НАМАЗ НА ПЪТНИКА

НАМАЗ НА ПЪТНИКА

Аллах (С.Т.) е дал улеснение за пътниците, които пътуват на дълъг път.

1. Каср – /Съкращаване на намазите/ – това се отнася за пътници, които ще пътуват на разстояние минимум 90 км. в едната посока, като намазите, които са четири ракята, трябва да ги съкращават на два ракята. Това са фарзовете на намазите Зухр, Аср и Ишаи. Доказателство за това улеснение са думите на Аллах :  

,,А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата…”
(Ен – Ниса: 101)

Хадис: Йе’аля ибн Умейе попитал Умер ибн Хаттаб (р.а.): ,,О, Умер, Аллах (С.Т.) казва в айет 101 на сура „Ниса”, че може да съкращаваме намаза, когато ни е страх (при пътуване). Но ние сме в сигурност и спокойствие. Трябва ли да съкращаваме?”. Умер (р.а.) казал: ,,За същото питах Пратеника (с.а.с.), а той каза: ,,Това е една садака от Аллах (С.Т.) към вас, затова приемете тази садака”. (Муслим)
От Айше (р.а.), която казала: ,,Първоначално намазът беше заповядан два ракята фарз (само акшам е бил три ракята), след това Аллах (С.Т.) потвърди тази заповед за пътника и увеличи намаза на четири раекята за местния.” (Бухари и Муслим)
2. Разпоредбата за съкращаване на намаз.
Според имам Ебу Ханифе (р.а.) съкращаването на намазите е ваджиб (задължително), и ако някой нарочно кланя по четири ракята не му е правилен намазът, освен ако е зад имам, който кланя четири или е забравил, или пък не знае. А според другите имами то е суннет.
3. Начало на съкращаването на намазите.
Когато някой има намерение да пътува на разстояние повече от 90 километра в едната посока, има право да съкращава намазите, които са фарз, веднага след като напусне населеното място. Това важи дотогава, докато се върне в мястото, където живее или ако се установи на друго място. Ако има намерение да стои за по-малко от петнадесет дни се счита за пътник и може да съкращава намазите. А ако се установи за повече от петнадесет дена на дадено място, не се смята за пътник и не е позволено да съкращава намазите.
4. Суннети и нафиле намази по време на пътуване.
Според една част от ислямските учени е желателно, ако има възможност и време пътникът да кланя потвърдените суннети, а според друга част от учените е по-добре да не кланя, защото Пратеникът (с.а.с.), когато е пътувал не е кланял суннет намаз, освен суннета на сабах и това се потвърждава от Абдуллах ибн Умер (р.а.).
5. Откланване на пропуснатите намази по време на път.
Според имам Ебу Ханифе пропуснатите намази трябва да се откланват толкова ракяти, колкото са пропуснати, т.е., ако един намаз е пропуснат вкъщи, или когато човекът не е пътник, той трябва да откланя четири рекята, (ако е Зухр, Аср или Иша), независимо кога се откланва. А ако е един намаз и е пропуснат по време на път, и е от намазите зухр, аср или иша, трябва да се откланя два рекята, независимо кога ще се кланя.

 

Джем – (Събиране на намазите)

Според имам Ебу Ханифе не е позволено да се събират намази, освен за хаджиите на местността Арафат и Музделифе, но всички останали имами казват, че може и от суннета е да се събират намазите, когато човек е пътник и има нужда от това, като това събиране може да стане само на обедния намаз със следобедния или на вечерния (акшам) с нощния намаз (иша). Други варианти не са позволени.
Например във времето на обедния намаз да се кланя Зухр, а след това с нов икамет да се кланя Аср или да се кланят двата намаза във времето на Аср. Същото важи и за вечерните намази.
Доказателство за събиране на намазите е:
Хадис: Енес (р.а.) предава: ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше на път преди да е влезнало времето за Зухр, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на Аср (икиндия), и ако тръгваше на път и вече е дошло времето за обедния намаз – първо кланяше и след това тръгваше.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Муаз ибн Джебел (р.а.) предава: ,,По времето на войната в Табук, когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше преди слънцето да достигне връхната си точка на обяд, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на икиндия. Ако тръгваше преди да е залязло слънцето, закъсняваше с акшам намаз и го кланяше във времето на ишаи. И ако щеше да тръгва след залеза на слънцето, кланяше акшам и ишаи намаз и след това тръгваше.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Ебу Селеме (р.а.) казва: ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) събра намазите магриб (акшам) и ишаи (ятсия), защото валеше силен дъжд.” (Бухари)
Имам Ахмед ибн Хамбел въз основа на този хадис позволява да се събират споменатите намази (обедният с икиндия и акшамът с ятсията) при тежка болест, като прави сравнение (къяс), като казва, че болестта е по-голяма причина от бурята.
Според шериата всеки човек трябва да избира работата си така, че да му позволява да кланя намазите си, но ако няма такава възможност се допуска да събира споменатите намази, което е по-добре, отколкото да ги оставя за каза или да не ги кланя въобще.

ДЖУМА НАМАЗ

 

ДЖУМА НАМАЗ

1. Достойнството на Джума намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Най-добрият (достоен) ден, в който изгрява слънцето, е денят джума. В този ден е създаден Адем (а.с.) и в този ден е въведен в Дженнета, и в този ден е изведен от Дженнета, и Киямет ще стане в този ден.” (Тирмизи)
2. Мястото на джума намаз в Исляма.
Разпоредбата за намаза джума е фарз айн, т.е. лично задължение за всеки един мюсюлманин, който отговаря на определени условия. Аллах (С.Т.) заповядва в Коран – и – Керим:
 

„О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете!” (Джумуа: 9)

Хадис: Ебу Джа`де (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който пропусне три джумаи без причина, Аллах (С.Т.) му запечатва сърцето.” (Ахмед и Есхабу сунен)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Тези, които оставят джумата без причина, Аллах (С.Т.) ще им запечата сърцата и те ще бъдат от нехаещите.” (Муслим)
3. Джума намаз е задължение за всеки, който е:
а) пълнолетен мюсюлманин и е разумен.
б) свободен.
в) не е пътник – за пътник се смята този, който пътува над 90 км. в едната посока или се е установил за по-малко от 15 дни.
г) да е мъж.
д) да не е болен, който изпитва затруднения.
4. Условия на джумата:
а) да е във времето на обедния намаз – там, където се е откланял джума намаз, след това не може да се кланя повторно, ако има закъснели, ще трябва да кланят само обедния намаз.
б) да се кланя в град или голямо село – в махали и малки селца под 40 жители, не може да се прави джума намаз. За да се прави джума намаз в едно село, то трябва да има ръководител /кмет/, медицински пункт и други основни неща.
в) да има определеният минимум от хора /джемаат/ - имамът и трима мъже, които са задължени за джума намаз, ако са по-малко, се кланя само Зухр.
г) да се чете хутбе /това е обръщение към джемаата – проповед/:
- Хутбето се състои от две части, които съдържат: увод, изложение и заключение.
- Уводът трябва да започва с възхвала на Аллах (С.Т.) - /Хамд/ и селеват /приветствие/ към Пратеникът (с.а.с.). Той трябва да бъде кратък и ясен.
- Изложението трябва да обхваща определена тема като започва с айет или хадис, свързан с темата. Тази част от хутбето трябва да бъде на езика, на който ще го разбере джемаатът, или на езика, на който говорят болшинството от тях. Желателно е темата да е актуална и хатибът да я чете на висок и ясен глас.
- Заключителната част трябва да съдържа молба към Аллах (С.Т.) за прошка и напътствие.
- Второто хутбе трябва да бъде по-кратко от първото и да съдържа същите неща като първото, а хатибът да направи пауза между двете хутбета с кратко сядане.
д) да има разрешение от официалните власти и да има назначен имам.
5. Суннети на джума:
а) Вземане на гусул абдест и отиване рано в джамията.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който се изкъпе в ден джума (гусуюл) след това отиде в джамията първи (в първия час) все едно е заклал за курбан камила и я е раздал. Който отиде втори (във втория час) все едно е заклал крава за курбан и я е раздал. Който отиде трети (в третия час) все едно е заклал овен за курбан и го е раздал. Който отиде четвърти (в четвъртия час) все едно е заклал кокошка за курбан и я е раздал. Който отиде пети (в петия час) все едно е дал едно яйце садака. Когато имама се качи на мимбера, меляикетата, които пишат този специален севаб затварят тефтерите и сядат да слушат хутбето.” (Муттефекун алейхи)
б) Изрязване на ноктите, обличане на най-хубавите дрехи, с които разполага човека и по възможност парфюмиране. Тук се включва и почистването на срамните места преди гусюл и подрязване на мустаците. Това се отнася най-много за имама, защото той трябва да даде пример.
в) Четенето на сура ,,Кехф” в джума преди намаза.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който прочете сура ,,Кехф” в деня джума, Аллах (С.Т.) му осветява времето между двете джумаи.” (Хаким, Бейхаки)
г) По възможност да се прави повече дуа към Аллах (С.Т.), защото в хадис казва Пратеникът (с.а.с.): ,,В деня джума има един час (период от време), който в този момент иска нещо от Аллах (С.Т.), Той ще му отговори на молбата.” И посочи с пръстите си Пратеникът (с.а.с.), че това време е късо.” (Муттефекун алейхи)
д) Да се прави повече селеват на Пратеникът (с.а.с.).
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Джумата е един от най-хубавите дни, затова в този ден ми правете повече селеват, защото всеки селеват ми се предава”. (Ебу Дауд)
е) Кланянето на два или четири рекята намаз преди джумата.
Хадис: Предава ибн Месуд (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) кланяше четири рекята намаз преди фарза на джума.”
(Ибн Маджа – добър)
ж) Кланяне на четири рекята след джума.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато откланяте джумата, откланяйте след това четири рекята.” (Муслим и Есхабу сунен)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава: ,,Пратеникът (с.а.с.) кланяше след фарза на джумата два рекята намаз в джамията и два рекята вкъщи.” (Муттефекун алейхи)
Джума намаз е десет рекята – четири суннет преди фарза, два фарз и четири суннет след фарза.
На някои места се кланя още шест рекята след фарза на джума, но за това няма никакво доказателство от Коран – и – Керим и Суннета на Мухаммед (с.а.с.).

ИМАМЛЪК

 

ИМАМЛЪК

1. Условия, на които трябва да отговаря един човек, за да бъде имам:
а) да е мюсюлманин.
б) да е пълнолетен според шериата.
в) да е добре с ума /разумен/.
г) да е мъж.
д) да няма недостатък, който да разваля абдеста.
е) да чете добре Коран – и – Керим.
2. Най-достойният за имам.
а) този, който чете най-добре, най-правилно и точно Свещенния Коран и знае най-много шериата. По възможност да го разбира и по смисъл.
б) който най-добре познава суннета (фъкх).
Хадис: Ебу Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Да застава за имам този, който най-добре знае Коран – и – Керим, който най-добре го разбира, и ако в това са равни – този, който по-добре знае суннета.” (Муслим и Есхабу сунен)
в) ако в първите две неща са равни, след това се гледа богобоязливостта – това е човек, който изпълнява всички заповеди на Аллах и се страхува от Него, и се пази от забранените неща.
г) ако са равни, се избира по-възрастният.
д) този, който е с по-добър характер.
3. Имам, зад който е мекрух /нежелателно/ да се прави намаз.
а) имам, който е провален, т.е. лъже, пие алкохол, краде, прави магии, не изпълнява всички заповеди на Аллах (С.Т.).
б) имам, който прави нововъведения /бидати/ в религията.        
в) да се кланя зад сляп имам, освен при необходимост, т.е. няма друг имам, освен него (това се прави, защото слепият има вероятност да се изцапа с мръсотия или да вземе неправилно абдест).
г) мекрух е да застане имам някой, когото джемаатът не го харесва.
4. Условия между имама и джемаата.
а) имамът и джемаатът да кланят един и същи намаз, да съвпадат времето и вида на намаза. Имам Ебу Ханифе допуска някой от джемаата да кланя нафиле /допълнителен/ намаз зад имам, който кланя фарз, а другите имами допускат и обратното.
б) да кланят на едно и също място и да няма преграда помежду им, която да възпрепятства чуването и виждането на имама. Не се допуска да има голямо разстояние между сафовете или да има път между тях.
в) джемаатът да следва имама, без да го изпреварва, ако седне и джемаатът да седне, ако е прав и джемаатът да стои прав.
Хадис: Айше (р.а.) предава: ,,Веднъж кланяхме с Пратеника (с.а.с.) вкъщи, а той беше болен. По време на намаза той седна, а хората зад него стояха прави. Даде им знак да седнат и след намаза каза: ,,Имамът е, за да се следва. Когато отиде на рукю, и вие направете същото. Когато се изправи и вие се изправете. Когато каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех”, вие кажете: ,,Раббена лекел хамд” и когато кланя седнал и вие кланяйте седнали”. (Муттефекун алейхи)
5. Положения, при които се проваля намазът на имама и на джемата.
а) Разваля се само на имама, когато:
- Той развали абдеста и напусне веднага, а друг го смени веднага и продължи намаза.
Ако имамът кланя без абдест и не уведоми джемаата за това, той носи цялата отговорност.
б) Проваля се намазът и на имама, и на джемаата:
- Когато имамът развали абдеста, а джемаатът разберат това и продължат да кланят.
в) когато някой от джемаата развали абдеста само неговия намаз се проваля.
6. Когато имамът извършва грешка:
а) в движенията – от суннета е да му се каже ,,Субханеллах”, за да се сети и да се поправи;
б) в четенето – при това положение може да се поправи на точното място с подсказване на айета или думата.
Имамът не носи отговорност за това, което някой от джемаата е изпуснал като фарз, а този, който е закъснял и е пропуснал стоенето прав и четенето на Коран, е извинен за това, според хадиса: “Който е застигнал рукю, е застигнал рекята…” За всеки друг изпуснат фарз, отговорността си я носи този, който го е изпуснал. С джемаат намаза се отдължават всички останали грешки, освен фарзовете на намаза. Тук не става въпрос, че имамът може да понесе греха на друг, а груповото изпълнение допълва грешките на джемаата и не се налага седжде и сехви, освен ако имамът допусне грешка.
7. Задължения на имама към джемаата:
а) да обърне внимание на сафовете, дали са изправени редиците и дали са попълнени.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) заставаше имам, казваше: ,,Изправете редиците и ги попълнете, и не се раздалечавайте, за да не ви се раздалечават сърцата”. (Муслим)
Хадис: Предава Енес (р.а.): ,,Когато се нареждахме зад Пратеникът (с.а.с.), раменете и глезените ни бяха прилепени.” (Муттефекун алейхи)

ДЖЕМААТ НАМАЗ

 

ДЖЕМААТ НАМАЗ

(Групов,колективен намаз)

Кланянето на намаз с джемаат, е задължение за мъжете за намазите, които са фарз, както и байрямските намази и таравих.
1. Достойнството на намаза с джемаат.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът, кланян с джемаат е по-достоен от намаза, кланян по единично с двадесет и седем степени.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Кълна се в Аллах, понякога си мисля, когато се прочете езанът да сложа някой за имам и да отида по къщите и където намеря мъж, който не е в джамията, да му подпаля къщата.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Усман ибн Аффан (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който кланя Ишаи с джемаат, все едно е кланял намаз половината от нощта, и който кланя сабах с джемаат, все едно е кланял цялата нощ.” (Муслим и Есхабу сунен)
Хадис: Бурейда (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Извести тези, които отиват към джамията в тъмно, че ще имат пълна светлина в Съдния ден!” (Тирмизи, Ебу Дауд и Ибн Маджа)
Хадис: Абдуллах ибн Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който желае да се яви пред Аллах (С.Т.) като мюсюлманин, нека държи петте времена за намаз с джемаата, когато чуе езана, защото Аллах (С.Т.) заповяда на Неговия Пратеник някои неща и едно от тях е отзоваването на езана. Ако вие кланяте вкъщи, пренебрегвате тази заповед. И ако пренебрегвате често заповедите на Пратеникът (с.а.с.), ще се заблудите. Когато един човек вземе абдест и тръгне към джамията, Всевишният Аллах му пише за всяка крачка награда и му опрощава грях, и му издига степента в Дженнета. А този, който не ходи в джамията има качество на двуличник, но има хора, които ги довеждат и ги поставят в сафа.” (Муслим)
2. Образуване на джемаат.
Всички учени са единодушни, че двама души могат да бъдат джемаат.
2.1. Подреждане на джемаата:
а) когато са двама мъже – имамът застава отпред, другият вдясно от имама, като пръстите на втория да са наравно с петите на имама.
б) когато са трима мъже – имамът е отпред а джемаатът трябва да са наравно с петите на имама или да са зад него на саф.
в) повече от трима – имамът е отпред, а джемаатът трябва да е на разстояние един саф от имама.
Ако в джемаата има жени, е по-добре да има преграда между мъжете и жените.
3. Имат ли право жените да ходят в джамията за джемаат намаз?
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не забранявайте на жените да ходят на джамията, но намазът им вкъщи е по-достоен за тях!” (Муттефекун алейхи)
3.1. Условия, на които трябва да отговаря жена, за да отиде в джамия:
а) да е облечена според шериата.
б) да не е парфюмирана, защото Пратеникът (с.а.с.) е казал: ,,Когато една жена се напарфюмира и излезе от къщи, след което мине покрай чужди мъже и те усетят миризмата, тя извършва грях, все едно е извършила зина (прелюбодеяние)”. (Достоверен)
в) да има отделен вход за жени в джамията, за да няма смесване на мъжете с жените.
г) да има преграда между мъжете и жените.
4. Намаз на закъснелия.
Всички учени са единодушни, че който вземе ифтитах текбир заедно с имама, получава пълна награда от джемаат намаз, а ако закъснее, наградата намалява.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Всяко нещо има връх, т.е. най-ценно, а най-ценното в намаза е ифтитах текбирът, затова старайте се да не го изпускате”. (Безар – добър)
Според ислямските учени се смята, че човек е застигнал ифтитах текбира, преди имамът да е започнал да чете ,,Фатиха”.
а) когато някой застигне в намаза рукю, означава, че е застигнал целия рекят.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който е застигнал рукю, е застигнал рекят, а който е застигнал рекят, е застигнал намаза.”
(Муттефекун алейхи)

• Когато някой е закъснял за намаз, трябва да вземе ифтитах текбир и да се включи веднага към джемаата там, където се намират.
• Ако закъснелият се включи в намаза преди селяма, означава, че е застигнал джемаата.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато чуете икаметът, отивайте за намаз и вървете спокойно, и не тичайте. Това, което застигнете, кланяйте с имама, а това, което изпуснете, откланяйте самостоятелно" (Муттефекун алейхи)
Този, който се е включил по-късно към джемаата, т.е. изпуснал е един или няколко ракеата, изчаква имамът да даде селям надясно, става и допълва пропуснатото сам.

ВИДОВЕ НАМАЗ

ВИДОВЕ НАМАЗ

1. Фарз намаз – това е петкратният намаз, петъчният намаз и дженазе намаз.
2. Намаз, който е ваджиб – тук спадат витир намаз, байрямските намази и откланването на прекъснатите наполовина нафиле намази.
3. Суннет намаз:
а) потвърден суннет /муеккед/ – това са суннетите, които Пратеникът (с.а.с.) не ги е оставял, освен при пътуване:
- Два ракята на сабах.
- Шестте рекята на обедния намаз – четири преди и два след фарза.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) никога не оставяше четирите рекята намаз преди фарза на обяд.” (Бухари)
Хадис: Ебу Ейюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Четирите ракята суннет на обедния намаз, без да се дава селям по средата, отварят небесните врати.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Предава Али (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) кланяше четирите ракята намаз преди фарза на обедния намаз, двата след фарза и четирите преди фарза на икиндия, като на всеки два рекята даваше селям на меляйкетата, на Пратениците и на всички мюсюлмани.” (Ибн Маджа)
От тези хадиси става ясно, че и двата начина на кланяне на суннет намаз са правилни, но според имам Ебу Ханифе е по-добре да не се разделят.
- Двата ракята след фарза на намаза Магриб;
- Двата ракята след фарза на намаза Иша.
Изброените до тук 12 Ракята (2 на Сабах, 6 на Обедния, 2 на Акшам и 2 на Ишаи) се нарричат “Раватиб” и за тях Пратеникът (с.а.с.) е казал:
Хадис: Умму Хабибе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който кланя всеки ден заедно с фарзовете дванадесет рекята суннет намаз Аллах (С.Т.) му построява къща в Дженнета.” (Муслим и Тирмизи)
- Таравих намаз.
б) непотвърден суннет:
- Два рекята суннет след обедния намаз (след последния /сон/ суннета)
Хадис: Умму Хабибе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който кланя редовно четири ракята суннет преди фарза на обедния намаз и четири ракята суннет след фарза, Аллах (С.Т.) го отдалечава (предпазва) от Джехеннемския огън.” (Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи)
- Четири рекята преди фарза на икиндия.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Аллах (С.Т.) се смилява над този, който кланя четири рекята суннет преди фарза на икиндия.” (Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи)
- Четири рекята суннет преди фарза на Ишаи.
- Намазът ,,Духа” – това е намаз, който се кланя след изгрева на слънцето до преди обяд – от два до осем рекята.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Завеща ми Пратеникът (с.а.с.) три неща:
1) да държа всеки месец по три дни оруч.
2) да кланям два рекята намаз “духа”.
3) да кланям витр преди лягане”.
(Муттефекун алейхи)
- Намазът ,,техийетул – месджид” – намаз, който се кланя за поздрав на джамията, когато се влезе в джамия.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас влезе в джамия, да не сяда, докато не кланя два рекята намаз.”
(Муттефекун алейхи)
- Два рекята намаз след абдест.
Хадис: Предава ибн Хиббан (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който вземе абдест и след това кланя от сърце два рекята намаз, за него Дженнетът става задължителен.” (Муслим, Несаи и Ебу Дауд)
- Нощен намаз – той се кланя след полунощ.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-достойният намаз, след фарза е нощният намаз.” (Муслим)

ДЕЙНОСТИ, КОИТО ПРОВАЛЯТ НАМАЗА:

 

ДЕЙНОСТИ, КОИТО ПРОВАЛЯТ НАМАЗА:

1. Говоренето на думи, които не са от намаза.
2. Ядене и пиене по време на намаз.
3. Обръщане на гърдите от посоката на къбле.
4. Прекалено много излишни движения.
5. Пропускане на фарз, без да се допълни.
6. Развалянето на абдеста.
7. Откриване на аура повече от ?.
8. Отказването от Исляма по време на намаз.
9. Допир до тежка мръсотия.
10. Смеене на глас.
Хадис: Разказва Ебу Алие (р.а.): ,,Веднъж кланяхме намаз с Пратеника (с.а.с.). Влезна един сляп човек и падна и някой от сподвижниците се засмя на глас. След намаза Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който се засмя по време на намаза да отиде да вземе абдест и да кланя наново!” (Дара Кутни и Бейхаки)
11. Когато в намаз се чете грешно Коран и с това се променя смисълът.

МЕКРУХОВЕ НА НАМАЗА

 

МЕКРУХОВЕ НА НАМАЗА

(Нежелателни дейности в намаза)

1. Ненужно мърдане в намаза – извършване на излишни движения в намаза /гледане на часовника, чесане, оправяне на дрехи и т.н./
Хадис: Разказва Муайкиб (р.а.): „Веднъж Пратеникът (с.а.с.) видя един човек да заравнява мястото на седжде по време на намаз и след намаза му каза: ,,Това не го прави повече, но ако се налага го направи и то само веднъж на първото седжде”. (Муслим)
2. Обръщане на лицето малко встрани или гледане с очите встрани. От суннета е да се гледа в мястото на седжде.
3. Щракане с пръсти.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато някой вземе абдест и тръгне към джамията за намаз, да не си кръстосва пръстите, защото той е в намаз”. (Ебу Дауд)
4. Да не се мирише нещо умишлено по време на намаз.
5. Да се закрива лицето или устата – независимо дали е топло или студено.
6. Затваряне на очите или мигане.
7. Изместване на тялото от посоката на къбле.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Аллах (С.Т.) гледа към този, който е в намаза, докато не си обърне лицето от къбле. Ако си извърне лицето, Аллах (С.Т.) не го гледа повече. Затова, когато сте в намаз не обръщайте лицето от къбле” (Ахмед – добър)
8. Да не се прави намаз на път – там където минават хора.
9. Да не се прави намаз, когато е сервирана храната – Това се отнася за много гладен човек и няма вероятност храната да бъде причина да изпусне времето на намаза (например в Рамазан).
10. Да не се прави намаз, когато на човек му се ходи по нужда.
Хадис: Айше (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не кланяйте намаз, когато е сервирана храната и когато ви се ходи до тоалетната”. (Муслим)
Това се отнася за човек, който има време за нов абдест.
11. Имам да кланя джемаата, когато повечето от тях го ненавиждат.
Хадис: Ебу Умаме (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът на три групи хора не преминава ушите им: 1) роб, който е избягал от господаря си; 2) жена, на която мъжа й е ядосан; 3) имам, когото не го желаят.” (Тирмизи – добър)
Това не се отнася, ако причината е шериатска.
12. Да кланя сам на последния саф освен, ако няма място.
13. Да се взема текбир още от вратата на джамията, за да се застигне джемаата.
Хадис: Разказва Ебу Бекра (р.а.): „Веднъж влезнах в джамията на Пратеника (с.а.с.) и видях, че са на рукю. Взех ифтитах текбир, отидох на рукю, като в това положение стигнах до последния ред. След намаза Пратеникът (с.а.с.) разбра какво съм направил и ми каза: ,,Аллах да ти увеличи старанието, но не го прави втори път”. (Бухари – достоверен)
14. Имамът да не удължава фарз намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато някой кланя джемаат, да не удължава намаза повече от нормалното, защото в джемаата има болни, слаби и стари хора, и хора с нужди. А когато кланя сам, да удължава колкото иска!” (Бухари – достоверен)
15. Да не се прескачат в един рекят умишлено айети или сурите и да се четат в обратен ред.
16. Да не се кланя в стая, в която има открити снимки на одушевени предмети.
17. Да не се прави намаз без сутре там, където минават хора.
18. Да не се вдига единия крак без причина по време на намаз.
Всяко неспазване на суннета е мекрух.

СЮННЕТИ НА НАМАЗА

 

СЮННЕТИ НА НАМАЗА

Суннети преди намаза:
1. Езан – това е призив за намаза.
В хадис Абдуллах ибни Зейд (р.а.) казва: „След като намазът стана фарз, отидохме при Пратеника (с.а.с.), за да обсъдим как да се събираме за намаза. Спомена се, че християните имат камбана, а евреите имат тръба. Предложиха се различни неща, но Пратеникът (с.а.с.) каза да помислим и на другия ден да вземем решение. На следващия ден, когато се събрахме, аз казах на Пратеникът на Аллах (с.а.с.), че съм сънувал сън, в който призивът за намаза е човешки глас със следните думи: ,,Аллаху екбер! Ешхеду елля иляхе иллеллах! Ешхеду енне Мухаммедер – расулюллах! Хаййе алессалях! Хаййе алел фелях! Аллаху екбер! Ля иляхе иллеллах!”. След това стана Умер (р.а.) и каза същото. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза, че това е истински сън”. „Извикайте Билял и му кажете какво сте сънували, защото той има висок и хубав глас!” (Ахмед и Ебу Дауд)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако знаеха хората каква е наградата за четящия езан и за кланящия се на първия саф (ред), тогава кой да чете езан и кой да е на първия саф, щеше да се определя чрез жребий. Ако знаеха хората каква е наградата от ранното отиване към джамията, щеше да се надбягват към нея, кой да стигне първи. И ако знаеха хората за наградата от кланянето на Ишаи и Сабах в джамията – щеше да отиват дори и пълзешком.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава се от Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.), който казал на един негов приятел: ,,О, Абдуллах, ти обичаш овцете и пустинята и когато си при овцете, си чети езан за всеки намаз на висок глас, защото чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: ,,Когато един човек чете езан на висок глас, всяко нещо, което го чуе било човек, джин, камък или дърво, ще бъде свидетел за него в Съдния ден.” (Бухари, Малик, Несаи, ибн Маджа)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.): ,,Всяко нещо, което чуе езана, дори и сухото и суровото (от растенията) – прави истигфар (иска прошка от Аллах (С.Т.) за този муеззин).” (Ахмед и Табарани)
Хадис: Предава Берае ибн Азиб (р.а.): „Чух Прате­ни­кът (с.а.с.) да казва: ,,Аллах (С.Т.) и меляйкетата възхваляват тези, които са на първия саф (ред), а за муеззина иска опрощение всичко, което чуе гласа му и той получава севаб от всеки един, който се кланя след този езан.” (Ахмед, Несаи)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато се чете езан, шейтанинът бяга от там толкова далече, че да не го чува. След като свърши езана, той се връща. Когато се чете икамет, той пак бяга толкова далече, колкото да не го чува, докато свърши икамета. После се връща и застава между човека и ума му и му казва да си спомни за това, за онова и започва да си спомня за неща, за които не си е спомнял, а понякога го разсейва дотам, че не знае колко рекята е кланял.” (Бухари и Муслим)
Езанът е суннет за мъжете, независимо дали са в джамия или извън нея и се чете само за петте фарз намаза. От суннета е човек да чете езан и когато е сам. Доказателство за това са хадисите споменати по-горе в темата за шериатските разпоредби за кланящия намаза.
1.1. Условия за четене на езан:          
а) Да е настъпило времето за намаз. Забранено е да се чете преди времето.
б) Езанът да е на арабски език.
в) Да се чете така, че да се чуе от част от джамаата, а ако е сам, е достатъчно сам да се чуе.
г) Да няма голям интервал между отделните думи.
д) Четящият езан да бъде мъж – мюсюлманин, който трябва да отговаря на следните условия:
- Да е пълнолетен според шериата, като се допуска и момче наближило пълнолетие, което различава доброто от лошото.
- Муеззинът да притежава висок и хубав глас.
- Да чете езан прав, като се е обърнал в посока към къбле.
- Да бъде с абдест.
- Да слага пръстите на ушите. Ебу Джухейфе (р.а.) казва: ,,Когато Билял четеше езан – слагаше пръстите на ръцете на ушите” (Муттефекун алейхи)
- Когато се чете езан тези, които го слушат, трябва да повтарят след муеззина, а по време на думите ,,Хаййе алессалях” и „Хаййе алел фелях!” трябва да казват: ,,Ля хавле ве ля куввете илля билляхил алиил азим!”.
- След езана да се чете дуа.
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Този, който след езана каже: ,,Аллахумме раббе хазихид-деаветиттаммети вессалятил каимех, ати Мухаммеденил василете вельфадилете вебасху мекамем-мехмуден-ниллези веадтеху” ще заслужи моето застъпничество на Кияметския ден”.
1.2. Мекрух на езана:
- Да се правят извивки подобно на песен.
- Да се работи или прави нещо по време на езан. Изключение правят тези, които отиват към джамията за намаз или се готвят за намаз. Дори, който чете Коран, трябва да спре и да слуша езана.
2. Икамет – ставане за намаз. Икаметът е суннет за мъжете и жените, за индивидуално и за групово кланяне. На глас се чете само от мъжете, когато са в джамията. Думите са същите като на езана, като след ,,Хаййе алел фелях!” се казва ,,Кад каметиссалях!” (два пъти). Имамите Ахмед и Шафии казват, че думите на езана са чифт, а на икамета са тек, въз основа на следния хадис:
Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) заповяда на Билял да чете думите на езана чифт, а на икамета по веднъж.” (Предаден от всички)
2.1. Мустехаб на икамета:
- Да се чете с по-тих глас и по-бързо.
- Желателно е, който чете езана, да чете и икамет.
- Когато имамът даде знак, тогава да се чете икамет.
- Джемаатът да става при четенето на думите, „Кад каметиссалях”.
Допуска се четене на езан при спешни случаи – например пожар или др. От суннета е да се чете езан в ухото на новородено дете.
3. Сутре – Това е преграда, която се слага пред кланящия се, за да не се минава отпред. От суннета е да се кланя със сутре особено там, където има вероятност да минават хора.
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас кланя намаз, да кланя зад сутре и да не позволява да се минава отпред. И ако някой се опита да мине отпред да го спре, защото той е шейтанин!”. (Ебу Дауд, Несаи и Ибн Маджа)
а) Сутре се изисква от всеки, който кланя самостоятелно или когато са джемаат само от имама. Забранено е да се минава пред имама и сам кланящ се човек, а е позволено при нужда да се минава между сафовете.
б) За сутре може да се използва стена, колона, пръчка, дърво или някакъв предмет. Може да се използва за сутре и гърба на човек, или животно. Когато сутрето е пръчка, желателно е, да е висока минимум 50 см.
Хадис: Талха ибн Абдуллах (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой сложи пред себе си сутре с височината на самар, да кланя и да не обръща внимание кой минава!” (Муслим)
в) Сутрето трябва да е на разстояние три лакътя от кланящия се.
Хадис: Предава Билял (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) влезна в кяабето за намаз, застана на три лакътя разстояние от стената.” (Бухари, Ахмед и Несаи)
г) Когато сутрето е стълб, дърво или пръчка, е желателно кланящият се да мине малко вдясно или малко вляво от сутрето.
Хадис: Предава Микдад ибн Есвед (р.а.): „Не съм видял Пратеникът (с.а.с.) да се кланя зад колона, стълб или дърво и да се кланя право срещу него, а заставаше малко наляво или надясно.” (Ахмед и Ебу Дауд)
д) Харам е да се минава между кланящия се и сутрето.
Хадис: Ебу Джехм (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако знаеха хората колко е лошо да се мине пред кланящ се човек, щяха да чакат 40 (години)”. (Муттефекун алейхи)
е) Намазът не се проваля, ако някой мине пред кланящ се, освен ако мине жена, куче или магаре.
Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас кланя – да сложи или да кланя зад сутре, ако няма сутре и пред него мине магаре, жена или черно куче, му се проваля намазът. Попитаха: „О, Пратенико на Аллах, защо черно куче?”. Каза (с.а.с.): „Защото то е шейтанин.” (Муслим и Есхабу Сунен)
В хадиса става дума за пълнолетна жена, а не за малко момиченце.
ж) Нарушения при преминаване пред кланящ се:
- Когато някой мине пред кланящ се, който има сутре, а има друго място, през което може да мине, той извършва прегрешение (грях).
- Грехът е само за кланящия, ако прави намаз на изхода или входа, и хората няма откъде да минават, освен пред него.
- Двамата извършват нарушение, ако кланящият се е пред изход, а този, който минава пред него, има начин да го заобиколи.
- Двамата не са в нарушение, когато кланящият се има сутре, а минаващият отпред го прави, без да иска или от незнание.
з) Неща, които не могат да бъдат сутре и е харам да се прави намаз зад тях:
- Гроб – забранено е (харам) да се кланя зад гроб и да се сяда върху него.
- Огън – става дума за открит огън, фенер или свещ.
- Зад паметник, статуя, портрет или снимка на одушевен предмет (човек, животно, кукла и т.н.).
ж) Неща, които е нежелателно(мекрух) да се използуват за сутре:
- Зад жена.
- Зад спящ човек – независимо дали е мъж или жена.
- Срещу човек, обърнат с лице към кланящия се.
- Огледало, шарени картини или пейзажи. Веднъж, когато Пратеникът (с.а.с.) щял да кланя намаз пред него имало шарена рокля на Айше (р.а.) и той й казал: „Махни я, защото ми отвлича вниманието!”
ІІ. Суннети в намаза:
1. Вдигане на ръцете при встъпителния текбир:
Според имам Ебу Ханифе, ръцете трябва да се вдигнат наравно с ушите и палците да докосват ушите.
Хадис: Разказва Ваил ибн Хиджр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато встъпваше в намаз, да вдига ръцете наравно с ушите и да казва Аллаху екбер!” (Муслим)
Хадис: Предава Берае ибн Азиб (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) встъпваше в намаз, вдигаше ръцете и палците му докосваха ушите.” (Ахмед и Дара Кутни)
Това се отнася за мъжете, а при жените ръцете се вдигат наравно с гърдите, защото в противен случай може да се открие аура.
Според ислямските учени дланите на ръцете трябва да са обърнати към къбле, а пръстите да са леко отпуснати, дори и мъжете могат да ги вдигат до раменете според гореспоменатите хадиси.
2. Слагане на дясната ръка върху лявата.
Според имам Ебу Ханифе ръцете трябва да се слагат под пъпа от мъжете, а за жените на гърдите, а според другите имами и мъжете трябва да ги слагат на гърдите.
Хадис: Предава Ваил ибн Хиджр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато встъпваше в намаз да вдига ръцете и да казва ‘Аллаху екбер’ и след това слагаше дясната ръка върху лявата върху гърдите.” (Муслим, Абу Дауд и Несаи)
3. Четене на встъпителна дуа – ,,Субханеке”
Казва Айше (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) встъпваше в намаз, четеше ,,Субханеке”. (Муслим и Есхабу Сунен)
„О, Аллах, пречист си Ти (от съдружници), Слава и благодарност за Теб! Благодатно е Твоето име! Няма друго божество, заслужаващо обожаване, освен Теб!”
Освен ,,Субханеке”, Пратеникът (с.а.с.) е чел и други дуи. От суннета е този, който знае повече от една дуа, да чете на всеки намаз различна.
4. След встъпителната дуа да се каже тихо:

,,Еузубилляхи-минешшейтанирраджим, Бисмилляхиррахманиррахим”!

5. Казване на ,,Амин” след ,,Фатиха”.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато имамът каже ,,Амин!”, и вие кажете ,,Амин!”, защото на когото (казването на) ,,Амин” съвпадне с това на меляйкетата, Аллах (С.Т.) му опрощава миналите грехове (малки)! И Пратеникът (с.а.с.) казваше ,,Амин!”. (Предаден от всички)
Всички учени са единодушни, че е от суннета да се каже ,,Амин!”, разликата е в това, че някои казват да е на глас, а други тихо, но и двата варианта са правилни.
6. Сурата, която се чете на първия ракят да е по-дълга от тази на втория. Към този суннет се включва и това да се спазва поредността на сурите и айетите.
7. Когато човек е прав, да застане с крака, обърнати към къбле – да е застанал нормално, нито много разтворени, нито пък да са събрани.
8. Казване на текбир “Аллаху екбер” при отиване на “рукю” и “седжде” и при ставане от тях.
9. Прихващане на коленете с дланите по време на рукю и изправяне на гърба.
10. Произнасянето на думите ,,Семи Аллаху лимен хамидех” при изправяне от рукю и думите ,,Раббена ве лекел хамд”.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато имамът каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех”, вие кажете ,,Раббена ве лекел хамд”. (Бухари и Муслим)
11. Думите, които се казват на рукю – ,,Субхане раббийел азим” и на седжде ,,Субхане раббийел еаля”.
Хадис: Предава Укбети ибн Амир (р.а.): ,,Когато беше низпослан /Уакиа: 96/ „Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликият!” Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Казвайте това, когато сте на рукю!” (Ебу Дауд и Ахмед)
Хадис: Предава Укбети ибн Амир (р.а.): ,,Когато слезна ,,Еаля: 1”, Пратеникът (с.а.с.) каза да казваме това на седжде.” (Хаким – добър)
Хадис: Предава Хузейфе (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) казваше на рукю ,,Субхане раббийел азим”, а на седжде казваше ,,Субхане раббийел еаля”. (Достоверен)
12. Когато кланящият се отива на седжде, да опре на земята първо коленете, после дланите на ръцете и накрая лицето /челото и носа/!
Хадис: Разказва Ваил ибну Худжр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато отива на седжде, да слага на земята първо коленете, после дланите на ръцете, и когато се изправяше от седжде, вдигаше първо дланите, а после коленете." (Тирмизи – добър хадис)
Някои от учените казват, че може и обратно, т.е. да опре първо дланите, след това коленете.
13. Положение по време на седжде:
а) Лицето трябва да е между ръцете.
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, слагаше главата си между ръцете.” (Муслим и Ебу Дауд)
б) Пръстите на ръцете да бъдат свободно разтворени.
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, дланите му бяха под раменете.” (Бухари, Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Предава Ебу Хумейд (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, пръстите на ръцете му бяха изпънати, обърнати към къбле и пръстите на краката му бяха към къбле.” (Бухари)
в) Когато мъж е на седжде, коремът не трябва да опира върху бедрата, а да има разстояние, а също така и лактите да не опират в ребрата, или да са опрени на земята.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Когато сте на седжде, не слагайте ръцете като кучето (т.е. лактите да са опрени на земята).” (всепризнат)
А при жените е точно обратно на мъжете – коремът трябва да опира на бедрата и ръцете да са долепени до ребрата. Това се прави с цел да не се покаже аура.
Хадис: Предава ибн Бухейне (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде разтваряше лактите така, че да му се виждат подмишниците.” (Муттефекун алейхи)
г) По време на седжде дланите да са открити от ръкавите.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) забрани да се кланя с дреха, на която ръцете не се виждат от ръкавите.” (всепризнат)
Това не се отнася за жени, когато са сред чужди мъже.
14. Дуа по време на седжде – по време на седжде може да се прави дуа, защото Пратеникът (с.а.с.) в хадис, предаден от Абдуллах Ибн Аббас (р.а.) е казал: ,,Рабът е най-близо до своя Господар, когато е на седжде. Правете много дуа на седжде и Аллах (С.Т.) ще ви отговори”. (Муслим, Несаи и Ебу Дауд – достоверен)
Имам Ебу Ханифе казва, че дуа на седжде може да се прави, само ако намазът е нафиле. Останалите имами казват, че може да се прави на всички намази.
15. Дуа между двете седждета.
Хадис: Предава Ебу Хузейфе (р.а.): „Кланях намаз заедно с Пратеника (с.а.с.) и чух да казва между двете седждета ,,Раббигфирли, Раббигфирли” (О, Господарю, опрости ме!).” (Ибни Маджа, Несаи – добър)
16. При сядането на ,,Еттехийяту” и между двете седждета, левият крак да е подвит, а десният да е изправен, а при жената и двата крака да са подвити надясно.
Хадис: Предава Айше (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) сядаше в намаз – десният крак го изправяше, а левият го свиваше и сядаше на него.” (Бухари и Муслим).
17. Мърдане – вдигане на пръста:
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): „Видях Пратеникът (с.а.с.), когато сядаше на колене, хващаше палеца и средния пръст на дясната ръка като правеше халка и вдигаше показалеца, и видях да го мърда, когато правеше дуа.” (Ахмед, Ебу Дауд и Несаи – достоверен)
18. Четене на ,,Аллахумме салли” и ,,Аллахумме барик” след ,,Етттехийяту”.
19. Правене на дуа преди селяма.

Има няколко дуи, които са от суннета:

Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) преди да даде селям, искаше от Аллах (С.Т.) да го пази от четири неща: 1) от джехеннемското наказание; 2) от наказанието в гроба; 3) от фитнето /раздора/ по време на живота и смъртта; 4) фитнето на Деджал.” (Муттефекун алейхи).
 20. Обръщане на главата по време на селям надясно и наляво – казват се думите: ,,Есселяму алейкум ве рахметуллах”.
ІІІ Суннети след намаза:
1. Да се каже след селяма три пъти ,,Естегфируллах”.
2. Да се каже: ,,Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму, тебаракте я зел джеляли вел икрам”.
Хадис: Предава Севбан (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) даваше селям, казваше три пъти ,,Естегфируллах!” и после казваше ,,Аллахумме ентес – селяму ве минкес – селяму тебаракте я зел джеляли вел икрам!”. (Муслим и Есхабу сунен)
От този хадис става ясно, че всеки за себе си трябва да каже тези два суннета.
3. Четене на ,,Айетул – Курси”- сура „Бакара: 255” (Аллаху ля иляхе).
Хадис: Умаме (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който прочита ,,Айетул – Курси” след всеки фарз намаз, от Дженнета го дели само смъртта.” (Несаи и Ибн Хиббан)
Хадис: Хусейн ибн Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който прочита ,,Айетул – Курси” след всеки фарз намаз е под закрилата на Аллах до следващия намаз.” (Табарани)
4. Четене на тесбих.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който след всеки намаз каже 33 пъти ,,Субханеллах!”, 33 пъти ,,Елхамдулиллях” и 33 пъти ,,Аллахуекбер” и след това каже – ,,Ля иляхе иллеллаху вехдеху ля шерике лех, лехул мулку ве лехуль хамду ве хуве аля кулли шейин кадир” – Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове, дори и да са, колкото морската пяна.” (Муттефекун алейхи)
5. Четене на сурите ,,Фелек” и ,,Нас”.
Хадис: Предава Укбе ибн Амир (р.а.): „Заповяда ми Пратеникът (с.а.с.) след всеки намаз да чета сурите ,,Фелек” и ,,Нас”. (Ахмед, Ебу Дауд и Несаи)
6. Четене на дуа – Няма хадис, че Пратеникът (с.а.с.) е правил в края на намаза дуа, но дуа може да се прави по всяко време.
Всички учени са единодушни, че тези суннети трябва да се извършват от всеки по единично, т.е всеки сам за себе си.

Ваджибите на намаза

 

Ваджибите на намаза

Само според имам Ебу Ханифе в намаза има ваджиб, а според останалите учени няма. При тях има фарз и суннет, т.е. някои от нещата, които при имам Ебу Ханифе са ваджиб, при тях са фарз, а други са суннет.
1. Четене на ,,Фатиха” – само според имам Ебу Ханифе, четенето на сурата ,,Фатиха” е ваджиб, а според останалите имами е фарз.
2. Четенето на най-малко три къси айета или една сура след ,,Фатиха” – само на третия и четвъртия рекят на фарз намазите не се чете друго, освен ,,Фатиха”.
3. Четенето на ,,Фатиха” да е преди сурата.
4. Спазване на „теадили еркян” – това е точното изпълнение на всяко движение в намаза. Доказателство за това е хадисът за кланящия се лошо, записан в темата за рукю по-горе.
5. Опиране на носа заедно с челото на седжде.
6. Първото сядане на ,,Еттехийяту”. Ако някой се сети при ставането, че не е стоял на ,,Еттехийяту”, ако не е започнал да чете ,,Фатиха” – трябва да седне и да се поправи, но ако е започнал ,,Фатиха” – в края на намаза трябва да се поправи чрез седжде – и – сехви (две допълнителни седждета).
7. Четене на ,,Еттехийяту” на първото и второто сядане.
8. Ставане веднага след ,,Еттехийяту” за трети рекят при намазите, които са три или четири рекята.
9. Даване на селям на дясната страна.
10. Когато се кланя джемаат, имамът да чете на глас на феджр, магриб, ишаи, на Байрямските намази, в Петъчната молитва, Таравих и витр в Рамазан, а в останалите намази тихо.
11. Четенето на дуата ,,Кунут” на намаза витр.
12. Четенето на текбири, след намазите на Байрям.
Ако някой нарочно остави или пропусне ваджиб, той трябва да кланя намаза отначало, но ако е без да иска, в края на намаза се поправя чрез седжде – и – сехви.

ФАРЗОВЕ НА НАМАЗА

 

ФАРЗОВЕ НА НАМАЗА

• Външни фарзове (условия) преди намаза:

1.1. Вземане на абдест (малък или голям /гусюл/).
„О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените!” (Маиде: 6)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,, Аллах (С.Т.) не приема намаза, без абдест.” (Муслим, Ебу Дауд и др.)
1.2. Почистване на тялото, дрехите и мястото, където ще се прави намаза.

„и дрехите си почиствай!”
(Мудессир: 4)

Хадис: Разказва Али (р.а.): ,,На мен много често ми излизаше мези (течност при възбуда) и изпратих един човек при Пратеника (с.а.с.) да го попита какво да направя. Пратеникът отговорил: „Да си измива половия орган и да взема абдест (малък).” (Бухари)
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Предпазвайте се от пръските на урината, защото повечето от наказанието в гроба ще бъде заради нея!” (Дара Кутни)
Хадис: Разказва Айше (р.а.): ,,Една жена с Истихада (течение при жените извън) дойде при Пратеникът (с.а.с.) и попита как да прави намаз и дали да го прави? Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Измий кръвта по тебе, вземай абдест (за всеки намаз) и кланяй!” (Бухари)
Хадис: Разказва Джабир ибн Семура (р.а.): ,,Веднъж дойде един човек при Пратеникът (с.а.с.) и попита: „О, Пратенико на Аллах, да правя ли намаз с дрехите, с които правя полово сношение с жена си?” Каза Пратеникът (с.а.с.) – „Да! Ако не забележиш по тях мръсотия.” (Ахмед, Ибн Маджа)
Хадис: Разказва Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.): ,,Веднъж кланяхме с Пратеникът (с.а.с.) и той по време на намаза си свали налъмите (вид обувки) и ние също ги свалихме. След намаза той (с.а.с.) ни попита: ,,Защо си свалихте налъмите? Казахме: ,,Видяхме теб, о, Пратенико на Аллах!”. Каза: ,, Дойде при мен Джебраил (а.с.) и ми каза, че по тях има мръсотия. Когато някой от вас дойде в джамията, то да си обърне налъмите и да види да няма по тях мръсотия и ако има, да ги избърше по земята и след това да кланя!” (Ахмед, Ебу Дауд и др.)
Хадис: Разказва Ебу Хурейра (р.а.): ,,Веднъж дойде един бедуин и оринира в джамията и хората наскачаха да го бият. Пратеникът (с.а.с.) каза: „Оставете го!”. След това го извика и му каза: „Това е джамия и тук не се правят такива неща, тук се прави намаз, чете се Коран и се прави зикр.” След това каза: ,, Донесете една кофа вода и сипете върху това място!” (Бухари)
1.3 Покриване на аврета – (частите от тялото, които не трябва да се виждат).

„О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва.” (Еараф: 31)

а) Авретът на мъжете е от пъпа до коленете включително.
Хадис: Амру ибн Шуайб (р.а.) предава, че Пра­те­ни­кът (с.а.с.) казва: „Заповядайте на децата си да кланят намаз на седем години и когато станат на десет години, ако не кланят ги удряйте, и ги разделете в леглата им и завивките, и когато някой от вас ожени своя роб или робиня – да не гледа това, което е под пъпа до колената, защото това е аура (забранено място за гледане)!” (Ахмед и Дара Кутни).
б) Авретът за свободна жена е цялото й тяло, с изключение на лицето и ръцете до китките.
Хадис: Айше (р.а.) казала на едно момиче, което се казва Есма: ,,Ей, Есма, жената когато достигне пълнолетие, нищо не трябва да й се вижда, освен лицето и ръцете!” (Ебу Дауд)

„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения, освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си!” (Нур: 31)

Хадис: Айше (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Аллах (С.Т.) не приема намаза на пълнолетна жена без хиджаб (покривало).” (Ебу Дауд, Тирмизи и Ахмед)
Условия, на които трябва да отговаря облеклото на жената:
1) да не прозира.
2) дрехата да не е тясна и прилепена по тялото.
3) да е покрито цялото тяло, като при движение да не се открива.
По време на намаз всичко трябва да е покрито, дори човек да е сам или на тъмно. Трябва да сме покрити винаги, особено в намаза, защото човек по време на намаз застава пред Аллах (С.Т.). С дрехите, с които не може да се излиза пред хора, не е желателно да се кланя и намаз. Нарушение на общоприетия ред в дадено място е мекрух, ако не е в противоречие с шериата.
Липсата на шапка не е пречка, за да бъде приет намаза.
Хадис: Разказва ибн Аббас (р.а.): ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) си свали чалмата и я сложи пред себе си за сутре (нещо, което се слага пред кланящия намаз, за да не минават хората отпред).” (Ибн Асакир)
Мъжете нямат право помежду си да си показват аврета, освен пред съпругите си и робините си. Авретът пред жени, когато са само жени, се допуска да се показва всичко от тялото, освен това, което е от пъпа до коленете включително. Ако е повече от това, е харам. Жената може да показва тялото и прелестите си само пред съпруга си.
При дарура (силно наложащо) може да се кланя намаз, дори и да се показва аврет. При всяка една дарура отпада това, което не можем да го направим до степен толкова, колкото е необходимо, без да се прекалява.

• Съблюдаване времето за намаза.

,,За вярващите молитвата е предписание в определено време.” (Ниса: 103)

Хадис: Предава Джабир (р.а.): ,,Дойде Джебраил (а.с.) при Мухаммед (с.а.с.) първия ден, когато слънцето беше след зенита си, и му каза: ,,Стани и кланяй Зухр!”; след това дойде, когато сянката беше колкото самите предмети, и му каза: „Стани и кланяй Аср!” После дойде, когато слънцето залезе, и му каза: ,,Стани и кланяй Магриб!” След това дойде, когато на хоризонта изчезна жълтата му ивица, и му каза: ,,Стани и кланяй Ишаи!” На сутринта дойде, когато се пукна зората, и каза: ,,Стани и кланяй Феджр!” След това Джебраил (а.с.) дойде, когато сянката на всяко нещо беше колкото него, и каза на Пратеникът (с.а.с.) да кланя Зухр. После дойде, когато сянката на предметите беше двойна, и му каза да кланя Аср. Следващото идване беше в същото време като предишния ден и му каза да кланя Магриб. След това дойде в полунощ и му каза: ,,Стани и кланяй Ишаи! И последно дойде малко преди да изгрее слънцето и каза: ,,Стани и кланяй Феджр!” След намаза Джебраил (а.с.) каза: ,,Между тези две времена е времето за всеки намаз!” (Бухари, Ахмед, Несаи и Тирмизи)
За полунощ се счита средата между залеза на слънцето и пукването на зората.
а) Време за Феджр – началото е от зазоряването (имсак или различаването на бялата от черната ивица на хоризонта) до изгрева на слънцето. Най-голяма награда ще получи кланящият, ако кланя в първото време, което се отнася за всички намази. Ако човек се успи и слънцето изгрее, когато се събуди – кланя целия сабах, който не е каза, но това може да се направи 45 мин. след изгрева докато останат 45 мин. преди Зухр.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,Който застигне един рекят от Феджр, преди да изгрее слънцето, то той не го е пропуснал. И който застигне един рекят на намаза Аср, преди да залезе слънцето, то той е застигнал намаза”. (Бухари, Муслим и Ебу Дауд).
б) Време за ,,Зухр” – началото е, когато слънцето премине връхната си точка (зенита) и сянката на предметите започне да се увеличава, а краят е, когато сянката на предметите получи реалния си размер прибавен й и размерът на сянката, която е била след зенита на слънцето.
Когато слънцето е в зенита си (връхната си точка) е мекрух да се кланя намаз.
в) Време за Аср (Икиндия) – началото на Аср, е краят на Зухр, а краят е до залеза на слънцето. Ако остане един час до Магриб и човек не е кланял суннета на Аср, след това време суннетът отпада и се кланя само фарза.
г) Време за Магриб (Акшам) – началото е залезът на слънцето, а крайното време е изчезването на жълтия ореол на хоризонта.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Времето на намаза Магриб, е до изчезването на жълтия ореол от хоризонта.” (Бухари)
д) Време за Ишаи – от изчезването на жълтия ореол от хоризонта до полунощ, а при необходимост може и до имсак, но не е желателно.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Последното време за намаза Ишаи е до полунощ.” (Муслим)
Хадис: Предава Енес (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) отлагаше Ишаи понякога до средата на нощта.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Катаде (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Никога не се счита, че човек е спал прекалено много, освен ако дойде времето за следващия намаз, а той не е кланял предишния.”(Муслим)
е) Време за намаза Витр – започва след откланването на Ишаи и свършва преди имсак.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Винаги Пратеникът (с.а.с.) кланяше намаза Витр - понякога в началото на нощта, понякога в средата, а понякога преди имсак.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Завеща ми Пратеникът (с.а.с.) да кланям Витр преди да легна, да кланям редовно намаза Духа и да държа всеки месец три дена нафиле оруч.” (Муслим)
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Кланяйте Витр преди сабах!” (Муслим)
От тези хадиси се вижда, че Витр намаз има три времена – след откланване на Ишаи; преди лягане и преди имсак. След Витр не е желателно да се кланя друг намаз.
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Аллах (С.Т.) ви заповяда още един намаз, освен фарза и той е Витр. Кланяйте го след Ишаи до сабах!” (Тирмизи и Ебу Дауд)
Важността на времето е, че е фарз в намаза. Фарз е не само да влезе времето за намаз, а да сме сигурни, когато сме сами, че е настъпило или да се ориентираме по природни признаци. Ако и по това не можем да се ориентираме, трябва хубаво да се размислим дали е дошло времето за намаза. Ако някой се кланя, без да се размисли дали е влезнало времето, то намазът му е невалиден. Самото търсене на времето е фарз.
Времена, в които е мекрух (нежелателно) да се прави намаз:
1. Време, в което кланянето на намаз е силен мекрух:
- Когато слънцето изгрява, докато се издигне (около 45 мин.).
- Когато слънцето е в зенита си, докато го подмине.
- Когато слънцето започне да залязва, докато залезе изцяло.
2. Време в което кланянето на намаз е мекрух:
- След откланване на сабах до изгрева на слънцето;
- След откланване на икиндия до залез слънце.
Хадис: Предава Укбе ибн Амир (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) ни забрани да кланяме намаз и да погребваме мъртъвците в три времена: първото е, когато изгрява слънцето, докато се издигне малко; когато слънцето е в зенита си, докато не тръгне да се наклонява и когато слънцето залязва, докато залезе.” (Муслим)
Хадис: Предава Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.): „Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: ,,Не кланяйте намаз след сабах (Феджр), докато не изгрее слънцето и не кланяйте намаз след фарза на Икиндия, докато не залезе слънцето!” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава Умер ибн Абесе (р.а.): „Попитах Пратеникът (с.а.с.): ,,О, Пратенико на Аллах! Кажи ми за намаза!”. Каза (с.а.с.): ,,Когато откланяш намаза Феджр, след това не кланяй нищо, докато не изгрее слънцето и се издигне малко, защото то изгрява между рогата на шейтанина и тогава слънцеобожателите правят седжде на слънцето! След това кланяй (колкото искаш), докато слънцето стигне малко преди зенита си и го отмине (в това време не се кланя), защото в това време се подклажда Джехеннемът! После кланяй, докато откланяш намаза Аср, после спри, докато не залезе слънцето, защото тогава то залязва между рогата на шейтана и тогава слънцеобожателите му правят седжде!” (Муслим и Ахмед)
При необходимост може да се кланя в тези времена, но само фарзовете на дадения намаз. (Според имамите Ахмед и Шафии в тези времена може да се кланят и намази, които имат причини – като намаза (техиятул месджид) – поздрав за джамията.

• Обръщане към Къбле.
•  

„Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммед] към небето! Ние непременно ще те
обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината
 от техния Господар. Аллах не подминава
техните дела.” (Бакара:144)

Който е близо до Кяабето, е задължен да се обърне точно към средата, а ако е далече, достатъчно е да се обърне към Мекка. Ако е невъзможно да намери посоката, то може да се ориентира по слънцето и звездите, или посоките в света. От България къбле се намира в посока югоизток. Когато човек не може да се ориентира по нищо, той да се размисли добре и да прецени по разум и иншааллах, намазът ще му бъде точен. Ако е започнат намазът в грешна посока и по време на намаза разбере това, то да се обърне в правилната посока и да продължи да кланя!
Попитали Али (р.а.) как да търсим къбле, ако не можем да се ориентираме, той отговорил: ,,Ликът на Аллах (С.Т.) е навсякъде и тогава може да се кланя по преценка.”

„На Аллах принадлежи и изтокът, и западът и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ.”. (Бакара:115)
    

• Положения, при които отпада обръщането към къбле:

а) при пътуване
Нафиле намаз може да се кланя в превозно средство, без да се обръща към къбле.
Хадис: Предава Амир (р.а.): ,,Видях Пратеникът (с.а.с.) да кланя намаз върху животно, без значение къде върви и се обръща то и този намаз не беше фарз, а нафиле.” (Бухари)
Когато някой е пътник може да кланя нафиле намаз в превозното средство, без да слиза.
Когато някой пътува и трябва да кланя фарз намаз, е длъжен да слезе от превозното средство и да кланя навън. Но ако средството, с което пътува не е зависимо от него (например: обществен транспорт) – допуска се да се кланя вътре, за да не изостави изцяло намаза. Ако не позволява превозното средство да прави рукю или седжде – може да кланя със знаци, но ифтитах текбира (встъпителния текбир) по възможност да се направи към къбле.
б) при страх и война – ако къблето е обратно на посоката на врага, то може да се кланя в тази посока.
в) при болест – когато човек е болен и не може да се обърне в посока къбле, то може да се обърне и в друга посока.
1.6. Нийет (възнамеряване).

„И бе им повелено да се прекланят единствено
 пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават
милостинята зекят!” (Бейине: 5)

Хадис: Предава Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: “Делата са единствено според намеренията. И на всеки ще се въздаде според неговото намерение.” (Всепризнат хадис)
Нийетът е достатъчно да се направи със сърцето. Без нийет не се приема нито един ибадет. Когато човек застане за намаз, нийетът му трябва да съдържа:
- Какво ще кланя (фарз, суннет, сабах, акшам и т.н.).
- Непосредствено след нийета трябва да следва текбирът.
Според имам Ебу Ханифе, когато човек е имам, трябва да направи нийет, че е имам или да си помисли, че ще кланя джемаат, особено ако в джамаата има жени.
При нормални условия, ако не се спазят тези шест фарза – намазът на човек е невалиден.

• Фарзове вътре в намаза:

2.1. Встъпителен текбир (ифтитах текбир) – възвеличаване на Аллах (С.Т).

„И твоя Господ възвеличавай!”
(Мудессир: 3)

Хадис: Али ибн Аби Талиб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Ключът на намаза е чистотата, влизането в него е текбирът, а излизането е селямът” (Тирмизи)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато застанеш за намаз, кажи: ,,Аллаху екбер!” (Бухари)
Условия на текбира:
а) да каже на арабски ,,Аллаху екбер!”.
б) да го каже така, че да се чуе сам, ако е имам – на глас.
в) да бъде прав при фарз намаз (освен при невъзможност).
Ако някой застигне джемаата на рукю или на седжде, трябва да направи ифтитах текбира прав и след това да се присъедини там, където са джамаата.
г) да не се удължава елиф-ът и бе-то. Удължаването на елиф-а е харам, а бе-то е мекрух.
д) да не се изпреварва имама с текбира, защото това проваля намаза.
2.2. Киям (стоене прав).

„Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!”
(Бакара: 238)

Хадис: Разказва Имран ибн Хусейн (р.а): ,,Аз имах хемороиди. Отидох при Пратеникът (с.а.с.) и го попитах как да кланям намаз, а той ми каза: ,,Кланяй прав, ако не можеш прав, кланяй седнал, ако не можеш седнал, кланяй легнал!” (Бухари и Муслим)
Този хадис се отнася за намаз, който е фарз и ваджиб, ако е нафиле или суннет намаз, може да се кланя и седнал. От условията на този фарз е да се стои прав, без да се опира никъде.

• Положения, при които може да отпадне този фарз:

а) при болестно състояние – отпада ,,киям”. Аллах (С.Т.) не натоварва човека с нещо, което не е по силите му.
б) когато човек може да стои прав, но не може да прави рукю и седжде, трябва да се кланя седнал чрез знаци.
Хадис: Предава Джабир (р.а.),че Пратеникът (с.а.с.) видял един човек, който кланял седнал и сложил отпред възглавница, на която прави седжде. Пратеникът (с.а.с.) отишъл при него и хвърлил възглавницата. После болният сложил дръвце пред себе си, а Пратеникът (с.а.с.) изхвърлил и него и му казал: ,,Кланяй на земята! Ако не можеш, кланяй със знаци, като на седждето трябва да се навеждаш повече, отколкото на рукю!” (Бейхаки)
Ако човек е затворен чисто гол и няма възможност да се облече – трябва да кланя седнал и по такъв начин, че да си скрива аврета.
2.3. Кирает (четене на Коран).

„И четете това, което ви е най-лесно от Корана!” (Муземмил: 20)

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.): предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Няма намаз без четене на Коран”. (Муслим)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): „Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: ,,Който кланя намаз и не чете в него сура ,,Фатиха”, то този намаз е провален.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не е пълен намазът на този, който не е прочел ,,Фатиха”. (Ибн Хузейме и Дара Кутни)
Хадис: Предава Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) ни заповяда да четем в намаза сура ,,Фатиха” и онова, което ни е лесно от Корана.” (Ебу Дауд)
От тези хадиси става ясно, че обезателно в намаза трябва да се чете сурата ,,Фатиха”. Ако някой, който е новоприел Исляма и не знае да чете ,,Фатиха”, може да чете това, което знае от Корана.
Когато се кланя с джемаат, според имам Ебу Ханифе, Коран трябва да чете само имамът, а този, който следва имама, не е желателно да чете Коран, базирайки се на айет 204 от сура ,,Стената”:
,,Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!”
Пак според него четенето от имама, е четене и за джемаата.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Наистина имамът е поставен, за да се следва, и когато каже ,,Аллаху екбер!” и вие кажете: ,,Аллаху екбер!” а когато той чете, вие мълчете!” (Муслим)
Според другите имами, когато имамът чете тихо и джемаатът трябва да чете тихо, само сура “Фатиха”.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Кланяйте намаз, както сте ме видели да кланям!” (Всепризнат хадис)
Хадис: Разказва Убаде ибн Самид (р.а.): „Веднъж Пратеникът (с.а.с.) кланяше сабах и когато свършихме намаза, попита: ,,Аз чух да четете след мен.”. Казаха: „Да, о, Пратенико на Аллах! Каза: „Не четете друго, освен ,,Фатиха”, защото няма намаз без нея!” (Ебу Дауд, Ахмед, Тирмизи и Ибни Хиббан)
Не се допуска да се чете ,,Фатиха” на друг език, освен на арабски, защото Коран – и – Керим е свещен, т.е. свещеността на Корана е само на арабски.
Когато се чете Коран в намаз, задължително трябва да се мърдат устните и езикът, иначе няма да бъде валиден намазът.
2.4. Рукю (навеждане в намаза, като с дланите на ръцете трябва да се хванат коленете и изправяне)

„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!” (Хадж: 77)

Хадис: Разказва Ебу Хурейра (р.а.): ,,Веднъж в джамията на Пратеникът (с.а.с.) влезе един човек, откланя два рекята намаз набързо и отиде при Пратеникът (с.а.с.) и му даде селям. Мухаммед (с.а.с.) каза: ,,Върни се и кланяй отново, защото ти нямаш намаз!” Този човек се върна и кланя отново по същия начин, набързо и пак отиде при Пратеникът (с.а.с.) и му даде селям. Мухаммед (с.а.с.) пак го върна, като това се повтори три пъти. След третия път този човек каза: ,,О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Аллах (С.Т.), аз не знам по друг начин да кланям! Кажи ми как да кланям!”. Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато решиш да правиш намаз, вземи хубаво абдест, след това се обърни към къбле и кажи ,,Аллаху екбер!”, после чети това, което ти е лесно от Корана. След това се наведи на рукю, докато се успокоиш, после се изправи от рукю и се застой прав. Когато отидеш на седжде, успокой тялото си, после се изправи седнал и се застой, след което направи още едно седжде, като правиш пауза на тялото между отделните действия. И така прави в целия намаз!” (Бухари и Муслим)
За правилното изпълнение на този фарз трябва с ръцете да се прихванат коленете, а гърбът и главата трябва да са в хоризонтално положение.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на рукю, гърбът му беше в хоризонтално положение, а главата му беше нито вдигната нагоре, нито наведена надолу, а по средата.” (Бухари и Муслим)
Към този фарз влиза и изправянето от рукю.
2.5. Седжде (слагане на челото на земята).
Това включва две седждета със сядане между тях.

„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!” (Хадж: 77)

Хадис: Разказва Хузейфе (р.а.): ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) видя един човек да кланя намаз, който не изпълнява добре рукю и седжде и му каза: ,,Ти не кланяш намаз и ако умреш в това положение, ще умреш не във вярата, която е свалена на Мухаммед (с.а.с.)”. (Бухари)
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Заповядано ме бе да правя седжде със седем части на тялото: на челото и показа носа с пръста си, с дланите на двете ръце, с коленте и пръстите на двата крака.” (Бухари, Муслим)
Това важи за тези, които нямат недостатъци и не са болни.
2.6. Последно сядане преди селяма.
Хадис: Предава ибн Месуд (р.а.): „Каза ми Пратеникът(с.а.с.): ,,Когато прочетеш ,,Еттехият” и стоиш (на колене), ти си приключил намаза, ако искаш, можеш да станеш, ако искаш, можеш да продължиш”. (Ебу Дауд, Ахмед и Дара Кутни)
Изпълнението на този фарз е самото сядане преди селяма, колкото да се прочете “Еттехияту”.
- Спазването на последователността на фарзовете – също е фарз (особено вътрешните).
- Нещата, които са фарз (киям, кирает, рукю и седжде.) се отнасят за всеки рекят.

НАМАЗ

 

ВТОРИ РАЗДЕЛ – НАМАЗ

Общи понятия за намаза:
1. Определение – специален ибадет, който съдържа определени думи и действия и започва с текбир (Аллаху екбер) и завършва със селям.
2. Кога става фарз намазът? – това се е случило година и половина преди хиджра в нощта Мирадж, когато Пратеникът (с.а.с.) бил възнесен на седмото небе.
Важността и мястото на намаза в Исляма.
1. Намазът е лично задължение за всеки мюсюл­манин и за всяка мюсюлманка, които са пълнолетни според шериата и са добре с разума. Намазът е втората от петте основи на Исляма и е споменат над осемдесет пъти в Коран – и – Керим.
2. Всички заповеди и ибадети Аллах (С.Т.) ги изпрати на Пратеника (с.а.с.), посредством Джебраил (а.с.), освен намаза. Той беше заповядан лично на Пратеника (с.а.с.), като за целта бе повикан при Аллах (С.Т.) над седмото небе. Самият начин на заповядване, показва неговата огромна важност.
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Наистина между мюсюлманина и неверието е оставянето на намаза.” (Муслим – достоверен).
Разликата между мюсюлманина и немюсюлманина е оставянето на намаза, а който го изоставя отива към кюфур (неверие). Също така Пратеникът (с.а.с.) в последния си час, преди да умре, е споменал намаза.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Първото нещо, за което Аллах (С.Т.) ще съди хората в Съдният ден, е намазът. На когото намазът му е пълен, му се изпълват и останалите дела, а на когото намаза не му е пълен – му се провалят и останалите дела." (Тирмизи - добър).
Шериатски разпоредби за този, който не кланя намаз.
1. Този, който не кланя намаз и отрича, че намазът му е задължение (фарз) – всички учени са единодушни, че той е неверник.
2. Този, който не кланя намаз редовно, обаче признава, че е фарз, трябва да му се обясни как да кланя, ако не знае, след това да се предупреди, а ако откаже, да се хвърли в затвора и да стои, докато започне да кланя. Такъв човек според имам Ебу Ханифе е фасик – провален (разбира се, това може да се изпълни в държава, където законът е шериатът).
Хадис: Бурейда (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Разликата между нас и тях е намазът, и който го остави, е от тях (неверниците).” (Ахмед, Несаи и Тирмизи).
Хадис: Абдуллах ибн Амр ибн Асс (р.а) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,Който кланя намаза, в Съдния ден ще му бъде светлина, аргумент за него, спасение. Който не кланя намаза, за него няма да има светлина – аргумент (защита, спасение). В Съдния ден ще бъде с Карун, Фираун, Хаман и Убей ибн Халеф. (Фараонът е бил най-големият неверник за всички времена, а Карун и Хаман са били негови приближени).” (Ахмед, Табарани, ибни Хиббан)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Шекик (р.а): ,,Сахабите на Пратеникът (с.а.с.) не смятаха за кюфур (неверие) оставянето на никой друг ибадет, освен намаза.” (Тирмизи и Хаким)
Начин на изпълнение на намаза:
Най-напред се взема абдест и след като се е уверил човек, че по тялото си и по дрехите, и по мястото, където ще прави намаза, няма мръсотия, и се е уверил, че е настъпило времето за съответния намаз, и се е обърнал към къбле, възнамерява съответния намаз, вдига ръцете, и казва “Аллаху екбер”. След това слага дясната си ръка върху лявата, върху гърдите и чете “Субханеке”. След това казва “Еузу бесмеле”, и след това чете сура “Фатиха”. След това чете друга сура или няколко айета от Корана. След това казва “Аллаху екбер” и се навежда на “рукю”, като в това положение казва три пъти “Субхане раббийел азим”. След това изправяйки се, казва “Семиаллаху лимен хамидех”. В изправено положение казва “Раббена лекел хамд”. След това отива на “седжде” и в това положение казва три пъти “Субхане раббийел еаля”, след това се изправя до седнало положение. След кратка пауза прави второ “седжде” по същия начин, и след това се изправя в изходно (изправено) положение и до тук е изпълнен един “ракят”. След това по същия начин се прави вторият, третият и четвъртият “ракят”, в зависимост от съответния намаз. Между втория и третия “ракят” се стои на колене и се чете “Еттехият”. След последния “ракят”, съответно втория, третия или четвъртия, се стои на колене, като се чете “Еттехият”, “Салли и Барик” и “Раббена атина” и след това прави “Селям” първо надясно и намазът свършва. Дуата “Субханеке” се чете само в началото на намаза, а на третия и четвъртия “ракят” на фарзовите намази се чете само “Фатиха”. Същинската част от всеки намаз започва с текбир „Аллаху екбер”, и завършва с правене на „Селям”.
След намаза (селяма) е от суннета да се чете „айетул курси” и да се направи тесбих, но ако човек много бърза или има уважителна причина, и не го направи, намаза му е приет, и не се смята за недостатък.
Ако един човек даде „Селям”, т.е. приключи даден намаз, и след това развали абдеста, то този намаз се смята за приключен и няма да го отслужва отново.