СЮННЕТИ НА НАМАЗА

 

СЮННЕТИ НА НАМАЗА

Суннети преди намаза:
1. Езан – това е призив за намаза.
В хадис Абдуллах ибни Зейд (р.а.) казва: „След като намазът стана фарз, отидохме при Пратеника (с.а.с.), за да обсъдим как да се събираме за намаза. Спомена се, че християните имат камбана, а евреите имат тръба. Предложиха се различни неща, но Пратеникът (с.а.с.) каза да помислим и на другия ден да вземем решение. На следващия ден, когато се събрахме, аз казах на Пратеникът на Аллах (с.а.с.), че съм сънувал сън, в който призивът за намаза е човешки глас със следните думи: ,,Аллаху екбер! Ешхеду елля иляхе иллеллах! Ешхеду енне Мухаммедер – расулюллах! Хаййе алессалях! Хаййе алел фелях! Аллаху екбер! Ля иляхе иллеллах!”. След това стана Умер (р.а.) и каза същото. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза, че това е истински сън”. „Извикайте Билял и му кажете какво сте сънували, защото той има висок и хубав глас!” (Ахмед и Ебу Дауд)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако знаеха хората каква е наградата за четящия езан и за кланящия се на първия саф (ред), тогава кой да чете езан и кой да е на първия саф, щеше да се определя чрез жребий. Ако знаеха хората каква е наградата от ранното отиване към джамията, щеше да се надбягват към нея, кой да стигне първи. И ако знаеха хората за наградата от кланянето на Ишаи и Сабах в джамията – щеше да отиват дори и пълзешком.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава се от Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.), който казал на един негов приятел: ,,О, Абдуллах, ти обичаш овцете и пустинята и когато си при овцете, си чети езан за всеки намаз на висок глас, защото чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: ,,Когато един човек чете езан на висок глас, всяко нещо, което го чуе било човек, джин, камък или дърво, ще бъде свидетел за него в Съдния ден.” (Бухари, Малик, Несаи, ибн Маджа)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.): ,,Всяко нещо, което чуе езана, дори и сухото и суровото (от растенията) – прави истигфар (иска прошка от Аллах (С.Т.) за този муеззин).” (Ахмед и Табарани)
Хадис: Предава Берае ибн Азиб (р.а.): „Чух Прате­ни­кът (с.а.с.) да казва: ,,Аллах (С.Т.) и меляйкетата възхваляват тези, които са на първия саф (ред), а за муеззина иска опрощение всичко, което чуе гласа му и той получава севаб от всеки един, който се кланя след този езан.” (Ахмед, Несаи)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато се чете езан, шейтанинът бяга от там толкова далече, че да не го чува. След като свърши езана, той се връща. Когато се чете икамет, той пак бяга толкова далече, колкото да не го чува, докато свърши икамета. После се връща и застава между човека и ума му и му казва да си спомни за това, за онова и започва да си спомня за неща, за които не си е спомнял, а понякога го разсейва дотам, че не знае колко рекята е кланял.” (Бухари и Муслим)
Езанът е суннет за мъжете, независимо дали са в джамия или извън нея и се чете само за петте фарз намаза. От суннета е човек да чете езан и когато е сам. Доказателство за това са хадисите споменати по-горе в темата за шериатските разпоредби за кланящия намаза.
1.1. Условия за четене на езан:          
а) Да е настъпило времето за намаз. Забранено е да се чете преди времето.
б) Езанът да е на арабски език.
в) Да се чете така, че да се чуе от част от джамаата, а ако е сам, е достатъчно сам да се чуе.
г) Да няма голям интервал между отделните думи.
д) Четящият езан да бъде мъж – мюсюлманин, който трябва да отговаря на следните условия:
- Да е пълнолетен според шериата, като се допуска и момче наближило пълнолетие, което различава доброто от лошото.
- Муеззинът да притежава висок и хубав глас.
- Да чете езан прав, като се е обърнал в посока към къбле.
- Да бъде с абдест.
- Да слага пръстите на ушите. Ебу Джухейфе (р.а.) казва: ,,Когато Билял четеше езан – слагаше пръстите на ръцете на ушите” (Муттефекун алейхи)
- Когато се чете езан тези, които го слушат, трябва да повтарят след муеззина, а по време на думите ,,Хаййе алессалях” и „Хаййе алел фелях!” трябва да казват: ,,Ля хавле ве ля куввете илля билляхил алиил азим!”.
- След езана да се чете дуа.
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Този, който след езана каже: ,,Аллахумме раббе хазихид-деаветиттаммети вессалятил каимех, ати Мухаммеденил василете вельфадилете вебасху мекамем-мехмуден-ниллези веадтеху” ще заслужи моето застъпничество на Кияметския ден”.
1.2. Мекрух на езана:
- Да се правят извивки подобно на песен.
- Да се работи или прави нещо по време на езан. Изключение правят тези, които отиват към джамията за намаз или се готвят за намаз. Дори, който чете Коран, трябва да спре и да слуша езана.
2. Икамет – ставане за намаз. Икаметът е суннет за мъжете и жените, за индивидуално и за групово кланяне. На глас се чете само от мъжете, когато са в джамията. Думите са същите като на езана, като след ,,Хаййе алел фелях!” се казва ,,Кад каметиссалях!” (два пъти). Имамите Ахмед и Шафии казват, че думите на езана са чифт, а на икамета са тек, въз основа на следния хадис:
Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) заповяда на Билял да чете думите на езана чифт, а на икамета по веднъж.” (Предаден от всички)
2.1. Мустехаб на икамета:
- Да се чете с по-тих глас и по-бързо.
- Желателно е, който чете езана, да чете и икамет.
- Когато имамът даде знак, тогава да се чете икамет.
- Джемаатът да става при четенето на думите, „Кад каметиссалях”.
Допуска се четене на езан при спешни случаи – например пожар или др. От суннета е да се чете езан в ухото на новородено дете.
3. Сутре – Това е преграда, която се слага пред кланящия се, за да не се минава отпред. От суннета е да се кланя със сутре особено там, където има вероятност да минават хора.
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас кланя намаз, да кланя зад сутре и да не позволява да се минава отпред. И ако някой се опита да мине отпред да го спре, защото той е шейтанин!”. (Ебу Дауд, Несаи и Ибн Маджа)
а) Сутре се изисква от всеки, който кланя самостоятелно или когато са джемаат само от имама. Забранено е да се минава пред имама и сам кланящ се човек, а е позволено при нужда да се минава между сафовете.
б) За сутре може да се използва стена, колона, пръчка, дърво или някакъв предмет. Може да се използва за сутре и гърба на човек, или животно. Когато сутрето е пръчка, желателно е, да е висока минимум 50 см.
Хадис: Талха ибн Абдуллах (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой сложи пред себе си сутре с височината на самар, да кланя и да не обръща внимание кой минава!” (Муслим)
в) Сутрето трябва да е на разстояние три лакътя от кланящия се.
Хадис: Предава Билял (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) влезна в кяабето за намаз, застана на три лакътя разстояние от стената.” (Бухари, Ахмед и Несаи)
г) Когато сутрето е стълб, дърво или пръчка, е желателно кланящият се да мине малко вдясно или малко вляво от сутрето.
Хадис: Предава Микдад ибн Есвед (р.а.): „Не съм видял Пратеникът (с.а.с.) да се кланя зад колона, стълб или дърво и да се кланя право срещу него, а заставаше малко наляво или надясно.” (Ахмед и Ебу Дауд)
д) Харам е да се минава между кланящия се и сутрето.
Хадис: Ебу Джехм (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако знаеха хората колко е лошо да се мине пред кланящ се човек, щяха да чакат 40 (години)”. (Муттефекун алейхи)
е) Намазът не се проваля, ако някой мине пред кланящ се, освен ако мине жена, куче или магаре.
Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас кланя – да сложи или да кланя зад сутре, ако няма сутре и пред него мине магаре, жена или черно куче, му се проваля намазът. Попитаха: „О, Пратенико на Аллах, защо черно куче?”. Каза (с.а.с.): „Защото то е шейтанин.” (Муслим и Есхабу Сунен)
В хадиса става дума за пълнолетна жена, а не за малко момиченце.
ж) Нарушения при преминаване пред кланящ се:
- Когато някой мине пред кланящ се, който има сутре, а има друго място, през което може да мине, той извършва прегрешение (грях).
- Грехът е само за кланящия, ако прави намаз на изхода или входа, и хората няма откъде да минават, освен пред него.
- Двамата извършват нарушение, ако кланящият се е пред изход, а този, който минава пред него, има начин да го заобиколи.
- Двамата не са в нарушение, когато кланящият се има сутре, а минаващият отпред го прави, без да иска или от незнание.
з) Неща, които не могат да бъдат сутре и е харам да се прави намаз зад тях:
- Гроб – забранено е (харам) да се кланя зад гроб и да се сяда върху него.
- Огън – става дума за открит огън, фенер или свещ.
- Зад паметник, статуя, портрет или снимка на одушевен предмет (човек, животно, кукла и т.н.).
ж) Неща, които е нежелателно(мекрух) да се използуват за сутре:
- Зад жена.
- Зад спящ човек – независимо дали е мъж или жена.
- Срещу човек, обърнат с лице към кланящия се.
- Огледало, шарени картини или пейзажи. Веднъж, когато Пратеникът (с.а.с.) щял да кланя намаз пред него имало шарена рокля на Айше (р.а.) и той й казал: „Махни я, защото ми отвлича вниманието!”
ІІ. Суннети в намаза:
1. Вдигане на ръцете при встъпителния текбир:
Според имам Ебу Ханифе, ръцете трябва да се вдигнат наравно с ушите и палците да докосват ушите.
Хадис: Разказва Ваил ибн Хиджр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато встъпваше в намаз, да вдига ръцете наравно с ушите и да казва Аллаху екбер!” (Муслим)
Хадис: Предава Берае ибн Азиб (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) встъпваше в намаз, вдигаше ръцете и палците му докосваха ушите.” (Ахмед и Дара Кутни)
Това се отнася за мъжете, а при жените ръцете се вдигат наравно с гърдите, защото в противен случай може да се открие аура.
Според ислямските учени дланите на ръцете трябва да са обърнати към къбле, а пръстите да са леко отпуснати, дори и мъжете могат да ги вдигат до раменете според гореспоменатите хадиси.
2. Слагане на дясната ръка върху лявата.
Според имам Ебу Ханифе ръцете трябва да се слагат под пъпа от мъжете, а за жените на гърдите, а според другите имами и мъжете трябва да ги слагат на гърдите.
Хадис: Предава Ваил ибн Хиджр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато встъпваше в намаз да вдига ръцете и да казва ‘Аллаху екбер’ и след това слагаше дясната ръка върху лявата върху гърдите.” (Муслим, Абу Дауд и Несаи)
3. Четене на встъпителна дуа – ,,Субханеке”
Казва Айше (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) встъпваше в намаз, четеше ,,Субханеке”. (Муслим и Есхабу Сунен)
„О, Аллах, пречист си Ти (от съдружници), Слава и благодарност за Теб! Благодатно е Твоето име! Няма друго божество, заслужаващо обожаване, освен Теб!”
Освен ,,Субханеке”, Пратеникът (с.а.с.) е чел и други дуи. От суннета е този, който знае повече от една дуа, да чете на всеки намаз различна.
4. След встъпителната дуа да се каже тихо:

,,Еузубилляхи-минешшейтанирраджим, Бисмилляхиррахманиррахим”!

5. Казване на ,,Амин” след ,,Фатиха”.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато имамът каже ,,Амин!”, и вие кажете ,,Амин!”, защото на когото (казването на) ,,Амин” съвпадне с това на меляйкетата, Аллах (С.Т.) му опрощава миналите грехове (малки)! И Пратеникът (с.а.с.) казваше ,,Амин!”. (Предаден от всички)
Всички учени са единодушни, че е от суннета да се каже ,,Амин!”, разликата е в това, че някои казват да е на глас, а други тихо, но и двата варианта са правилни.
6. Сурата, която се чете на първия ракят да е по-дълга от тази на втория. Към този суннет се включва и това да се спазва поредността на сурите и айетите.
7. Когато човек е прав, да застане с крака, обърнати към къбле – да е застанал нормално, нито много разтворени, нито пък да са събрани.
8. Казване на текбир “Аллаху екбер” при отиване на “рукю” и “седжде” и при ставане от тях.
9. Прихващане на коленете с дланите по време на рукю и изправяне на гърба.
10. Произнасянето на думите ,,Семи Аллаху лимен хамидех” при изправяне от рукю и думите ,,Раббена ве лекел хамд”.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато имамът каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех”, вие кажете ,,Раббена ве лекел хамд”. (Бухари и Муслим)
11. Думите, които се казват на рукю – ,,Субхане раббийел азим” и на седжде ,,Субхане раббийел еаля”.
Хадис: Предава Укбети ибн Амир (р.а.): ,,Когато беше низпослан /Уакиа: 96/ „Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликият!” Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Казвайте това, когато сте на рукю!” (Ебу Дауд и Ахмед)
Хадис: Предава Укбети ибн Амир (р.а.): ,,Когато слезна ,,Еаля: 1”, Пратеникът (с.а.с.) каза да казваме това на седжде.” (Хаким – добър)
Хадис: Предава Хузейфе (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) казваше на рукю ,,Субхане раббийел азим”, а на седжде казваше ,,Субхане раббийел еаля”. (Достоверен)
12. Когато кланящият се отива на седжде, да опре на земята първо коленете, после дланите на ръцете и накрая лицето /челото и носа/!
Хадис: Разказва Ваил ибну Худжр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато отива на седжде, да слага на земята първо коленете, после дланите на ръцете, и когато се изправяше от седжде, вдигаше първо дланите, а после коленете." (Тирмизи – добър хадис)
Някои от учените казват, че може и обратно, т.е. да опре първо дланите, след това коленете.
13. Положение по време на седжде:
а) Лицето трябва да е между ръцете.
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, слагаше главата си между ръцете.” (Муслим и Ебу Дауд)
б) Пръстите на ръцете да бъдат свободно разтворени.
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, дланите му бяха под раменете.” (Бухари, Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Предава Ебу Хумейд (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, пръстите на ръцете му бяха изпънати, обърнати към къбле и пръстите на краката му бяха към къбле.” (Бухари)
в) Когато мъж е на седжде, коремът не трябва да опира върху бедрата, а да има разстояние, а също така и лактите да не опират в ребрата, или да са опрени на земята.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Когато сте на седжде, не слагайте ръцете като кучето (т.е. лактите да са опрени на земята).” (всепризнат)
А при жените е точно обратно на мъжете – коремът трябва да опира на бедрата и ръцете да са долепени до ребрата. Това се прави с цел да не се покаже аура.
Хадис: Предава ибн Бухейне (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде разтваряше лактите така, че да му се виждат подмишниците.” (Муттефекун алейхи)
г) По време на седжде дланите да са открити от ръкавите.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) забрани да се кланя с дреха, на която ръцете не се виждат от ръкавите.” (всепризнат)
Това не се отнася за жени, когато са сред чужди мъже.
14. Дуа по време на седжде – по време на седжде може да се прави дуа, защото Пратеникът (с.а.с.) в хадис, предаден от Абдуллах Ибн Аббас (р.а.) е казал: ,,Рабът е най-близо до своя Господар, когато е на седжде. Правете много дуа на седжде и Аллах (С.Т.) ще ви отговори”. (Муслим, Несаи и Ебу Дауд – достоверен)
Имам Ебу Ханифе казва, че дуа на седжде може да се прави, само ако намазът е нафиле. Останалите имами казват, че може да се прави на всички намази.
15. Дуа между двете седждета.
Хадис: Предава Ебу Хузейфе (р.а.): „Кланях намаз заедно с Пратеника (с.а.с.) и чух да казва между двете седждета ,,Раббигфирли, Раббигфирли” (О, Господарю, опрости ме!).” (Ибни Маджа, Несаи – добър)
16. При сядането на ,,Еттехийяту” и между двете седждета, левият крак да е подвит, а десният да е изправен, а при жената и двата крака да са подвити надясно.
Хадис: Предава Айше (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) сядаше в намаз – десният крак го изправяше, а левият го свиваше и сядаше на него.” (Бухари и Муслим).
17. Мърдане – вдигане на пръста:
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): „Видях Пратеникът (с.а.с.), когато сядаше на колене, хващаше палеца и средния пръст на дясната ръка като правеше халка и вдигаше показалеца, и видях да го мърда, когато правеше дуа.” (Ахмед, Ебу Дауд и Несаи – достоверен)
18. Четене на ,,Аллахумме салли” и ,,Аллахумме барик” след ,,Етттехийяту”.
19. Правене на дуа преди селяма.

Има няколко дуи, които са от суннета:

Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) преди да даде селям, искаше от Аллах (С.Т.) да го пази от четири неща: 1) от джехеннемското наказание; 2) от наказанието в гроба; 3) от фитнето /раздора/ по време на живота и смъртта; 4) фитнето на Деджал.” (Муттефекун алейхи).
 20. Обръщане на главата по време на селям надясно и наляво – казват се думите: ,,Есселяму алейкум ве рахметуллах”.
ІІІ Суннети след намаза:
1. Да се каже след селяма три пъти ,,Естегфируллах”.
2. Да се каже: ,,Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму, тебаракте я зел джеляли вел икрам”.
Хадис: Предава Севбан (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) даваше селям, казваше три пъти ,,Естегфируллах!” и после казваше ,,Аллахумме ентес – селяму ве минкес – селяму тебаракте я зел джеляли вел икрам!”. (Муслим и Есхабу сунен)
От този хадис става ясно, че всеки за себе си трябва да каже тези два суннета.
3. Четене на ,,Айетул – Курси”- сура „Бакара: 255” (Аллаху ля иляхе).
Хадис: Умаме (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който прочита ,,Айетул – Курси” след всеки фарз намаз, от Дженнета го дели само смъртта.” (Несаи и Ибн Хиббан)
Хадис: Хусейн ибн Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който прочита ,,Айетул – Курси” след всеки фарз намаз е под закрилата на Аллах до следващия намаз.” (Табарани)
4. Четене на тесбих.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който след всеки намаз каже 33 пъти ,,Субханеллах!”, 33 пъти ,,Елхамдулиллях” и 33 пъти ,,Аллахуекбер” и след това каже – ,,Ля иляхе иллеллаху вехдеху ля шерике лех, лехул мулку ве лехуль хамду ве хуве аля кулли шейин кадир” – Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове, дори и да са, колкото морската пяна.” (Муттефекун алейхи)
5. Четене на сурите ,,Фелек” и ,,Нас”.
Хадис: Предава Укбе ибн Амир (р.а.): „Заповяда ми Пратеникът (с.а.с.) след всеки намаз да чета сурите ,,Фелек” и ,,Нас”. (Ахмед, Ебу Дауд и Несаи)
6. Четене на дуа – Няма хадис, че Пратеникът (с.а.с.) е правил в края на намаза дуа, но дуа може да се прави по всяко време.
Всички учени са единодушни, че тези суннети трябва да се извършват от всеки по единично, т.е всеки сам за себе си.

Ваджибите на намаза

 

Ваджибите на намаза

Само според имам Ебу Ханифе в намаза има ваджиб, а според останалите учени няма. При тях има фарз и суннет, т.е. някои от нещата, които при имам Ебу Ханифе са ваджиб, при тях са фарз, а други са суннет.
1. Четене на ,,Фатиха” – само според имам Ебу Ханифе, четенето на сурата ,,Фатиха” е ваджиб, а според останалите имами е фарз.
2. Четенето на най-малко три къси айета или една сура след ,,Фатиха” – само на третия и четвъртия рекят на фарз намазите не се чете друго, освен ,,Фатиха”.
3. Четенето на ,,Фатиха” да е преди сурата.
4. Спазване на „теадили еркян” – това е точното изпълнение на всяко движение в намаза. Доказателство за това е хадисът за кланящия се лошо, записан в темата за рукю по-горе.
5. Опиране на носа заедно с челото на седжде.
6. Първото сядане на ,,Еттехийяту”. Ако някой се сети при ставането, че не е стоял на ,,Еттехийяту”, ако не е започнал да чете ,,Фатиха” – трябва да седне и да се поправи, но ако е започнал ,,Фатиха” – в края на намаза трябва да се поправи чрез седжде – и – сехви (две допълнителни седждета).
7. Четене на ,,Еттехийяту” на първото и второто сядане.
8. Ставане веднага след ,,Еттехийяту” за трети рекят при намазите, които са три или четири рекята.
9. Даване на селям на дясната страна.
10. Когато се кланя джемаат, имамът да чете на глас на феджр, магриб, ишаи, на Байрямските намази, в Петъчната молитва, Таравих и витр в Рамазан, а в останалите намази тихо.
11. Четенето на дуата ,,Кунут” на намаза витр.
12. Четенето на текбири, след намазите на Байрям.
Ако някой нарочно остави или пропусне ваджиб, той трябва да кланя намаза отначало, но ако е без да иска, в края на намаза се поправя чрез седжде – и – сехви.

ФАРЗОВЕ НА НАМАЗА

 

ФАРЗОВЕ НА НАМАЗА

• Външни фарзове (условия) преди намаза:

1.1. Вземане на абдест (малък или голям /гусюл/).
„О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените!” (Маиде: 6)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,, Аллах (С.Т.) не приема намаза, без абдест.” (Муслим, Ебу Дауд и др.)
1.2. Почистване на тялото, дрехите и мястото, където ще се прави намаза.

„и дрехите си почиствай!”
(Мудессир: 4)

Хадис: Разказва Али (р.а.): ,,На мен много често ми излизаше мези (течност при възбуда) и изпратих един човек при Пратеника (с.а.с.) да го попита какво да направя. Пратеникът отговорил: „Да си измива половия орган и да взема абдест (малък).” (Бухари)
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Предпазвайте се от пръските на урината, защото повечето от наказанието в гроба ще бъде заради нея!” (Дара Кутни)
Хадис: Разказва Айше (р.а.): ,,Една жена с Истихада (течение при жените извън) дойде при Пратеникът (с.а.с.) и попита как да прави намаз и дали да го прави? Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Измий кръвта по тебе, вземай абдест (за всеки намаз) и кланяй!” (Бухари)
Хадис: Разказва Джабир ибн Семура (р.а.): ,,Веднъж дойде един човек при Пратеникът (с.а.с.) и попита: „О, Пратенико на Аллах, да правя ли намаз с дрехите, с които правя полово сношение с жена си?” Каза Пратеникът (с.а.с.) – „Да! Ако не забележиш по тях мръсотия.” (Ахмед, Ибн Маджа)
Хадис: Разказва Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.): ,,Веднъж кланяхме с Пратеникът (с.а.с.) и той по време на намаза си свали налъмите (вид обувки) и ние също ги свалихме. След намаза той (с.а.с.) ни попита: ,,Защо си свалихте налъмите? Казахме: ,,Видяхме теб, о, Пратенико на Аллах!”. Каза: ,, Дойде при мен Джебраил (а.с.) и ми каза, че по тях има мръсотия. Когато някой от вас дойде в джамията, то да си обърне налъмите и да види да няма по тях мръсотия и ако има, да ги избърше по земята и след това да кланя!” (Ахмед, Ебу Дауд и др.)
Хадис: Разказва Ебу Хурейра (р.а.): ,,Веднъж дойде един бедуин и оринира в джамията и хората наскачаха да го бият. Пратеникът (с.а.с.) каза: „Оставете го!”. След това го извика и му каза: „Това е джамия и тук не се правят такива неща, тук се прави намаз, чете се Коран и се прави зикр.” След това каза: ,, Донесете една кофа вода и сипете върху това място!” (Бухари)
1.3 Покриване на аврета – (частите от тялото, които не трябва да се виждат).

„О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва.” (Еараф: 31)

а) Авретът на мъжете е от пъпа до коленете включително.
Хадис: Амру ибн Шуайб (р.а.) предава, че Пра­те­ни­кът (с.а.с.) казва: „Заповядайте на децата си да кланят намаз на седем години и когато станат на десет години, ако не кланят ги удряйте, и ги разделете в леглата им и завивките, и когато някой от вас ожени своя роб или робиня – да не гледа това, което е под пъпа до колената, защото това е аура (забранено място за гледане)!” (Ахмед и Дара Кутни).
б) Авретът за свободна жена е цялото й тяло, с изключение на лицето и ръцете до китките.
Хадис: Айше (р.а.) казала на едно момиче, което се казва Есма: ,,Ей, Есма, жената когато достигне пълнолетие, нищо не трябва да й се вижда, освен лицето и ръцете!” (Ебу Дауд)

„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения, освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си!” (Нур: 31)

Хадис: Айше (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Аллах (С.Т.) не приема намаза на пълнолетна жена без хиджаб (покривало).” (Ебу Дауд, Тирмизи и Ахмед)
Условия, на които трябва да отговаря облеклото на жената:
1) да не прозира.
2) дрехата да не е тясна и прилепена по тялото.
3) да е покрито цялото тяло, като при движение да не се открива.
По време на намаз всичко трябва да е покрито, дори човек да е сам или на тъмно. Трябва да сме покрити винаги, особено в намаза, защото човек по време на намаз застава пред Аллах (С.Т.). С дрехите, с които не може да се излиза пред хора, не е желателно да се кланя и намаз. Нарушение на общоприетия ред в дадено място е мекрух, ако не е в противоречие с шериата.
Липсата на шапка не е пречка, за да бъде приет намаза.
Хадис: Разказва ибн Аббас (р.а.): ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) си свали чалмата и я сложи пред себе си за сутре (нещо, което се слага пред кланящия намаз, за да не минават хората отпред).” (Ибн Асакир)
Мъжете нямат право помежду си да си показват аврета, освен пред съпругите си и робините си. Авретът пред жени, когато са само жени, се допуска да се показва всичко от тялото, освен това, което е от пъпа до коленете включително. Ако е повече от това, е харам. Жената може да показва тялото и прелестите си само пред съпруга си.
При дарура (силно наложащо) може да се кланя намаз, дори и да се показва аврет. При всяка една дарура отпада това, което не можем да го направим до степен толкова, колкото е необходимо, без да се прекалява.

• Съблюдаване времето за намаза.

,,За вярващите молитвата е предписание в определено време.” (Ниса: 103)

Хадис: Предава Джабир (р.а.): ,,Дойде Джебраил (а.с.) при Мухаммед (с.а.с.) първия ден, когато слънцето беше след зенита си, и му каза: ,,Стани и кланяй Зухр!”; след това дойде, когато сянката беше колкото самите предмети, и му каза: „Стани и кланяй Аср!” После дойде, когато слънцето залезе, и му каза: ,,Стани и кланяй Магриб!” След това дойде, когато на хоризонта изчезна жълтата му ивица, и му каза: ,,Стани и кланяй Ишаи!” На сутринта дойде, когато се пукна зората, и каза: ,,Стани и кланяй Феджр!” След това Джебраил (а.с.) дойде, когато сянката на всяко нещо беше колкото него, и каза на Пратеникът (с.а.с.) да кланя Зухр. После дойде, когато сянката на предметите беше двойна, и му каза да кланя Аср. Следващото идване беше в същото време като предишния ден и му каза да кланя Магриб. След това дойде в полунощ и му каза: ,,Стани и кланяй Ишаи! И последно дойде малко преди да изгрее слънцето и каза: ,,Стани и кланяй Феджр!” След намаза Джебраил (а.с.) каза: ,,Между тези две времена е времето за всеки намаз!” (Бухари, Ахмед, Несаи и Тирмизи)
За полунощ се счита средата между залеза на слънцето и пукването на зората.
а) Време за Феджр – началото е от зазоряването (имсак или различаването на бялата от черната ивица на хоризонта) до изгрева на слънцето. Най-голяма награда ще получи кланящият, ако кланя в първото време, което се отнася за всички намази. Ако човек се успи и слънцето изгрее, когато се събуди – кланя целия сабах, който не е каза, но това може да се направи 45 мин. след изгрева докато останат 45 мин. преди Зухр.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,Който застигне един рекят от Феджр, преди да изгрее слънцето, то той не го е пропуснал. И който застигне един рекят на намаза Аср, преди да залезе слънцето, то той е застигнал намаза”. (Бухари, Муслим и Ебу Дауд).
б) Време за ,,Зухр” – началото е, когато слънцето премине връхната си точка (зенита) и сянката на предметите започне да се увеличава, а краят е, когато сянката на предметите получи реалния си размер прибавен й и размерът на сянката, която е била след зенита на слънцето.
Когато слънцето е в зенита си (връхната си точка) е мекрух да се кланя намаз.
в) Време за Аср (Икиндия) – началото на Аср, е краят на Зухр, а краят е до залеза на слънцето. Ако остане един час до Магриб и човек не е кланял суннета на Аср, след това време суннетът отпада и се кланя само фарза.
г) Време за Магриб (Акшам) – началото е залезът на слънцето, а крайното време е изчезването на жълтия ореол на хоризонта.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Времето на намаза Магриб, е до изчезването на жълтия ореол от хоризонта.” (Бухари)
д) Време за Ишаи – от изчезването на жълтия ореол от хоризонта до полунощ, а при необходимост може и до имсак, но не е желателно.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Последното време за намаза Ишаи е до полунощ.” (Муслим)
Хадис: Предава Енес (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) отлагаше Ишаи понякога до средата на нощта.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Катаде (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Никога не се счита, че човек е спал прекалено много, освен ако дойде времето за следващия намаз, а той не е кланял предишния.”(Муслим)
е) Време за намаза Витр – започва след откланването на Ишаи и свършва преди имсак.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Винаги Пратеникът (с.а.с.) кланяше намаза Витр - понякога в началото на нощта, понякога в средата, а понякога преди имсак.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Завеща ми Пратеникът (с.а.с.) да кланям Витр преди да легна, да кланям редовно намаза Духа и да държа всеки месец три дена нафиле оруч.” (Муслим)
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Кланяйте Витр преди сабах!” (Муслим)
От тези хадиси се вижда, че Витр намаз има три времена – след откланване на Ишаи; преди лягане и преди имсак. След Витр не е желателно да се кланя друг намаз.
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Аллах (С.Т.) ви заповяда още един намаз, освен фарза и той е Витр. Кланяйте го след Ишаи до сабах!” (Тирмизи и Ебу Дауд)
Важността на времето е, че е фарз в намаза. Фарз е не само да влезе времето за намаз, а да сме сигурни, когато сме сами, че е настъпило или да се ориентираме по природни признаци. Ако и по това не можем да се ориентираме, трябва хубаво да се размислим дали е дошло времето за намаза. Ако някой се кланя, без да се размисли дали е влезнало времето, то намазът му е невалиден. Самото търсене на времето е фарз.
Времена, в които е мекрух (нежелателно) да се прави намаз:
1. Време, в което кланянето на намаз е силен мекрух:
- Когато слънцето изгрява, докато се издигне (около 45 мин.).
- Когато слънцето е в зенита си, докато го подмине.
- Когато слънцето започне да залязва, докато залезе изцяло.
2. Време в което кланянето на намаз е мекрух:
- След откланване на сабах до изгрева на слънцето;
- След откланване на икиндия до залез слънце.
Хадис: Предава Укбе ибн Амир (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) ни забрани да кланяме намаз и да погребваме мъртъвците в три времена: първото е, когато изгрява слънцето, докато се издигне малко; когато слънцето е в зенита си, докато не тръгне да се наклонява и когато слънцето залязва, докато залезе.” (Муслим)
Хадис: Предава Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.): „Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: ,,Не кланяйте намаз след сабах (Феджр), докато не изгрее слънцето и не кланяйте намаз след фарза на Икиндия, докато не залезе слънцето!” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава Умер ибн Абесе (р.а.): „Попитах Пратеникът (с.а.с.): ,,О, Пратенико на Аллах! Кажи ми за намаза!”. Каза (с.а.с.): ,,Когато откланяш намаза Феджр, след това не кланяй нищо, докато не изгрее слънцето и се издигне малко, защото то изгрява между рогата на шейтанина и тогава слънцеобожателите правят седжде на слънцето! След това кланяй (колкото искаш), докато слънцето стигне малко преди зенита си и го отмине (в това време не се кланя), защото в това време се подклажда Джехеннемът! После кланяй, докато откланяш намаза Аср, после спри, докато не залезе слънцето, защото тогава то залязва между рогата на шейтана и тогава слънцеобожателите му правят седжде!” (Муслим и Ахмед)
При необходимост може да се кланя в тези времена, но само фарзовете на дадения намаз. (Според имамите Ахмед и Шафии в тези времена може да се кланят и намази, които имат причини – като намаза (техиятул месджид) – поздрав за джамията.

• Обръщане към Къбле.
•  

„Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммед] към небето! Ние непременно ще те
обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината
 от техния Господар. Аллах не подминава
техните дела.” (Бакара:144)

Който е близо до Кяабето, е задължен да се обърне точно към средата, а ако е далече, достатъчно е да се обърне към Мекка. Ако е невъзможно да намери посоката, то може да се ориентира по слънцето и звездите, или посоките в света. От България къбле се намира в посока югоизток. Когато човек не може да се ориентира по нищо, той да се размисли добре и да прецени по разум и иншааллах, намазът ще му бъде точен. Ако е започнат намазът в грешна посока и по време на намаза разбере това, то да се обърне в правилната посока и да продължи да кланя!
Попитали Али (р.а.) как да търсим къбле, ако не можем да се ориентираме, той отговорил: ,,Ликът на Аллах (С.Т.) е навсякъде и тогава може да се кланя по преценка.”

„На Аллах принадлежи и изтокът, и западът и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ.”. (Бакара:115)
    

• Положения, при които отпада обръщането към къбле:

а) при пътуване
Нафиле намаз може да се кланя в превозно средство, без да се обръща към къбле.
Хадис: Предава Амир (р.а.): ,,Видях Пратеникът (с.а.с.) да кланя намаз върху животно, без значение къде върви и се обръща то и този намаз не беше фарз, а нафиле.” (Бухари)
Когато някой е пътник може да кланя нафиле намаз в превозното средство, без да слиза.
Когато някой пътува и трябва да кланя фарз намаз, е длъжен да слезе от превозното средство и да кланя навън. Но ако средството, с което пътува не е зависимо от него (например: обществен транспорт) – допуска се да се кланя вътре, за да не изостави изцяло намаза. Ако не позволява превозното средство да прави рукю или седжде – може да кланя със знаци, но ифтитах текбира (встъпителния текбир) по възможност да се направи към къбле.
б) при страх и война – ако къблето е обратно на посоката на врага, то може да се кланя в тази посока.
в) при болест – когато човек е болен и не може да се обърне в посока къбле, то може да се обърне и в друга посока.
1.6. Нийет (възнамеряване).

„И бе им повелено да се прекланят единствено
 пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават
милостинята зекят!” (Бейине: 5)

Хадис: Предава Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: “Делата са единствено според намеренията. И на всеки ще се въздаде според неговото намерение.” (Всепризнат хадис)
Нийетът е достатъчно да се направи със сърцето. Без нийет не се приема нито един ибадет. Когато човек застане за намаз, нийетът му трябва да съдържа:
- Какво ще кланя (фарз, суннет, сабах, акшам и т.н.).
- Непосредствено след нийета трябва да следва текбирът.
Според имам Ебу Ханифе, когато човек е имам, трябва да направи нийет, че е имам или да си помисли, че ще кланя джемаат, особено ако в джамаата има жени.
При нормални условия, ако не се спазят тези шест фарза – намазът на човек е невалиден.

• Фарзове вътре в намаза:

2.1. Встъпителен текбир (ифтитах текбир) – възвеличаване на Аллах (С.Т).

„И твоя Господ възвеличавай!”
(Мудессир: 3)

Хадис: Али ибн Аби Талиб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Ключът на намаза е чистотата, влизането в него е текбирът, а излизането е селямът” (Тирмизи)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато застанеш за намаз, кажи: ,,Аллаху екбер!” (Бухари)
Условия на текбира:
а) да каже на арабски ,,Аллаху екбер!”.
б) да го каже така, че да се чуе сам, ако е имам – на глас.
в) да бъде прав при фарз намаз (освен при невъзможност).
Ако някой застигне джемаата на рукю или на седжде, трябва да направи ифтитах текбира прав и след това да се присъедини там, където са джамаата.
г) да не се удължава елиф-ът и бе-то. Удължаването на елиф-а е харам, а бе-то е мекрух.
д) да не се изпреварва имама с текбира, защото това проваля намаза.
2.2. Киям (стоене прав).

„Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!”
(Бакара: 238)

Хадис: Разказва Имран ибн Хусейн (р.а): ,,Аз имах хемороиди. Отидох при Пратеникът (с.а.с.) и го попитах как да кланям намаз, а той ми каза: ,,Кланяй прав, ако не можеш прав, кланяй седнал, ако не можеш седнал, кланяй легнал!” (Бухари и Муслим)
Този хадис се отнася за намаз, който е фарз и ваджиб, ако е нафиле или суннет намаз, може да се кланя и седнал. От условията на този фарз е да се стои прав, без да се опира никъде.

• Положения, при които може да отпадне този фарз:

а) при болестно състояние – отпада ,,киям”. Аллах (С.Т.) не натоварва човека с нещо, което не е по силите му.
б) когато човек може да стои прав, но не може да прави рукю и седжде, трябва да се кланя седнал чрез знаци.
Хадис: Предава Джабир (р.а.),че Пратеникът (с.а.с.) видял един човек, който кланял седнал и сложил отпред възглавница, на която прави седжде. Пратеникът (с.а.с.) отишъл при него и хвърлил възглавницата. После болният сложил дръвце пред себе си, а Пратеникът (с.а.с.) изхвърлил и него и му казал: ,,Кланяй на земята! Ако не можеш, кланяй със знаци, като на седждето трябва да се навеждаш повече, отколкото на рукю!” (Бейхаки)
Ако човек е затворен чисто гол и няма възможност да се облече – трябва да кланя седнал и по такъв начин, че да си скрива аврета.
2.3. Кирает (четене на Коран).

„И четете това, което ви е най-лесно от Корана!” (Муземмил: 20)

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.): предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Няма намаз без четене на Коран”. (Муслим)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): „Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: ,,Който кланя намаз и не чете в него сура ,,Фатиха”, то този намаз е провален.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не е пълен намазът на този, който не е прочел ,,Фатиха”. (Ибн Хузейме и Дара Кутни)
Хадис: Предава Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) ни заповяда да четем в намаза сура ,,Фатиха” и онова, което ни е лесно от Корана.” (Ебу Дауд)
От тези хадиси става ясно, че обезателно в намаза трябва да се чете сурата ,,Фатиха”. Ако някой, който е новоприел Исляма и не знае да чете ,,Фатиха”, може да чете това, което знае от Корана.
Когато се кланя с джемаат, според имам Ебу Ханифе, Коран трябва да чете само имамът, а този, който следва имама, не е желателно да чете Коран, базирайки се на айет 204 от сура ,,Стената”:
,,Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!”
Пак според него четенето от имама, е четене и за джемаата.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Наистина имамът е поставен, за да се следва, и когато каже ,,Аллаху екбер!” и вие кажете: ,,Аллаху екбер!” а когато той чете, вие мълчете!” (Муслим)
Според другите имами, когато имамът чете тихо и джемаатът трябва да чете тихо, само сура “Фатиха”.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Кланяйте намаз, както сте ме видели да кланям!” (Всепризнат хадис)
Хадис: Разказва Убаде ибн Самид (р.а.): „Веднъж Пратеникът (с.а.с.) кланяше сабах и когато свършихме намаза, попита: ,,Аз чух да четете след мен.”. Казаха: „Да, о, Пратенико на Аллах! Каза: „Не четете друго, освен ,,Фатиха”, защото няма намаз без нея!” (Ебу Дауд, Ахмед, Тирмизи и Ибни Хиббан)
Не се допуска да се чете ,,Фатиха” на друг език, освен на арабски, защото Коран – и – Керим е свещен, т.е. свещеността на Корана е само на арабски.
Когато се чете Коран в намаз, задължително трябва да се мърдат устните и езикът, иначе няма да бъде валиден намазът.
2.4. Рукю (навеждане в намаза, като с дланите на ръцете трябва да се хванат коленете и изправяне)

„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!” (Хадж: 77)

Хадис: Разказва Ебу Хурейра (р.а.): ,,Веднъж в джамията на Пратеникът (с.а.с.) влезе един човек, откланя два рекята намаз набързо и отиде при Пратеникът (с.а.с.) и му даде селям. Мухаммед (с.а.с.) каза: ,,Върни се и кланяй отново, защото ти нямаш намаз!” Този човек се върна и кланя отново по същия начин, набързо и пак отиде при Пратеникът (с.а.с.) и му даде селям. Мухаммед (с.а.с.) пак го върна, като това се повтори три пъти. След третия път този човек каза: ,,О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Аллах (С.Т.), аз не знам по друг начин да кланям! Кажи ми как да кланям!”. Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато решиш да правиш намаз, вземи хубаво абдест, след това се обърни към къбле и кажи ,,Аллаху екбер!”, после чети това, което ти е лесно от Корана. След това се наведи на рукю, докато се успокоиш, после се изправи от рукю и се застой прав. Когато отидеш на седжде, успокой тялото си, после се изправи седнал и се застой, след което направи още едно седжде, като правиш пауза на тялото между отделните действия. И така прави в целия намаз!” (Бухари и Муслим)
За правилното изпълнение на този фарз трябва с ръцете да се прихванат коленете, а гърбът и главата трябва да са в хоризонтално положение.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на рукю, гърбът му беше в хоризонтално положение, а главата му беше нито вдигната нагоре, нито наведена надолу, а по средата.” (Бухари и Муслим)
Към този фарз влиза и изправянето от рукю.
2.5. Седжде (слагане на челото на земята).
Това включва две седждета със сядане между тях.

„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!” (Хадж: 77)

Хадис: Разказва Хузейфе (р.а.): ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) видя един човек да кланя намаз, който не изпълнява добре рукю и седжде и му каза: ,,Ти не кланяш намаз и ако умреш в това положение, ще умреш не във вярата, която е свалена на Мухаммед (с.а.с.)”. (Бухари)
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Заповядано ме бе да правя седжде със седем части на тялото: на челото и показа носа с пръста си, с дланите на двете ръце, с коленте и пръстите на двата крака.” (Бухари, Муслим)
Това важи за тези, които нямат недостатъци и не са болни.
2.6. Последно сядане преди селяма.
Хадис: Предава ибн Месуд (р.а.): „Каза ми Пратеникът(с.а.с.): ,,Когато прочетеш ,,Еттехият” и стоиш (на колене), ти си приключил намаза, ако искаш, можеш да станеш, ако искаш, можеш да продължиш”. (Ебу Дауд, Ахмед и Дара Кутни)
Изпълнението на този фарз е самото сядане преди селяма, колкото да се прочете “Еттехияту”.
- Спазването на последователността на фарзовете – също е фарз (особено вътрешните).
- Нещата, които са фарз (киям, кирает, рукю и седжде.) се отнасят за всеки рекят.

НАМАЗ

 

ВТОРИ РАЗДЕЛ – НАМАЗ

Общи понятия за намаза:
1. Определение – специален ибадет, който съдържа определени думи и действия и започва с текбир (Аллаху екбер) и завършва със селям.
2. Кога става фарз намазът? – това се е случило година и половина преди хиджра в нощта Мирадж, когато Пратеникът (с.а.с.) бил възнесен на седмото небе.
Важността и мястото на намаза в Исляма.
1. Намазът е лично задължение за всеки мюсюл­манин и за всяка мюсюлманка, които са пълнолетни според шериата и са добре с разума. Намазът е втората от петте основи на Исляма и е споменат над осемдесет пъти в Коран – и – Керим.
2. Всички заповеди и ибадети Аллах (С.Т.) ги изпрати на Пратеника (с.а.с.), посредством Джебраил (а.с.), освен намаза. Той беше заповядан лично на Пратеника (с.а.с.), като за целта бе повикан при Аллах (С.Т.) над седмото небе. Самият начин на заповядване, показва неговата огромна важност.
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Наистина между мюсюлманина и неверието е оставянето на намаза.” (Муслим – достоверен).
Разликата между мюсюлманина и немюсюлманина е оставянето на намаза, а който го изоставя отива към кюфур (неверие). Също така Пратеникът (с.а.с.) в последния си час, преди да умре, е споменал намаза.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Първото нещо, за което Аллах (С.Т.) ще съди хората в Съдният ден, е намазът. На когото намазът му е пълен, му се изпълват и останалите дела, а на когото намаза не му е пълен – му се провалят и останалите дела." (Тирмизи - добър).
Шериатски разпоредби за този, който не кланя намаз.
1. Този, който не кланя намаз и отрича, че намазът му е задължение (фарз) – всички учени са единодушни, че той е неверник.
2. Този, който не кланя намаз редовно, обаче признава, че е фарз, трябва да му се обясни как да кланя, ако не знае, след това да се предупреди, а ако откаже, да се хвърли в затвора и да стои, докато започне да кланя. Такъв човек според имам Ебу Ханифе е фасик – провален (разбира се, това може да се изпълни в държава, където законът е шериатът).
Хадис: Бурейда (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Разликата между нас и тях е намазът, и който го остави, е от тях (неверниците).” (Ахмед, Несаи и Тирмизи).
Хадис: Абдуллах ибн Амр ибн Асс (р.а) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,Който кланя намаза, в Съдния ден ще му бъде светлина, аргумент за него, спасение. Който не кланя намаза, за него няма да има светлина – аргумент (защита, спасение). В Съдния ден ще бъде с Карун, Фираун, Хаман и Убей ибн Халеф. (Фараонът е бил най-големият неверник за всички времена, а Карун и Хаман са били негови приближени).” (Ахмед, Табарани, ибни Хиббан)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Шекик (р.а): ,,Сахабите на Пратеникът (с.а.с.) не смятаха за кюфур (неверие) оставянето на никой друг ибадет, освен намаза.” (Тирмизи и Хаким)
Начин на изпълнение на намаза:
Най-напред се взема абдест и след като се е уверил човек, че по тялото си и по дрехите, и по мястото, където ще прави намаза, няма мръсотия, и се е уверил, че е настъпило времето за съответния намаз, и се е обърнал към къбле, възнамерява съответния намаз, вдига ръцете, и казва “Аллаху екбер”. След това слага дясната си ръка върху лявата, върху гърдите и чете “Субханеке”. След това казва “Еузу бесмеле”, и след това чете сура “Фатиха”. След това чете друга сура или няколко айета от Корана. След това казва “Аллаху екбер” и се навежда на “рукю”, като в това положение казва три пъти “Субхане раббийел азим”. След това изправяйки се, казва “Семиаллаху лимен хамидех”. В изправено положение казва “Раббена лекел хамд”. След това отива на “седжде” и в това положение казва три пъти “Субхане раббийел еаля”, след това се изправя до седнало положение. След кратка пауза прави второ “седжде” по същия начин, и след това се изправя в изходно (изправено) положение и до тук е изпълнен един “ракят”. След това по същия начин се прави вторият, третият и четвъртият “ракят”, в зависимост от съответния намаз. Между втория и третия “ракят” се стои на колене и се чете “Еттехият”. След последния “ракят”, съответно втория, третия или четвъртия, се стои на колене, като се чете “Еттехият”, “Салли и Барик” и “Раббена атина” и след това прави “Селям” първо надясно и намазът свършва. Дуата “Субханеке” се чете само в началото на намаза, а на третия и четвъртия “ракят” на фарзовите намази се чете само “Фатиха”. Същинската част от всеки намаз започва с текбир „Аллаху екбер”, и завършва с правене на „Селям”.
След намаза (селяма) е от суннета да се чете „айетул курси” и да се направи тесбих, но ако човек много бърза или има уважителна причина, и не го направи, намаза му е приет, и не се смята за недостатък.
Ако един човек даде „Селям”, т.е. приключи даден намаз, и след това развали абдеста, то този намаз се смята за приключен и няма да го отслужва отново.

„ХАЙЗ” – МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ ПРИ ЖЕНИТЕ,НИФАС

„ХАЙИЗ” – МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ ПРИ ЖЕНИТЕ

Шериатско обяснение за „хайз”: Когато майката на човечеството Хавва била в Дженнета и шейтанът ги подмамил да ядат от забраненото дърво, вследствие на което Аллах (С.Т.) ги прогонва от Дженнета, за това че Хавва яла първа от забранения плод, Аллах (С.Т.) я наказал всеки месец от нея и всички жени да излиза мръсна кръв.

„И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е
 повелил! Наистина Аллах обича покайващите се и обича пречистващите се!.” (Бакара: 222)
(“... стойте далеч” ­ това предписание не бива да се схваща буквално, а само като избягване на полов контакт с жените в месечен цикъл).

Когато Пратеникът (с.а.с.) отива на хадж, тръгва с жена си и всички сахаби. Когато наближили Мекка на Айше (р.а.) й дошъл хайза и тя започнала да плаче. Тогава Пратеникът (с.а.с.) казал: „Това е нещо, което Аллах (С.Т.) е предписал за дъщерите на Адем (а.с.). Ти прави всичко, което правят сахабите, освен таваф!”
2. Биологично обяснение за хаиз – Аллах (С.Т.) е дал на всяка зряла жена всеки месец в матката да се образуват яйцеклетки. След образуването си, те започват да набъбват, докато стигнат периода на развитие и ако не бъдат оплодени, те се пукат. Всяка яйцеклетка съдържа в себе си кръв и след като не е оплодена, тази кръв се изхвърля навън.
3. Кога кръвта изтичаща от жената се смята за хайз?
а) Трябва да изтича от матката.
б) Да не е след раждане.
в) Да не е от някаква болест.
г) Да не изтича по-малко от три и повече от десет дена.
д) Да е имало преди хайза минимум петнадесет дена чист период.
4. Времетраенето на хайз – според имам Ебу Ханифе минималният период е три дена, нормалният – от пет до седем, а максималният – до десет дена. Ако например има само два дни кръв или повече от десет, не се счита за хаиз.
5. Кога една жена се смята за чиста? Чистотата на жената от гледна точка на шериата се разделя на два вида:
а) физическа чистота – това е периодът между двата цикъла, през който няма течение, и той е в границите на 15 – 22 дни.
б) шериатска чистота – ако има течение по-малко от три или повече от десет дена, жената се счита за шериатски чиста, дори и да изтича кръв.
6. Дейности, които са забранени да върши жена, която е в хаиз:
а) да прави намаз:
Хадис: Предава Айше (р.а.): „По времето на Пратеникът (с.а.с.), когато ни идваше месечният цикъл на всичките жени, не ни караше да откланваме намаза, а ни заповядваше да отговеем пропуснатия оруч в Рамазан.” (Муслим)
Когато една жена е била чиста преди идване на хайз и не е кланяла намаза, след хайза трябва да го откланя.
б) няма право да държи оруч. Но когато една жена очаква, че ще й дойде на следващия ден хайзът в Рамазан, тя трябва да си яде суфер и да направи нийет за оруч. Ако й дойде през деня хайзът, оручът се разваля и трябва да го отговее, също така може да си яде, но да не го прави явно. Когато се изчисти от хайз през деня на Рамазан, тя трябва да вземе гусул и да не яде и пие до акшам, но денят не й се зачита.
в) да чете Коран – и – Керим – в хадис от Абдуллах ибн Умер, Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Когато човек е джунуб или жената е в хаиз, да не четат нищо от Корана (дори и да слушат)” (Ибн Маджа)
Позволено е да прави зикр и дуа. Ако жената е учителка или ученичка и е наложащо (например: предстои й изпит) се допуска да чете Коран в хайз, но само толкова, колкото е необходимо.
г) няма право да влиза в Джамия – в хадис, предаден от Джесра бин Деджазе (р.а.), казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Не е позволено да влиза в джамия човек, който е джунуб или жена, която е в хайз.” (Ебу Дауд – добър)
д) да прави таваф (обиколки около кяабето) - доказателство за това е хадисът в началото на темата.
е) полово сношение – това се отнася и за мъжа, и за жената, (Бакара: 222). Ако мъж направи полово сношение съзнателно с жена си, когато тя е в хайз – извършват голям грях и след това трябва да се даде кефарет.
*Към чистотата в Исляма спада и това, че мюсюлманинът и мюсюлманката са длъжни да почистват интимните си места (и под мишниците) от косми на всеки 15 – 20 дена.
Има предание от Сахабите /сподвижниците на Пратеника (с.а.с.) /, че ако този период надвиши четиридесет дена, то вярващият се оприличава на невярващия.

• Когато една жена има течение (истихада) – тя се смята за шериатски чиста и е длъжна да кланя намаз, като за всеки вакът трябва да взема абдест. Също така да изпълнява и останалите ибадети. 

НИФАС - СЛЕДРОДИЛНО ПОЛОЖЕНИЕ

1. Времетраене на нифаса: То започва от раждането и продължава 40 дни според Ебу Ханифе, а според други учени – до 60 дена. Ако кръвотечението спре преди 40-ят ден, жената трябва да направи гусул и да започне да изпълнява всички шериатски задължения. Също така, ако след 40-ят ден кръвотечението продължава, тя също трябва да се изкъпе /гусул/ и да изпълнява шериатските си задължения.
2. Всички разпоредби, които са за хайза се отнасят и за нифаса.

ТЕЙЕММУМ

 

ТЕЙЕММУМ

1.Определение: Тейеммум – вземане на абдест или гусюул чрез забърсване на лицето и ръцете до лактите с чиста пръст (земя) при липса на вода, или при невъзможност за използването й.
Хадис: Джабир ибн Абдуллах (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Има пет неща, които Аллах (С.Т.) е дал на мен и на моята общност и не ги е дал на миналите народи преди мен: Аллах (С.Т.) ни помага срещу враговете ни, като им всява страх в сърцта на разстояние един месец преди това; Аллах (С.Т.) направи за мен цялата земя да бъде джамия и средство за почистване, и когато за един човек от моя уммет (общност) влезне времето за намаз, да може да кланя, където и да се намира; Аллах (С.Т.) ни позволи плячката след война (жива сила, превозни средства, движимо или недвижимо имущество); Аллах (С.Т.) ми даде право да защитавам уммета си на Съдния ден (Шефаат).” (Бухари)
2. Как се прави тейеммум?
Намира се чиста пръст или нещо, което е от повърхността на земята – без растения, дърво, листа. След това се прави нийет, удрят се дланите на ръцете в пръстта и се забърсва лицето, след това се удрят втори път в пръстта и се забърсват първо дясната, после лявата ръка до лактите включително.
3. Кога може тейеммум да замести гусюл или малък абдест?
- При липса на чиста вода – ако човек не може да намери вода на мястото, където се намира, като преди това трябва да е потърсил водата в четирите посоки на 1,5 км.
- Ако водата едва стига за пиене.
- При невъзможност за използване на водата – например при болест по кожата, при която не трябва да се мокри, при страх или студ.
4. Фарзове на тейеммум:
а) нийет (възнамеряване) – необходимо е да се определи точно за какво ще прави тейеммум.
б) удряне на ръцете в чиста пръст и забърсване на лицето.
в) удряне отново на ръцете в пръст и забърсване на ръцете до лактите.
5. Суннети на тейеммум:
а) казване на ,,Бисмиллях”.
б) изтръсване на ръцете от едрите частици на пръстта.
в) да се извършват действията поред.
г) да се забърше първо дясната, след това лявата ръка.
Нежелателните неща, които са за абдест, се отнасят и за тейеммум.
6. Неща, които развалят тейеммум:
а) всяко нещо, което разваля абдеста и гусюла, разваля и тейеммум.
б) отпадане на причините, поради които е взет тейеммум – ако по време на намаз отпадне причината, то намазът и абдестът се развалят, но ако след намаза отпадне причината за тейеммум, намазът е приет.

ГУСЮЛ АБДЕСТ

 

ГУСЮЛ АБДЕСТ

• Определение: Гусюл абдест – измиване на цялото тяло с чиста вода с възнамерение за ибадет.
• Начин на правене на гусюл абдест:

Най-напред се прави нийет, след това се измиват ръцете до китките, после се измиват интимните (срамните) места и се взема малък абдест. След това се измива цялото тяло като се започне от главата, дясната половина на тялото, лявата половина и накрая се мият краката.

• Видове гусюл абдест:
• Фарз: Гусюл абдест е задължителен при следните четири положения.

а) при джунуб (временно отстранен от ибадет)
– когато човек получи оргазъм, независимо дали е мъж или жена, при полов контакт.
– ако жена отиде на гинеколог и се наложи да й слагат някакви инструменти във влагалището, не се счита за джунуб.
– при излизане на семенна течност от половия орган на мъжа без удоволствие, също не се счита за джунуб.
б) след хайд и нифас при жените.
в) когато настъпи смъртта на мюсюлманина или мюсюлманката – задължение е на близките да вземат гусюл абдест на мъртвеца.
г) когато някой приеме Исляма, независимо каква религия е изпълнявал преди това.

• Суннет:

а) в деня Джума (петък).
б) на празниците ,,Байрям”.
в) при обличане на ихрам.
(Ихрам – две големи кърпи, които се обличат от мъжете, които отиват на хадж или умра)
4. Фарзове на гусюл абдест:
а) слагане на вода в устата и носа по веднъж.
б) намокряне на цялото тяло – къпане.
Ако човек се потопи в басейн или море, с намерение за гусюл абдест и намокри устата и носа, е изпълнил гусюл. Когато една жена има гъсти коси или дълги плитки, които трудно се разплитат, може да не се разплитат, достатъчно е да се намокрят корените на косата, а върху плитките се посипва вода.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ”Една жена попита Пратеникът (с.а.с.): „О, Пратенико на Аллах, имам гъсти плитки, да ги разплитам ли по време на гусюл?” Каза (с.а.с.): „Не! Достатъчно е да сипеш три пъти вода върху главата и да измиеш цялото тяло.” (Муслим)
5. Суннети на гусюла:
а) нийет – възнамерявяне;
б) четене на дуата преди влизане в баня - ,,Бисмиллях, Аллахумме инни еузубике минел хубси вел хабаис!”.
в) измиване на ръцете до китките.
г) измиване на срамните места.
д) вземане на малък абдест – вътре в банята, като не се чете Коран или зикр.
е) започване на къпането от главата, след това да се спазва поредността отдясно.
ж) къпането да се осъществява на закрито място – Айше (р.а.) е казала, че съпрузите може да се къпят заедно.
з) накрая, преди излизане, да се плакнат краката.
След полово сношение е желателно да се изчака 10 мин., след което да се отиде по малка нужда и тогава да се взема гусюл.
НЕЩА, КОИТО СА ЗАБРАНЕНИ ДА ВЪРШИ ЧОВЕК, КОГАТО Е ДЖУНУБ

• Когат е джунуб, човек няма право да прави никакъв намаз, а ако прави, той няма да му е приет.
• Да чете Коран – и – Керим, дори и наизуст;
• Да влиза в джамия, освен при силна необхо­ди­мост.
• Да прави таваф (обиколки на кяабето).

Ако някой е джунуб вечерта, може да отложи къпането до сутринта, но Пратеникът (с.а.с.) е вземал преди да си легне малък абдест. Позволява се да се прави полово сношение повече от един път и накрая да се вземе само веднъж гусюл, но е желателно след всеки акт, да се измиват половите органи, и по възможност вземане на малък абдест. Не е желателно да се яде и пие, когато човек е джунуб, ако не е наложащо.

5. Месечен цикъл при жените (менструация)

6. Следродилен период при жените, който трае не повече от четиридесет дни.

АБДЕСТ

 

АБДЕСТ

1. Определение: Абдест – измиване на определени части от тялото по определен начин, с цел за ибадет.
2. Начин на вземане на абдест:
След като се направи нийет (възнамеряване) за абдест, се казва, „Бисмиллях” и се измиват ръцете до китките, слага се вода в устата, измива се хубаво устната кухина. Слага се вода в носа, мие се лицето, след това се измиват ръцете до лактите, включително, като се започва отдясно. После се прави месх (забърсване с влажни ръце) на главата, забърсват се ушите и накрая се мият двата крака до глезените, включително, като се започва с десния крак.
3. Видове абдест:

• Фарз:

а) за намаз.
б) при четене от Мусхаф
в/ при таваф

• Суннет:

а) за всеки намаз
б) при четене на Коран наизуст или книги, в които има айети и хадиси
в) преди лягане и др.
4. Фарзове на абдеста:
а) Еднократно измиване на лицето, като границите на измиване трябва да са до косата, под брадата и между двете уши;
б) еднократно измиване на ръцете до лактите, включително;
в) забърсване на главата с мокри ръце един път (месх), като навлажняването трябва да обхване не по-малко от една четвърт;
г) еднократно измиване на краката до глезените, включително.
5. Сюннети на абдеста:
а) нийет – в хадис предаден от Умер (р.а.) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва: „Делата са според намеренията (нийета) и на всеки ще му се въздаде според неговото намерение.” (Муслим)
Пратеникът (с.а.с.) е правил нийета със сърцето при всички видове ибадет, а при хадж и умра го е изричал и с думи. При започването на дадена работа, всеки прави нийет за нея със сърцето си, дори и да не го оповестява чрез думи, но според някои учени е позволено да се изрече и с думи.
б) казване на ,,??? ???? ”(Бисмиллях).
в) измиване на ръцете до китките.
г) ползване на мисвак преди абдеста.
Хадис: Предава Айше (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Мисвакът почиства устата и се предизвиква задоволството на Аллах (С.Т.).” (Ахмед и Несаи)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Ако не беше затруднение за уммета, мисвака щях да го направя фарз”.
д) измиване на устата и носа по три пъти.
е) прокарване на пръстите в брадата и между пръстите на ръцете и краката.
ж) второто и третото измиване на частите, които се измиват по три пъти;
з) започване на миенето отдясно.
и) забърсване на ушите.
й) спазване на поредността и извършване на действията така, както ги е извършвал Пратеникът (с.а.с.).
к) да не се прекъсват действията по време на абдеста.
л) четене на дуата след абдест.
6. Мустехаб - желателни неща на абдеста:
а) по време на абдест да се обърне в посока към къбле.
б) да вземе абдест на чисто място.
в) да не ползва чужда помощ, ако не се налага.
г) при миенето на определени части да сипва вода с дясната ръка.
д) абдестът да се взема преди езана.
е) след като свърши абдеста, да пие три пъти вода и да прави зикр (споменаване на Аллах (С.Т.).
ж) кланяне на два рекята намаз.
7. Мекрух – нежелателни неща на абдеста:
а) оставянето нарочно на суннет или мустехаб;
б) измиване, без нужда, повече от три пъти частите на тялото.
в) да се говорят излишни неща по време на абдеста.
8. Неща, които развалят абдеста:
а) всяко нещо, което излиза от срамните места на човека независимо какво е, дори газ, без значение дали е умишлено, или неумишлено.
б) излизане на кръв, гной, жълта вода и др. от тялото, ако потече и се разлее.
в) повръщането разваля абдеста.
г) заспиване в дълбок сън, ако задреме, без да се е отпуснал, не се разваля абдестът.
д) изгубване на съзнание и полудяване.
е) засмиване на глас в намаза.
При недостатък (като болест) може да се вземе абдест заедно с недостатъка, но той важи само за извършване на намаза, след което се разваля от само себе си. Например: при изтичане на кръв, гной или друго на мястото, от което изтича, трябва да се сложи марля, памук, превръзка или др.
9. Месх върху мести :
Аллах (С.Т.) е направил улеснение при вземане на абдест, за този, който има затруднение при миенето на краката при студ, болест, пътуване и др.
 Местите са кожени обувки или чорапи, които трябва да отговарят на следните условия, за да се прави месх върху тях:
- да се обуят след абдест.
- да покриват глезените.
- да не са скъсани – допуска се до три пръста скъсване.
- да са здрави и да издържат около час и половина ходене пеша, без да се скъсат.
- да са от кожа или друг материал, като при месха капките от водата, не трябва да стигат до краката.
- да са плътно около крака.
а) Времетраене на местите:
Хадис: Предава Ебу Бекр (р.а.): “Пратеникът (с.а.с.) ни позволи да правим месх върху мести до три денонощия, когато сме на път, и едно денонощие, когато сме у дома.” (Дара Кутни и Хаким)
Времетраенето на месха върху местите започва да се счита от първото забърсване след обуването им. Месх може да се прави и върху чорапи, ако отговарят на условията за мести.
б) Какво разваля правото на месх върху мести?
- Изтичането на определеното време.
- Събуване или скъсване на местите.
- При намокряне на краката, или ако влезе вода под местите.
10. Месх върху гипс или превръзка – условията за местите не се отнасят за гипс или превръзка, защото това е необходимост (дарура). Когато някой има гипс или превръзка, може да прави месх върху тях. След свалянето им трябва да вземе нов абдест. 4. Клонче или корен от дърво, с което се почистват зъбите.

2. ИБАДЕТИ – ЧИСТОТА

 

2. ИБАДЕТИ – ЧИСТОТА

Ислямската религия отделя огромно значение на чистотата. Всеки мюсюлманин трябва да е чист, както е казал Пратеникът на Аллах (с.а.с.):
 ,,Чистотата е половината от вярата.” (Муслим)
1. Чистотата в Исляма се разделя на два вида:

• Вътрешна (душевна) чистота – това означава да е чиста душата на мюсюлманина от безверие, ширк (съдружаване); измяна; завист и други пороци.
• Външна (физическа) чистота:

     - Почистване от видими мръсотии, например почистване след ходене по нужда и др.
- Почистване от невидими мръсотии, например вземане на абдест след сън.
2. Видове мръсотии според шериата:
2.1. Тежки мръсотии – дори и мъничко от тези мръсотии да попаднат по тялото или дрехите – замърсяват и те са:
а) всичко, което излиза от срамните места на човека като:
- Изпражнения
- Урина
- Семенна течност (мени – сперма), (според Ебу Ханифе тя е мръсна, а според имамите Ахмед и Шафии – тя е чиста).
- Веди – прозрачен секрет, който излиза от мъжкия полов орган при стрес, страх и др.
- Мези – прозрачен секрет, който излиза от половия орган при жената и мъжа при възбуда.
- Хаиз – месечно течение (менструация) при жените.
- Нифас – следродилно течение при жените, което трае до четиридесет дена.
- Истихада – течение при болестно състояние на жената.
б) кръв – независимо от какво е тя, се счита за тежка мръсотия.
в) свинята – цялата се счита за тежка мръсотия.
г) кучето.
д) повръщано.
е) алкохол.
ж) мършата – животно, умряло без да е заклано, или животно, което е заклано, без да се е споменато името на Аллах (С.Т.), се счита за мърша, както и всичко, което излиза от животни, които са харам да се консумират.
2.2. Леки мръсотии:
а) изпражнения и урина на животни, чието месо е позволено да се консумира. Повечето учени определят животните, които стават за курбан, а те са – камила, крава, овца и коза.
Разбира, се на този свят няма нищо идеално, така че идеална чистота трудно се постига. Наистина човек е създаден не съвършен, поради тази причина Аллах (С.Т.) е дал граници на опрощение за леката и тежката мръсотия.

• При тежките мръсотии – допуска се опрощение само за много малка капка. Например при урината, ако е напръскан, колкото няколко иглени върха, е допустимо – това се отнася за течните мръсотии. При нетечните се допуска, колкото един дирхем (средна монета), но това е при положение, че няма вода за почистване. Тогава може да се почисти и с друга материя, като е извинен до намирането на вода.
•  При лека мръсотия – позволено е до ? от всяка част на дрехата и тялото при дарура . Ако някой се съмнява, че е изцапал дрехите си, то е по-добре да ги смени.

* Най-вероятно е човек да се замърси при ходене в тоалетна, затова мюсюлманинът трябва много да внимава, когато ходи там.
2.3. Култура на ходене в тоалетната:
а) да се направи дуа – (Аллахумме инни еузубике минел хубси вел хабаис) ,,О, Аллах, пази ме от джинове, мръсотии и нечистотии!” – тази дуа се чете и преди влизане в банята.
б) да се влиза с левия крак, а да се излиза с десния.
в) не трябва да се говори и да се стои излишно, защото може да има джинове и шейтани.
г) от суннета е да се ходи дори и по малка нужда клекнал, за да не се напръска.
д) след малка нужда да се изчаква да изтече и последната капка от пикочния канал, след това да се измие и подсуши.
е) след голяма нужда да се измие с вода и след това да се подсуши. Ако няма вода, може да се почисти и с друго нещо, докато се намери вода. Забранено е почистването с кокали и с изпражнения на животни, като пипането на срамните места и измиването да става само с лявата ръка.
ж) в тоалетната да не се влиза с айети от Корана, независимо на какво са написани или завити, или нещо, на което е написано името на Аллах Теаля.
з) да се излезе с десния крак и да се каже: ,,Гуфранеке”.
Има пет неща, които са заложени по природа в човека от Аллах (С.Т.): почистването на срамните места и под мишниците от косми, рязането на ноктите, пускане на брада и обрязване при мъжете.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И РАЗПОРЕДБИ В ШЕРИАТА И ФЪКХА

Определение: Фъкх – наука, която се занимава с шериатските правила и задължения на човека към Аллах (С.Т.) и към хората. Той се разделя на два основни вида: 1) ибадети и 2) муамелят (задължения, взаимоотношения между хората).
а) Ибадети – задължения на човека към Аллах (С.Т.), като чистота, намаз, зекят, оруч, хадж и курбан.
б) Задължения към хората: никях, развод, търговия и други.
Шериатът се ръководи от доказателства. Основ­ни­те източници, от които се вземат доказателствата са: Коран – и – Керим (Словото на Аллах (С.Т.), Сунната (думите и делата на Мухаммед /с.а.с./), Иджма (единодушието на ислямските учени по даден въпрос) и Къяс (сравнение на шериатски въпрос, за който няма конкретно доказателство с друг такъв, за който има, и двата имат сходен характер). 1 Обожаване – това е обобщено понятие на всичко онова, което Аллах (С.Т.) обича и е доволен от неговото изпълнение, било чрез думи или дела, явни или скрити.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И РАЗПОРЕДБИ В ШЕРИАТА И ФЪКХА

1. Мукеллеф – този, който е задължен да изпълнява ибадет. За да бъде мукеллеф даден човек, той трябва да бъде мюсюлманин, разумен и достигнал пълнолетие спо­ред шериата.
Според шериата един човек е достигнал пъл­но­ле­тие, ако отговаря на едно от трите условия:
1. Излизане на семенна течност от мъжете или идването на менструален цикъл при жените.
2. Окосмяване на срамните части и под мишниците (на тялото).
3. Навършване на 12 год. за момичетата и 15 год. за момчетата.
2. Основни принципи и разпоредби.
а) Фарз – действие, което е абсолютно и кате­го­рич­но задължение, сведено от Аллах (С.Т.) и всеки мукеллеф е длъжен да го изпълнява:
Фарз айн (лично задължение) – задължение, което трябва да се изпълнява лично от всеки човек.
Фарз кифайе (колективно задължение) – задъл­же­ние за всеки мюсюлманин, но ако една част от мюсюл­ма­ните го изпълнят, то за останалата част отпада.
б) Ваджиб – задължение от Аллах (С.Т.) към Него­ви­те раби, което е близо до фарза, но не е със същата тежест.
в) Суннет – това са думите и делата, които е вър­шил Пратеникът (с.а.с.) и е препоръчал и ние да ги вър­шим:
Суннет муеккеде – потвърден суннет (неща, които Пратеникът (с.а.с.) постоянно е изпълнявал);
Суннет гайри муеккеде – непотвърден суннет (неща, които Пратеникът (с.а.с.) понякога е изпълнявал, а друг път – не).
г) Мустехаб – желателни действия (например садака). Този, който ги изпълнява, е добре за него, но ако не ги изпълни, няма да бъде наказан.
д) Мубах – позволени неща, за които няма нито награда, нито грях;
е) Мекрух – нежелателни действия и този, който ги изостави, получава севаб (награда).
- Техримен (тежък) мекрух, близо до харама (греха).
- Тензихен (лек) мекрух.
ж) Харам – действия, които са категорична забрана от Аллах (С.Т.) и извършителят им ще бъде подложен на наказание, ако не се покае истински.
з) Муфсид – действия, които развалят даден ибадет.

6.ХАДИСИ - КОРАН,РЕЦИТИРАНЕ,БЕЛЕЖКИ,СПАСЕНИЕ...

КОРАН, РЕЦИТИРАНЕ, БЕЛЕЖКИ, СПАСЕНИЕ...

77.Чух Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) да казва:
“В бъдеще ще настане хаос.“
Попитах:
“А какво е спасението от това О, Пратенико на Аллах?
Той каза:
“Дръжте се здраво за Корана, защото в него има знания за онези преди вас, и за онези след вас.Разпоредбите, които трябва взаимно да изпълнявате са в него. Той съдържа важна информация, без ненужни думи.Който от безумие го отхвърля, Аллах ще го пречупи.Който търси друг път различен от Корана, Аллах ще го заблуди.Той е здравата възка на Аллах.Той е думи изпълнени с мъдрост.Той е правият път.Коранът е книга на хора желаещи справедливост, на учени които не могат да му се наситят, на тези, които го четат много, не им омръзва да го препрочитат.Коранът е неизчерпаема и необикновена книга.Той е такава книга, че когато джиновете го чули, казали:
„Чухме удивителен Коран, насочва той към правия път.Затова повярвахме в него и никого не ще съдружим с нашия Господ. ”
Който говори основавайки се на него, намира истината. Който живее според него (изпълнява делата си според неговите повели), ще бъде награден. Който съди основавайки се на него, намира справедливостта. Който призовава към него, напътва по правия път.” О, Уруа, приеми тези думи и ги следвай.”

(Харис р.а./,Тирмизи, Фазаили куран 14)

78. Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
Няма такива събирания по къщите на Аллах (джамиите), с цел четене,разискване и научаване на Корана,над които Аллах да не е спуснал спокойствие,да не ги е обвил с милост, да не ги е обкръжил с мелякета,и да не ги е споменал пред Своите подчинени.
(Абу Хурейра (р.а.); Абу Давуд)

***

79. Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Много е лошо, когато някой каже че не си спомня някой айети от Корана.Всъщност той ги е забравил.Четете Корана постоянно.Защото той се изтрива от паметта по-лесно, отколкото животно да се развърже от въжето си.“
/Ибн Месуд (р.а.) ;Бухари/

***

80. Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Украсявайте Корана с гласовете си.“
/Бера (р.а.), Ебу Давуд/

***
81. Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Четете Корана с арабски акцент и глас!
Стойте далеч от хората на любовни мелодии.Стойте далеч и от музикалните книги.След мен ще дойдат хора, които ще четат Корана, както певците пеят и както оплакват някого. Ще го четат, но прочетеното не ще минава по-надолу от гърлата им. Техните сърца и сърцата на онези, които ги харесват, са изпълнени с болест (фитне).”
(Ебу Хузейфе (р.а.) ; Резин)

***

82.Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) четеше така:
“Бисмилляхи р-рахмани р-рахим.Ал хамду лиллахи рабби л-'аламин.Ар рахмани р-рахим.Малики яуми д-дин.“
Четеше ги поотделно като спираше, без да ги свързва.
(Юммю Селеме (р.а.)  Абу Давуд)

***
83.Ибн Месуд (р.а.) разказва: „Веднъж Пратеника на Аллах (с.а.с.) ми каза:
 "Хайде, прочети ми малко Коран, аз ще слушам."
Отвърнах:
 "Пратенико на Аллах, как мога аз да ти чета Корана, след като той се низпослава на теб?"
"Аз обичам да слушам Корана, когато го чете друг." - рече той.
След тези думи аз започнах да чете Сура „Ниса “ отначало. Когато стигнах до: „ И как ще бъдат, щом доведем от всяка общност свидетел, и теб доведем [о, Мухаммед] да свидетелстваш за тях?“ Пророка (с.а.с) каза: "Достатъчно, стига."
 Обърнах се и видях Пророка (с.а.с) да плаче и да пролива сълзи. Сърцето му сякаш щяло да спре и не било възможно да издържи повече.
 (Бухари,Тефсир; Муслим)

***
84.Никой от великите хора в миналото, не припадаше и не изпадаше в безсъзнание когато се четеше Корана.Те само плачеха, и им настръхваше кожата.После и кожата, и сърцата им се смекчаваха при споменаването на Аллах.
/Есма (р.а.) Резин/

***
85.Омер (р.а.) беше при едно събиране където се четеше Корана.После за да отиде по нужда,се отдалечи от мястото.Връщайки се от там цитираше и Корана,и един мъж му каза: “О, емире на вярващите!Без абдест ли четеш Корана?“Той отговори:“А на теб кой ти даде тази фетва, измислен пророк ли?“
Омер (р.а.); Малик

***

86.Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Който нощем не може да се събуди, за да прочете онова което е отделил от Корана,нека да го прочете между сутрешния и обедния намаз.Ако постъпи по този начин,ще му се пише севап все едно през нощта го е чел.“
Омер (р.а.); Муслим

***
87.Ибн Аббас (р.а.) казва: „Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) беше най-щедрия човек.А най-щедър беше през Рамадан, когато Джибрил го навестяваше, а той го навестяваше всяка нощ и го караше да чете Корана. Посланика на Аллах беше по-щедър в добрите дела, отколкото попътния вятър“.
 (Ал-Бухари, Фатх, 6).

***

88.“Първите сури, които му се низпослаха, бяха за Дженнета и Джехеннема.След като хората се разтревожиха и се ориентираха към исляма, се низпослаха и сури за харам и хелал.
Ако “Не пийте алкохол“ беше споменат в една от първите сури, хората: “Ние никога няма да се откажем от него“ - щяха да кажат.
Ако „Не прелюбодействайте“ беше спомената в една от първите сури, хората: „Ние никога няма да се откажем от прелюбодеянието“ - щяха да кажат.“
(Айше (р.а.) ; Бухари)

***

89.Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Не се отделяйте от Корана, защото той е трапезата на Аллах.Който иска да се облагодетелства от нея, нека да положи усилия.Знание с учене се придобива.“
(Ибн Месуд (р.а.) ;  Беззар)

***

90.Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
„Който говори за повелите и значението на айетите в Корана, без да има знание за това – да приготви мястото си в Ада.” (Ибн Аббас (р.а.); Тирмизи, Тафсири Куран 1)

***

91.“Един човек попита:
 „О, Пратенико на Аллах! Кое дело обича Аллах най-много?” Пророка алейхисселям отговори:
 „Положенито на пътуващия ,който стига до края и пак започва отначалото.”
„Кой е този, който стига до края и започва отначало?” – „Този, който прочита Корана от началото до края и отново започва да го чете от начало до край.”
(Ибн Аббас (р.а.); Тирмизи, Къраат 13)

***

92.Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Фатиха е основата на Корана, майка на Книгата, и е седем айета.“
/Абу Хурейра (р.а.); Тирмизи./

***

93.Ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:
 „Който прочете последните два айета от сура ел-Бекара през нощта, те ще му бъдат достатъчни за тази нощ.”
[ел-Бухари]

***

94.Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:
„Всичко си има сърце, а сърцето на Корана е Ясин. Който я прочете, Аллах ще му запише награда за десет прочитания на Корана.”
 [ет-Тирмизи; ез-Зехеби]

***
95.Макил (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
“За онзи, който сутрин прочита последните три айета от сура „Ал-Хашр“, Аллах назначава 70,000 ангели, които до вечерта се молят за неговото опрощение.Ако почине през този ден, ще умре като мъченик.Ако прочита вечер, същото се отнася до сутринта. ”
/Тирмизи/

***
96.Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:
„Коранът съдържа една сура от трийсет айета, която ще се застъпи за човек, докато той не бъде опростен. Тя е: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк].”
[Ебу Давуд; Ахмед; ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

***

97.Укбе ибн Амир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:
 „Бяха ми низпослани айети тази нощ, подобни на които не са виждани досега? „Кажи: “Опазил ме Господарят на разсъмването…” [сура ел-Фелек] и „Кажи: “Опазил ме Господарят на хората…” [сура ен-Нас].”
[Муслим]

***
98.Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) попита един от сподвижниците си:
"Женен ли си?"
"Не, кълна се, че нямам нищо за да се оженя ..."
" И „Кул хувеллаху ехад” ли нямаш ?"(112. Ал-Ихлас)
"Имам."
"Това е една трета от Корана! “ Иза джае“ знаеш ли?"(110.Ан-Наср)
"Да."
"Това е една четвърт от Корана за вас! “Кул я ейюхел кяфирун“ знаеш ли?"(109.Ал-Кафирун)
"Да."
"Това е една четвърт от Корана! Иза зулзилет..?"(99.Аз-Зилзала)
"Да."
"Това е една четвърт от Корана! Ожени се ожени!" каза.

/Анас р.а . Тирмизи./

***

99.Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза:
“Сатаната докосва човека някак си.Ангелът също докосва човека.Докосването на сатаната е за да го накара да върши злини и да го заблуждава.А Ангелът е за да го насърчава в добрините, и да ги потвърждава.Онзи, който открие Ангела в съвестта си, да знае, че това е от Аллах и да Го прославя.А онзи,който открие Сатаната в съвестта си, да търси убежище при него.
Ибн Месуд (р.а.); Тирмизи

***
 100.Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза:
“Ако някой, който ви обяснява смисъла на Корана и се придържа към айетите му с намеци и по загадъчен начин, стойте далеч от такива хора, защото именно тези са, за които  Аллах ви съобщава в Корана.“
Айше (Р.А) /Бухари

***

101.Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) разтълкува така този айет:
 „О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън„ :
-Подчинявайте се на Аллах и не Му се противопоставяйте,
-Благодарете му и никога не бъдете неблагодарни.
-Спомняйте си Го и никога не Го забравяйте.“

Ибн Масуд (р.а.) / Табарани.

***