощта на могъществото?Нощта ана могъществото е по-добра от хиляда месеца.Слизат ангелите и Духът (Джибрил) през нея-с позволението на техния Господ-За всяка повеля" (Сура Ал-Кадр/Могъществото;аяти 1-4).

Светата книга е низпослана изцяло чрез тайнството на Запазения скрижал(Ал-лаух ал-махфуз) на земното небе.Освен "Нощ на могъществото" и "Нощ на предопределението","Лайла-ту-л-кадр означава и "Нощ на почитта",защото тя е израз на почит,която Всевишния оказва на отдалите живота си за Него.

Мюсюлманите чествата през годината два големи празника:

Рамадан (Рамазан) и Удхия (Курбан байрам).Рамазан,месецът на говеенето,е тържество на поста над човешките страсти ижелания.Приема се,че по време на постите се води борба между доброро и злото.През този месец малките искат прошка от по-възрастните.Това става през последните три дена (т.н. Шекер байрам),когато младите обикалят къщите на своите близки.Така те заздравяват роднинските връзки и засвидетелстват приятелското си отношение и доверие.Аиду-л-фитр-празненството по повод завършването на говеенето,е през първия ден на месец Шауал.Рамазан е море на истината,в което се пречистват душите на хората.Това е най-големият подарък за мюсюлманите.

Курбан байрам е най-великият празник на мюсюлмюните.Той съответства на християнския Великден и еврейската Пасха.Навечерието на байрама се нарича Арифа (Арефе) и е посветен на мъртвите.Тогава се приготвят лакомства и се къносва жертвеното животно-обикновено агне.Клането се извършва от човек,който прочита преди това специална молитва (такбил) и който предната вечер е осветил ножа в джамията.Главата на агнето се обръща към Кибла (посоката на Мека и Медина).

През Курбан байрам миряните изпълват джамиите и принасят в жертва животни за благоволението на Създателя.Аиду-л-адха-празненството на жертвоприношението,е през десетия ден на месец Зу-л-хиджа.В този празник вярващите се обединяват под знамето,издигнато от исляма,за да възтържествува единството и братството на мюсюлманите.

Всяка сeдмица има един празничен ден-петък-и неговата важност произтича от груповата обедна молитва,задължителна за спазване от всеки мюсюлманин.Петъчният ден и нощ са извънредно ценни и направените ибадети през това денонощие имат много висока стойност.В този ден вярващитесе събирати се превръщат в едно цяло,като по този начин печелят благодатта на Аллаху Те'аля.В Хадис-и Шариф Пророкът Мохамед повелява следното:"От слънчевите дни най-благословен е петъчният ден."През този ден е сътворен първият човек и пророк Адем (Адам);през същия ден той влиза в Рая и пак през този ден той е изваден от там.Според традицията в петъчния ден ще настъпи Къамат (Къямет).

"Ашура" е също свещен ден (10-то число)-в края на първата декада на месец Мухаррам.В същия ден се случват доста важни събития:Аллаху Те'аля приема молитвата на Адем,корабът на Нух (Ной) засяда на връх Джуди,Юнус (Йона) излиза от корема на рибата,в същия ден се срещат след дълга разлъка Якуб (Яков) и Юсуф (Йосиф).Това е и денят,в който е създаден Раят (Джанна) и са сътворени по-главните ангели.

През "Ашура" е прието да се подпомагат бедните хора,да се сдобрят скараните и обидените и да се посещават болните.Правенето на чорба Ашура през този ден е традиция,която обаче не е задължителна.Според преданието,когато корабът на пророка Нух засяда на връх Джуди,вярващите вадят от торбата си наличната храна:пшеница,фасул,нахут и други и сготвят обща чорба.Това става именно през деня Ашура,откъдето идва и този обичай.

Хъдърлез е друга традиция,която отговаря на християнския Гергьовден(м.май) и се приема за начало на лятото.Празникът е посветен на мюсюлманските светци-Хъдър и Иляз,покровители на хората,животните и плодородието.Невруз (от персийското "нооруз"-нов ден) е друг почитан празник,който бележи настъпването на пролетта.За него са характерни ярките цветове и облекла.Невруз се приема за начало на новата календарна година при шиитите.

Религиозните обреди,в т.ч. и свещените месеци,дни и нощи,са неотменима част от делника и живота на мюсюлманският човек,в който той се включва по най-подходящия начин.Единственият път за спасение и щастие за вярващия е да върви по посоката,начертана от Славния Пророк,и да възхвалява името на Аллах.

Ид ал-адха

Празник на жертвоприношението.Познат също като Курбан байрям или Коч байрям.Отбелязва се в края на ежегодното поклонение в Мека на 10-ия ден от зу-л-хиджа,месеца на поклонението.Обредът по жертвопринасянето на чисти животни е свързан с онзи момент от живота на Ибрахим (Авраам),когато,за да изпита неговата вяра,Бог му повелява да принесе в жертва сина си Исмаил (Измаил);Авраам не се възпротивява и Бог заменя сина с овен.Само една част,обикновено една трета,от месото на животното се изяжда от семейството,извършило обреда.Останалото следва да се раздаде на бедните.За онези,които не са на поклонение,празникът предвижда посещения на джамии и гробовете на роднини.Продължава три дни и включва раздаване на подаръци и сладки,а също приемане на роднини и гостуване при тях.

http://islambgr.googlepages.com

Нощта Регаиб / Regaib kandili

Нощта Регаиб и Салат ал-Регаиб




Нощта Регаиб / Regaib kandili

Регаиб се нарича първата петъчна нощ от месец Реджеб. Тази нощ е наречена така заради изобилието от благодатта и опрощението на Аллах към своите раби.

Има предания, че през тази нощ дуата не се връща и се приема от Аллах, за това трябва по най-добрия начин да се възползваме от нея.

Пратеника (с.а.с.) през месеца, в който се намира нощта Регаиб правил много дуа, кланял нафиле (допълнителен) намаз, държал оруч, извършвал всякакъв вид добрини и обръщал голямо внимание на садаката.

Как да посрещнем нощта Регаиб?

• През този ден да говеем.

• Да четем Коран.

• Да прекараме времето от нощтния намаз до сутрешния в джамията, кланяйки намаз с джемаата.

• Да правим зикир т. е. да изричаме „Ля илахе иллеллах“, „Аллахумме салли аля сейидина мухаммедин уе аля али сейидина мухаммед“, „Естегфируллах“, „Субханеллах“, „Елхамдулиллях“, „Аллаху екбер“, „Ля хауле уе ля кууете илла билляхил алийил азим“

.........................................................................................

според други източници...

Сунна ли е салат ал-рега’иб и мустахаб ли е да се прави тази молитва?

Отговор :
Салат ал-рага’иб се отнася до определена нощ в месец Раджаб и е нововъведение (бид’а). Нощта е в първия петък на месеца, като молитвата е за времето между Магриб и ‘Иша и се предшества от пост в първия четвъртък на Раджаб.
Салат ал-рага’иб е внедрена и представена за първи път от Байт ал-Махди (Йерусалим) през 480г. по хижра. Няма сведения за нея нито от Пророка с.а.с, нито от асахаба или от който и да било от най-добрите поколения или имами. Единственото, което може да се каже, че това е нововъведение, което заслужава порицание и не е достойна за похвала Сунна.
Учените постоянно ни предупреждават за опасността от нововъведения и заблуди.
Ал-Науауи, Аллах да се смили над него, казва в ал-Мажму’ (3/548):
Молитвата, която е позната с името салат ал-рага’иб, е от 12 рака’ат, които се изпълняват между Магриб и ‘Иша в първия петък от месец Раджаб, изпълняването на 100 рака’ат в нощта Нусф Ша’бан (средата на месец Ша’бан), са осъдителни нововъведения. Никой не трябва да лекомислено да вярва, че са удостоверени с хадис, не са споменати нито в Куут ал-Кулууб или в Ихийа’ ‘Улум алДийн или да са в някой хадис на някоя от тези две книги. Никой не трябва да е лековерен и да следва имами, които пренебрегват правилата на молитвата и проповядват, че е мустахаб извършването им, но с в грешка по този повод. Имам Абу Мухаммед ‘Абд ал-Рахмаан ибн Исмаил ал-Махдис пише ценна книга и показва погрешността им. И е прав, Аллах да го помилва. Край на цитата.
Ибн ‘Абидийн пише в своята книга Хаашийа (2/26):
Казвам в ал-Бахр: Оттук разбираме, че е макрух да ставаме за салат ал-рага’иб, която е в първия петък на Раджаб, тя е нововъведение.
Учения Нур ал-Дийн ал-Махдис е написал много хубаво есе по темата, което се нарича Рад’ ал-Раджиб’ан Салат ал-Рагаиб, в което разглежда повечето коментари на ранните и на по-късните учени по тази тема, както и на четирите мадхаб. Край на цитата.
Ибн Хажр ал-Хайтами, Аллах да е милостив към него, е бил питан: Допустимо ли е да се прави салат ал-рага’иб с джама’ат или не?
Той отговорил: Салат ал-рага’иб е като познатата като Лайлат ал-нусф мин Ша’бан (средата на месец Шабан). Това са две осъдителни нововъведения и в хадис се казва, че това са маудо’ (измислици). Забранено е да се правят тези молитви независимо дали самостоятелно или в джама’ат.
Aл-Фатауа aл-Хикхийа aл-Kубрa, 1/216
Шейх ал-Ислам Ибн Таиймийа, Аллах да го помилва, е казал:
Що се отнася до новите молитви, които се правят в определено време, с определен брой рака’ат, с определени рецитирания, както молитвата салат ал- рага’иб в първия петък на месец Раджаб, в средата на месец Шаабан, нощта на 27 Раджаб, това са нововъведения, не са предписани от исляма, не са утвърдени от четиримата имаами или от надеждни учени...Неща като тези отварят вратите за промени в законите и ритуалите в исляма и въвеждат това, което Аллах не е отредил.
Aл-Фатaуa aл-Kубрa, 2/239
Шейх ал-Ислам е бил питан отново за тези неща и е казал:
Тази молитва не е правена от Пророка с.а.с или от някой от асахаба, или от тааби’ин или от имаамите на мюсюлманите...
Aл-Фатaуa aл-Kубрa, 2/262
В aл-Maусу’а aл-Фикхийа (22/262) казва:
Ханафи’ и Шафа’и са заявили, че молитви, като салат ал-рага’иб, лайлат ал-нусф през Шаабан, които се правят п оспециален начин и с определен брой рака’ат, са укорителни нововъведения.

...........................................................

Покаянието

Покаянието

Всеки мюсюлманин трябва много да се предпазва от изпадане в големите грехове и провинения, както и да не пренебрегва малките. Всяко човешко дело ще получи своето възмездие в Деня на възкресението, за доброто - добро и за злото - зло. Ако мюсюлманин изпадне в грях, той трябва да побърза с покаянието, да се обърне към Аллах и да поиска от Него прошка. Ако покаянието му е искрено, той трябва да се откаже от греха, в който е изпаднал, да се разкае за деянието си и твърдо да реши повече да не се връща към подобни деяния. Ако е отнел от някого нещо, като го е угнетил, трябва да му го
върне или да му поиска прошка. Ако се разкайва искрено, Аллах ще приеме неговото разкаяние и не ще го накаже. Покаялият се за грях е като човек без грях. Мюсюлманите трябва често да молят Аллах за опрощение. Всеки мюсюлманин е длъжен да моли опрощение за извършените от него малки или големи грехове.
Всевишният Аллах е казал:

"И казвах: "Молете вашия Господ за опрощение! Той е многоопрощаващ."
(Сура Нух: 10)

Честите молби за опрощение и разкаянието пред Аллах са черти на покорните вярващи.

Всевишният Аллах е казал:

"Кажи: "О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния. И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне."
(Сура Аз-Зумер: 53-54)

Енес (радиаллаху анху) предава, че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

"Всички деца на Адем правят грешки и най-добрите от тези, които правят грешки са тези, които най много се разкайват."
(Тирмизи)

Предава се от Ебу Хурейра (радиаллаху анху), че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
"Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, ако не грешахте, Аллах щеше да ви замени с хора, които грешат и след това искат опрощение от Аллах, за да ги опрости."
(Муслим)

Нравственият облик на Мухаммед (с.а.с)

Нравственият облик на Мухаммед (с.а.с)

На всички жители от град Мекка е бил всеизвестен високият морал, който притежавал Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) още преди получаването на божествено вдъхновение (уахий), т.е. преди пророчеството му. Всеки знае за неговата правдивост. Именно с това той (салляллаху алейхи уе селлем) спечелва доверието не само на мекканците. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) бил известен сред съплеменниците си с прозвището "Благоверният" (Ел-Емиин).
Неговият морал има коранически характер. На запитването от един мюсюлманин: "Би ли ми разказала за морала на Пратеника на Аллах?" отправен към Айша (радиаллаху анха), тя отговорила: "Ти не четеш ли Свещения Коран? Моралът на Пратеника на Аллах е този морал, който се съдържа в Корана."

Паралелно с това, самият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) споделя:

« Проводен съм, за да приведа достойнствата на добродетелните нрави в тяхната пълнота и завършеност. »
(Малик)

Много ясно се откроява моделът на ислямската нравственост в следващите две предания на нашия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем): "Най-добрият от вас е този, който притежава прекрасен морал" и "О, Аллах, дай ми здраве и добър нрав.". От важно значение е всички вярващи да си поставят за цел да вникнат добре в моралната ценностна система на Пратеника ни (салляллаху алейхи уе селлем).
От живота на Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлям) е видно, че той се отнасял с отзивчивост, съчувствие и човещина към хората, проявявал великодушие. Той обичал децата, сираците, слабите, самотните, нуждаещите се, овдовелите, слугите и робите, дори и пленниците. Към тях проявявал любов и милосърдие. Често освобождавал пленени, обръщал се към робите или прислугата със "сине мой" или с "дъще моя". Не правел никаква разлика между творенията на Всевишния. Отзовавал се на поканата и на свободния, и на роба, и на бедняка. Посещавал болните, дори да се намирали в най-отдалечения край на града. Приемал също извинението и оправданието на всеки. И срещнел ли някого, най-напред го поздравявал, а със сподвижниците си най-напред се ръкувал. Когато седял сред сподвижниците (сахабетата), примесвал се с тях и се превръщал в един от тях, т.е. не се държал като по-различен от тях. и сядал винаги там, където намерел свободно място. Докато той беседвал с хората, царял дух на благоразположеност и добросърдечност, на взаимна преданост и разбирателство. Никой не повишавал глас и срещу нищо свято не били отправяни оскърбления. Когато заговорел, събеседниците му се смълчавали и никой не проронвал и думичка дори. А Айша (радиаллаху анха) споделя: "Когато той говореше на някой, речеше ли човек можеше да изброи думите му." Всяка негова дума тежала на мястото си. В речта му нямало нищо излишно, ала и нищо пропуснато. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не влизал в безсмислена полемика и не се занимавал с безполезни дела. Не се интересувал от тайните на хората. Той не обичал лъжата. Не прекъсвал говорещите и ги изслушвал внимателно, спокойно. За него била характерна правдивостта, чистотата на душата, вежливостта. Той бил приятен събеседник. Бил винаги весел, земен, приветлив и благ, никога груб, нито непочтителен; не повишавал глас и не изричал непристойни думи, не порицавал хората, ала и не ги превъзнасял; отминавал с привидно безразличие онова, което не одобрявал, и насърчавал своите посетители като често казвал: "На драго сърце!". При проява на грубост към него избягвал да отмъщава, проявявал търпение. Дори вместо да го проклина се молел Аллах да му прости, понеже е невеж. Тези, които за първи път се срещали с него, оставали с приятно впечатление от неговата сериозност и уравновесеност.
Пратеникът на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) обичал реда. Всички свои дела и задължения вършел по прецизен план. Съобразявал се с времето за намаз и определял време за осъществяването на други ежедневни религиозни обреди, за приемане на гости и посетители. Също така отделял време за сън и почивка.
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) сплотявал, а не отчуждавал сподвижниците си. Той оказвал почит и уважение към първенците на всяко племе и ги поставял над съплеменниците им.
В ежедневния живот Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил обикновен и искрен. Обличал се с обикновени, но чисти и спретнати дрехи. Той обичал приятните аромати и благовонията, поради което често ги употребявал. Облеклото и храната му били от позволените (халал). Сам вършел личната си работа, от което изпитвал удоволствие. Подпомагал членовете на своето семейство в тяхната работа.
Роднините си той дарявал с внимание и грижи, ала никога не отдавал предпочитание на тях вместо на онези, които били по-достойни.
Бил много щедър. Търсещите помощ никога не оставали с празни ръце. Винаги, дори в недоимък, предпочитал да гладува, но да помага на нуждаещите се.
Когато Мекка разтворила пред него вратите си и той влязъл в нея с мюсюлманските войски, в този момент Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) преклонил глава и както си седял на камилата, почти докоснал с чело нозете си в израз на дълбокото си смирение пред Всевишния Аллах.
Не обичал да се възгордява и големее, както другите държавни първенци. При посещение у приятели не обичал да му стават на крака, като подчертавал, че и той като останалите е раб на Аллах, и по нищо не се отличава от тях. Стоял далеч от преструвките и ги ненавиждал.
Когато се движел, вървял като човек, устремен към целта си, а походката му издавала, че в душата му нямало нито тягост, нито леност, нито пък гордост.
Хората добре познавали широката му душа и възвишената му нравственост. Те гледали на него като на свой баща, а той пък ги възприемал като равни.
Тези етични ценности и норми на поведение, които притежавал Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) остават в наследство на мюсюлманите. Те оказват благотворно въздействие върху личността, тъй като ги очароват с морала си и ги пленяват с благородството си, от които те с искрено възхищение черпят знания и поуки.
Ето защо неговата нравственост е достойна за пример и заслужава уважението и почитта на вярващите. Аллах повелява на мюсюлманите да вървят по пътя на своя Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) и да се учат от прекрасните му качества и дълбоко вкоренената в душата му добродетелност.
В този смисъл Всевишният повелява:

« Пратеникът на Аллах е прекрасен образец за вас - за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах. »
(Сура Ал-Ахзаб: 21)

Норми при хранене

Норми при хранене

НЕОБХОДИМИ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПРЕДИ ХРАНЕНЕ:

* Храната, която ядем да е от халал и да е спечелена по честен път.

Всевишният Аллах повелява да ядем само чистото и позволеното:

« О, хора, яжте от онова по земята, което е позволено и приятно! »
(Сура Ал-Бакара: 168)

* Да се измият ръцете

Защото ако човек е работил или пипал мръсни предмети, по ръцете му са останали микроби.
В едно от преданията си Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:

« Измиването на ръцете преди ядене предпазва от бедност, а след ядене - от лудост. »

* Да се сяда скромно и прилично на масата. При положение, че храненето става на пода, сяда се върху глезена на левия крак, а десният се изправя свит към корема. По този начин е сядал Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). Забранено е да се яде и пие легнал.

* Да не се търсят недостатъци на храната. Нашият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) никога не е отправял упрек към храната.

НАВИЦИ ПРИ ХРАНЕНЕ:

* Трябва да се започне със следната дуа:

"Аллахумме барик фи ма резектена, фекина азабеннар"

"О, Аллах благослови ни с онова, което си ни дарил и ни предпазвай от мъчението на Огъня!"

След което да се произнесе "Бисмиллях" (в името на Аллах).
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

« "Когато някой от вас сяда да се храни, нека да спомене името на Всевишния Аллах. Ако забрави да Го спомене в началото, когато си спомни да каже "Бисмилляхи еууелюху уе ахируху"("В името на Аллах и за началото и за края.") »

* Да се пие с дясната ръка.

* Да се яде от това, което е пред вас, да не се подбира оттук-оттам.

* Хапката да е малка.

* Да не се бърза. Преди да се поеме храната, да не се посяга към следваща хапка.

* Да не се яде гореща храна и да не се духа по нея.

* Да не се изсипват остатъците от храната в друга чиния с храна.

* Храненето да приключи с прославяне на Всевишния Аллах като се каже:

"Елхамдулилляхиллези етамена уе секана, уе джеалена минел муслимин."

"Слава на Аллах, който ни нахрани и напои и ни стори мюсюлмани."

* Да се избягва преяждането.

Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

« Преяждането е майка на всички заболявания »

НАВИЦИ СЛЕД ХРАНЕНЕ:

* Ръцете да се измият с вода и сапун.

* Да се измие устната кухина за добър дъх и като грижа за зъбите (от сунната е да се използва мисуак).

ЗАПОМНИ!!!

Храната и питието са част от благодатта, която Аллах ти е дарил.
Бъди признателен на Аллах за тези блага и си спомняй за бедните, които няма какво да ядат.
Давай им подаяния (садака), за да увеличи Аллах благодатта за теб.

Всевишният Аллах казва:

« Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя.
Ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово. »
(Сура Ибрахим: 7)

Корупция

Корупция

Нечестно придобиване на благини от правоимащи служители се нарича корупция (рушвет). Рушветът е проява на непочтено, несправедливо и нечестно аморално поведение. Корупцията е един от пътищата за нечестно присвояване на чужда собственост, на нечестна печалба. Чрез рушвета се нарушава правото на неприкосновеност на чуждата собственост. Всевишният Аллах казва: « И не яжте своите имоти помежду си с измама, и не ги подхвърляйте на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки! » (Сура Бакара) Нито една форма на корупция не може да се оправдае. Държавните служители също нямата право да получават рушвет. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е изпратил служител да събира зекят. Когато се върнал, той казал: "Това е Ваше, а тези подаръци са за мен дадени." Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) съзрял несправедливостта в това и предупредил: "Ако казваш истината, иди си в бащината къща и почакай да видим тези подаръци дали ще дойдат при теб." Това означава, че има съществена разлика между рушвета и получаване на подарък. В определени условия може да се дава подарък за добре свършена работа. Корупцията е социална болест. Там, където тя е разпространена, няма единство и доверие между членовете на обществото, между управляващите и гражданите. Всеки се съмнява и мисли, че зад всяка работа, особено зад съдебни решения стои корупцията. Човек започва да мисли, че без рушвет не може да се разреши нито един проблем или да се получи желана работа. Обществото може да бъде разтърсено от несправедливи и корумпирани деяния. Ненравствеността ще нарастне и ще го залее. Всичко това води до разклащането на обществените устои и до социални взривове. Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) прокламира борба срещу корупцията (рущвета) като изрично подчертава: "Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) прокле онзи, който дава рушвет и онзи, който го взима." (Ахмед) Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е призовал да бъде прогонван всеки, който дава рушвет и накърнява правата на другите хора. Взимащият рушвет е прокълната за това, че по незаконен път и чрез измама присвоява чужд имот или труд. В мюсюлманското общество трябва да се създават такива условия, които пресичат корупцията и несправедливостта. Затова даващият и взимащият рушвет са прогонени извън милосърдието на Аллах. Същото се отнася и за посредниците при корупционни деяния.

Несправедливост

Несправедливост

За да разберем несправедливостта, трябва да я съпоставим с понятието справедливост. Справедливостта се определя като "всяко право да се предоставя с желание и воля на този, на когото принадлежи". А друго определение гласи: "едно нещо, което се поставя точно на съответното му място." Ислямската етика разглежда справедливостта като висша нравствена добродетел. Справедлив е онзи, който постъпва съобразно правдата, истината,, който уважава чуждото право.
Противоположното на справедливостта е несправедливостта. Ето някои форми на несправедливост: безчестие, тирания, гнет, деспотизъм и др. Несправедливостта се определя като "нещо, което не се предоставя на неговия собственик". Следователно тя е качество и навик, противоположен на справедливостта, честността и правдивостта, затова се определя като аморална постъпка. Несправедлив е онзи, който накърнява правата на другите, погазва истината и правдата.
Кои са несправедливитв постъпки? Несправедливост е незачитане на правдата и всяко слово или поведение, което е в разрез със справедливостта и истината. Затова човешките взаимоотношения трябва да се изграждат върху справедливостта. Човек трябва да е справедлив дори към своята личност.
От тези разяснения става ясно, че всички постъпки, които не съответстват на правдата и истината имат пряка връзка с несправедливостта. Тя се проявява под различни форми. Дори самото пренебрегване е несправедливост. Ако престъпникът не получи заслуженото наказание или пък при разпределение на благата се допуска предпочитание към определени слоеве, това е несправедливост. Ако един баща нехае и не осигурява необходимото образование на децата си, това е несправедливост. Накратко, ако не се гарантират правата на всеки се върши несправедливост.
Следователно, несправедливостта е деяние, което противоречи на повелите на Исляма и неговите етични норми. Съдружаването с Аллах (ширк) също е несправедливост към Него.

Всевишният Аллах в божествените коранични знамения и Неговият пратеник в соите напътстващи знамения повеляват на мюсюлманите да бъдат справедливи. Някои от тях са:

« Аллах повелява справедливост и добродетелност,... и възбранява покварата и порицаваното, и гнета..." »

"Несправедливите нямат приятел и помощник."

В знаменията и преданията винаги се повелява да има стремеж към справедливост. Справедливостта и справедливите мюсюлмани са възхвалявани, както от Аллах, така и от Неговия Пратеник. И нито в едно знамение или предание несправедливостта не е похвалена, препоръчана. Ислямът винаги се противопоставя на всякакъв род несправедливости. Несправедливите остават далеч от обичта и благодатта на Аллах. Несправедливостта съсипва всеки човек, подкопава устоите на всяко общество и държава. Несправедливият индивид, който е обладан от тази своя страст, от надменност и горделивост смята себе си за силен.

Всевишният предупреждава:

« ...И който от вас угнетява, ще го накараме да вкуси голямо мъчение. »

Има хора, които се възползват от това, че подчинените им са беззащитни пред тях и им причиняват всевъзможни страдания. За тежките последствия от тази грубост ислямският морал най-настойчиво предупреждава:

"Който удря с бич несправедливо, той ще бъде в Деня на възкресението наказан."
(Ел-Баззар)

Тайните на Кааба

Тайните на Кааба

Отговорност на всички добросъвестни хора

Отговорност на всички добросъвестни хора

Искаш ли да бъдеш сред най-щастливите хора на света?

Здравни съвети от Мухаммед (с.а.с)

Здравни съвети от Мухаммед (с.а.с)

Както във всяка своя свещена дума, така и в тези във връзка с човешкото здраве Пророкът (с.а.с) ни е посочил истини, които притежават незаглъхващо звучене за всяко поколение. Тези хадиси привличат вниманието с това, че са свързани не с лечението на болестите, а по-скоро с това, че са съвети, насочени към опазването на наличното здраве и здравословния начин на живот.

• Да бъдеш здрав

Ценността на здравето е предадено със следните лапидарни изрази на Пророка Мухаммед (с.а.с):

"Съществуват две блага, чиято ценност не се осъзнава от хората - здравето и свободното време."

"Този, който има насъщната храна, радва се на здраве и чувство за сигурност значи разполага с целия свят."

"Най-любимата молба на Расулуллах (с.а.с) към Всевишния Аллах е тази за здраве и жизненост."

• За всяка болка си има лек

Пророка (с.а.с) също така е възвестил, че за всяка болест си има лек и той трябва да се дири:

"Хак-Теаля като е дал болестта е създал и нейния лек. И за всяка болест е отредил нещо за цяр. Щом е така, намерете цяра (лека) на болестта си. Но недейте да използвате за лек неща, които са харам (забранени)."

"О, раби на Аллах! Лекувайте се, защото Аллах (Дж. Дж.) е сътворил лек и лечение за всяка създадена от Него болест. С изключение на една - старостта."

• Не преяждайте!

Поемането на по-голямо количество храна от необходимото и многото килограми пречат на човека и водят до много болести или улесняват тяхната поява. Пророкът (с.а.с) е прдупредил вярващите с различни хадиси и по този въпрос:

"Преяждането е майка на всички заболявания"

"Човекът едва ли е пълнил нещо толкова лошо, колкото стомаха си. Достатъчни са три залъка, за да изправи той кръста си. Ако въпреки това иска да яде повече, нека раздели стомаха си на три - една трета от стомаха си за храна, една трета за вода и една трета свободна."

"Хората, които Аллах (Дж. Дж.) недолюбва са сред тези, които преяждат, пият много и прекалено много спят."

• Избягване на вредното

Нашата религия ни е забранила храната и другите неща, които са несъвместими с човешката ни природа. Това положение е основен фактор за опазване на здравето и съхраняването на здрави поколения.

Харам /забранени/ са - алкохолните напитки, наркотиците и свинското месо.

Като харам се окачествява не само консумирането на споменатите неща, но и производтвото им и търгуването с тях.

Предвид общественото здраве тези дейности за забранени. Същото важи и при използване на обявени за харам неща при лечение, т.е забранено е:

"Хак-Теаля не дарява с оздравяване онзи, който е прибягнал до лечение с харам."

• Да бъдеш чист

Значимостта на чистотата едва ли може да се опише. Чистотата повишава жизнения тонус, предпазва от редица заболявания.

Нашата религия ни е повелила чистотата чрез абдеста /уду/, гусула /къпането/ и много други обязаности. Предлагаме само част от многото хадиси в това отношение:

"Ако някой си легне с петна от масло, месо и др. по ръцете си и му се случи нещо лошо, нека да не вини никого за това."

"Чистотата е половината от вярата"

• Хранене

Безспорно консумирането на чисти и пълноценни храни укрепва здравето и предпазва организма от заболявания. Пророкът (с.а.с) е препоръчал различни полезни храни на вярващите:

"Лекувайте се с краве мляко. Вярвам, че Аллах (Дж. Дж.) е вложил лековитост в него, тъй като кравата пасе от всички видове треви."

"Яжте чесън, лекувайте се с него. Защото той е лек за 70 вида болести. Ако не ме навестяваше меляикето /Джибриль/, аз също непременно бих ял."

"Почитайте хляба! Защото Аллах ви го е свалил от небесната благодат."

"Тиквата подхранва мозъка, укрепва ума."

"Според мен не съществува по-добра храна за кърмачката от фурмата и по-добър лек от меда за болния."

"Каква хубава подправка е оцетът!"

• Хранителна диета и оруч (говеене, постене)

Известно е, че хранителните диети и оручът осигуряват безброй предимства за човешкото здраве. В тази връзка Пророка (с.а.с) казва:

"В основата на заболяванията лежи преяждането. Начело на лековете е хранителната диета."

"Говейте, за да сте здрави!"

"Говейте! Говеенето прочиства вените. Успокоява, укротява силата на самолюбието и ероса във вас."

• Движения и ходене

Приетото като фактор за здравословен начин на живот от човечеството на XX век раздвижване и повече ходене е препоръчано и чрез хадисите на Мухаммед (с.а.с):

"Асимилирайте поетата храна чрез намаз, споменавайки името на Аллах (Дж. Дж.). Не заспивайте непосредтвено след хранене, сърцето ви ще натежи. Но не е нужно и да прекалявате с движенията след хранене. Това също вреди."

"Най-доброто лечение е чрез поемане на лекарства през носа и устата, съчетани с хаджамат (кръвопускане) и ходене."

Времето определено за намаз (пет пъти на ден) също е доказано терапевтично въздействие.

• Слънчев удар

Пророкът (с.а.с) е предупредил уммета (общността си) да се предпазва от слънчев удар:

"Не сядайте срещу слънцето. Това довежда до пребледняване на тена и до пресъхването му. Сиреч кожата на лицето остава без влага, обезводнява се. Все едно дрехата на лицето се изхабява. По този начин се предизвикват други задрямали болести."

• Майчиното мляко

Това, което днес се поставя като условие пред кърмещите майки, а именно - че всяко дете трябва да се кърми най-малко от 6 до 12-месечна възраст, нашият Пророк Мухаммед (с.а.с) е подчертал още преди 14 столетия:

"За детето няма мляко, което да е по-добро, по-полезно от майчиното"

• Лек за притеснение

Днес фактори като урбанизацията, промените в статуса на семействата, намаляването броя на децата в семейството, автоматизацията на част от професиите, многолюдността и шума постепенно довеждат до алиенация на личността в обществото, до притеснения и стресове от различен характер. Вредата от прекомерни притеснения Пророкът (с.а.с) е възвестил и изразил в следните хадиси:

"Всеки, който притежава ярост по природа, изтезава своята същност. Всеки, който има много тегоби и мъки се разболява."

"Ако някой има много притеснения, разболява се и тялото му. Ако пък нравствено не е чист, то той вреди и на организма си. Ако упорства в това, ще изпадне в немилост."

Притесненията на вярващите са повече, отколкото на другите:

"На този свят най-много притеснения имат вярващите, тъй като те разсъждават и имат притеснения, както за този, така и за отвъдния свят."

В такъв случай какво да се прави? Нека се вслушаме в думите на Мухаммед (с.а.с):

"Ей, синове на Абдулмутталиб, ако ви споходи несполука, мъка, притеснение или затруднение, произнесете - Аллах Аллах Раббуна ля шерикелех."

"Хванете се за тъгата, Защото тя е ключ към душите. Попитаха: Как се постига тъгата? Отговори: Заставете телата си да изпитат глада и жаждата."

"Пътувайте. Ще бъдете здрави и ще изпитате облекчение."

• Водата

Пророкът (с.а.с) е предпочитал сладката и отлежала питейна вода. Случвало се е даже по тези съображения да му носят такава от по-отдалечени места. Знаем, че водата, която съдържа варовикови примеси и въобще нечистата питейна вода е причина за ред бъбречни неразположения и инфекциозни заболявания.

"Господар на всички напитки в този и в Отвъдния живот е ВОДАТА."

"С каквото намерение се пие водата от извора Земзем, за това помага." (Изворът Земзем се намира в Свещената Мека до храма Кяабе)

• Благоуханието

В Исляма е отделено специално значение и на благоуханието:

"Не бива в никакъв случай получаващият благоуханни цветя да ги върне или да не ги приеме. Нека ги носи със себе си, те не тежат и не обвързват. Нека ги помирисва и да се радва на благоуханието им."

"Три неща особено много се нравят на тялото и подпомагат неговото развитие: хубавият мирис, обличането на мека дреха и пиенето на мед."

• Медът и кръвопускането

Както в Свещения Коран, така и в хадисите медът е упоменат като лечебно средство. Кръвопускането също е начин за лечение:

"Лекът се ограничава в три главни неща - пиенето на меден шербет, кръвопускането и обгарянето с нажежен метал. Но нека вярващите знаят, че обгарянето е последната мярка и е позволено само в краен случай."

Препрочитайте съветите на Пророка (с.а.с). Те са в синхрон с днешните знания по въпроса. Ислямът винаги е обръщал повече внимание на профилактиката и опазването на наличното здраве, отколкото на лечението на болестите. В описаното по-горе отделихме място само на част от хадисите, отнасящи се към темата. Съществуват още много - от карантината до офталмологичните (очните) проблеми, от температурни състояния и смъкването на висока температура до модерния начин на лечение и т.н и т.н.

Споменаване на Аллах и четене на Коран

Споменаване на Аллах и четене на Коран

С нарастване на вярата на вярващия, нараства и неговата връзка с Всевишния Аллах, зова към Него, молбите за удовлетворяване на потребностите, за опрощаване на греховете и на лошите постъпки, извисява степента на този вярващ в Отвъдния живот. Аллах е Прещедър, Великодушен, Той обича да Го молят молещите. Преславният Аллах е казал:

"И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят."

(Сура Ал-Бакара: 186)

Аллах отвръща на зова, когато е за добро на раба, и му въздава за този зов.
Една от чертите на вярващите е, че много споменават Всевишния Аллах - и денем и нощем, и тайно и явно. Те възвеличават Всевишния Аллах с различни форми на прослава и споменаване като например думите:

СубханАллах (Преславен е Аллах)

Елхамдулиллях (Хвала на Аллах)

Ля иляхе илляллах (Няма друг бог освен Аллах)

Аллаху Екбер (Аллах е Най-велик) и други.

Затова Всевишният дава велика отплата и обилно въздаяние.
Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

"Начело на посветилите се!" Попитали го: "А кои са посветилите се, о, Пратенико на Аллах?" Отговорил: "Мъжете и жените, които много споменават Аллах."

(Муслим)

Преславният Аллах е казал:

"О, вярващи, често споменавайте Аллах!"

(Сура Ал-Ахзаб: 41)

"И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!"

(Сура Ал-Бакара: 152)

Споменаване на Аллах е и четенето на Свещения Коран. Всякога, когато рабът увеличава четенето на Корана и размисля върху него, нараства неговата степен при Аллах.

Можете да четете Коран онлайн от тук

Свещеният Коран (Kuran-i Kerim) (прочети/свали)

Свещеният Коран (Kuran-i Kerim)

През нощта “Лeйлату-л-кадр” (нощта на силата и на предопределението), на първи февруари 610 г. след рождението на Исус (мир нему) през месеца Рамадан, деветият месец в лунния календар, била низпослана на пророка Мухаммед (с.а.с) книгата на Всевишния Създател.

Откровението на Корана, свещената книга на Исляма е най-важното събитие в човешката история и ще остане такова и за в бъде ще, до съ дния ден; защото пророчеството и пращането на Божии послания са приключили със смъртта на пророка Мухаммед (с.а.с), последният от всичките пророци и пратеници. И така, историята на Исляма започна с един изключителен мъж и голям пророк в редицата от благословените пророци. И с милостта на Аллах, която дава на привържениците на Исляма постоянство и издръжливост, в днешно време повече от един милиард хора изповядват Исляма. Свещената Книга – Коранът – е словото на Аллах; единственото, което не е било фалшифицирано и се е запазило напълно. Няма друга книга в историята на човечеството, която да се чете толкова много, да се цитира и да се наизустява, както Корана. Няма друга книга в живота на човека, която да е оставила такъв отпечатък върху живота на всеки един, на семейството и на обществото. Няма друга книга, в която истинността, достоверността и точността да са толкова единни – във всички думи и твърдения – както в Корана; защото той е съвършената творба на Създателя. Коранът притежава много чудни качества, които доказват, че е директно откровение от Аллах. Към тях принадлежат и научните доказателства, които откриваме едва с технологиите на 20 век, а те са били споменати в Корана още преди 1400 години.

Превод от Цветан Теофанов

За да свалите: Дясната страна на мишката --> Save as...

Изтегли Корана на български език - ТУК/ЛИНК

Download: Свещенният Коран!

Прочети Корана на български език

1. Ал-Фатиха	24. Ан-Нур	47. Мухаммад	70. Ал-Мааридж	93. Ад-Духа
	2. Ал-Бакара	25. Ал-Фуркан	48. Ал-Фатх	71. Нух	94. Ал-Инширах
	3. Ал-Имран	26. Аш-Шуара	49. Ал-Худжурат	72. Ал-Джинн	95. Ат-Тин
	4. Ан-Ниса	27. Ан-Намл	50. Каф	73. Ал-Музаммил	96. Ал-Алак
	5. Ал-Маида	28. Ал-Касас	51. Аз-Зариат	74. Ал-Мудассир	97. Ал-Кадр
	6. Ал-Анам	29. Ал-Анкабут	52. Ат-Тур	75. Ал-Кийама	98. Ал-Байина
	7. Ал-Араф	30. Ар-Рум	53. Ан-Наджм	76. Ал-Инсан	99. Ал-Залзала
	8. Ал-Анфал	31. Лукман	54. Ал-Камар	77. Ал-Мурсалат	100. Ал-Адиат
	9. Ат-Тауба	32. Ас-Саджда	55. Ар-Рахман	78. Ан-Наба	101. Ал-Кариа
	10. Юнус	33. Ал-Ахзаб	56. Ал-Уакиа	79. Ан-Назиат	102. Ат-Такасур

	11. Худ	34. Саба	57. Ал-Хадид	80. Абаса	103. Ал-Аср
	12. Юсуф	35. Фатир	58. Ал-Муджадала	81. Ат-Такуир	104. Ал-Хумаза
	13. Ар-Раад	36. Йа Син	59. Ал-Хашр	82. Ал-Инфитар	105. Ал-Фил
	14. Ибрахим	37. Ас-Саффат	60. Ал-Мумтахана	83. Ал-Мутаффифин	106. Курайш
	15. Ал-Хиджр	38. Сад	61. Ас-Сафф	84. Ал-Иншикак	107. Ал-Маун
	16. Ан-Нахл	39. Аз-Зумар	62. Ал-Джумуа	85. Ал-Бурудж	108. Ал-Каусар
	17. Ал-Исра	40. Гафир	63. Ал-Мунафикун	86. Ат-Тарик	109. Ал-Кафирун
	18. Ал-Кахф	41. Фуссилат	64. Ат-Тагабун	87. Ал-Аля	110. Ан-Наср
	19. Мариам	42. Аш-Шура	65. Ат-Талак	88. Ал-Гашийа	111. Ал-Масад
	20. Та Ха	43. Аз-Зухруф	66. Ат-Тахрим	89. Ал-Фаджр	112. Ал-Ихлас
	21. Ал-Анбиа	44. Ад-Духан	67. Ал-Мулк	90. Ал-Балад	113. Ал-Фалак
	22. Ал-Хадж	45. Ал-Джасиа	68. Ал-Калам	91. Аш-Шамс	114. Ан-Нас
	23. Ал-Муаминун	46. Ал-Ахкаф	69. Ал-Хакка	92. Ал-Лайл