ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ – ЗЕКЯТ

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ – ЗЕКЯТ

1. Определение: – даване на определена част от богатството (имуществото) на богатите на определени групи от хора, при определени условия, с цел ибадет.

    
„И да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят...!” (Бейине: 5)
Зекятът е заповядан през втората година от Хид­жра и е третата основа на Исляма, а който го отрича, е неверник.
2. Мъдростта от зекята:
2.1. Предпазване на богатството на богатите от из­чез­ване (унищожение) – който даде зекят от бо­гат­ство­то си, го пречиства, защото Аллах (С.Т.) е казал, че 2,5% от богатството на богатите, е за бедните хора.
Например, когато на едно дръвче на есен му изпадат листата, овощаря му подрязва клоните, за да може на пролет да даде повече плод.
2.2. Подпомагане на бедните, като по този начин се засилва връзката между богати и бедни, и се премахва завистта.
Когато богатите си дадат зекята на бедните, те получават тяхната обич, а богатите също обичат бедните, защото чрез тях печелят севаб.
Веднъж един беден човек минал покрай нивата на богат човек и отправил дуа към Аллах (С.Т.): ,,О, Аллах, увеличи богатството на този човек, защото и аз имам дял от него!”
2.3. Чрез зекята се пречиства богатството, а бо­га­тият се предпазва от скъперничество.
Който откаже да даде милостинята зекят, но не я отрича, изпада в огромен грях и има признаци на скъперник.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,На онзи, на ко­го­то Аллах (С.Т.) е дарил богатство, а не е изплатил ми­ло­сти­нята зекят, в Деня на възкресението ще му се покаже огромна змия с два зъба, която ще се увие около шията му, ще го захапе за двата края на устата и ще казва: ,,Аз съм твоят имот. Аз съм твоето съкровище.”. (Бухари)
За скъперниците Аллах (С.Т.) казва в сура „Али Имран: 180”:

„И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато
на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята.
Сведущ е Аллах за вашите дела.”  
(Али Имран: 180)

Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Онези, които лишават своите имоти от ми­лостинята зекят, ще бъдат лишени от дъжд. Ако не беше добитъкът – нямаше да има дъжд за тях”. (Ибн Маджа)
3. Условия, на които трябва да отговаря мюсюлманинът, за да му е задължение да дава зекят.
3.1. Да е мюсюлманин.
3.2. Да е свободен човек.
3.3. Да притежава определена имуществена стой­ност (нисаб ) над основните потребности, без които човек не може, като дрехи, жилище, транспорт и др.
3.4. Да е изминала една година от придобиването на имуществото.
3.5. Да не е длъжник.
Когато един човек е дал заем на друг, и тези пари са над границата на нисаба, те са на собственикът им, т.е. на този който ги е дал, и съответно зекятът се дава от него (собственикът), а този който ги ползва, не дава зекят на тези пари, защото те не са негови, въпреки че временно ги ползва.
4. Имущества, заради които трябва да се дава зекят:
4.1. Пари, злато и сребро, диаманти, рубини, и други скъпоценности:
- Нисабът за златото е 86 гр. Ако някой притежава над тази стойност злато, той е задължен да даде зекят, ако го притежава една година. Това се отнася и за пари или други ценности, равняващи се на тази сума.
4.2. Търговски стоки – независимо какви са, но трябва да са придобити от халал. Това, което е харам, не става за зекят. Задължителната милостиня зекят за тях е 2.5% от стойността им.
* Количеството, което се дава за зекят е 2,5 % от имуществото. Това се отнася за т. 4. 1. и т. 4. 2.
4.3. Животни – за животните се дава специален зекят и то от тези, които стават за Курбан – камили, едър рогат добитък, овце и кози.
а) камили – на пет камили за зекят се дава една овца, на десет – две овце, на петнадесет – три овце, на двадесет – четири овце, от двадесет и пет до тридесет – дава се малка камила.
б) Крави и биволи – при тези животни зекятът се дава от същия вид. Нисабът при тях е тридесет животни. Ако са от тридесет до четиридесет – дава се едно теле, навършило една година. От четиридесет до петдесет и девет – се дава теле, навършило две години.
в) овце и кози – нисабът е от четиридесет броя и повече. От четиридесет до сто и двадесет овце се дава една средна овца.
За да се даде зекят от тези видове животни, трябва половината или повечето време да са на паша. Ако са на ясли или обор и разходите са много, тогава не се дава зекят от самите животни, а ако са за продан, се смятат за търговска стока и се дава зекят от пари.
4.4. Трайни зърнени култури – пшеница, боб, ръж, ечемик, фъстъци и др. Зекятът за тях се дава веднага след беритбата, който е 5% ако е напоявал, и 10% ако не е напоявал. Нисабът е 600 кг.
5. Групи от хора, на които трябва да се даде зекят:

,,Милостинята зекят е за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите,и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] ­ задължение е от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър!” (Тевбе: 60)

5.1. Много беден – (фукара) - мюсюлманин, който няма нищо и живее в бедност, изнемогва.
5.2. Мискин – беден човек, който има някакви сред­ства, но едва му стигат за храна.
5.3. Определени хора, които събират зекята (това се прави в мюсюлманските държави).
5.4. За приобщаване към Исляма – зекят, който се дава на хора (не мюсюлмани), които са се насочили към Исляма или са новоприели религията.
5.5. За освобождаване на роби, които са мю­сюл­ма­ни.
5.6. Даване на зекят за изплащане на дълг, т.е. на хора, които са длъжници, но са задлъжнели по причина на болест или друго, а не за нещо, което е харам (например: при хазарт).
5.7. Даване на зекят за Джихад – при война, в име­то на Аллах (С.Т.), за подпомагане на войската. Може да се даде и на хора, които призовават към Исляма.
5.8. Пътник, който е изпаднал в нужда и няма с какво да се прибере в родното място. На такъв човек може да му се даде, колкото да се прибере до вкъщи.
* Когато зекятът е в малко количество, може да се даде и на един човек, а ако е в голямо количество, да се разпредели.
6. Плодове от милостинята зекят.
Даването на зекят пречиства душата и освобождава човека от скъперничеството и алчността, пречиства имо­та, увеличава вярата на раба, става причина за спе­чел­ва­не на задоволството на Аллах (С.Т.).
* Най-добре е зекятът да се даде на роднини и съседи, ако има нуждаещи се от тях, но да не са от хората, които сме длъжни да издържаме, като майка, баща или хора от едно семейство да си дават едни на други зекята. Също така, докато в населеното място има нуждаещи се, не е редно да се изнася зекятът извън него.

14. Награди за отвъдния живот.

15. Количество от имущество притежателят, на което се счита за богат.

ВИДОВЕ ОРУЧ

 

ВИДОВЕ ОРУЧ

І. Фарз оруч:
а) фарз оруч в точно определено време – в месец Рамазан.
б) фарз оруч в неопределено време:
- Оруч, който е када – ако някой е пропуснал в Рамазан един или повече дни по уважителни причини, той трябва задължително да го наговее след Рамазан.
ІІ. Оруч наказание:
а) Наказание от три дни – за неизпълнена клетва или грешна клетва, за умишлено убиване на животно по време на Хадж в ихрам.
б) Наказание от десет дни – когато някой е на Хадж с едно пътуване и направи Умра и Хадж, след което по някаква причина не може да заколи курбан, който му е задължителен – трябва да държи десет дена оруч. Три дена се говеят в Мекка, а останалите вкъщи. Доказателство за това е сура „Бакара: 196”.
в) Наказание от шестдесет дни:
- за умишлено и безпричинно разговяване по време на Рамадан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва: „Веднъж бях с Пратеника (с.а.с.), при нас дойде един мъж, който каза: ,,О, Пратенико на Аллах, извърших голям грях (унищожих се).” Пратеникът (с.а.с.) попита: ,,Какво си направил?”. Мъжът отговори: ,,Направих сношение с жена си, а аз съм оручлия и е Рамазан”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Можеш ли да освободиш един роб?”. Каза: ,,Не!”. След това попита (с.а.с.): ,,Можеш ли да говееш шестдесет дни последователно оруч?”. Каза: ,,Не!”. „Можеш ли да нахраниш шестедесет бедняци?”. Каза: ,,Не мога!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) замълча. След известно време му донесоха голяма кошница с фурми, а той (с.а.с.) попита: ,,Къде е човекът, който беше при мен преди малко?”. Човекът стана и каза: ,,Тук съм, о, Пратенико на Аллах”. Пратеникът (с.а.с.) му каза: ,,Вземи кошницата и раздай фурмите!”. (фурмите били около 45 кг.) Човекът казал: „О, Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, в моя квартал няма по-беден от мен!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) се засмя така, че му се видяха кътните зъби. И каза: “Тогава нахрани семейството си!” (Муттефекун алейхи)
- При неволно убийство на мюсюлманин – наказанието за това е, да се освободи един роб или да се говее шстдесет дни без прекъсване или да се нахранят шестдесет човека. А на близките на убития се дава кръвнина (дия), като една дия се равнява на сто камили. Ако убиецът няма пари, влиза в затвора и работи принудителен труд.
- Зихар – това е често явление при арабите, за което е споменато в сура ,,Маиде: 2 – 4”. Когато една жена ядосва своя съпруг системно, той й казва: ,,От сега нататък си като моята майка”, т.е. възбранява си да спи с нея, както няма право да спи с майка си. Както спането с майка му е харам, така и с жена му вече става харам, защото това е вид клетва. От този момент нататък, ако иска да си върне жената, трябва да говее шестдесет дни. Зихара е равностойна на развод.
­­­­
ІІІ. Оруч, който е ваджиб.
- Оруч, който се прави при заричане (незир). Например, ако някой се зарече пред Аллах (С.Т.), че ще говее, ако му се изпълни нещо.
ІV. Оруч, който е суннет.
Това е оруч, който не е задължителен, но Пратеникът (с.а.с.) го е правил.
а) Шест дена говеене през месец Шаууал след месец Рамадан.
Хадис: Ебу Еюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в Рамазан и след това говее шест дена в месец Шаууал – все едно е говял цяла година.” (Муслим, Тирмизи, Ебу Дауд и Ахмед)
Когато човек говее в Рамазан, получава за всеки ден десеторна награда и след като говее още шест дена през месец Шаууал, стават общо триста и шестдесет дена, т.е. говял е цяла година.
б) Говеене в деня Арафа – това е деветият ден от месец Зилхидже или това е денят преди Курбан Байрям, като това не се отнася за хаджиите.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който говее в деня Арафа, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за една година назад и за една година напред”. (Муслим)
в) Говеене в деня Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, като е суннет да се говее или един ден преди деня Ашуре, или един ден след него, но по-добре е да се говее трите дена.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в този ден, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за изминалата година.” (Муслим и Ебу Дауд)
г) Държане на оруч в Понеделник и Четвъртък от седмицата.
- Когато Пратеникът (с.а.с.) бил попитан защо говее в тези дни, той отговорил: ,,В тези дни се представят делата пред Аллах и аз искам да съм оручлия.”
д) Всеки месец по три дена – 13, 14, 15-тия ден от всеки лунен месец. Тези дни се наричат ‘бели дни’ заради пълнолунието.
Хадис: Ибн Месуд (р.а.) казва: ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше оруч всеки месец по три дни и казваше: „Ако иска някой да държи оруч, то това са трите дена в месеца – 13, 14, 15-тия”. (Ебу Дауд и Тирмизи)
е) Оручът на Дауд (а.с.).
Хадис: Абдуллах ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-достойният оруч (който е нафиле), е оручът на Дауд (а.с) – един ден говееше и един ден не говееше.” (Муттефекун алейхи)
Тогава Абдуллах ибн Амир (р.а) казал: „Аз мога и повече от това, а Пратеникът (с.а.с.) казал: ,,Няма по-добър оруч от оруча на Дауд (а.с.).”
ж) Държане на оруч първите осем дни от месец Зилхидже.
Хадис: Предава Хафза бинту Умер (р.а.): „Четири неща Пратеникът (с.а.с.) никога не ги оставяше: Оруча в деня Ашуре; оруча на деветте дни преди Курбан Байрям; оруча от три дена във всеки месец; двата рекята суннет на сабах намаз.” (Ахмед и Ебу Дауд)
з) Оручът в месец Шабан.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше най-много оруч (извън Рамазан) през месец Шабан, но не говееше целия месец. Няма друг месец в който Пратеникът (с.а.с.) да е говял целия месец, освен Рамадан, но най-много нафиле оруч държеше в месец Шабан.” (Муттефекун алейхи)
V. Дни, в които е мекрух (нежелателно) да се прави оруч.
1. Оруч само в деня джумуа.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не избирайте нощта на джумата (четвъртък) за нощен намаз и не правете оруч само в джума, освен ако този ден влиза в някакъв друг оруч!”
2. Да не се избира за оруч само в Събота.
Хадис: Абдуллах ибн Бусар (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не дръжте оруч в събота, освен ако не е задължително!”. (Сунен )
3. Да не се избира оруч само в Неделя.
Учените правят сравнение на основа горния хадис за Съботата, защото в Неделя християните постят. Мекрух е да се говее само в Неделя, без причина или в изброените дни.
4. Да се прави оруч само в деня Ашуре.
В този ден може да се говее, само ако се говее един ден преди това и едни ден след това.
5. Мекрух е да се прави непрекъснат оруч – т.е. всеки ден.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Няма оруч за този, който вечно е държал оруч.” (Бухари и Муслим)
6. Жената да не прави нафиле оруч, без разрешение на мъжа й, когато той си е вкъщи.
Казва Пратеникът (с.а.с.): „Не е позволено на една жена да прави нафиле оруч, когато мъжът й си е вкъщи, без да се допита до него.” (Муттефекун алейхи)
7. Да не се прави два или три дена последователно оруч, без да се яде сутрин и вечер.
8. Когато някой е пътник и пътуването му е трудно, е мекрух да прави нафиле оруч.
9. Ден на съмнение – тридесетият ден на месец Шабан или един ден преди Рамазан, когато не се знае дали е влезнал Рамазанът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не правете нафиле оруч един или два дена преди Рамазан, освен ако някой от вас няма друг оруч за говеене!” (Предаден от шестте имами)
VІ. Оруч, който е харам.
1. В първия ден на Рамазан Байрям – това е първият ден на месец Шаууал и той е празник за мюсюлманина. В този ден е харам да се говее.
2. На Курбан Байрям, който е четири дена – това са 10, 11, 12 и 13 ден на месец Зилхидже.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани да се държи оруч в два дена – в първия ден на Рамазан Байрям и в първия ден на Курбан Байрям.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: „Дните на Мина са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах.” (Муслим)
3. Харам е оручът на жена, която е в хаиз или нифас.
Според някои учени, ако на някой човек лекарите му кажат, че наистина, ако говее, има опасност за живота му – тогава оручът му е харам.
VІІ. На кого е фарз оручът в месец Рамазан?
1. Да е мюсюлманин.
2. Да е пълнолетен.
3. Да е разумен (добре с ума).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Калемите са вдигнати (т.е. не са отговорни за делата си) за три групи хора: 1) за малко дете, докато достигне пълнолетие; 2) който не е добре с ума, докато се оправи; 3) човек, който спи, докато се събуди.”
Ако едно дете върши лоши неща и родителите го подстрекават към това, то грехът (вината) поемат родителите или този, който го подстрекава към това, и обратно – имат награда, ако го учат на добро.
4. Да бъде здрав – ако някой е болен, той не трябва да говее, а да се отдължи, когато е здрав. Същото се отнася и за хора, които не могат поради болест да издържат без храна цял ден. Също така и бременни жени или жени – кърмачки.
5. Да не е пътник – сура „Бакара: 184”.
За пътник се смята този, който пътува на разстояние минимум 90 км. в едната посока и пътят да е труден. Който има намерение да пътува, трябва да яде сухур и по време на пътуването, ако изпита нужда от храна, може да разговее.
6. Жената да не е в хаиз или нифас (тогава е харам да говее).
- Ако например възникне пожар или природно бедствие и човек трябва да се включи в спасителни операции – позволено е да яде и пие, само колкото да се подсили. После този ден се наговява.
- Ако се наложи да се даде кръв за спасяване на човешки живот, е позволено да се разговее, след което този ден се наговява.
VІІІ. Фарзове на оруча:
1. Нийет – възнамерение – според имам Ебу Ханифе нийетът трябва да се прави преди имсак, а по изключение – допреди обяд.
2. Да се интересува и знае за времето на заговяване и разговяване.
3. Да се предпазва от заговяване до разговяване от нещата, които провалят оруча.
ІХ. Суннети на оруча:
1. Ядене на сухур - да се яде до последния момент, е от суннета.
2. Навременно разговявяне – при настъпване на времето на Акшам или при започването на езана за този намаз.
Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Моят уммет ще бъде на хайр (добро), докато избързват с ифтара и закъсняват със суфера.” (Имам Ахмед – добър)
3. Ифтарът (разговяването) да бъде с фурма по възможност.
Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с прясна фурма, ако нямаше прясна – със суха, ако нямаше суха фурма – с вода, преди да кланя Акшам”. (Муслим)
4. Ако някой е много гладен – първо да се нахрани и след това да кланя.
5. Да прави дуа преди да разговее.
Хадис: Абдуллах ибн Амру (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Дуата на говеещия, преди да разговее, не се връща от Аллах (С.Т.).” (Ибн Маджа – до­сто­верен)
Това се прави 10-15 мин. преди да се разговее.
6. Даване на ифтар на друг говеещ, ако има възможност за това.
Хадис: Зейд ибн Халид (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който даде нещо за разговяване на говеещ, получава награда, колкото на говеещия, без да се намали от наградата на говеещия.” (Достоверен)
7. Предпазване на органите и частите на тялото от харам.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който не остави лошите думи и лошите навици, то Аллах (С.Т.) няма нужда от това, той да остави храната и питието си.” (Бухари)
8. Кланянето на намаза ,,Таравих”.
- По времето на Пратеникът (с.а.с.) хората са кланяли този намаз само четири нощи и то по осем рекята. Пратеникът (с.а.с.) не излязъл да кланя другите нощи, защото се събирали много хора и се опасявал да не го вземат за фарз намаз.
Хадис: Айше (р.а.) и Ебу Зер (р.а.) предават: „Пратеникът (с.а.с.) кланяше Таравих намаз с джемаат 23-та, 25-та и 27-мата нощ на месец Рамадан и след това прекрати, страхувайки се да не стане фарз за мюсюлманите, като кланяше по осем рекята”. (Муттефекун алейхи)
По-късно, по времето на Умер (р.а.) мюсюлманите са започнали да кланят по двадесет рекята с единодушно съгласие на всички сахаби.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Придържайте се към моя суннет и суннета на четиримата праведни халифи”. (Ебу Дауд и Тирмизи – достоверен)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът през нощта се кланя два по два рекята и когато видиш, че наближава сабах намаз – кланяй витир намаз!”. (Муттефекун алейхи)
9. Достойнство на последните десет нощи от месец Рамазан.
а) Нощта ,,Кадр”.
Последните десет нощи от месец Рамазан са най-достойните нощи от цялата година. Това е така, защото в тези нощи е нощта Кадр, която е по-превъзходна от 1000 месеца. Много от редовите мюсюлмани смятат, че тя е 27-та нощ на Рамазан, но ислямските учени са на мнение, че тя е скрита в последните 10 нощи на този месец, или по конкретно в последните 10 нечетни нощи от месец Рамазан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който прави ибадет в нощта ,,Кадр” с вяра и очакване на награда от Аллах (С.Т.) – на него му се опрощават всички минали (малки) грехове”. (Бухари и Муслим)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нощи на месец Рамазан!” (Ахмед, Несаи и Хаким)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нечетни нощи на месец Рамазан!”. (Бухари)
10. Правене на итикяф
Хадис: Предава Айше (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) престояваше в джамията, с цел итикяф, в последните десет денонощия на месец Рамазан, откакто се преместихме в Медина, докато си замина от света”. (Муттефекун алейхи)
- Итикяфът е от суннета на Пратеника (с.а.с.) и се прави с цел, за да се откъсне човекът от ежедневието, и се отдаде на ибадет, като трябва да отговаря на следните условия:
1) Да е в джамия, където се прави петкратен намаз.
2) Да не се занимава с нищо друго, освен с ибадет (обожаване на Аллах (С.Т.), насихат, Коран или зикр.
3) Да не излиза от джамията, освен при силна необходимост – колкото по-малко се излиза, толкова по-добре.
Итикяф може да се прави и извън свещенния месец, ако се възнамери това.

Х. Мекрухове на оруча:
1. Вкусването или дъвченето на нещо, без никаква нужда. Ако жена готви храна за много хора, й е позволено да вкуси от храната, без да поглъща, за да разбере вкуса, или пък майка с малко дете да храни детето си чрез надъвкване на храната.
2. Пипане, докосване, ухажване между съпрузите.
3. Да се мирише парфюм или силна миризма, или парата от ястието, което се готви.
ХІ. Дейности, които развалят оруча:
1. Полово сношение.
2. Умишлено консумиране на храна или питие (пушене). Ако не е умишлено – не разваля.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Този, който говее и яде или пие след забравяне, то да прекрати веднага, когато се сети, и да си довърши оруча, защото Аллах (С.Т.) го е нахранил и напоил”. (Муттефекун алейхи)
Когато се консумира умишлено храна или се пие, или пуши, оручът се проваля и трябва да се наговее.
3. Умишлено достигане до еякулация (излизане на семенна течност от половия орган). Ако това се случи по време на сън – оручът не се разваля.
4. Изтичане на голямо количество кръв или преливане на кръв. Ако изтичането на кръв е в малко количество – не проваля оруча.
5. Слагането на подхранваща инжекция – ако инжекцията се налага да се сложи и не е подхранваща организма – не проваля оруча, но някои учени казват, че независимо каква е, е по-добре да се отговее.
6. Умишлено повръщане – ако човек, без да иска повърне, не се проваля оручът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който повърне, без да иска – не трябва да го наговява, а който повърне нарочно – да го наговее (ден за ден)”. (Есхабу сунен)
7. Пушене, дъвчене или смъркане на нещо през носа.
8. Идване на хаиз или нифаз при жените.
! – От изброените неща, които провалят оруча, първите две от тях, ако са предизвикани умишлено, се изисква да се говеят шестдесет дена без прекъсване за наказание, и още един ден за наговяване.
ХІІ. Кефарет – откупване за пропуснат оруч.
1. Кефарет от шестдесет дена оруч или нахранване на шестдесет човека – това се прави при провален оруч, заради умишлено полово сношение или ядене и пиене през деня в Рамазан, без уважителна причина.
2. Кефарет чрез нахранване на един беден човек:
- Когато възрастен човек, поради някаква причина, не държи оруч и не може да го отговее, трябва всяка вечер да нахранва по един човек.
- Неизлечимо болен. Ако някой е бил дълго време болен и е мислил, че няма да оздравее, дава този вид откуп. Но след време, ако оздравее, то трябва да наговее този оруч.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) и от Айше (р.а.) предават, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой умре и му е останал оруч – за него може да говеят неговите близки.” (Муттефекун алейхи)
ХІІІ. Фитри – това е задължение за всеки един мюсюлманин.
В края на месец Рамазан, главата на всяко мюсюлманско семейство, трябва да раздаде за всеки един член от неговото семейство по една „Фитра”!
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Заповяда ни Пратеникът (с.а.с.) да даваме фитра в Рамазан, за всеки човек по една саа от фурми или една саа от жито за всеки мюсюлманин – свободен или роб, мъж или жена, малък или голям, без изключение”. (Бухари и Муслим)
Най-добре е да се даде брашно, защото това е основна и трайна хранителна стока, да бъде минимум два килограма.
Според имам Ебу Ханифе може да се даде фитра в пари на стойността на хранителния продукт.
Фитра могат да получат тези, които получават и зекят.
Най-добре е да се даде фитра преди Байрямския намаз или един-два дена преди това.
ХІV. Двата големи празника на мюсюлманите – Рамазан Байрам и Курбан Байрям.
Според имам Ебу Ханифе е ваджиб да се кланят намазите на тези празници и след това да се празнува.
Суннет е за намаза да се отиде с гусюл абдест, с най-хубавите дрехи, с които разполага човек, да използва парфюм. Добре е да се отиде преди сабах намаз.

• Кланяне на Байрям намаз:

а) Прави се нийет – възнамерение.
б) Взема се ифтитах текбир и се чете ,,Субханеке”.
в) Вземат се три последователни текбира и се чете сура ,,Фатиха” и още едно суре или айет.
г) Отива се на рукю и седжде, след което се кланя и вторият рекят с ,,Фатиха” и суре или айет.
д) Преди да се отиде на рукю се вземат три последователни текбира, а на четвъртия се отива на рукю и се довършва намазът.
е) След намаза имамът прави хутбе.

8. Закуска преди имсак /пукването на зората/

9. Общност          

10. Храната, с която се разговява след залеза на слънцето.

11. Престояване в джамията за определен период от време през месец Рамазан с цел ибадет. Това се прави в последните десет нощи от свещенния месец в джамия, където се кланя по пет пъти намаз, и се отнася само за мъжете, а жените могат да правят итикяф вкъщи.

12. Количество храна или сума пари, които се дават от всеки мюсюлманин преди Рамазан Байрам или в края на Рамазан на бедните мюсюлмани. Храната, която се дава, трябва да е от основните трайни храни, а количеството й да е около 2кг.

13. Мярка за обем, която е равна на 2,04 кг. (два килограма и четиридесет грама)

ТРЕТИ РАЗДЕЛ – ОРУЧ

ТРЕТИ РАЗДЕЛ – ОРУЧ

1. Определение – това е вид ибадет чрез въздържане от хранене, пиене, полово сношение, въздържане на езика, частите на тялото и дори мисълта от грехове, от пукването на зората (имсак) до залеза на слънцето, като това се прави с цел да се спечели задоволството на Аллах (С.Т.).
Оручът е заповядан от Аллах (С.Т.) във втората година от преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина. Преди да бъде заповядан оручът, мюсюлманите са говели само в деня Ашуре (десетия ден от месец Мухаррам).
Оручът е фарз айн, т.е. задължение за всеки един мюсюлманин, който отговаря на определени условия.
 
„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите!” (Бакара: 183)
1.2. Оручът е четвъртият основен стълб на Исляма.
2. Ползи от оруча:
2.1. Полза за земния живот – чрез оруча човек изгражда характера си, учи се на съпричастност, солидарност, състрадание и търпение. Оручът подобрява здравето на човека.
2.2. Ползи за Ахирета – оручът е средство за печелене на севаб без сметка.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Всички добри дела се увеличават от десет до седемстотин пъти. Казва Аллах (С.Т.): ,,Освен оруча, защото той е за Мен и Аз лично ще давам награда за него! Мюсюлманинът оставя страстите си и храната заради Мене!”
За говеещия има две радости:
1) когато разговява по време на ифтар.
2) при срещата със своя Господар. Миризмата, която излиза от устата на говеещия, е по-добра от миризмата на миск.” (Муттефекун алейхи)
Аллах (С.Т.) казва, че оручът е само за Него, защото в него не може да има показност.
Хадис: Сехл ибн Саад (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,В Дженнета има една врата, която се нарича ,,Райян”. През нея ще влязат тези, които са държали оруч и след като се затвори, никой друг няма да влезе през нея.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Оручът е преграда от джехеннемския огън.” (Имам Ахмед)
Хадис: Абдуллах ибн Амр ибн Асс (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,На Кияметския ден оручът и Коранът ще се застъпят за техните собственици. Оручът ще каже: ,,О, Аллах мой, аз го лишавах от храна и сладострастия, позволи ми да го защитавам!”, а Коранът ще каже: ,,Аз го лишавах от сън, позволи ми да го защитавам!”. И Аллах (С.Т.) ще им позволи да го защитават.” (Имам Ахмед)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Който държи един ден оруч заради Аллах (С.Т.), Аллах го отдалечава от Джехеннемския огън на разстояние седемдесет години.” (Бухари и Муслим, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджа)
Хадис: Кяаб ибн Уджера (р.а.) разказва: „Веднъж Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Съберете се при мимбера!”. И ние се събрахме. Когато се изкачи на първото стъпало, каза: ,,Амин!”, когато се качи на второто стъпало, каза: ,,Амин!” и когато се качи на третото стъпало, отново каза: ,,Амин!” След като слезе, го попитахме: „О, Пратенико на Аллах, чухме нещо от теб, което не сме го чували друг път, (какво означава)”? Каза (с.а.с.): ,,Джебраил дойде при мен, когато бях на първото стъпало, и каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, който доживее до Рамазан и не се възползва да му бъдат опростени греховете от Аллах (С.Т.)!” И аз казах: ,,Амин!”. Когато бях на второто стъпало, каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, който чуе твоето име и не ти направи селеват!” Казах: ,,Амин!”. Когато бях на третото стъпало, каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, на когото родителите (дори единият от тях) достигнат до старост и не се възползва да го вкарат в Дженнета!”. И аз казах: “Амин!”.
(Достоверен – Хаким)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато дойде месец Рамазан отварят се дженнетските врати и се затварят Джехеннемските врати, а шейтаните се връзват.” (Муттефекун алейхи)

ДЖЕНАЗЕ – (ПОГРЕБЕНИЕ)

 

ДЖЕНАЗЕ – (ПОГРЕБЕНИЕ)

(Дженазе намаз)

І. Какво се прави за човек, който е на смъртно легло?
1. Посещение на болен човек.
Хадис: Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин посети своя болен брат /мюсюлманин/ сутринта, за него седемдесет хиляди меляикета правят дуа до вечерта. И ако го посети вечерта, тези меляикета правят дуа за него до сутринта.” (Тирмизи)
 2. Да се обърне към къбле.
Хадис: Хузейфе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Кябето – това ви е къблето за живи и умрели.” (Ебу Дауд)
3. Да му се почистят срамните места от косми! Ако е стар човек и не може сам да ги почисти, задължение е на близките да му помогнат. Също така трябва да му се изрежат ноктите. Според имам Ебу Ханифе да се почистват тези неща, след като умре човекът – е силен мекрух.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Който не си почиства космите по срамните места, повече от четиридесет дена – той се оприличава на не мюсюлманите.”
4. Да се чете Коран – и – Керим, защото когато се чете Коран, шейтанът бяга надалече и няма възможност да се опитва да отнеме имана на човека.
5. Да се напомни на умиращия да каже ,,Ля иляхе иллеллах”! Тези думи трябва да му се напомнят тихо, защото умиращият може да се ядоса, ако го насилваме да ги каже, а шейтанът само това чака.
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Подсказвайте думите ,,Ля иляхе иллеллах” на умиращите хора, които са на смъртно легло!” (Муслим)
6. Да се даде вода на умиращия! Пратеникът (с.а.с.) видял шейтана с една стомна вода и го попитал къде отива, а той отговорил, че един мюсюлманин умира и му носи вода, за да му отнеме имана.
7. В стаята, в която е тежко болният (на смъртно легло) не трябва да има снимки или портрети на одушевени предмети или пък статуи, защото Пратеникът (с.а.с) казва, че там не влизат меляйкета.
Излизането на душата зависи най-много от делата, които е вършил човека. Ако няма добри дела – много трудно някой може да му помогне.
ІІ. Какво се прави, след като излезе душата на човека?
Излизането на душата се установява, след като изчезне дишането, няма пулс или лицето започне да си променя цвета. Някои пожълтяват (това е добър признак), а други посиняват (това е лош признак).
1. Да се сложи на равно място. Трябва да му се махне възглавницата, да му се изпънат ръцете и краката, защото за кратко време умрелият се втвърдява.
2. Събличат му се дрехите – да се внимава да не се откриват срамните части.
3. Да му се върже брадата – това се прави с цел да се затвори устата, преди да изстине. За целта се използва кърпа, с която се обвързва брадата около лицевата част на главата до над темето.
4. Да се затворят очите – всеки човек умира с отворени очи. Някои учени казват, че погледът проследява душата, а други казват, че душата излиза през очите. Ако умре и гледа наляво – това не е добър признак, ако погледът е надясно – това е добър признак. Аллах (С.Т.) знае най-добре.
5. Слагане на тежест върху корема. Това се прави, за да не се надуе умрелият и за да излязат всички мръсотии, преди да започне миенето.
ІІІ. Задължение на близките към умрелия.
Тези задължения са фарз за най-близките, а за останалите мюсюлмани е фарз кифайе.
1. Да му се направи гусюл.
2. Да се завие в кефин.
3. Да му се кланя дженазе.
4. Да се погребе.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,За три неща не се закъснява: когато настъпи времето за намаз; когато има дженазе, да не се чака; когато едно момиче стане за женене и има подходящ кандидат.” (Ахмед и Тирмизи)

• Ако има заем, да му се изплати.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Душата на вярващия е закачена за дълга (заема) му, докато не се изплати.” (Тирмизи – добър)
Преди да започне миенето, трябва да се намери подходящо място за това и да се стопли вода.Това може да се извърши и в баня, ако е голяма, така че да има възможност умрелият да се сложи легнал и хората да могат да го мият спокойно. Няма разлика при къпането между живия и умрелия човек – начинът е един и същ.
Преди миенето трябва да е нарязан кефин (бял плат, в който се увива мъртвецът):
- за мъж – той се състои от три парчета плат. Двете от тях са еднакви и са с дължина – (дължината на мъртвеца плюс 50 см). Това се прави, за да може да се вържат двата края. Ширината е от 180 см. до 200 см. или в зависимост от това, колко е пълен мейитинът (мъртвецът). Третата част се нарича риза, като дължината й трябва да е от брадата до под коленете и да бъде от два ката, а ширината от 150 см. до 180 см. Има и допълнителни парчета плат, които трябва да образуват пет връзки, с които да се върже кефинът с дължина 180 см. и широчина 5-6 см., а също и около 7-9 парчета с размер 90 см. на 10 см. за почистване на срамните места.
- за жената – при нея кефина се състои от всичко онова, което е при мъжа и още две парчета плат. Първото парче трябва да е с дължина от шията до под глезените на умрялата, което се слага отгоре, а второто трябва да е във вид на квадрат и се използва за забрадка.
За децата се използват същите видове кефин.
ІV. Миене на мейитин (правене на гусюл).
Най-добре е близките да извършат миенето. Ако е мъж, да бъде измит от мъже (брат, син, баща, внук…), а жена – от жени. Това се прави, защото близките биха проявили по-голямо старание, и ако има някакъв недостатък у мъртвеца – те биха го прикрили.
1. Качества, на които трябва да отговаря този, който ще мие мъртвеца:
а) да е пълнолетен и разумен мюсюлманин.
б) да бъде дискретен – харам е да говори за недостатъците на умрелия.
Хадис: Рафие (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който измие един мейитин и види недостатък в него, след това си замълчи и го прикрие, Аллах (С.Т.) му опрощава четиридесет пъти.” (Хаким)
в) миячът да избягва да гледа срамните места на умрелия.
2. Условия, на които трябва да отговаря умрелият, за да бъде мит:
а) да е мюсюлманин.
б) да се е родил жив (дори и една минута да е живял/а ).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато се роди мъртво дете, не му се кланя дженазе и няма право на наследство.”(Тирмизи)
в) половината или повечето от тялото, включително и главата, да е налице.
г) да не е шехид (загинал по време на война).
3. Миене на умрял (мейитин).
Миенето трябва да се извърши върху тенешир (това е една дъска, върху която трябва да се постави умрелият). При мъртвеца може да остане само този, който ще извършва миенето, и още един, който да сипва вода и да помага. Срамните места трябва да са покрити, за да не се гледат. В началото се надига горната част от тялото и се натиска на корема. Това се прави с цел, ако има нещо останало в човека (от мръсотията), да излезе и след това да се почисти. Този, който мие, е по-добре да е отдясно на мъртвеца, а другият отляво. След това се прави тахарет или това е почистване на срамните места от мръсотия, като това се прави с предварително нарязаните парчета нечетен брой пъти. После се взема (малък) абдест на умрелия, като в устата и носа не се вкарва вода, а само се навлажняват. След това се сипва вода първо на главата, мие се дясната страна, после лявата, повдига се леко на едната страна и се облива и гърба с вода. Миенето продължава, като се мокри целият мъртвец, а миячът използва гъба и сапун и го насапунисва, като помощникът му сипва вода. След като се изкъпе целият, добре е да се изплакне три пъти, като по време на миенето чаршафът, който е върху срамните места, не трябва да се маха, а миенето трябва да става върху него. После се слага сух чаршаф, а мокрият се маха. Така умрелият е готов за поставяне в табута, на който трябва да е подготвен кефинът, в който ще се завива умрелият.
Това се прави при нормално положение и нормални условия. Но например, ако умрелият е стоял дълго време мъртъв, без да е погребан, и тялото е започнало да се разлага, тогава при това положение му се прави тейеммум.
4. Увиване на мъртвеца в кефина.
Завиването на мъртвия в кефин е задължително (ваджиб), също така парите за кефина трябва да са от неговите средства (пари). Въз основа на хадиса на Пратеника (с.а.с.), в който е казал: “…Завийте го в неговите наметала…!”, се дава предимство за стойността на кефина, преди връщането на дълга, изпълнението на васиета (завещанието) и раз­пре­де­ле­ние­то на мираса (наследството).
Ако мъртвият няма средства за кефина, то те се покриват от близките му, които са били задължени от шериата да го издържат, като например – баща, дядо, син или внук. Ако и те нямат, тогава тези средства се дават от мюсюлманската каса, а в случай, че няма такава – тези средства, се покриват от мюсюлманин, който е запознат със състоянието му.
Задължение за кефина на мъртвия е, да бъде плат, който покрива цялото му тяло.
Мустехаб е кефинът на мъжа да е от три бели платна: “Защото и на Пратеника (с.а.с.) е направен кефин от три бели платна.” След това се ароматизират с бахур и се поставят едно върху друго и измежду тях се слага ханут, това е специален ароматизатор за мъртви.
След това върху платната се поставя мъртвия, после високо между бедрата му се поставя силно аро­ма­ти­зи­рано парче, за да не излиза от него неприятна миризма. Мустехаб (желателно) е да се постави миск на очите, ноздрите, устните и ушите на мъртвия, също така и на частите, на които е правил седжде. Няма нищо лошо в това, ако се парфюмира и цялото тяло на мъртвия, защото това е правено от някои от сахабите.
След това краят на първото платно се връща върху дясната страна на мъртвеца, а другият му край – върху лявата страна на мъртвеца. След това по същия начин се завиват и другите две платна, след което се издърпва кърпата, която е покривала срамните места на мъртвеца.
След това кефинът в краищата се усуква и се завързва с пет или седем връзки, за да не се развият платната. Целта на тези връзки е да предпазят платната да не се развият и след като мъртвецът се постави в гроба, тези връзки се развързват.
5. Достойнстваото и наградата от дженазе намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който последва едно дженазе, докато се кланя – получава награда (севаб), колкото един кират, и който последва дженазето, докато се погребе – получава два кирата.” (Един кират се равнява на стойност колкото планината Ухуд.) (Бухари и Муслим)
6. Предварителни условия за намаза:
а) тези, които ще кланят, да са с абдест.
б) да бъдат обърнати към къбле.
в) да са с покрит аврет (срамни места).
7. Фарзове на дженазе намаз:
а) нийет (възнамеряване).
б) да бъде прав този, който ще кланя.
в) да направи четири текбира.
8. Начин на кланяне на дженазе намаз.
Имамът застава зад мейитина по посока на къбле, а джемаатът образуват нечетен брой сафове (редици), като от суннета е те да са три, но може и повече.
Хадис: Малик ибн Хибейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато кланят на вярващ мейитин три сафа дженазе намаз и джемаатът са мюсюлмани – на този човек му се опрощават греховете.” (Ахмед)
След това се прави нийет, взема се текбир, като се вдигат ръцете, след което се връзват отпред. Чете се ,,Субханеке” (може и ,,Фатиха”), взема се втори текбир, без да се вдигат ръцете, след което се чете ,,Салли” и ,,Барик”. Взема се трети текбир, без да се вдигат ръцете, и се чете дуа за мейитин, а който не я знае, да моли за опрощението на умрелия. След като се вземе и четвъртият текбир, не се казва нищо и се дава селям.
От суннета е преди да се кланя дженазе, да се пита дали мейитинът има дълг, защото Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Дженазе на длъжник, а се е оттеглял и е казвал на друг да кланя. Не е от суннета да се пита дали е бил хубав или лош човекът, а това се знае най-добре от Аллах (С.Т.). Правилно е да се пита: „Прощавате ли му /й, правите ли му /й халал?”
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато човек почине и четиридесет души кажат (свободно, без да ги питат) и потвърдят, че мейитинът е бил добър – за него става задължение да влезе в Дженнета.” (Добър хадис)
Имамът трябва да застане по време на намаза срещу гърдите на умрелия.
Ако умрелите са повече от един, може да се кланя намазът едновременно за всички, дори да са мъже и жени, но по отделно е по-добре. Колкото повече джемаат има, толкова е по-добре за умрелия.
Хадис: Айше (р.а.) предва, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и сто мюсюл­ма­ни­на му кланят дженазе намаз и искат опрощение от Аллах (С.Т.) за умрелия, Аллах (С.Т.) му опрощава.” (Муслим)
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и четиридесет мюсюлмани, които не правят ширк, му кланят дженазе, Аллах (С.Т.) ги освидетелства за него.” (Муслим)
9. Кланяне на дженазе на погребан човек (до гроба).
Позволено е, ако някой е отсъствал на погребението на близък човек, когато се върне, да кланя дженазе намаз на гроба му, като това може да стане до един месец след погребението му.
Хадис: Разказва Зейд ибн Сабит (р.а.): ,,Веднъж излязохме заедно с Пратеника (с.а.с.) и отидохме при гробищата на Медина, където той (с.а.с.) видя един пресен гроб и попита чий е този гроб. Отговорих, че това е гробът на еди – коя си жена (жената, която е чистела джамията), а той (с.а.с.) каза: „Защо не ме повикахте на дженазето?” Казах: „Защото ти спеше и не искахме да те събуждаме!” Каза (с.а.с.): „Друг път не правете така, защото когато някой от вас умре и аз съм между вас, извикайте ме, защото моя намаз е милост за умрелия!” След това застана до гроба и ние застанахме зад него, като кланяхме дженазе намаз с четири текбира. ” (Ахмед, Несаи и Ибн Хиббан)
10. Кланяне на дженазе намаз на отсъстващ човек.
Това се прави например, когато близкият на умрелия е много далече, в друга страна. Когато се предполага, че там, където е умрял, няма кой да му кланя дженазе намаз /например: починал е при неверници/, е мустехаб да се кланя отдалече. Това може да стане до един месец след смъртта, след което тялото се разлага.
11. Къде може да се кланя дженазе намаз?
Може да се кланя на открито или до джамия, като условие е да няма гроб пред джемаата, а само мъртвецът, и от суннета е да бъде на поставка.
Позволява се жени да кланят дженазе намаз, когато присъстват, но да са зад мъжете, като нямат право да ходят на гробищата.
12. Време за дженазе намаз.
Дженазе намаз може да се кланя по всяко време, с изключение на времената, в които е мекрух да се кланя намаз (при изгрев, залез и когато слънцето е във връхната си точка). Мекрух е да се кланя и през нощта, освен при необходимост.
13. Носене на мъртвеца.
Мустехаб (желателно) е джаназето да се носи на раменете от четирите страни.
Също така е суннет при носене на джаназето да се бърза, защото Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Бързайте с дженазето”.
Позволено е на хората, които следват джаназето, да се движат – отпред, отзад, отляво и отдясно на джаназето, защото всичко го има в суннета.
Мекрух е (не е желателно) да се сяда преди дженазето и да е оставен мъртвият на земята, защото Пратеникът (с.а.с.) е забранил това.
Не е желателно (мекрух е) джаназето да се погребва във времената, за които има забрана от Пратеника (с.а.с.) да се погребва в тях. Укбе ибн Амир (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.) ни забрани в три времена да кланяме намаз и да не погребваме мъртвите – при изгрев слънце, докато не се издигне, когато слънцето е точно в зенита си и докато леко не се наклони, когато наближи да залязва, докато не залезе.”
14. Поставяне в гроба.
След като мъртвият се занесе при гроба, се оставя близо до него. Ако е жена, в гроба влизат трима, които са й мухрим , но ако е мъж, няма значение кой ще влезе. След това мъртвият се поставя на дясната страна, обърнат в посока към къбле. При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок, за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около един метър, а дълъг, колкото да се постави мъртвецът.
Този, който поставя мъртвия, чете следната дуа: ,,Бисмиллях ве’ аля суннети расулюллах”.
Сюннет е всеки присъстващ мюсюлманин, след поставянето на мъртвия в гроба, да хвърли поне по три лопати пръст.
Сюннет е след заравянето гробът да бъде една педя висок от повърхността на земята, с формата на камилска гърбица, за да се разбере, че това е гроб. След това да се поръси с камъчета, както бе направено с гроба на Пратеника (с.а.с.) и тези камъчета да се поръсят с вода.
Сюннет е да се постави камък на гроба, където е главата на мъртвия.
Забранява се (харам е) гроба да се застроява, да се поставя на гроба скулптура, или снимка с образа на мъртвия или пък да се слага паметна плоча със снимка на мъртвия, освен надпис за разпознаване. Също е забранено (харам) да се сяда, стъпва или обляга по гробовете, защото за всички тези неща има забрана от Пратеника (с.а.с.).
Не е желателно в един гроб да се погребват повече от един мъртвец, освен при необходимост. Може да се погребват повече от един в един и същи гроб, като между тях трябва да има преграда от пясък, както направи Пратеникът (с.а.с.) с убитите по време на битката при Ухуд.
Също така е суннет да се занесе храна за близките на мъртвия, в деня на погребението. Пратеникът (с.а.с.), когато умря Джафер (р.а.), каза: „Пригответе храна за семейството на Джафер, защото те сега са заети (с мъртвия)”.
Не е желателно семейството на покойния да приготвя храна за хората в деня на погребението.
Суннет е за мъжете да посещават гробищата, за да си вземат поука и да правят дуа за мъртвите. Пратеникът (с.а.с.) казва: “Аз ви бях забранил да посещавате гробищата, но сега ги посещавайте, защото те ще ви напомнят за Ахирета (Отвъдния свят).”
Но за жените е забранено да посещават гробищата, защото те са по-чувствителни и може да не издържат и да започнат да извършват някой забранени неща, като скубане на коси, късане на дрехи, наричания и др. И вместо да си вземат поука, може да си навредят. Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Проклети да са посетителките на гробищата”.
Мюсюлманите трябва много зорко да внимават, да не въздигнат гробовете в култ, защото това деяние е ширк.
15. Изказване на съболезнования.
Суннет е мюсюлманинът при изразяване на съболезнование да казва: „Инне лилляхи ма ехазе уе леху ма еата уе куллю шейин индеху би еджел мусемма. Уесбир уехтесиб.” Това е забелязано да се казва от Пратеника (с.а.с.) при изказване на съболезнования.
При смъртта на даден човек е позволено да се плаче, тихо, без глас, и е забранено да се плаче на глас, като се изброяват добрите страни на покойника. Така Пратеникът (с.а.с.) плака, когато почина синът му Ибрахим.
Траурът за покойния е позволен, като за близките на покойния е позволено да жалят три дена, а на жената е позволено да жали за съпруга си четири месеца и десет дена, а пък ако е бременна, може да жали, докато се роди бебето.
Забранено (харам) е да се късат дрехите и да се скубят косите. Пратеникът (с.а.с) казва: „Не е от нас онзи, който се самобичува (при смъртта на негов близък) или си къса дрехите…”
16. Дейности, които могат да бъдат от полза за мъртвия.
а) Даването на садака без определено време или ограничения.
б) Правене на дуа по всяко време.
в) Ако има пропуснат оруч, близките могат да го отдължат.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато умре един човек и му е останал оруч, който е када, може близките да говеят в името на Аллах (С.Т.) за умрелия.” (Бухари и Муслим)
г) Да се направи хадж или умре за умрял, при условие, че живият е направил това първо за себе си.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато умре един човек, делата му се прекъсват, освен от три неща (може да има полза от три неща): ако е оставил „трайна садака”, ако е оставил наука, с която да се възползват след смъртта му и ако има добри деца, които да правят дуа за него.”
От този хадис се разбира, че най-много полза умрелият, има от три неща:
д) Ако умрелият е оставил трайна садака. Това означава, ако е направил през живота си чешма, или мост, или джамия, или път, или нещо с такава значимост, което хората ще ползват и след неговата смърт.
е) Ако умрелият е оставил наука (ислямска), от която хората се възпозват и след неговата смърт, като книга, касетка, брошура, или пък е научил някого на нещо за Исляма.
ж) Ако има след него добри деца (синове или дъщери) и те правят дуа за родителите си. Под „добри” се разбира да са добри мюсюлмани. 7. Най-близките роднини, като баща, син, брат и т.н.

СЕДЖДЕ – И – СЕХВИ

 

СЕДЖДЕ – И – СЕХВИ

(Сехив Седжде)

1. Определение – това са две допълнителни седждета, които се правят в края на намаза, с цел поправяне на определена грешка, допусната по време на намаза.
2. Кога се налага седжде – и – сехви?
а) при изместване на фарз – това означава да се пропусне фарз и преди селяма да разбере и да го допълни.
Ако разбере кланящият се за пропуска в ракята, той трябва да се върне, да го допълни, да продължи и в края на намаза да направи седжде – и – сехви.
Ако разбере за пропуск в следващия рекят, кланящият се трябва да се поправи като ракятът, който е кланял, му се анулира, след това продължава намаза от поправката, като кланя един ракят повече и в края на намаза прави седжде – и – сехви.
Когато кланящият се пропусне фарз и разбере, след като е дал селям, но не е станал от мястото си и не е развалил абдест и не е говорил, при това положение става и кланя още един ракят с ифтитах текбир, като в края на намаза прави седжде – и – сехви.
б) при неумишлено изпускане на ваджиб.
Това се е случило на Пратеникът (с.а.с.), като е пропускал първото сядане на “Еттехийяту” в намаза. При това положение, ако се сети веднага, трябва да се върне, но ако е започнал следващия рекят – в края на намаза се прави седжде – и – сехви.
в) при съмнение в ракятите – когато някой се съмнява в броя на ракятите (например дали е на трети или на четвърти) се взема по-сигурното, т.е. трети ракят, кланя се още един ракят и накрая се прави седжде – и – сехви.
Хадис: Абдуррахман ибн Ауф (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато някой се съмнява в намаза колко рекята е кланял, да вземе за база сигурното (по-малкото) и накрая да направи седжде – и – сехви.” (Бухари)
г) при грешка в четенето, която е променила смисъла или пък повече малки грешки.
3. Как се извършва седжде – и – сехви според имам Ебу Ханифе?
Когато кланящият е извършил грешка на последното сядане в намаза чете ,,Еттехийяту” (желателно е ,,Салли” и ,,Барик”), след което дава селям (ако е имам – само надясно) и прави две последователни седждета. После чете от ,,Еттехийяту” до края и завършва намаза.
Ако някой е закъснял за намаз с джемаат и имамът е сгрешил, но той не е присъствал на грешката – в края на намаза трябва да направи седжде – и – сехви, заедно с имама.
Ако някой забрави да направи седжде – и – сехви и се сети, след като е приключил намаза, но ако не е говорил и не е провалил абдеста и не се е местил, трябва да направи седждетата, но ако е говорил или провалил абдеста, Иншааллах, намазът му е точен.

НАМАЗ НА ПЪТНИКА

НАМАЗ НА ПЪТНИКА

Аллах (С.Т.) е дал улеснение за пътниците, които пътуват на дълъг път.

1. Каср – /Съкращаване на намазите/ – това се отнася за пътници, които ще пътуват на разстояние минимум 90 км. в едната посока, като намазите, които са четири ракята, трябва да ги съкращават на два ракята. Това са фарзовете на намазите Зухр, Аср и Ишаи. Доказателство за това улеснение са думите на Аллах :  

,,А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата…”
(Ен – Ниса: 101)

Хадис: Йе’аля ибн Умейе попитал Умер ибн Хаттаб (р.а.): ,,О, Умер, Аллах (С.Т.) казва в айет 101 на сура „Ниса”, че може да съкращаваме намаза, когато ни е страх (при пътуване). Но ние сме в сигурност и спокойствие. Трябва ли да съкращаваме?”. Умер (р.а.) казал: ,,За същото питах Пратеника (с.а.с.), а той каза: ,,Това е една садака от Аллах (С.Т.) към вас, затова приемете тази садака”. (Муслим)
От Айше (р.а.), която казала: ,,Първоначално намазът беше заповядан два ракята фарз (само акшам е бил три ракята), след това Аллах (С.Т.) потвърди тази заповед за пътника и увеличи намаза на четири раекята за местния.” (Бухари и Муслим)
2. Разпоредбата за съкращаване на намаз.
Според имам Ебу Ханифе (р.а.) съкращаването на намазите е ваджиб (задължително), и ако някой нарочно кланя по четири ракята не му е правилен намазът, освен ако е зад имам, който кланя четири или е забравил, или пък не знае. А според другите имами то е суннет.
3. Начало на съкращаването на намазите.
Когато някой има намерение да пътува на разстояние повече от 90 километра в едната посока, има право да съкращава намазите, които са фарз, веднага след като напусне населеното място. Това важи дотогава, докато се върне в мястото, където живее или ако се установи на друго място. Ако има намерение да стои за по-малко от петнадесет дни се счита за пътник и може да съкращава намазите. А ако се установи за повече от петнадесет дена на дадено място, не се смята за пътник и не е позволено да съкращава намазите.
4. Суннети и нафиле намази по време на пътуване.
Според една част от ислямските учени е желателно, ако има възможност и време пътникът да кланя потвърдените суннети, а според друга част от учените е по-добре да не кланя, защото Пратеникът (с.а.с.), когато е пътувал не е кланял суннет намаз, освен суннета на сабах и това се потвърждава от Абдуллах ибн Умер (р.а.).
5. Откланване на пропуснатите намази по време на път.
Според имам Ебу Ханифе пропуснатите намази трябва да се откланват толкова ракяти, колкото са пропуснати, т.е., ако един намаз е пропуснат вкъщи, или когато човекът не е пътник, той трябва да откланя четири рекята, (ако е Зухр, Аср или Иша), независимо кога се откланва. А ако е един намаз и е пропуснат по време на път, и е от намазите зухр, аср или иша, трябва да се откланя два рекята, независимо кога ще се кланя.

 

Джем – (Събиране на намазите)

Според имам Ебу Ханифе не е позволено да се събират намази, освен за хаджиите на местността Арафат и Музделифе, но всички останали имами казват, че може и от суннета е да се събират намазите, когато човек е пътник и има нужда от това, като това събиране може да стане само на обедния намаз със следобедния или на вечерния (акшам) с нощния намаз (иша). Други варианти не са позволени.
Например във времето на обедния намаз да се кланя Зухр, а след това с нов икамет да се кланя Аср или да се кланят двата намаза във времето на Аср. Същото важи и за вечерните намази.
Доказателство за събиране на намазите е:
Хадис: Енес (р.а.) предава: ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше на път преди да е влезнало времето за Зухр, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на Аср (икиндия), и ако тръгваше на път и вече е дошло времето за обедния намаз – първо кланяше и след това тръгваше.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Муаз ибн Джебел (р.а.) предава: ,,По времето на войната в Табук, когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше преди слънцето да достигне връхната си точка на обяд, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на икиндия. Ако тръгваше преди да е залязло слънцето, закъсняваше с акшам намаз и го кланяше във времето на ишаи. И ако щеше да тръгва след залеза на слънцето, кланяше акшам и ишаи намаз и след това тръгваше.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Ебу Селеме (р.а.) казва: ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) събра намазите магриб (акшам) и ишаи (ятсия), защото валеше силен дъжд.” (Бухари)
Имам Ахмед ибн Хамбел въз основа на този хадис позволява да се събират споменатите намази (обедният с икиндия и акшамът с ятсията) при тежка болест, като прави сравнение (къяс), като казва, че болестта е по-голяма причина от бурята.
Според шериата всеки човек трябва да избира работата си така, че да му позволява да кланя намазите си, но ако няма такава възможност се допуска да събира споменатите намази, което е по-добре, отколкото да ги оставя за каза или да не ги кланя въобще.

ДЖУМА НАМАЗ

 

ДЖУМА НАМАЗ

1. Достойнството на Джума намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Най-добрият (достоен) ден, в който изгрява слънцето, е денят джума. В този ден е създаден Адем (а.с.) и в този ден е въведен в Дженнета, и в този ден е изведен от Дженнета, и Киямет ще стане в този ден.” (Тирмизи)
2. Мястото на джума намаз в Исляма.
Разпоредбата за намаза джума е фарз айн, т.е. лично задължение за всеки един мюсюлманин, който отговаря на определени условия. Аллах (С.Т.) заповядва в Коран – и – Керим:
 

„О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете!” (Джумуа: 9)

Хадис: Ебу Джа`де (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който пропусне три джумаи без причина, Аллах (С.Т.) му запечатва сърцето.” (Ахмед и Есхабу сунен)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Тези, които оставят джумата без причина, Аллах (С.Т.) ще им запечата сърцата и те ще бъдат от нехаещите.” (Муслим)
3. Джума намаз е задължение за всеки, който е:
а) пълнолетен мюсюлманин и е разумен.
б) свободен.
в) не е пътник – за пътник се смята този, който пътува над 90 км. в едната посока или се е установил за по-малко от 15 дни.
г) да е мъж.
д) да не е болен, който изпитва затруднения.
4. Условия на джумата:
а) да е във времето на обедния намаз – там, където се е откланял джума намаз, след това не може да се кланя повторно, ако има закъснели, ще трябва да кланят само обедния намаз.
б) да се кланя в град или голямо село – в махали и малки селца под 40 жители, не може да се прави джума намаз. За да се прави джума намаз в едно село, то трябва да има ръководител /кмет/, медицински пункт и други основни неща.
в) да има определеният минимум от хора /джемаат/ - имамът и трима мъже, които са задължени за джума намаз, ако са по-малко, се кланя само Зухр.
г) да се чете хутбе /това е обръщение към джемаата – проповед/:
- Хутбето се състои от две части, които съдържат: увод, изложение и заключение.
- Уводът трябва да започва с възхвала на Аллах (С.Т.) - /Хамд/ и селеват /приветствие/ към Пратеникът (с.а.с.). Той трябва да бъде кратък и ясен.
- Изложението трябва да обхваща определена тема като започва с айет или хадис, свързан с темата. Тази част от хутбето трябва да бъде на езика, на който ще го разбере джемаатът, или на езика, на който говорят болшинството от тях. Желателно е темата да е актуална и хатибът да я чете на висок и ясен глас.
- Заключителната част трябва да съдържа молба към Аллах (С.Т.) за прошка и напътствие.
- Второто хутбе трябва да бъде по-кратко от първото и да съдържа същите неща като първото, а хатибът да направи пауза между двете хутбета с кратко сядане.
д) да има разрешение от официалните власти и да има назначен имам.
5. Суннети на джума:
а) Вземане на гусул абдест и отиване рано в джамията.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който се изкъпе в ден джума (гусуюл) след това отиде в джамията първи (в първия час) все едно е заклал за курбан камила и я е раздал. Който отиде втори (във втория час) все едно е заклал крава за курбан и я е раздал. Който отиде трети (в третия час) все едно е заклал овен за курбан и го е раздал. Който отиде четвърти (в четвъртия час) все едно е заклал кокошка за курбан и я е раздал. Който отиде пети (в петия час) все едно е дал едно яйце садака. Когато имама се качи на мимбера, меляикетата, които пишат този специален севаб затварят тефтерите и сядат да слушат хутбето.” (Муттефекун алейхи)
б) Изрязване на ноктите, обличане на най-хубавите дрехи, с които разполага човека и по възможност парфюмиране. Тук се включва и почистването на срамните места преди гусюл и подрязване на мустаците. Това се отнася най-много за имама, защото той трябва да даде пример.
в) Четенето на сура ,,Кехф” в джума преди намаза.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който прочете сура ,,Кехф” в деня джума, Аллах (С.Т.) му осветява времето между двете джумаи.” (Хаким, Бейхаки)
г) По възможност да се прави повече дуа към Аллах (С.Т.), защото в хадис казва Пратеникът (с.а.с.): ,,В деня джума има един час (период от време), който в този момент иска нещо от Аллах (С.Т.), Той ще му отговори на молбата.” И посочи с пръстите си Пратеникът (с.а.с.), че това време е късо.” (Муттефекун алейхи)
д) Да се прави повече селеват на Пратеникът (с.а.с.).
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Джумата е един от най-хубавите дни, затова в този ден ми правете повече селеват, защото всеки селеват ми се предава”. (Ебу Дауд)
е) Кланянето на два или четири рекята намаз преди джумата.
Хадис: Предава ибн Месуд (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) кланяше четири рекята намаз преди фарза на джума.”
(Ибн Маджа – добър)
ж) Кланяне на четири рекята след джума.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато откланяте джумата, откланяйте след това четири рекята.” (Муслим и Есхабу сунен)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава: ,,Пратеникът (с.а.с.) кланяше след фарза на джумата два рекята намаз в джамията и два рекята вкъщи.” (Муттефекун алейхи)
Джума намаз е десет рекята – четири суннет преди фарза, два фарз и четири суннет след фарза.
На някои места се кланя още шест рекята след фарза на джума, но за това няма никакво доказателство от Коран – и – Керим и Суннета на Мухаммед (с.а.с.).

ИМАМЛЪК

 

ИМАМЛЪК

1. Условия, на които трябва да отговаря един човек, за да бъде имам:
а) да е мюсюлманин.
б) да е пълнолетен според шериата.
в) да е добре с ума /разумен/.
г) да е мъж.
д) да няма недостатък, който да разваля абдеста.
е) да чете добре Коран – и – Керим.
2. Най-достойният за имам.
а) този, който чете най-добре, най-правилно и точно Свещенния Коран и знае най-много шериата. По възможност да го разбира и по смисъл.
б) който най-добре познава суннета (фъкх).
Хадис: Ебу Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Да застава за имам този, който най-добре знае Коран – и – Керим, който най-добре го разбира, и ако в това са равни – този, който по-добре знае суннета.” (Муслим и Есхабу сунен)
в) ако в първите две неща са равни, след това се гледа богобоязливостта – това е човек, който изпълнява всички заповеди на Аллах и се страхува от Него, и се пази от забранените неща.
г) ако са равни, се избира по-възрастният.
д) този, който е с по-добър характер.
3. Имам, зад който е мекрух /нежелателно/ да се прави намаз.
а) имам, който е провален, т.е. лъже, пие алкохол, краде, прави магии, не изпълнява всички заповеди на Аллах (С.Т.).
б) имам, който прави нововъведения /бидати/ в религията.        
в) да се кланя зад сляп имам, освен при необходимост, т.е. няма друг имам, освен него (това се прави, защото слепият има вероятност да се изцапа с мръсотия или да вземе неправилно абдест).
г) мекрух е да застане имам някой, когото джемаатът не го харесва.
4. Условия между имама и джемаата.
а) имамът и джемаатът да кланят един и същи намаз, да съвпадат времето и вида на намаза. Имам Ебу Ханифе допуска някой от джемаата да кланя нафиле /допълнителен/ намаз зад имам, който кланя фарз, а другите имами допускат и обратното.
б) да кланят на едно и също място и да няма преграда помежду им, която да възпрепятства чуването и виждането на имама. Не се допуска да има голямо разстояние между сафовете или да има път между тях.
в) джемаатът да следва имама, без да го изпреварва, ако седне и джемаатът да седне, ако е прав и джемаатът да стои прав.
Хадис: Айше (р.а.) предава: ,,Веднъж кланяхме с Пратеника (с.а.с.) вкъщи, а той беше болен. По време на намаза той седна, а хората зад него стояха прави. Даде им знак да седнат и след намаза каза: ,,Имамът е, за да се следва. Когато отиде на рукю, и вие направете същото. Когато се изправи и вие се изправете. Когато каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех”, вие кажете: ,,Раббена лекел хамд” и когато кланя седнал и вие кланяйте седнали”. (Муттефекун алейхи)
5. Положения, при които се проваля намазът на имама и на джемата.
а) Разваля се само на имама, когато:
- Той развали абдеста и напусне веднага, а друг го смени веднага и продължи намаза.
Ако имамът кланя без абдест и не уведоми джемаата за това, той носи цялата отговорност.
б) Проваля се намазът и на имама, и на джемаата:
- Когато имамът развали абдеста, а джемаатът разберат това и продължат да кланят.
в) когато някой от джемаата развали абдеста само неговия намаз се проваля.
6. Когато имамът извършва грешка:
а) в движенията – от суннета е да му се каже ,,Субханеллах”, за да се сети и да се поправи;
б) в четенето – при това положение може да се поправи на точното място с подсказване на айета или думата.
Имамът не носи отговорност за това, което някой от джемаата е изпуснал като фарз, а този, който е закъснял и е пропуснал стоенето прав и четенето на Коран, е извинен за това, според хадиса: “Който е застигнал рукю, е застигнал рекята…” За всеки друг изпуснат фарз, отговорността си я носи този, който го е изпуснал. С джемаат намаза се отдължават всички останали грешки, освен фарзовете на намаза. Тук не става въпрос, че имамът може да понесе греха на друг, а груповото изпълнение допълва грешките на джемаата и не се налага седжде и сехви, освен ако имамът допусне грешка.
7. Задължения на имама към джемаата:
а) да обърне внимание на сафовете, дали са изправени редиците и дали са попълнени.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) заставаше имам, казваше: ,,Изправете редиците и ги попълнете, и не се раздалечавайте, за да не ви се раздалечават сърцата”. (Муслим)
Хадис: Предава Енес (р.а.): ,,Когато се нареждахме зад Пратеникът (с.а.с.), раменете и глезените ни бяха прилепени.” (Муттефекун алейхи)

ДЖЕМААТ НАМАЗ

 

ДЖЕМААТ НАМАЗ

(Групов,колективен намаз)

Кланянето на намаз с джемаат, е задължение за мъжете за намазите, които са фарз, както и байрямските намази и таравих.
1. Достойнството на намаза с джемаат.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът, кланян с джемаат е по-достоен от намаза, кланян по единично с двадесет и седем степени.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Кълна се в Аллах, понякога си мисля, когато се прочете езанът да сложа някой за имам и да отида по къщите и където намеря мъж, който не е в джамията, да му подпаля къщата.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Усман ибн Аффан (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който кланя Ишаи с джемаат, все едно е кланял намаз половината от нощта, и който кланя сабах с джемаат, все едно е кланял цялата нощ.” (Муслим и Есхабу сунен)
Хадис: Бурейда (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Извести тези, които отиват към джамията в тъмно, че ще имат пълна светлина в Съдния ден!” (Тирмизи, Ебу Дауд и Ибн Маджа)
Хадис: Абдуллах ибн Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който желае да се яви пред Аллах (С.Т.) като мюсюлманин, нека държи петте времена за намаз с джемаата, когато чуе езана, защото Аллах (С.Т.) заповяда на Неговия Пратеник някои неща и едно от тях е отзоваването на езана. Ако вие кланяте вкъщи, пренебрегвате тази заповед. И ако пренебрегвате често заповедите на Пратеникът (с.а.с.), ще се заблудите. Когато един човек вземе абдест и тръгне към джамията, Всевишният Аллах му пише за всяка крачка награда и му опрощава грях, и му издига степента в Дженнета. А този, който не ходи в джамията има качество на двуличник, но има хора, които ги довеждат и ги поставят в сафа.” (Муслим)
2. Образуване на джемаат.
Всички учени са единодушни, че двама души могат да бъдат джемаат.
2.1. Подреждане на джемаата:
а) когато са двама мъже – имамът застава отпред, другият вдясно от имама, като пръстите на втория да са наравно с петите на имама.
б) когато са трима мъже – имамът е отпред а джемаатът трябва да са наравно с петите на имама или да са зад него на саф.
в) повече от трима – имамът е отпред, а джемаатът трябва да е на разстояние един саф от имама.
Ако в джемаата има жени, е по-добре да има преграда между мъжете и жените.
3. Имат ли право жените да ходят в джамията за джемаат намаз?
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не забранявайте на жените да ходят на джамията, но намазът им вкъщи е по-достоен за тях!” (Муттефекун алейхи)
3.1. Условия, на които трябва да отговаря жена, за да отиде в джамия:
а) да е облечена според шериата.
б) да не е парфюмирана, защото Пратеникът (с.а.с.) е казал: ,,Когато една жена се напарфюмира и излезе от къщи, след което мине покрай чужди мъже и те усетят миризмата, тя извършва грях, все едно е извършила зина (прелюбодеяние)”. (Достоверен)
в) да има отделен вход за жени в джамията, за да няма смесване на мъжете с жените.
г) да има преграда между мъжете и жените.
4. Намаз на закъснелия.
Всички учени са единодушни, че който вземе ифтитах текбир заедно с имама, получава пълна награда от джемаат намаз, а ако закъснее, наградата намалява.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Всяко нещо има връх, т.е. най-ценно, а най-ценното в намаза е ифтитах текбирът, затова старайте се да не го изпускате”. (Безар – добър)
Според ислямските учени се смята, че човек е застигнал ифтитах текбира, преди имамът да е започнал да чете ,,Фатиха”.
а) когато някой застигне в намаза рукю, означава, че е застигнал целия рекят.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който е застигнал рукю, е застигнал рекят, а който е застигнал рекят, е застигнал намаза.”
(Муттефекун алейхи)

• Когато някой е закъснял за намаз, трябва да вземе ифтитах текбир и да се включи веднага към джемаата там, където се намират.
• Ако закъснелият се включи в намаза преди селяма, означава, че е застигнал джемаата.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато чуете икаметът, отивайте за намаз и вървете спокойно, и не тичайте. Това, което застигнете, кланяйте с имама, а това, което изпуснете, откланяйте самостоятелно" (Муттефекун алейхи)
Този, който се е включил по-късно към джемаата, т.е. изпуснал е един или няколко ракеата, изчаква имамът да даде селям надясно, става и допълва пропуснатото сам.

ВИДОВЕ НАМАЗ

ВИДОВЕ НАМАЗ

1. Фарз намаз – това е петкратният намаз, петъчният намаз и дженазе намаз.
2. Намаз, който е ваджиб – тук спадат витир намаз, байрямските намази и откланването на прекъснатите наполовина нафиле намази.
3. Суннет намаз:
а) потвърден суннет /муеккед/ – това са суннетите, които Пратеникът (с.а.с.) не ги е оставял, освен при пътуване:
- Два ракята на сабах.
- Шестте рекята на обедния намаз – четири преди и два след фарза.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) никога не оставяше четирите рекята намаз преди фарза на обяд.” (Бухари)
Хадис: Ебу Ейюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Четирите ракята суннет на обедния намаз, без да се дава селям по средата, отварят небесните врати.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Предава Али (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) кланяше четирите ракята намаз преди фарза на обедния намаз, двата след фарза и четирите преди фарза на икиндия, като на всеки два рекята даваше селям на меляйкетата, на Пратениците и на всички мюсюлмани.” (Ибн Маджа)
От тези хадиси става ясно, че и двата начина на кланяне на суннет намаз са правилни, но според имам Ебу Ханифе е по-добре да не се разделят.
- Двата ракята след фарза на намаза Магриб;
- Двата ракята след фарза на намаза Иша.
Изброените до тук 12 Ракята (2 на Сабах, 6 на Обедния, 2 на Акшам и 2 на Ишаи) се нарричат “Раватиб” и за тях Пратеникът (с.а.с.) е казал:
Хадис: Умму Хабибе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който кланя всеки ден заедно с фарзовете дванадесет рекята суннет намаз Аллах (С.Т.) му построява къща в Дженнета.” (Муслим и Тирмизи)
- Таравих намаз.
б) непотвърден суннет:
- Два рекята суннет след обедния намаз (след последния /сон/ суннета)
Хадис: Умму Хабибе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който кланя редовно четири ракята суннет преди фарза на обедния намаз и четири ракята суннет след фарза, Аллах (С.Т.) го отдалечава (предпазва) от Джехеннемския огън.” (Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи)
- Четири рекята преди фарза на икиндия.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Аллах (С.Т.) се смилява над този, който кланя четири рекята суннет преди фарза на икиндия.” (Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи)
- Четири рекята суннет преди фарза на Ишаи.
- Намазът ,,Духа” – това е намаз, който се кланя след изгрева на слънцето до преди обяд – от два до осем рекята.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Завеща ми Пратеникът (с.а.с.) три неща:
1) да държа всеки месец по три дни оруч.
2) да кланям два рекята намаз “духа”.
3) да кланям витр преди лягане”.
(Муттефекун алейхи)
- Намазът ,,техийетул – месджид” – намаз, който се кланя за поздрав на джамията, когато се влезе в джамия.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас влезе в джамия, да не сяда, докато не кланя два рекята намаз.”
(Муттефекун алейхи)
- Два рекята намаз след абдест.
Хадис: Предава ибн Хиббан (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който вземе абдест и след това кланя от сърце два рекята намаз, за него Дженнетът става задължителен.” (Муслим, Несаи и Ебу Дауд)
- Нощен намаз – той се кланя след полунощ.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-достойният намаз, след фарза е нощният намаз.” (Муслим)

ДЕЙНОСТИ, КОИТО ПРОВАЛЯТ НАМАЗА:

 

ДЕЙНОСТИ, КОИТО ПРОВАЛЯТ НАМАЗА:

1. Говоренето на думи, които не са от намаза.
2. Ядене и пиене по време на намаз.
3. Обръщане на гърдите от посоката на къбле.
4. Прекалено много излишни движения.
5. Пропускане на фарз, без да се допълни.
6. Развалянето на абдеста.
7. Откриване на аура повече от ?.
8. Отказването от Исляма по време на намаз.
9. Допир до тежка мръсотия.
10. Смеене на глас.
Хадис: Разказва Ебу Алие (р.а.): ,,Веднъж кланяхме намаз с Пратеника (с.а.с.). Влезна един сляп човек и падна и някой от сподвижниците се засмя на глас. След намаза Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който се засмя по време на намаза да отиде да вземе абдест и да кланя наново!” (Дара Кутни и Бейхаки)
11. Когато в намаз се чете грешно Коран и с това се променя смисълът.