НАМАЗЪТ Е ГОЛЯМА ЗАПОВЕД
От Адем алейхисселам във всяка религия съществува намаз един път дневно . Събирайки на едно място всички за онези, които вярват в Мохаммед алейхисселям да се кланя намаз стана фарз. Да се кланя намаз не е имански шарт. Обаче да се вярва, че намаза е фарз е имански шарт.
Намазът е стълба на религията. Този, който последователно, правилно и точно кланя намаз, е изградил религията и държи изправено сградата на ислямската вяра.А онези, които не кланят намаза, все едно че са съборили религията и сградата на исляма. Пейгамберът ни “саллаллахю алейхи ве селлем” заповяда: “Главата на религията ни е намазът”. Тъй като няма човек без глава, без намаз също няма религия.
Намазът в ислямската религия е първата задължителна обязаност след вярата (иман). Аллаху теаля заповяда на своите кулове да се кланят за Него и за това направи намаза фарз. В Корана в над сто айет-и керима е заповядано: Кланете намаз. В хадис-и шериф, е заповядано следното: “Аллаху теаля направи задължително кланенето намаза пет пъти на ден. Аллаху теаля обеща, че ще вкара в Дженета този, който разбирал значението и според условията кланя намаз пет пъти на ден.”
Намазът е най-значимото от всички задължителни молитви в религията ни. В
един хадис-и шериф е повелено следното: Този, който не кланя намаз не може
да получи нищо от Исляма. Пак в един хадис-и шериф е повелено: Това, което
разделя вярващия от невярващ е намазът. С други думи мюмин (вярващ) кланя намаз, а кяфир (невярващ) не кланя. А клеветниците (мунафък) кланят намаз от време на време. Мунафъците ги чака голямо тегло в Джехендема . Ресулуллах “саллаллаху алейхи ве селлем” повели: “Онези, които не кланят намаз в Съдний ден Всевишиня Аллах ще намерят в сърдито състояния.”При кланяне намаз като мислиш за величието на Аллаху теаля пред Него осмисляш своето нищожество. А този, който разбере това, извършва все добрини .Не е възможно да стори злини. Сърцето на този, който застава пет пъти на ден пред Рабба се изпълва с обич. Всяко движение , което е заповядано да се изпълнява по време на намаза е от значение за сърцето и тялото. Кланяне намаз в джамиите колективно привързва мюсюлманите помежду си.Циментира любовта и уважението между тях.Възрастните стават по-милостиви към малките. А малките стават по-учтиви към по-големите. Богатите помагат на бедните,силните на по-слабите. Здравите като не виждат болните в джамията посещават ги в
домовете . (Този, който притича на помощ на своя брат по вяра той получава
благоволението на Аллаху Теаля.) Тъй гласи в хадис-и шериф и мюсюлманите се състезават помежду си, за да получат тази радостна вест.
Намазът предпазва хората от лоши, вредни и незаконни неща, служи за
изкупление на греховете. Тъй е повелено в хадис-и шериф: Намаз, пет пъти на ден е като река, която тече пред вратата на който и да е от вас. Който и
да е ако пет пъти на ден влиза в тази река и се изкъпва и по него не остава
мръсотия и по същия начин и на този, който кланя намаз пет пъти на ден
му се опрощават малките грехове.
Намазът е най-голямата молитва към Аллаху теаля и Неговия Пейгамбер след получаване на вярата. И за това трябва да се кланя намаза съобразно установените правила за това: фарз, ваджиб, суннет, мюстехаб. Пейгамберът ни “саллалаху алейхи ве селлем” в един от хадисите си повелява така: Ей хора от моята вяра (юммет) и приближени мои! Намазът, който се извършва като се спазват всички правила е най-много одобрявано действие от Аллаху теаля
от всички други. Суннет на Пейгамберите. Бива обичан от меляйкетата. Светлина на знанието, земята и небето. Силата на тялото. Изобилия от
средства за съществуване. Повод за приемане на молитвата. Застъпник
пред мелейкетата на смъртта (Мелекюл-мефта). Светлина в гроба, и
отговор на Мюнкир и Некир. Сянка в Съдния ден. Щит между него и огъня на
Джехендема . Чрез него с бързината на светкавицата ще се мине през моста
Сърат (Ключ за Дженнета). Корона на главата в Дженнета . Аллаху теаля на
вярващите (мюм ’ини) не е дал по-важно нещо от намаза. Ако съществуваше
по-важен ибадет от намаза Аллаху теаля него щеше да даде на своите
вярващи (мюм ’ини). Така че някои от малляйкетата са заели позиция
стоежком (къйам), някои рюкю, някои седжде, а някои са в тешеххюд. Като
събра всичките в едно (в един рекат намаз) и подари на вярващите
(мюм ’ини). Тъй като намазът е началото на имана, стълбът на исляма,
думата на исляма и мирадж за вярвящите (мюм ’ини). Блясъка на небесата и
спасител от Джехеннема .
Един ден хазрет-и Али “радъйаллахю анх ве керемаллахю веджех” бе изпуснал времето за икинди намаз. От мъка се спусна от хълмчето надолу. Пъшка, охка и плака. Пейгамберът ни Мухаммед Мустафа “саллалаху алейхи ве селлем” след като получи вест за това, заедно с Есхабъ пристигнаха при хазрет-и Али “радъйаллахю анх”. След като видя положението му Пейгамберът ни “саллалаху адейхи ве селем”и Той започна да плаче. Моли се на Аллаху Теаля. Слънцето отново се издигна.Пейгамберът ни “салалаху алейхи ве селлем” каза: “Хей, Али! Повдигни си главата, слънцето все още се вижда”. Хазрет-и Али “радъйлахю анх” се зарадва много и извърши намаза.
На хазрет-и Ебу Бекр-и Съддик “радиаллаху анх” една нощ от много кланяне към края на нощта му се приспа. Мина намазът фитр. В сутрешния намаз проследявайки Пейгамбера ни пред вратата на месджита започна да вика: “Ей, Ресулаллах!Притичай ми на помощ, изпуснах намаза фитр.” Плачейки го помоли за помощ.Пейгамберът Ресулулаллах алейхисселям също заплака. В това време се появи Джебраил “алейхисселям” и каза: “Ей, Ресулулаллах!Предай на Съддика, че Аллаху Теаля опрости Него”.
От големите евлията Байезид-и Бистами “кудисе сиррух” спа тежко и не можа да се събуди за сутрешния намаз. Много стена и плака. В това време дочу един глас:“Ей, Байезид! Опростих ти тази небрежност. С изобилието на този плач ти давам седемдесет хиляди намаза севаб”. След няколко месеца пак се случи подобно нещо,отново тежък сън. Този път дойде Шейтана и като го хвана за крака го събуди и му каза следното: “Ставай, времето за намаза ще ти отмине”. Байезид-и Бистами каза:“Ей, проклетнико, как може да постъпиш ти така? Ти, който гледаш всеки да изпусне
намаза, да мине времето за това. Мен защо ме събуди?” И тогава Шейтана му
отговори: “Когато беше изпуснал времето за кланяне сутрешния намаз ридаейки беше спечелил седемдесет хиляди севапа за намаз. И като се замислях сега за това те събудих, за да получиш севап само за едно кланяне, а да се лишиш от седемдесет хиляди намазов севаб.”
Големият евлия Джунейд-и Багдади каза следното: “Един час в този свят е по-
хубаво от хиляда години на Къйамета. Така че през това време може да се извърши
подходяща, целесъобразна работа. А в продължение на тези хиляда години не е възможно да се направи нищо.” Ресулуллах “салалаху алейхи ве селлем” каза: “Ако някой съзнателно групира (свързва) един намаз с друг, ще гори осемдесет хукбе в Джехеннема . Едно хукбе се равнява на осемдесет ахиретова година. Един ден на ахирет е хиляда години на този свят.
Тогава, брат мой по вяра! Не губи времето си с празни и безполезни неща. Цени времето си. Оползотвори го с добри дела . Любимият ни Пейгамбер каза:“Безделието е най-голямата злочестина за човека”. Извърши намаза навреме,за да не станеш пишман в деня на Къйамета и да получиш много големи севаби!
В един хадис се казва: “Към гроба на този откъм Джехеннема ще се
отварят седемдесет прозореца и той до къйамета ще се измъчи ако не
кланя намаза навреме и го оставя на каза и умира преди да изпълни този
обряд.” Този, който не кланя намаза навреме съзнателно, тоест времето на намаза минава и той не се измъчва за това, вярата го оставя него, или умира без иман.Какво става с такива, които не се сещат за намаза и него считат за задължение?Този, който не отдава значение на намаза и него счита за неотменно задължение
става мюртед с други думи кяфир (неверник). До този извод стигат с единодушие учените и на четирите мезхеба. Този, който съзнателно не кланя намаза и не мисли да прави каза и не се страхува, че за това ще има азаб, става мюртед (кяфир). Това посочва в книгата си “Хадикатюн недиййе” авторът хазрети Абдюлгани Наблуси в главата “Злините на езика”.
ДА КЛАНЕМ НАМАЗ
Елате да кланем намаз и да избършем праха от сърцата
Ако не кланяш намаз не може да бъдеш близо до Аллаха!
Където се кланя намаз там греховете се изпаряват,
Не постигаш съвършенство ако не кланяш намаз!
В Свещения Коран Аллах много похвали намаза!
Не обичам този, който не кланя намаза!
В Хадис-и Шериф се повелява:
“Ако не кланя намаз, у човека неможеш намери, признаците на вярващ!
Ако изпуснеш един намаз ти си грешник тогаз,
С тевбе неможе, ако не кланиш изпуснатия намаз!
Този, който подценява намаза, тоз час остава без вяра,
Да стане мюсюлманин не може, докато не кланя намаза!
Намазът прочиства сърцето, предпазва от злини,
Не можеш да си образован, ако не кланиш намаза!
ПЪРВА ЧАСТ
ИМАН И НАМАЗ
Най-напред е необходимо всеки да спечели Иман. Аллаху теаля иска хората на този свят да живеят в мир и спокойствие, а в ахирета да получат вечно щастие. И за това Той повели да извършим полезни неща, които ще ни ощастливят. И забрани онези неща, които ще ни водят до беди и злополуки. Първата заповед на Аллаху теаля е да се повярва. Да се сдобие с иман е нужно на всеки. Иманът (вярата) е необходимост за всеки.
В исляма вяра означава признаване Пратеника на Аллаху теаля Мухаммед
(саллалохю алейхи весселлем) за Пейгамбер; да се вярва в правдивостта и
истинността на откровенията му и уверил се в тях, да произнесеш на глас “келиме-и шехадет” или накратко - да се вярва в това, което обширно му е съобщено от Аллаху теаля, да се вярва всеобхватно и по силите на своите възможности да се повтаря “келиме-и шехадет”. Здравата вяра означава това; огънят гори всичко,змията отравя. Ние се предпазваме от тях. По същия начин от все сърце приемаме величието на Аллаху теаля и Неговите свойства, уповаваме се на Неговата воля и милост, избягваме от гнева и наказанията му, това да се начертае в сърцето като надписите върху мрамора, да вярваме в него и да го съхраним дълбоко в душата .
Иман означава да харесваш и от сърце да одобриш всичко това, което казал
Мухаммед алейхисселям. Вярващите се наричат “Мю’мин” и “Мюсюлманин”. Всеки мюсюлманин трябва да се подчинява на Мухаммед алейхисселям и да върви по неговия път. Неговият път е пътят на Свещения Коран. Този път се нарича“Исламиййет”. За да се приспособиш към него, първо приемаш вярата, след това добре изучаваш исляма, след което изпълняваш задължителните обязанности (фарз), избягваш забраните (харам), после се изпълняват суннетите. Трябва да се избягват и неодобрените неща от религията (мекрух). При позволените неща (мубах)трябва да се съобразим с Него.Основата на религията ни е имана (вярата). Аллаху теаля не приема и не одобрява молитвите и делата на онези, които нямат вяра. Този, който желае да стане мюсюлманин първо приема вярата, след това научава и изпълнява гусуля(цялостно миене на тялото), абдеста (ритуално умиване), намаза и при
необходимост научава и другите фарзове и харами .
ВЯРАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИСТИНСКА
Знанията, които получаваме посредством осезателните органи и ума
съдействуват за сливане с вярата. Техническите науки осветляват, че в света няма нищо случайно, всичко се извършва в строго хармоничен ред и всичко това е дело на един творец.По този начин тези науки улесняват нашето присъединяване към вярата. Вяра значи да изучиш и да вярваш в знанията,които доняса последния Пейгамбер Мухаммед алейхисселям от Аллаху теаля. Ако казваш в тези знания трябва да се вярва, защото съответствуват на разума и това означава, че не вярваш в Пейгамберите. Ислямските знания не са открития на научните работници. Онези постановки, за които съобщава Пейгамберът ни Мухаммед алейхисселям трябва да се научат от книгите на учените Ехл-и суннет и така да се вярва в тях. За да бъдеш притежател на истинска и приемлива вяра трябва да съблюдаваш и следните условия:
1. Вярата изисква постоянство и непоклатимост. Никога да не се мисли за
напускане. Един ако заяви, че след три години смята да се откъсне от вярата, то тогава вярата го напусква моментално. И той се смята, че е излязъл от
Мюсюлманлъка.
2. Иманът на вярващия трябва да бъде между хавф и реджа. Вярващият трябв а да се плаши от мъките на Аллаху теаля, но никога да не губи надежда, че може да остане без милостта му. Трябва да се предпазва от грешни постъпки и да се плаши,че поради грехове може да остане без вяра. Дори да е извършил много грехове да не помисли, че Аллаху теаля няма да му опрости греховете. За греховете си трябва да прави тевбе. Понеже този, който се тевбетисва се смята, че не е извършил никакви грехове.
3. Вярата трябва да се приеме преди душата да напусне тялото. Когато душата
напуска тялото, в този момент ясно се долавят всичките признаци на Ахирета .Тогава и кяфирите искат да бъдат с иман. Защото иман значи да вярваш в тайното.Без да видиш да вярваш. Не е иман да се вярва в това, което се вижда. Обаче, в този момент тевбето само на вярващите се приема.
4. Трябва да се вярва преди да е изгряло слънцето от запад. Един от признаците на Каймета е, че слънцето ще изгрее от запад. При това всички хора ще искат да бъдат с вяра. Обаче вярата им няма да се приеме. И вратата на тевбето ще се е затворила.
5. Трябва да се вярва, че освен Аллаху теаля никой друг не знае скритите неща,тайните. Тайната само Аллаху теаля знае. Още и тези, на които Той е позволил.Мелейкетата, джинове , шейтани, дори Пейгамберите не знаят тайните. Но Пейгамберите и достойните кулове могат да дават обяснение за тези тайни.
6. Не трябва да отрече без нужда или съзнателно някои аргументи за имана и
ибадетите. Смята се за невярващ този, който се подиграва със Корана, с мелейкете или пък с един от Пейгамберите и още при положение, без насилие и принуждение,с думи ги отричаш. Ако при смъртна заплаха те накарат да отричаш съществуването на Аллаху теаля мелейкетата, русуля и че намазът не е фарзово задължение, кяфир не се става.
7. Не трябва да се съмнява или да се колебае при онези знания, които открито ги излага ислямската религия. Примерно да се съмняваш, че кланене намаз е фарз,използването на алкохолни напитки, играенето на комар, лихвите и рушвета са забранени, или пък това което е забранено да казваш, че е позволено. Всичко това е повод да останеш без иман.
8. Иманът трябва да бъде такъв, какъвто повелява ислямската религия. Не се
вярва така, както повелява разумът, философите и псевдоучени по техническите науки. Трябва да се вярва така, както повелява Мухаммед алейхисселям.
9. Този, който има иман само за Аллаха да обича и за Аллаха да мрази. Трябва
да обича мюсюлманите, които са приятели на Аллаху теаля, да не обича онези,които с ръка и молив извършват вражески деяния срещу исляма. Мястото на тази вражда е в сърцата.
(Трябва да сме внимателни и сърдечни и към не мюсюлманите наши граждани и туристите. С нашето прилично поведение да накараме и те да заобичат религията ни.)
10. Трябва да се вярва така, както вярват последователите на Пейгамберът и
Есхаби Кирам, искрено и всеотдайно. За да се вярва по този начин трябва да бъде вярата ни в съответствие с Ехл-и суннет вел-джемаат . На онези, които вярват в книгите и писанията на Ехл-и суннет ще се даде сто шехитски севаба, защото те са истински ислямски книги. Съществуват четири мезхеба. Учените на който и да е от тези мезхеби се наричат: Учните на Ехл-и суннета. Главата на тези учени е Великият Имам-ъ а’зам Ебу Ханифе . Тези учени са написали това, което чули от Есхаб-ъ Кирам, а Есхаб-ъ кирам им диктувал това, което са слушали от Ресулуллах(саллеллаху алейхи веселлем).
ВЯРАТА НА ЕХЛ-И СУННЕТ
Първото условие за мюсюлманине е да се сдобие с иман. Ислямският иман е
свързан с убежденията на Ехл-и суннета. Първата задача на всеки младеж или девойка , които влизат в полова зрялост, е да научат религиозните знания от книгите на Ехл-и суннета и да вярват съобразно с тях. Избягването на мъките в къйамета ще зависи от това колко вярваш в техните писания. Онези, които ще бъдат избавени от Джехеннема ще са те, последователите на Ехл-и суннета. Последователите на Ехл-и суннета се наричат Сунни или Ехл-и суннет.
В Хадис-и шериф се казва: “Моят юммет ще се раздели на сдемдесет и
три групи. От тях само една група ще се избави от мъките на Джехеннема .
Другите ги очаква гибел. Те ще отидат в Джехеннема . И всяка група от тези
седемдсет и три групи смята, че тя е тази, която няма да отиде в Джехеннема .
Понеже изпълнява нормите на исляма. И в 54. суре Мю’минун и суре Рум 32. айет
по смисъл се казва: “Всяка група смята, че върви по правия път и се радва.”
Обаче, коя от тези групи ще се спаси Пейгамберът ни “саллалахю алейхи веселлем”
я посочва много добре : “Куловете, които ще се спасят са тези, които вървят
по моя път и по пътя на моя Есхаб. Онзи, който не обича дори само един от
Есхаб-ъ кирам напуща Ехл-и суннет. Онзи, който не е от вярата на Ехл-и суннет се
смята “кяфир” или бидатехли (извратен).”
ПРИЗНАЦИ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ЕХЛ-И СУННЕТ
Всевишният Аллах е доволен от онези мюсюлмани, които изпълняват
религиозните си обряди съгласно итикада на Ехл-и суннет. Учените на Ехл-и суннет ги обясняват по следния начин:
1. Трябва да се вярва в това, че вярата има шест условия, тоест Всевишния
Аллах е един, няма равен и подобен на себе си, вярва в меляйкете, в Книгите, в Пейгамберите, в Ахирета , че е създател на доброто и злото. Те са посочени в
“Аменту”.
2. Трябва да се вярва в това, че последната книга на Аллаху теаля Коран-и
Керим е Неговото слово.
3. Мю’мин в никакъв случай не трябва да се съмнява в имана си.
4. Вярвайки в Пейгамбера ни “саллалаху алейхи ве селлем”, трябва много да
обича Есхаб-и Кирам, които имали щастието приживе лично да го видят. Да не напада с езика си четирите праведни халифа, близките му роднини ехл-и бейт и към някоя от уважаваните Негови жени .
5. Да знае, че ибадетите са отделно от имана. Не трябва да оперделя за кяфири
онези, които вярват в заповедите и забраните на Аллаху теаля, но поради мързел не
ги изпълняват. Вярата напуща онези, които не отдават значение на забраните,
подценяват ги или пък се подиграват с ислямската религия.
6. Да не ги вземе за кяфири или да не ги обвинява в ерес онези, които казват, че са ехл-и къбле, заявяват, че вярват във Аллаху теаля и Пейгамбера Мухаммед алейхисселям, но са с други убеждения.
7. Трябва да кланя намаз зад всеки имамин, за когото не се знае явно, че е
вършил недопустим грях. Това се отнася и за големците и валиите, които петъчните и празничните намази се извършва под тяхно ръководство.
8. Мюсюлманите не трябва да се бунтуват срещу своите ръководители. По време на бунтове се създават раздори и това води до големи беди. Трябва да прави дуа ,те да извършват добри дела и да не изпадат в грях. За да се откажат от греховните дела , трябва да се съветват със сладки думи .
9. По време на ритуално измиване (ибадета) и за мъже и жени е разрешено
вместо умиване на крака да се направи месх върху мест. Не е позволено да се
прави месх върху голи крака или чорапи.
10. Трябва да се вярва в Мираджа (Възнесение) на Пейгамбера ни “саллалаху
алейхи ве селлем”, че е осъществено духом и тялом. Онези, които твърдят, че
Мираджа е осъществено по време на сън или нещо подобно се отдалечават от Ехл-и суннета.
В Дженнета правоверните мюсюлмани ще видят Аллаху теаля. Пейгамберите,достойните и добри хора ще правят шефаат за това. В гроба ще се задават въпроси.
В гроба ще се измъчват тялото и духа . Керамета на евлията е хак . Кераметите са такива явления, които се случват с любимите кулове на Аллаху теаля, те са необикновени неща, които са извън обичая на Аллаху теаля, тоест подарени от Него безброй неща, които трябва да се разглеждат извън законите на физиката, химията и биологията, те са толкова много, че е невъзможно да се отрекат. В гроба духовете чуват какво говорят и правят живите . Прочитане на Куран-и керим, даване садака, даже севабите на всички ибадети, изпратени на духовете на умрелите, облекчават техните страдания или ги премахват. Да се вярва във всичко това е същността на Итикада Ехл-и суннет.
УСЛОВИЯТА НА ВЯРАТА
Условията на вярата са шест. Те са изяснени в Аментю. Пейгамберът ни
“ресулуллах салаллаху алейхи ве селем” посочва, че иманът означава да се вярва в шест неща. И за това всеки мюсюлманин е задължен първо детето си да запознае с
аментю, което да го наизусти и научи неговия смисъл.
АМЕНТЮ: Аментю биллахи ве Мелаикетихи ве Кютюбихи ве Рюсюлихи
вел-йевмил-ахири ве бил кадери, хайрихи ве шеррихи мин Аллахи теаля вел-
беасю баедел-мевти. Хаккун, Ешхедю ен ла илахе иллаллах ве ешхедю енне
Мухаммеден абдюхю ве ресулюхю.
Първо условие
ВЯРА В АЛЛАХУ ТЕАЛЯ
Аментю билляхи значи, вярвам, че Аллаху теаля е един в своята същност и в
своите свойства, не може да настъпят никакви изменения и преобразования в него.
Не само вярвам в това, но потвърждавам това от сърце и с думи го повтарям.
Аллаху теаля съществува и е един. Думата “един, едно” има две значения: първото
му значение е число, половината на “две” и началото на числата. Второто му
значение е: Аллаху теаля е един от към това, че няма равен и подобен на себе си.
Ето защо Аллаху теаля не е един по брой, а за това, че няма равен и подобен на
себе си. То ест по отношение качествата и свойствата Му няма съдружник.
Качествата и същонстта на всички живи същества не приличат на качеството и
същността на своя създател и обратното.
Аллаху теаля се явява създател на всичко. Никой не е в състояние да знае
истината за същността на Аллаху теаля. Много по-чист и необикновен е от всичко
това, за което се мечтае. И не е нужно да си представим образа или същността Му.
Но, заучавайки свойствата и имената Му, посочени в Куран-и керим като повтаряме,
потвърждаваме величието Му. Всички Негови качества са вечни и неизменни.
Аллаху теаля не е вещество, не е същество. Той е извън времето. Няма постоянно
пребиваване. Не е отпред, отзад, вдясно, вляво, отгоре и долу.
Свойствата на Аллаху теаля са четиринадесет. Шестте от тях се наричат Съфат-
ъ затиййе, а осемте Съфат-ъ сюбютиййе. Много е важно да се заучат и да се знаят
техните значения.
СЪФАТ-Ъ ЗАТИЙЙЕ
1. Вюджут: Аллаху теаля съществува. И вечно ще съществува. Той е Ваджиб-
юл вюджут, тоест Неговото същсетвуване е необходимо.
2. Къдем: Съществуването на Аллаху теаля няма начало.
3. Бекаа: Съществуването на Аллаху теаля няма край. Той никога няма да
изчезне. Невъзможно е да има и съдружник.
4. Вахданиййет: Аллаху теаля няма съдружник и подобие и по отношение
същността, свойствата и делата .
5. Мухалефетюн-лилхавадис : Аллаху теаля в същността и свойствата си не
подобава на същността и свойствата на нито едно същество.
6. Къйам би-нефсихи: Същността и Аллаху теаля се покриват. Той няма нужда
от пространство. Той съществуваше, когато нямаше материя и пространство. Той не
чувства нужда от нищо. Той, Неговата същност каквато беше преди да създаде
вселената, ще си остане такава и до вечността.
СЪФАТ-Ъ СЮБЮТИЙЕ
1. Хайат : Аллаху теаля е жив . Неговият живот не подобава живота на
съществата, Неговият живот е специфичен на същността Му, вечен и безкраен.
2. Илм: Аллаху теаля знае всичко. Неговото знание не подобава на знаеното на
другите същества. Той вижда и знае, как в тъмна нощ мравката ходи по черния камък. Знае какво мислят и какви намерения имат хората . И не се променя знаеното
Му. Това е без начало и край.
3. Сем’: Аллаху теаля чува. И това става без някакво средство. Неговото чуване
не подобава на чуването на куловете. И това Негово свойство е вечно и безкрайно.
4. Басар: Аллаху теаля вижда. И вижда без съоръжения и условия. Неговото
виждане не става с очи.
5. Ирадет: Пожелаването е присъщо свойство на Аллаху теаля. Всичко зависи
от Неговото желание . Щом желае нещо, го създава. Никаква сила не е в състояние
да Го спре.
6. Кудрет: Той притежава неограничена сила и мощ. За Него не съществуват
трудности.
7. Келям: Аллаху теаля притежава свойството да говори. Но Неговият говор не
се осъществява посредством уреди, букви, звукове или език.
8. Теквин: Аллаху теаля е творец и създател. Освен Него няма друг творец и
създател. Не трябва да се казва създател на който и да е друг освен Него.
Невъзможно е да се научат истините на свойствата на Аллаху теаля. Никой и
нищо не е в състояние да бъде съдружник и подобие на свойствата на Аллаху теаля.
Второ условие
ВЯРАТА В МЕЛЯИКЕТАТА
Ве мелаикетихи означава, че вярвам в мелаикетата на Аллаху теаля.
Меляикетата са кулове на Аллаху теаля. Те са на Негово подчинение. Изпълняват повелите Му. Те не извършват грях. Сред тях няма мъжки и женски . Те не се женят помежду си. Живи са. Но не се хранят, не пият и не спят. Те са прозрачни същества,по-леки и по-меки от въздуха. Надарени са с мъдрост. Най-личните са четири.
1. Джебраил алейхисселям: Неговата задача е да предава вахй на
Пейгамберите, да съобщава за заповедите и забраните.
2. Исрафил алейхисселям: Той е натоварен да духне в Сур’а. При първото
духване , който чуе полученият звук освен Всевишния Аллах, всичко живо ще умре.При второто духване всички отново ще оживеят.
3. Микаил алейхисселям: Той е натоварен с изпращане хранителни продукти.Още евтиния и скъпотия, немотия и богатство, благоденствие и покой, движенията
на материалните сили влизат в неговите задължения.
4. Азраил алейхисселям: Отнема душите на хората .
След тях висшите меляикета се делят на четири вида. Меляикета, наричани
Хамеле-еи Арш са четири. Маляикете - приближени на Аллах се наричат
Мукарребин. Най-главните от меляикете, които причиняват мъки, се нарича
Керубиян. А меляикете, доставящи покой, се наричат Руханиян. Дженнетските
меляикета обитават Дженнета . Най-главният измежду тях се нарича Ръдван. Името
на най-главния джехеннемски мелек е Малик. Джехеннемските мелекета се наричат
Зебани. Те са най-много на брой. На небесата няма празно място, където меляйкета
да не правят ибадет.
Трето условие
ВЯРАТА В КНИГИТЕ
Ве кютюбихи значи, вярвам в книгите, изпратени на Пейгамберите на Аллаху
теаля. Някои от тези книги Аллаху теаля ги изпратил чрез меляйкето Джебраил във вид вахй, други са били чути от благословените уши на Пейгамберите, трети са били начертани писмено, а други са били съобщени не чрез меляйкета, а наговорени непосредствено на Пейгамберите. Всички тези книги съдържат изречени от Аллаху теаля слова. Те са изначални и вечни. Те не са живи създания. Те не са и думи на меляйкета или Пейгамбери, а са слова, изречени от самия Аллаху теаля.
Изпратените, които са ни известни, са 104. От тях десет са изпратени на Адем
алейхисселям; петдесет на Шит алейхисселям; тридесет на Идриз
алейхисселям; десет на Ибрахим алейхисселям; Теврат на Муса алейхисселям;
Зебур на Давуд алейхисселям; Инджил на Иса алейхисселям; Свещения Коран на Мухаммед алейхисселям.За да живеят хората в мир и спокойствие и да сдобият вечно щастие на ахиретаАллаху теаля, чрез многобройните си Пейгамбери изпратил книги на първия човек и първия ПейгамберАдем алейхисселям до последния Пейгамбер Мухаммед алейхисселям. В тези книги изяснил основите на вярата и начина на поклоненията.
Осветлил хората със знания по всички направления.
От тези книги Коран-и Керим е последната книга. След появяването на Корана,постановките на другите Алахови книги се отменя. Джебраил алейхиселям донася.
Корана на Мухаммед алейхиселям в продължения на двадесет и три години. В
Куран-и Керим има 114 суре, 6236 айет. В някои източници тази цифра се посочва различна. Понеже някои от дългите айети се приемат за няколко. От изпращането до сега Куран-и Керим не е претърпял никакви промени и няма да претърпи. Защото той е слово на Аллаху теаля. Такава книга не е възможно да се създаде от хората .Дори един айет не е по човешките възможности.
Пейгамберът ни “салаллаху алейхи ве селем” след като му беше оказана честа
да премине във вечността, неговият пръв халиф хазрет-и Ебу Бекр-и Съддък
“радиаллаху анх” събра всичките айети на Куран-и Керим. И по този начин се получи Мусхаф. Целият Есхаб-ъ кирам, с пълно единодушие обяви че мусхафът е слово на Аллаху теаля. Третият халиф Хазрети Осман “радиаллаху анх” накара да препишат от мусхафа още шест екземпляра и ги изпрати по вилайетите.
Куран-и Керим трябва да се чете в оригиналния вид. Ако е написана с други
букви или азбуки, това не е Куран-и Керим.
а) Преди да вземеш на ръка мусхафа се извършва абдест, след което се застава
срещу къбле и се чете концентрирано.
б) Четенето се извършва бавно и със смирение.
в) Да се чете по правилата на Теджвид.
г) Да не се забравя, че това са слова на Аллаху теаля.
д) Да се съблюдават заповедите и забраните на Куран-и Керим;
е) Да чете гледайки мусхафа и да дава хакка на всеки айет.
Четвърто условие
ВЯРАТА В ПЕЙГАМБЕРИТЕ
Ве Рюсюлюхи: Означава, че вярвам в Пейгамберите на Аллаху теаля.
Пейгамберите са подбрани хора . Тяхната задача е да посочат на човечеството верния път. Пътят на Аллаху теаля. Всички Пейгамбери винаги един и същи иман са казвали. Трябва да се вярва, че Пейгамберите “алейхимюсселям” притежават седем свойства:
1. Исмет: Не извършват грях. Пейгамберите, при каквито и да е обстоятелства
не изпадат в грешни положения: малки или големи.
2. Еманет: Пейгамберите от всяка гледна точка са доверени хора . При тях
доверието е закон.
3. Съдк: Пейгамберите са честни и порядъчни хора в думите , в делата и във
всичките си постъпки. Никога не лъжат.
4. Фетанет: Пейгамберите са хора много умни и разбрани. Хора с недъзи, глухи
или слепи не могат да бъдат посланици на Аллаху теаля. Няма и жени Пейгамбери
5. Теблиг: Пейгамберите, това което знаят и оповестяват на хората са го
научили посредством вахй, изпратени от Аллаху теаля. И заповедите, и забраните,
които довеждат до знанието на хората не са свои мисли и постановки. Те са на
Аллаху теаля. Те само ги довеждат до знанието на хората .
6. Адалет : Пейгамберите не извършват никога насилие и несправедливости.
Заради хатъра на този или онзи не нарушават законите.
7. Емнюл-азл: Тяхното пейгамберство не се отменя. На този свят и във
вечността те все са Пейгамбери.
Всеки Пейгамбер, който донесе нова религия и шериат се нарича Ресул. Този
Пейгамбер, който не донесе нова религия, а само призовава да се следва
предишната релгия, се нарича Неби. Трябва да се вярва във всички Пейгамбери, да
не се прави разлика измежду тях; да се вярва в тяхната правдивост и праведност.
Който не вярва в един от тях се счита, че не вярва във всички Пейгамбери.
Пейгамберският дар не се дава нито при старание, нито при пости,
продължителни и тежки изпитания или при много молитви. Пейгамберство се дава
само като милост на Аллаху теаля на избраници. Техният брой не се знае. Знае се,че са над сто двадесет и четири хиляди . От тях 3 13 са Ресул. Шест измежду тях са най-високостоящи, които се наричат Велики Пейгамбери. Те са: Адем, Нух,
Ибрахим, Муса, Иса и Мухаммед алейхиммуссаляту весселям. Имената на
тридесет и три най-известни между Пейгамберите са следните: Адем, Идрис, Шит, Нух, Худ, Салих, Ибрахим, Лют, Исмаил, Исхак, Якуб, Юсуф, Еюб, Шуайб, Муса, Харун, Хъдър, Юша бин Нун, Иляс, Елйеса, Зюлкифл, Шемун, Исмоил, Юнус bин Мета, Давуд , Сюлейман, Локман, Зекерия, Яхия, Юзеир, Иса бин Мерйем, Зюлкарнейн и Мухаммед алейхи ве алейхимуссаляту весселям.
От тях само двадесет и осем са споменати в Куран-и Керим. От тях Зюлкарнейн,Локман, Юзейр и Хъдър дали са Пейгамбери или не е оспоримо. Хазрет-и Мухаммед Ма’сум, втори том, 36-то писмо пише, че известението на Хъзър Алейхисселям за Пейгамбер е силен. В 182-ро писмо, пише появата на Хъзър алейхисселям в човешки вид и извършване на някои неща не показва, че Той е жив . На него и на много други Пейгамбери и на духовете на велиите, Аллаху теаля е позволил да се видят в човешки образ. Да се видят Те, това не показва, че те са живи .
ПЕЙГАМБЕРЪТ НИ МУХАММЕД “АЛЕЙХИССЕЛЯМ”
Той е Ресул на Аллаху теаля. Той е Негов любимец. Той е последен и най-велик от всички други Пейгамбери. Баща му е Абдуллах. Мухаммед “алейхисселям” е роден през 57 1 година по новото летоброене в Мека, двадесетото число на месец април, понеделник вечерта, към утрото на дванадесетия ден на ребй-ул-еввел.Баща му беше починал по-рано. На шест години майка му, а на осем години умря и дядо му. Израстна при чичо си Ебу Талиб. Когато беше на двадесет и пет години се ожени за Хатидже-тюл-кюбра. Тя му роди четири дъщери и двама сина. Името на първия му син е Касъм. Поради това Пейгамбера го наричат и Ебюл-Касъм. Когато беше на четиридесет години той бе провъзгласен за Пейгамбер на всички хора и джинове . След три години призова всички към Иман. На петдесет и две годишна възраст една нощ бе пренесен от Мекке в Кудюс, а след това възнесен в небесата.
Това пътуване се нарича Мирадж. В Мираджа видя Дженнета и Джехеннема и се
срещна с Аллаху теаля. През тази нощ стана задължително да се кланя пет пъти на
ден намаз. Според историците, през 622 година по новото летоброене по искане на
Аллаху теаля от Мекке се пресели в град Медине. Това негово пътуване се нарича
Хиджрет . Когато пристигна Пейгамберът ни в село Кубаа близо до Медине беше
осми ден - понеделник на месец Реби-ул-еввел. И този ден за мюсюлманите стана
начало на летоброене (Хиджри шемси). Хиджри камери - другото летоброене на
мюсюлманите, започва от месец Мухаррем в същата ходина на Хиджрета и придванадесет обиколки на луната около земята се получава една лунна година.
Почина през 632 милади, а по хиджри през 11 година месец Реби-ул-еввел
дванадесетия понеделник преди обяд. Бе погребан в стаята, където умира през
нощта, вторник срещу сряда. Тогава по камери бе на 63, по шемси на 6 1 години.
Мухаммед “алейхисселям” е бял. Той е най-красив от всички хора . Този, който го
е зърнал веднъж в живота си, дори това да е станало на сън, неговият живот
преминава смислено и пълно с радости. Той е над всички хора, които са живяли и
които ще се родят, във всяко отношение. Неговият ум, разсъдък, благият му
характер, силата на всичките му органи, го поставя над всички.
Още като дете заедно с търговците два пъти посети околностите на Дамаск и от
град Бусра се завърнаха обратно. Повече никога и никъде не ходи . Беше
неграмотен. На училище не беше ходил. От никого не беше вземал уроци. Но
знаеше всичко. Тоест, ако искаше да знае нещо, за каквото мислеше Аллаху теаля
го уведомяваше. Меляйкето, на име Джебраил “алейхисселям” идва при него и по
всички въпроси го информира. Благородното му сърце сияеше като слънце.
Разпръсканите от него лъчи на знанията и чудесата като радио-вълни заливаха
земята и небето. И сега от гроба му продължава това излъчване. Силата на
разпространението на тези лъчи непрекъснато расте. За получаване на
електромагнитните вълни е необходим радиоапарат, а за получаване на Неговите
лъчи е необходимо вярно и предано сърце, което го обича и е горещ негов
последовател. Този, който притежава подобно сърце получава тези лъчи и ги
разпространява наоколо си. На такива велики хора казват Евлия. Този, който
познава, обича евлия и му вярва, пред него застава прилично, дори мислено ако
извърши това, сърцето му се прочиства и се изпълва с блясък, щедрост и озарява.
Думите , казани и писани от евлията идват от сияещото сърце на Пейгамбера ни
алейхисселям, които са необходими за сърцето и духа на човека, както е
необходимо храната, слънцето и въздуха за всяко живо същество. Аллаху теаля е
създал слънцето за поддържане тялото и материята ни. А за получаване зрялост в
духа и за извисяване на човека е създал Мухаммед алейхисселям и неговото сърце,
излъчващо сияния.
Аллаху теаля, по мелейкето Джебраил “алейхисселям” изпраща на Мухаммед алейхисселям Куран-и Керим, чрез който заповяда на хората полезните и
необходимите неща в този и онзи свят, а вредните неща ги забрани. Тези заповеди и
забрани като цяло представляват ислямска религия или Исламийет.
Всяка дума на Мухаммед алейхиселям е вярна, ценна и полезна. Онзи, който
вярва в това, се нарича Мю’мин и Мюсюлманин. Този, който не вярва и не харесва
думите на Мухаммед алейхисселям се нарича кяфир. Аллаху теаля обича
вярващите (мю’мини). Мю’мините не оставят за дълго в Джехеннема . Тях въобще не
ги вкарва в Джехеннема , или пък ако ги вкарва заради греховете им, след време
отново ги изкарва. Кяфирите не могат да влязат в Дженнета . Тяхното място е в
Джехеннема и от там никога не са в състояние да излязат. Да се вярва в Мухаммед
алейхисселям е началото на всички радости, спокойствие и благодеяния. Пък да не
се вярва, че той е Пейгамбер е началото на всички злини, неволи и страдания.
Знания, култура, увереност, ум, разсъдък, щедрост, скромност, търпимост,
усилия, човещина, покровителство, преданост, доверие , величие, героизъм,
красноречие, проницателност, красота, честност, милост, справедливост, набожност
и благочестието на Пейгамбера “саллалахю алейхи ве селлем” бе на по-високо
равнище от всички други Пейгамбери. Той прощаваше на приятели и врагове. За
нанесените щети не отвръщаше с обратни мерки. По време на газа (сражение) при
Ухуд кяфирите нараняват бузата и счупват зъбите му. Той се моли, като казва: “Я
Рабби! Опрости ги! Те са невежи!”
Пейгамберът ни Мухаммед алейхиселям притежава безброй добри качества. Необходимо е всеки мюсюлманин да ги познава и те да се превърнат в начин на
живот . И по такъв начин ще се избавим от мъки и неволи на този и онзи свят и
получим шефаата като вървим по Неговия път. Защото един хадис гласи:
“Внедрете в себе си нравите на Аллаху теаля”.
ЕСХАБ-Ъ КИРАМ
На онези мюсюлмани, които са били удостоени приживе да видят благородното
лице на Пейгамбер Мухаммед алейхисселям и да слушат благите му думи се наричат
Есхаб-ъ кирам. Най-благородният след Пейгамберите, сред хората, които са живели
и ще живеят на този свят, венец на всички имами и евлие, най-заслужилият да стане
халиф е Ебу Бекр-и Съддък радиаллаху анх. Той е първият халиф. След него най-
високо сред хората, избрани от Всевишния Аллах за приятели и приближени на
Пейгамбера, е вторият халиф Фарук-и Азам , т.е. Юмер бин Хаттаб радиаллахю
анх. След него най-високо сред хората стои третият халиф на Ресулюллах,
обладателят на изумителни превъзходства, съкровищница на всички добрини , извор на благоприличие, вяра и просвета е Зиннурейн Осман бин Аффан радиаллахю
анх. След него най-полезен и благороден измежду хората е бил четвъртият халиф,обладател на изумителни преимущества, Лъвът на Аллаху теаля - Али бин ебу Талиб радиаллахю анх. Според свещените хадиси хазрети Фатима, хазрети Хадидше, хазрети Аише, хазрети Мерйем, хазрети Асие са най-известните от всички жени по света. В свещен хадис е повелен: “Фатима е най-извисената от Дженнетските жени. Хасен и Хюсейн пък са най-високо поставените от младежите”. След тях най-известните от Есхаб-ъ Кирам са: Ашере-и мюбешшере.
На тях още на този свят им е указано, че ще бъдат в Дженнета . Те са: Хазрети Ебу
Бекр-и Съддък, Юмер-юл Фарук, Осман бин Аффан, Али бин Ебу Талиб, Ебу Убейде
бин Джеррах, Талха, Зюбер бин Авван, Са’д бин Еби Ваккас, са’ид бин Зейид,
Абдуррахман бин Авф “ридвануллахи теаля” алейхим ежма’ин. След тях
участвуващите в битката Бедир, Ухуд, след тях присъствуващите Би’ат-юр-ридван.
Да споменем с обич и уважение всички онези приятели и приближени на
Ресулуллах, които са се жертвували всичко в Неговия път е необходимо (ваджиб).
Да се говори за тяхното високо положение без нужното уважение в никакъв
случай не е позволено.
Да се споменавата техните имена без необходимото уважение е голямо
невежество.
Този, който обича Него трябва да обича и целия му Есхаб-ъ кирам. В един
свещен хадис повелява: “Този, който обича моят Есхаб заради мен го обича.
Хората, които не ги обичат тях и мене не обичат. Който ги наскърбява и
мен ме наскърбява. А този, който ме наскърбява мен, все едно че наскърбява
Аллаху теаля. Който и да е щом наскърбява Аллаху теаля непременно ще
получи заслужилото наказание.” В един друг свещен хадис повели: “ Аллаху
теаля ако пожелае да стори добрини на един кул от моя юммет, то тогава
в неговото сърце помества любовта на Есхаба ми.” Когато почина
Пейгамберът ни, в този ден в град Медине броят на Сахаба бе 33 хиляди . А общият
им брой далеч надхвърляше числото сто двадесет и четири хиляди .
ИМАМИТЕ НА ЧЕТИРИТЕ МЕЗХЕБА И ДРУГИТЕ УЧЕНИ
По вярата (итикат) има един единствен правилен път. И това е пътя на Ехли
сюннет вел-джемаат. Четирима велики личности показват истинския път на
мюсюлманите в целия свят и им предоставят възможност да изучат пътя на
Мухаммед алейхисселям без отклонение и нарушение. Измежду тези велики
личности, първият е Имам-ъ азам Ебу Ханифе Нуман бин Сабит. Вожд на сунитската общност, най-голям учен в ислямската общност. Вторият е Имам-ъ Малик
бин Енес, третият Имам-ъ Мухаммед бин Идрис Шафи-и и четвъртият е Имам-ъ
Ахмед бин Ханбел “рахметуллахи алейхим еджма-ин”.
Днес, ако човек не следва единия от тези четирима имами, то той се подлага на
голяма опасност, излиза извън истинския и правилня път. В тази книга ние,
ръководейки се от Мезхеба Ханефи, даваме знания за намаза от книгите на учените
на мезхеба в по-опростена форма.
Двама от учениците на тези четирима имами се отличили особено много в
старанието си да разпространят знания за вярата. По такъв начин във вярата се
получили два мезхеба. Вяра, която съвпада с изискванията на Свещения Коран и
хадисите, е обявена от тези двама имами, разпространители на суннитската вяра,
наречени Фърка-и наджие (хора, намерили спасението). Първият е Ебу Мансур-и
Матуриди, а вторият е Ебул Хасен Али Еш ’ари.
Тези двама имами разпространяват една и съща вяра. Не са от голямо значение
няколкото различия помежду им. В действителност те са еднакви. Ислямските учени
се хвалят в хадисите и в Куран-и Керим. Един свещен айет гласи: Между знаещия и
незнаещия има голяма разлика . Друг айет гласи: Ей, мюсюлмани! За това,
което не знаете, питайте. Знаещите ще ви обяснят!
В свещените хадиси бяха послани следните мисли: “Аллаху теаля,
меляйкетата и всяко живо същество се молят за мюсюлманите, които
учат хората на доброта.” “В Съдния ден най-напред ще призивят за
милосърдие Пейгамберите, след тях учени и шехиди.”, “О, хора, знания се
получават, като се слуша от учени ”, “Учете се, учението е поклонение
(ибадет)”, “ Този, който учи и този, който се учи науки получава севап на
джихат (война за вяра)”, “Да учиш някого все е едно, че даваш милостиня.
Учен да те учи се равнява на намаза техеджуд ” “Да се учат науки е много по-
голямо благодеяние (севап) от намазите нафиле. Защото от това се
ползува лично той и онези, които ги обучава.”, “Този, който се учи, за да учи
другите получава севапа на Съддък”, “Науката е съкровище. Пък ключът му
е питането.”, “Учете се, накарайте и другите да се учат.”, “Всяко нещо си
има извор. Изворът на благочестието е сърцата на учените.”, “Ученето на
наука е изкупване на греховете.”
Петото условие
ВЯРАТА В АХИРЕТА
Вел йевмил ахъри означава, че вярвам в ахирета. Началото на това време е
денят , в който умира човека. И продължава до края на Къйамета. Казва се последен
ден, защото след денят не последва нощ. Това ще бъде и краят на земята. Това е
денят , който ще настъпи някога. Но кога ще настъпи Къйамета не е указано и никой
не може да го познае. И все пак нашият Пейгамбер “саллалаху алейхи ве селлем” е
дал много признаци и знамения, по които ще се познае настъпването му: Ще се
появи хазрети Мехди, а от небто ще се спусне Пейгамбер Иса алейхисселям в Шам.
Ще се появи Деджал . Тогава ще се появяват така наречените Йаджуудж и Меджудж,
създания, които ще разбъркат всичко на света; слънцето ще изгрее от запад; ще
започнат невиждани земетресения. Ще се забравят религиозните знания. Злото и
недоброжелателството ще вземат големи размери. Навсякъде ще се вършат
забранени неща (харам). От Йемен ще избухне огън. Небесата и планините ще се разломят. Слънцето и луната ще потъмнеят... и прочее.
Ще има разпит в гроба. Това ще го извършат меляйкетата Мюнкер и Некир. Ето защо ние сме длъжни да научим нашите деца на отговорите на такива въпроси като:Кой е твой създател? Коя е твоята религия? От коя общност си? Коя е твоятаСвещена книга? Кое е твое Къбле? На кой мезхеб принадлежиш във вярата и изпълнението?
И сега отговорите: Моят Аллах е един и е Аллаху теаля. Моят Пейгамбер е
Мухаммед алейхисселям, религията ми е ислямската религия. Книгата ми е Куран-и Керим, Къблето ми е Кябе-и шериф. Във вярата си принадлежа към ехли сюннет вел джемаат , а в амеля към Имамъ азам Ебу Ханифе .
В Ахирета всички хора ще се оживеят, на макшер ще се съберат. На добрите
мюсюлмани книгата със земните дела ще се дава от дясната страна, а на лошите
отзад или от лявата страна. Греховете освен Ширк (предписване съдружници на
Аллаху теаля) и кяфирство, Аллаху теаля, ако пожелае, ще опрости, ако не ще
прави азаб.
В съдния ден ще има и специални везни (Мизан), които ще мерят обема на
делата и постъпките. Мостът, наречен Сърат по повеля на Аллаху теаля, ще бъде
прокаран над Джехеннема . Има извор Кевсер, който принадлежи на нашия
Пейгамбер Мухаммед Мустафа “саллалаху алейхи ве селлем”.
Шефаат е призив за милосърдие. Той е справедлив призив. За опрощаване на
малките и големите грехове на мюсюлманите, умрели без тевбе, Пейгамберите,
велиите, добрите хора, учените, меляйкетата, шехидите и тези, на които Аллаху
теаля позволи, ще молят за прошка и молбата им ще бъде приета.
Дженнет и Джехеннем и сега съществуват. Дженнета е над седмото небе, а
Джехеннема е под всичко. Дженнет има осем врати. Джехеннем се състои от седем
ката. Като се започне от първия кат мъките се засилват към седмия кат.
Шестото условие
ВЯРАТА В КАДЕР (СЪДБА)
Ве бил кадери, хайрихи ве шеррихи миналлахи теала, означава че вярвам в
съдбата, доброто и злото зависят от Аллаху теаля. Добро и зло, полза и вреда,
печалба и загуба, които съпътствуват живота на всеки човек са възможни
единствено с позволението на Аллаху теаля.
Желанието на Аллаху теаля още от началото всичко да същсетвува се нарича
кадер (съдба, участ). Осъществяването на съдбата се нарича Казаа. Думите кадер и каза се употребяват една вместо друга . Аллаху теаля дал на хората воля (Ираде).
Желанието за осъществявне на избраното дело се нарича ираде. Ако рабът
пожелае нещо да извърши, и ако и Аллаху теаля пожела това, то Той тогава го
създава. При нежеланието на рабът да извърши дадена дейност и Аллаху теаля не го желае и не го създава.
Аллаху теаля повелява на всекиму тевеккюл (покорност). Който иска да научи по-обширни знания относно вярата, отколкото е писано тука да прочете книгата на големия Ислямски учен и Евлия Мевляна Халид Багдади “Вяра и Ислям”
издателство на Ихляс А .Ш. Много полезно и влиятелно произведение, което е достатъчно за придобиването на дюнявското и ахиретското щастие. В един айет това се резюмира по следния начин: “Тевеккюл (покорност) е условие на вярата”. В
Суре-и Маиде се казва: “Ако имате вяра, уповавайте се на милостта на
Аллаху теаля!” В суре-и Имран: “Аллаху теаля разбира се обича онези, които
се уповават”, в суре-и Талак: “Ако някой се смирява на Аллаху теаля, то
тогава Аллаху теаля е с него”. В суре-и Зюмер: “ Аллаху теаля не е ли
достатъчен за своя раб ?” Съществуват още много други айети в този смисъл.
Пейгамберът ни “саллалаху алейхи ве селлем” повелява: “Видях една част от
хората на моето общество. Множеството ме слиса и се зарадвах.
Планините и равнините бяха пълни с люде. Попитаха ме, дали се радвам,
казах им, че се радвам. От тях само седемдесет хиляди безчетно могат да отидат в Дженнета , казаха. Попитах, кои са те. Те са били онези, които в
делата си не са забъркали хитрост, магия, омая. Освен Аллаху теаля не се
доверили и не са се уповавали на никой друг.” От слушателите му Укаше
“радийаллаху анх” става на крак и възкликва: “Я! Ресулаллах! Моли се и аз да бъда между тях”. При това Пейгамберът повели: “О, мой Раб! И той да бъде между тях!” В този момент и един друг се изправя като пожелава същото. Ресуллулах
повели: “Укаше бе по-бърз от теб”.
Тевеккюл означава, придържайки се за причините да не занимаваш ума си с
последствията.
„НАМАЗ КИТАБЪ
(Книга за намаза)
Подготвил
ХАСАН ЯВАШ „
