“МУАМЕЛЯТ” СЕДМИ РАЗДЕЛ – НИКЯХ

 

“МУАМЕЛЯТ” – НИКЯХ

1. Определение: Встъпване в шериатски брак, с всички права и задължения, които произтичат от брака.

„Встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате ­ две и три, и четири! А ако ви е страх, че няма да сте справедливи ­ с една или с [пленнички], владени от десницата ви!” (Ниса:3)
Хадис: Абдуллах ибн Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,О, младежи, който от вас има възможност, нека да се ожени, защото това предпазва половите органи и погледа от харам. А който няма възможност, нека да говее, защото оручът е преграда за вас.” (Бухари и Муслим)
По принцип женитбата е суннет от нашия Пратеник (с.а.с.) и от всички предишни Пратеници, но понякога може да има и следните разпоредби:
2. Фарз никях.
Когато един човек има възможност (финансова и физическа) за женитба и е сигурен, че ако не се ожени, ще попадне в зина (прелюбодеяние), тогава трябва да се ожени.
* Когато една причина пречи да се изпълни даден фарз, то самата причина е фарз да се отстрани, или ако е условие, е фарз да се изпълни. Например – фарз е да се пазим от зина (прелюбодеяние), но единственият начин да се предпазим е женитбата, тогава тя става фарз, ако отговаря на определените условия.
3. Мекрух никях.
Когато човек прикрива някой съществен недостатък и се страхува, че може да нанесе физическа, финансова, морална или психическа вреда на жената или на нейната чест. Това е, когато човекът не е сигурен, че ще може да изпълнява основните си задължения. Бедността не е пречка, защото Аллах (С.Т.) е казал: „Ако са бедни, Аллах ще ги направи богати.” (Нур: 32)
4. Харам никях.
Никяхът е харам, когато човек е сигурен, че ще нанесе вреда на жената или когато го прави с такава цел (например: не е физически годен и жената не знае за този недостатък).
5. Подробности относно никяха и избор на съпруга:
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Един мъж се жени за жена заради четири неща:
1. Заради богатството й.
2. Заради рода (известността) й.
3. Заради красотата й.
4. Заради вярата й. Предпочетете вярата, за да не съжалявате!”. (Бухари и Муслим)
Хадис: Абдуллах ибну Амр (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не се женете за една жена само заради красотата й, защото може да ви навреди. И не се женете заради богатството й, защото може да ви се възгордява, а се женете заради вярата й, та дори да е черна робиня, която е по-добра от първите две!”. (Бейхаки)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) попитал Пратеника (с.а.с.): ”Коя жена е най-добра?". Каза: „Тази, която когато мъжа й я погледне, се усмихва и го радва, и когато й заповяда нещо, се подчинява, и която пази честта си, достойнството си, имуществото, своето и на мъжа й.” (Ахмед и Несаи)
6. Дейности, които се правят преди никяха:
6.1. Мъжът да предложи на момичето и тя да приеме.
6.2. Уговорка между двамата млади, с цел женитба и двамата да са съгласни.
Харам е да се предлага женитба на сгодено момиче.
7. Условия на годежа:
7.1. Момичето и момчето да не са мухрим (да нямат право да се женят според шериата) един на друг.

,,Под възбрана за вас са майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата ви, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, с които сте влезли [в съпружество], а ако не сте влезли ­ не е прегрешение за вас; и съпругите на синовете ви, които са ваша плът; и да съберете две сестри, освен което е било. Аллах е Опрощаващ, Милосърден!”   (Ниса: 23)

Един мъж няма право да се жени за следните жени:
А/ жени, които са вечен мухрим:
а) майка, баба.
б) дъщеря или внучка.
в) сестра (кръвна).
г) леля – сестра на бащата или сестра на май­ката.
д) дъщеря на брата или на сестрата.
е) млечна майка – дойка.
ж) всички роднини на млечната майка, описани по-горе.
з) майката на съпругата.
и) дъщеря на втора жена (заварена дъщеря).
й) снаха – жена на сина или внука.
к) жена на бащата – мащеха.
Б/ жени, които са временен мухрим, т.е. те са мухрим, докато мъжът е женен за тази жена:
л) сестра на съпругата – балдъза.
м) сестра на майката на съпругата.
н) сестра на бащата на съпругата.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани на мъжете да събират една жена и леля й по бащина и майчина линия.” (Бухари и Муслим)
* Същото се отнася и за жените, като се смени половата принадлежност на лицата от списъка, без последните три (временен мухрим).
7.2. Да не е заета:
а) да не е сгодена или омъжена.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Никой от вас да не подбива цените при търговия и да не пристъпва към годеж с момиче, което е сгодено!” (Муслим)
б) Да не е в пауза според Исляма (”Идде”). Това означава, че когато на една жена почине мъжът й – тя няма право да се жени за друг четири месеца и десет дена, като това се прави с цел да се разбере, дали не е бременна, а след развод – този период е три цикъла.
в) Да не е разведен три пъти – когато някой мъж се е развеждал с една и съща жена три пъти – няма право да се жени за нея, освен ако тя се ожени за друг, и след това се разведе с него.
7.3. Да не е единият или двамата в ихрам за Хадж или Умра.
7.4. Да не е езичник или езичница – мюсюлманин може да се ожени за еврейка или християнка, при условие че жената стане мюсюлманка, обратното не е валидно.
8. Правене на годеж.
8.1. Момчето изпраща вест на момичето, че я харесва и иска да се ожени за нея, като това става по няколко начина:
а) момчето да каже на родителя или настойника на момичето.
б) жена, близка на момичето, да отиде и да я попита (допуска се и момичето да изпрати човек при момчето и да му съобщи, че го харесва).
Ако е налице съгласие, те трябва да се срещнат, защото Пратеникът (с.а.с.) никога не е позволявал брак, без да се срещнат момчето и момичето и без да се видят. Срещата трябва да се осъществи, като при тях трябва да има човек, който е мухрим на момичето, но да са уединени е харам. Кандидатът за женитба има право според Исляма да види лицето, ръцете до китките и краката до глезените, а жената, която е упълномощена от мъжа, има право да огледа момичето и да я разпитва.
Ако и след срещата двамата са съгласни, то годежът е в сила.
Хубаво е момчето да даде на момичето подарък в знак на сериозните си намерения.
9. Права и задължения, които произтичат от годежа:
Момчето няма никакви права над момичето, само това, че може да сключи никях с момичето и е с предимство пред други; и няма право да бъде насаме с момичето, без мухрим на нея.
Момичето няма право да прави годеж или да се жени за друг, преди да информира момчето, че се отказва.
След годежа всеки има право да се откаже, без никакви последствия.
10. Условия, на които трябва да отговаря никяхът:
10.1 Предварителни условия:
а) да има момче и момиче.
б) да са на възраст, на която да различават доброто от лошото, но по-добре е да са пълнолетни според шериата.
в) да са добре с ума.
г) да има взаимно съгласие.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Съгласието на жена (омъжвана и разведена) се взема с думи, а за девствена – мълчанието е знак на съгласие.” (Бухари и Муслим)
д) да са здрави и двамата и да не са болни от заразна болест.
г) да не са мухрим един на друг.
10.2. Условия по време на никях:
а) да има свидетели – двама мъже, които да отговарят на следните условия:
- Да са мюсюлмани, пълнолетни според шериата, да са добре с ума, да са свободни, да присъстват на самата церемония и да чуят съгласието на младоженците.
б) да е налице настойник на жената – вели.
Жената трябва да има настойник (мъж), който да я представлява по време на никяха, като най-добре е да бъде бащата, след това този, който е упълномощен от бащата – дядо, брат. Да са мюсюлмани, пълнолетни, разумни и свободни – жена не може да бъде настойник – вели.
в) определяне на мехр (задължителна плата от страна на мъжа към жената), който може да се даде в пари или имущество, или нещо, което има стойност. Дава се по време на никяха, но при затруднение, може да се отложи за по–късно, ако се споразумеят двете страни, но трябва да се определи срок на плащане, защото това е дълг на мъжа към жената, както е казал Аллах (С.Т.) в сура „Ан-Ниса: 4”:
„И давайте на жените задължителната плата от сърце! А ако ви отстъпят нещо от него, яжте го със здраве и охота!”
За мехр няма определен минимум и максимум.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-добрият мехр е най-лесният и за двамата.” (Тирмизи)
Ако един от двамата съпрузи почине и не е плащан мехр – ако е мъжът, се плаща от богатството му, ако е жената – се дава на нейните наследници.
Мехр е лично за жената и никой няма право на претенции към него. Единствено тя има право да се разпорежда с него.
По време на никяха могат да се поставят условия, които не са в противоречие с религията, и да се впишат в документа за никях, след което е задължение да се изпълнят.
Хадис: Предава Айше (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Поставянето на каквито и да са условия, които са в противоречие с Коран – и – Керим, са невалидни, та дори да са сто условия.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Укбе ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,От най-важните условия, които трябва да се изпълняват, това са условията, поставени по време на никях.” (Бухари и Муслим)
Ако има поставени условия, които са в противоречие с религията, те се отхвърлят.
11. Начин на сключване на никях:
Този, който ще пише никяха, трябва предварително да оповести младоженците за всички условия, преди и по време на никяха и те да бъдат спазвани.
11.1. Този, който ще пише никяха, трябва да отговаря на следните условия: да бъде мъж, мюсюлманин, пълнолетен, разумен и свободен, и да има право да извършва тази дейност.
След като установи, че всички условия са налице, извършителят на никяха пита кой ще е настойник на жената и кои ще са официалните свидетели, след което ги записва в документа за никях. После отива заедно с велията (настойникът на жената) при младоженката и й задава два въпроса: 1.) „Съгласна ли си да се омъжиш за еди кого си?”, 2.) „Упълномощаваш ли този човек (назовава името) да те представлява по време на никяха?”. И ако тя е съгласна се връщат при мъжете, които трябва да са отделно от жените.
После се пита момчето дали е съгласно да се ожени за момичето, като се споменават имената им.
След това се дава думата на двете страни да се споразумеят (определят) мехр и условията, ако има такива.
Всичко се вписва в документа за никях и всеки от участниците (официалните свидетели и младоженецът) се разписва срещу името си.
После велията на жената трябва да каже на глас: ,,Давам моята дъщеря (споменава името й) за съпруга на еди кого си.”, а младоженецът трябва да каже: ,,Приемам (името на момичето) за моя законна съпруга”. От суннета е да се направи дуа за младоженците, като се четат три айета от хутбето и насихат. Накрая този, който извършва никяха казва: ,,В името на Аллах (С.Т.) ви обявявам за законен съпруг и съпруга, с всички права и задължения, които произтичат от шериата”.
12. Видове никях, които са забранени от Исляма:
12.1. Всеки един никях, който не отговаря на шериата или са нарушени условията, или едно от условията – този никях е невалиден.
12.2. Временен никях – това е никях за определено време, например няколко дена, месец, година – в началото е бил позволен, но по-късно Пратеникът (с.а.с.) го е забранил.
Хадис: Али (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.) забрани временния никях и магарешкото месо.” (Муслим)
Хадис: Себура Ал – Джухани (р.а.) казва: „Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва по време на завземането на Мекка: ,,О, Хора, аз ви бях разрешил временния брак, но Аллах (С.Т.) вече го забрани до Киямет!” (Муслим)
12.3. Никях с размяна – това означава две семейства да си разменят децата, т.е. някой да даде дъщеря си и в замяна да вземе за сина си сестрата на момчето, на което дава дъщеря си, без да се плаща мехр. Това се отнася само тогава, когато това се извършва по едно и също време и не се дава мехр, а за мехр се смята момичето.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а) предава: ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани никяха с размяна, без да се дава мехр”. (Бухари и Муслим)
12.4. Никях с жена, с която мъжът е развеждан три пъти.
12.5. Никях с пет жени едновременно;
12.6. Никях между друговерец и мюсюлманка.
13. Права и задължения произтичащи от никяха.
13.1. Права и задължения на мъжа към жената:
а) Веднага след никяха, съпрузите имат право да консумират брака, и да имат полова близост по всяко време, освен когато жената е в месечен цикъл или в следродилно положение, защото в тези случаи е забранено.
б) Да осигури прехрана, облекло и жилище на съпругата (съпругите) си. (Жената според шериата не трябва да работи, а мъжът е длъжен да осигурява прехраната, но ако тя желае това и мъжът й е съгласен – може да работи там, където работят само жени и няма условия за опорочаване.)
в) Да запознае жена си с основите на Исляма и да следи за спазването им.
г) Мъжът е длъжен да се отнася добре с жена си, да не я бие и тормози, без причина за това, да не я обижда и злепоставя пред хората.
13.2. Задължения на жената към съпруга:
а) Да се подчинява на съпруга си винаги, когато заповедта му не противоречи на религията.
б) Жената е длъжна да се грижи за уюта в дома, за възпитанието на децата, да пази честта си, достойнството си и имуществото на съпруга си.
в) Няма право да излиза без разрешението на съпруга си и да прави нафиле оруч.
13.3. Общи права и задължения:
- Всеки един от съпрузите има право на наследство, ако другият почине.
14. Развод (разтрогване на никях):
В Исляма правото на развод е в ръцете на мъжа, а жената не може сама да се разведе, докато мъжът може сам да се разведе, без ничия помощ, без свидетели и имам.
Разводът е позволен в Исляма, но е ненавиждан от Аллах (С.Т.).
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-неприятното нещо от халала при Аллах (С.Т.) е разводът”. (Ебу Дауд)
Хадис: Сеубан (р.а.) предава , че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако една жена поиска от мъжа си развод, без основателна причина за това, тя няма да усети мириса на Дженнета”. (Есхабу сунен)
Разводът е крайна мярка и към него се пристъпва, когато са приложени всички предварителни мерки, които са споменати в следния айет:
„А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите и [ако трябва] ги удряйте! А покорят
 ли ви се, не търсете средство против тях!
Аллах е Всевишен, Превелик”. (Ниса: 34)
14.1. Как се постъпва при неразбирателство:
а) Съпругът трябва да поясни на жената за шериатските разпоредби, относно нейните действия, като я съветва да се страхува от Аллах (С.Т.).
б) Предупреждава я.
в) Обръща й гръб в леглото за няколко нощи.
г) Разделяне на леглата в същата стая.
д) Отделяне в друга стая.
е) Лек бой – с цел унижаване, а не нараняване.
ж) Обръщане към близките й с цел да й въздействат и да му съдействат.
Ако тези мерки не помогнат, се пристъпва към развод.
15. Видове развод:
15.1. Желателен развод – ако например жената има лош език, лош характер и мъжа й не може да я търпи, а поведението на жената му го подтиква към харам.
15.2. Нежелателен развод – когато мъжа няма основателна причина да обвинява жената и да иска развод.
15.3. Задължителен развод – ако продължава бракът, при който има опасност мъжът да изпадне в харам (грехове).
15.4 Харам развод – когато е без причина и ако се разведе – мъжът няма право да си я върне повторно, или когато жената е в хаиз или нифас.
Хадис: Умер (р.а.) казва : „Абдуллах се разведе с жена си, а тя беше в хайз и аз казах това на Пратеникът (с.а.с.), който каза: ,,Заповядай му да си я върне и да я задържи, докато се изчисти, след това, когато й дойде хайзът и се изчисти, може да се разведе, преди да я докосва (с цел сношение)”. (Ахмед и Нисаи)
Поуки от хадиса: Когато се развежда, жената трябва да бъде чиста от хайз и нифас и да не я е докосвал след очистването.
16. Условия на развода:
16.1. Да има основателна причина за това и да са взети предварителните мерки, които споменахме по-горе.
16.2. Разводът да е в чист период – когато съпрузите не са правили сношение.
16.3. Мъжът да каже веднъж ясно и категорично, че се развежда с жена си.
17. Връщане на жената след развода:
17.1. Когато един мъж се разведе с жена си за първи път, може да я върне до три месеца без никях, защото през това време жената няма право да се жени за друг, а мъжът е длъжен да я издържа. След третия месец може да си я върне с нов никях.
17.2. Ако се е развел веднъж и си я върне за втори път, мъжът има същите права като първия път.
17.3 След третото развеждане мъжът няма право над жената, въпреки че през това време тя е в пауза. И ако мъжът иска да си я върне, то тя трябва да се омъжи за друг и той да спи с нея, след което да се разведат и чак тогава може съпругът и да си върне жената чрез нов никях. Това е споменато в Коран – и – Керим в сура Бакара: 230.
Мъжът може да се ожени веднага след развода за друга жена, но жената няма право, докато не отмине периодът на изчакване.
Не е позволено на мъж да се жени за жена, която е разведена три пъти от един мъж, само за да я направи халал на предишния й съпруг.

ШЕСТИ РАЗДЕЛ – КУРБАН

 

ШЕСТИ РАЗДЕЛ – КУРБАН

І Определение – жертвено животно, което се коли в името на Аллах (С.Т.).
1. Видове Курбан – жертвоприношение.
1.1.”Хедий” – Курбан, който се коли от хаджиите на местността ,,Мина” в близост до Мекка.
1.2. „Удхийе” – Курбан, който се коли от мюсюлманите на Курбан Байрям;
1.3. „Акика” – Курбан, който се коли на новородено. Този вид Курбан е суннет.
1.4. „Незир" – заречен Курбан – когато някой се зарече, че ще заколи Курбан, ваджиб е да го направи, като няма право да яде от месото, а да раздаде целия Курбан.
1.5. „Садака” – Курбан, който се коли в името на Аллах (С.Т.).
2. Курбанът, който се коли на Курбан Байрям.

,,Кланяй (Курбан Байрям намаз) за твоя Господар и (Курбан) коли!” (Кеусер: 2)

Хадис: Айше (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Най-доброто (обичано от Аллах (С.Т.) дело на Курбан Байрям е коленето на Курбан, а той (Курбанът) ще дойде на Кияметския ден с рогата си, копитата и вълната си, а Аллах (С.Т.) ще приеме Курбана, преди да е паднала кръвта на земята.” (Тирмизи и Хаким – добър)
Хадис: Предава Енес (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) заколи на Курбан Байрям два големи вакли коча с рога, видях го как сложи крака си на хълбоците на животното и каза: ,,Бисмиллях, Аллахуекбер!” и ги заколи със собствената си ръка.” (Бухари и Муслим)
В друго предание се казва, че е възнамерил единият Курбан да е за него и семейството му, а другият – за тези, които не са имали възможност да заколят.
При коленето на Курбана, краката му трябва да са обърнати към къбле и да е легнал на лявата страна, а опашката да е надясно, като коленето да става с дясната ръка.
* Коленето на Курбан е ваджиб.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който има възможност да заколи Курбан и не го направи, той да не приближава джамията ни!”. (Ибн Маджа)
3. Условия, на които трябва да отговаря човек, за да му е задължение да заколи Курбан:
а) да бъде мюсюлманин.
б) да бъде заможен – това означава да има пари в излишък, с които да купи Курбан, и след това семейството му да не изнемогва.
Курбанът се коли за берекет, с цел приближаване към Аллах (С.Т.).
в) да си бъде в населеното място, да не е пътник.
г) един курбан е достатъчен за едно семейство (тези, които се хранят на една трапеза), като задължение е на главата на семейството да заколи Курбана и от това цялото семейство печели севаб. Ако членовете на семейството са богати, може да заколят за всеки по отделно Курбани, но ако заколят само един – задължението е изпълнено.
4. Животни, които стават за Курбан.
4.1. За Курбан стават само три вида животни, които са споменати в Свещенния Коран под името ,,Бехиметул ен – ам” в сура „Хадж: 34” – това са камили, говеда и овце (кози) от двата пола.

„И за всяка общност отредихме жертво­при­но­ше­ние, за да споменават името на Аллах над животно от добитъка (”бехиметул ен – ам”), който Той им е дал.”

а) „Бехиметул енам” – това са три вида животни, които стават за Курбан:
- Камила.
- Говеда (крави, биволи…).
- Овце и кози (независимо дали са мъжки или жен­ски).
5. Условия, на които трябва да отговаря Курбанът:
5.1. Възрастова граница:
- Овца (коч) – да бъде най-малко на една година – може и агне на шест месеца, но да е на ръст, колкото възрастна овца.
- Коза – едногодишна (яре не става).
- Крава (теле) – като телето трябва да е минимум две години. Под този възраст не става за Курбан.
- Камила – минимум пет годишна.
* Под тези граници животните не стават за Курбан, освен за Садака Курбан, като от камилите и говедата едно животно става за седем Курбана.
5.2. Да няма недостатъци:
Хадис: Берае ибн Азиб (р.а.) предава, че Пра­те­ни­кът (с.а.с.) каза: ,,Четири вида недостатъци, ако ги има в едно животно, то не може да стане за Курбан: 1) да е сляпо с едното око (или двете); 2) да е куцо; 3) да е явно болно; 4) да е много слабо.” (Ахмед и Есхабу сунен)
Според имам Ебу Ханифе животни, със следните недостатъци, не стават за Курбан:
- Сляпо, куцо, слабо или видимо болно животно.
- Животно, на което му липсват повече от по­ло­ви­ната зъби.
- Животно, без уши или отрязани повече от половината.
- Животно, на което му е отрязано вимето и не може да се дои.
- Животно, на което му е отрязана повече от половината или цялата опашка.
- Животно, което яде изпражнения – такова животно е чисто и може да се използва за месо, но не и за Курбан.
* Животни с много малки недостатъци могат да станат за Курбан.
5.3. Животни с недостатъци, при които те са мекрух, но могат да са Курбан:
- С нарязано или надупчено ухо.
- С отрязана до 1/3 част от опашка.
- Мекрух е да се дои животно, определено за Курбан.
- Мекрух е да се язди, впряга или стриже животното, щом е определено за Курбан.
- Ако Курбанът впоследствие получи недостатък и собственикът е беден, може да го използва за Курбан, но ако е богат, е по-добре да купи нов.
6. Сюннети за този, който ще коли Курбан:
6.1. Да прави много ибадет – като хадж, намаз, оруч и др.
6.2. Да не реже ноктите си и да не скубе косми от тялото си, от началото на месец Зулхидже до заколването на Курбана.
Хадис: Умму Селеме (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Собственикът на Курбана, като види луната на месец Зулхидже, да не реже ноктите си и да не маха косми от тялото си, докато не заколи Курбана!” (Муслим – достоверен)
Хадис: Разказва Джабир (р.а.): ,,Бяхме с Пратеника (с.а.с.) на Худайбия и заклахме крави – за по седем Курбана, и камили – за по седем Курбана.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Ако някой има седем членно семейство и заколи за Курбан крава – счита се, че всеки е заклал Курбан, но намеренията трябва на всички да са за един и същи вид Курбан.
7. Време за колене на Курбана.
Според имам Ебу Ханифе времето за колене на Курбана започва от края на Байрямския намаз и продължава до преди Акшам на третия ден.
Хадис: Берае ибн Азиб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,На Байрям сутринта първото нещо, което ще направим, е да кланяме намаза, а след това ще се върнем вкъщи и ще заколим Курбаните. Който постъпи така, е спазил суннета, а който заколи преди това, е заклал животно за месо за семейството си и не е изпълнил нищо от суннета.” (Муттефекун алейхи)
Най-добре е Курбанът да се заколи първия ден, след това наградата намалява, освен при необходимост, като е силен мекрух да се коли нощем.
8. Начин на колене на Курбана:
8.1. Най-севаб е Курбанът да се заколи от соб­стве­ника.
8.2. Суннет е да се наточи добре ножа преди колене.
8.3. Курбанът да се изведе спокойно, без да се ругае или бие.
8.3. Желателно е да се направи дупка, където да изтича кръвта, за да не се разлива.
8.4. Като се отведе Курбанът до мястото за колене – да се легне на лявата страна, а краката да сочат къбле. След това се връзват трите крака, а задният десен остава свободен.
Желателно е животното да не вижда ножа.
8.5. Преди да се заколи, да се каже ,,Бисмиллях, Аллаху екбер!” – това е задължително (фарз).
8.6. Суннет е да се чете дуа: Сура „Ен – ам: 79” и 162 – 163 айет. След това се казва: ,,Аллахумме хаза минке ве лек!” (О, Аллах, това е от Теб и за Теб!) и се коли.
8.7. Този, на когото е Курбанът е желателно да присъства при коленето, ако е упълномощил друг да коли.
8.8. Шериатско заколване – трябва да се отрежат поне три от четири неща: 1) хранопроводът; 2) дихателната тръба; 3) едната или двете кръвоносни вени, които захранват мозъка.
9. Разпределение на месото.
Курбанът се разпределя на три части при нормално положение.
Хадис: Ибни Аббас (р.а.) разказва: ,,Когато Пра­те­ни­кът (с.а.с.) закла Курбана, разпредели месото на три части: 1/3 остави за семейството си; 1/3 раздаде на съседите и 1/3 подари на близките и роднините си.” (Ебу Муса Ел – Асфахани)
Това е суннет и не е задължително да се разпредели точно по този начин. Ако семейството е бедно, може да остави за себе си целия Курбан, но ако е богато, по-добре е да раздаде всичкото месо.
Желателно е месото от Курбана да се дарява само на мюсюлмани, също така може да се сготви и да се нагостят близките.
* Изискванията за „Хедий Курбан” са същите като за „Курбан Удхийе”, с единствената разлика, че първият се коли от хаджиите на местността „Мина”.
10. Курбан ,,Акика”.
Коленето на Курбан „Акика” (за новородено) е суннет.
Хадис: Семура ибн Джундуб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Желателно е на всяко новородено да му се заколи „Акика” Курбан на седмия ден от раждането, да му се сложи име и да му се обръсне главата.” (Ахмед и Есхабу сунен)
Видовете животни за „Акика” са същите, както и при „Удхийе Курбан”, което се отнася за „Удхийе” – важи и за „Акика Курбан”.
1. Време за колене – това се прави на седмия ден от раждането на детето, ако не може на седмия, тогава на четиринадесетия, ако тогава не може – когато има възможност.
2. Желателно е да се заколи от бащата, като се каже: ,,Аллахумме минке ве леке акикату ан……(споменава се името на детето)”. След това се казва ,,Бисмиллях, Аллахуекбер!” и се коли.
3. Месото се разпределя, както при „Удхийе”.
4. Даване на име за новородено.
Когато се роди дете, суннет е да се чете езан в дясното ухо на бебето, след което да се спомене три пъти името на детето. Това се прави по посока на къбле.
От суннета е да се обрязват децата, но не на първия или седмия ден, за да не се оприличаваме с евреите. Според имам Ебу Ханифе този суннет е останал от Ибрахим (а.с.).
Хадис: Разказва Ебу Рафия (р.а.): ,,Когато се роди Хасен, Пратеникът (с.а.с.) му чете езан на ухото.” (Ебу Дауд, Тирмизи и Ахмед)
На седмия ден от раждането са суннет три неща:
1) да се даде име на бебето.
2) да се заколи „Акика”.
3) да му се обръсне главата, а обрязването е суннет да се прави след седмия ден.
Хадис: Разказва Ебу Рафия (р.а.): Когато се роди Хусейн, Пратеникът (с.а.с.) каза на Фатиме (р.а.): ,,Обръсни главата на бебето и раздай садака в сребро, колкото тежи косата на бебето!”. (Бейхаки и Ахмед)
11. „Незир Курбан” – обещан (заречен) Курбан.
Например, ако някой се зарече на глас: „Ако стане еди – какво си, ще заколя Курбан!” Тогава става ваджиб на зареклия се да изпълни обещанието си.
*Заричането не е желателно и не го обича Аллах (С.Т.), независимо за какво е.
Каквото важи за „Удхийе”, се отнася и за „Незир Курбан”, с изключение на това, че при наречен Курбан се раздава целият курбан и собственикът и неговото семейство нямат право да ядат от него.
12. Курбан, който е садака.
Този вид Курбан може да се коли по всяко време и по всякакъв шериатски повод. Също може да се заколи и за починал, защото наградата от садаката е от полза за умрелия.
На Курбан Байрям не е задължително да се коли за починал освен, ако е купил Курбан и е починал след това, тогава близките го колят за него.
13. Байрям намаз.
Текбирите на Курбан Байрям започват от сабах на деня Арафа и продължават до икиндия на четвъртия ден на Байрям. От суннета е всеки сам за себе си да го прави по веднъж, след всеки фарз намаз.
Хадис: Предава Бурейда (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) не тръгваше за Рамазан Байрям, докато не хапнеше (фурми) и не ядеше на Курбан Байрям, докато не се върнеше от джамията.” (Тирмизи и Ибн Маджа)... В предание от Ахмед се казва: „ …докато се върнеше и яде от Курбана.”

22. Текбир са думите: ,,Аллаху екбер, Аллаху екбер! Ля иляхе иллеллаху веллаху екбер! Аллаху екбер ве лилляхил хамд!”

23. Местност, близо до град Мекка, на която се събират хаджиите в деветия ден на месец Зулхидже.

ПЕТИ РАЗДЕЛ – ХАДЖ

ПЕТИ РАЗДЕЛ – ХАДЖ

Когато някой реши да извърши поклонението „Хадж”, най-напред трябва да се запознае с начина на извършване на процедурите на Хаджа.

1. Определение – вид ибадет към Аллах (С.Т.), който се извършва при Свещенния дом Кяабе и се състои в изпълнение на определени действия, в точно определени дни от годината.

„И дълг на хората към Аллах е поклонението
Хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде,
а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете”. (Али Имран: 97)

Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,О, хора, Аллах (С.Т.) предписа за вас като задължително поклонението хадж. Извършвайте го!”. (Муслим)
2. Условия, на които трябва да отговаря човек, за да му е задължение да извърши Хадж:
2.1. Да е мюсюлманин.
2.2. Да е пълнолетен.
2.3. Да е здрав и пътят до Мекка да е безопасен.
2.4. Да е богат – да има средства да отиде и когато отиде на хадж за времето, през което ще отсъства, неговото семейство да не изнемогва.
2.5. За жените има и още едно условие – те трябва да бъдат придружавани от мъж, който им е мухрим.
* Всеки, който отговаря на тези условия, т.е. има възможността да отиде на Хадж и не го направи, ще бъде отговорен пред Аллах (С.Т.).
3. Видове Хадж:
3.1. Мутаметтиан – Умра и Хадж, извършени с едно пътуване.
3.2. Ифрад – това означава само хадж, без Умра . Когато хаджията е на микат , облича ихрам и прави нийет /възнамерение/ за хадж с думите: ,,Леббейке хаджетен” и след това извършва ,,таваф” и ,,сай” и остава в ихрама си до началото на хаджа. За този вид хадж не е задължително хаджията да има Курбан.
3.3. Киран – това означава Хадж и Умра, свързани, без да се освобождава от ихрам. Този вид Хадж се прави от тези, които водят със себе си Курбан. Когато хаджията стигне микат, прави нийет с думите: ,,Леббейке хаджетен ве умратен”.
4. Фарзове на Хаджа:
4.1. Обличане на Ихрам и правене на Нийет.
4.2. Пребиваване на местността „Арафат”.
4.3. Таваф на Хаджа (Ифада).
4.4. Сай между хълмовете „Сафа” и „Маруа”.
* Ако някой от хаджиите не извърши дори и един от фарзовете – Хаджът му не е валиден.
5. Ваджибите на Хаджа:
5.1. Обличането на ихрам и нийетът да става на микат.
5.2. Престояване на Арафат до залез слънце.
5.3. Престояване на местността ,,Музделифе” до сутринта, с изключение на жени и много възрастни хора, на които е позволено да тръгнат след полунощ.
5.4. Нощуване на Мина през 10-ия, 11-ия и 12-ия ден от месец Зулхидже.
5.5. Хвърляне на камъчета на 10-ия, 11-ия и 12-ия ден от месец Зулхидже, на определените за целта места (Джемарати).
5.6. Обръсване или подстригване на косата на Байрям (10-ия ден от месец Зулхидже), след хвърляне на камъчетата.
5.7. Прощален Таваф преди заминаване (Тавафул Веда).
* Който не извърши нещо от седемте ваджиба, той трябва да заколи Курбан за това, че не го е извършил.
* Жена, която е в месечен цикъл, извършва всички процедури, освен таваф и намаз. Тя извършва тавафа, след като се очисти.
6. Дейности, които са забранени да се извършват от хаджията, когато е облякъл ихрам:
а) парфюмиране.
б) рязане на нокти или косми, независимо откъде.
в) покриване на главата с каквото и да е, освен чадър, (не се отнася за жините).
г) убиване на животни (лов).
д) полов контакт и всякаква полова близост.
е) сключване на брак (никях).
ж) обличане на шити дрехи за мъжете (не се отнася за жените).
з)чупенето на клони, късането на листа и друго от растенията или дърветата на Мекка, Мина и Музделифе.
7. Разяснение как се извършва най-пред­по­чи­та­ния Хадж – ,,Мутеметтиан”:
7.1. Когато се стигне до мястото, наречено ,,микат”, определено за обличане на дрехите за Хадж (ихрам) се извършват следните неща:
- Изкъпва се, изрязват се ноктите и се отстраняват космите по срамните места и под мишниците.
- Обличат се двете кърпи, наречени Ихрам (от мъжете), а жените са с дрехите, с които ходят оби­кно­вено.
- След това се прави нийет, като се казва: ,,Леббейке умратен мутаметтиан биха илел хадж”.
- След това хаджията вече е в ихрам и не може да извършва допълнителните забрани, споменати по-горе, а казва думите: ,,Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шерикелеке леббейк, иннел хамде вен-ниамете леке вел мулк ля шерикелек” – тези думи ги повтаря, докато стигне в Мекка.
7.2. След като стигне в Месджидил Харам, прави седем обиколки около Кяабето в посоката, показана на снимката, като началото на всяка обиколка започва от черния камък или черната линия на земята и завършва пак там.
След това се кланя два рекята намаз зад мястото на Ибрахим (Мекам Ибрахим), този намаз да е за поздрав на джамията.
После отива на Сафа и прави така наречения ,,Сай”. Започва от Сафа и завършва на Маруа, като се правят седем обхода на това разстояние. От Сафа до Маруа се смята за един обход, от Маруа до Сафа – втори, и така до седем.
Следващата стъпка е хаджията да си подстриже или обръсне косата, а жените да отрежат около 2 см от косата. И с това приключва умрата, след което ихрамът може да се свали и да се облекат други дрехи, и вече са позволени забраните, които са по време на ихрам.
7.3. Осмият ден на месец Зулхидже:
- Този ден се казва ,,йевмут – тервийе”. След като изгрее слънцето на този ден, хаджията облича отново ихрама от мястото, където се намира в Мекка, като прави ниййет с думите: ,,Леббейке хаджетен” и с това възнамерява да изпълни процедурите на хаджа като казва: ,,Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шерикелеке леббейк, иннел хамде вен-ниамете леке вел мулк ля шерикелек!”
Тези думи се произнасят от хаджиите до десетия ден на месец Зулхидже, докато хвърлят седем камъчета на определеното място. След това хаджията отива на местността „Мина”, като остава там до сутринта на следващия ден, като кланя обедната, следобедната, вечерната, нощната и на следващия ден сутрешната молитва намаз. Намазите (фарз), които са по четири рекята, се съкращават на два, а суннетите не се кланят, освен на сабах и салятул – витр.
7.4. Деветият ден от месец Зульхидже:
След като се кланя намазът Феджр и изгрее слънцето, се тръгва за местността „Арафат”. Там се кланя във времето на обедната молитва с джемаат обедният намаз и след нов икамет, се кланя и следобедният намаз по два рекята. Когато се влезе в местността „Арафат”, всеки трябва да се увери, че е в границите й, а не извън местността, защото, ако не е в местността „Арафат”, той няма Хадж. Там се стои до вечерта, докато залезе слънцето, като през това време се прави много дуа, зикр (споменаване на Аллах (С.Т.) и не се излиза оттам, докато не залезе слънцето.
Когато слънцето залезе, се тръгва за местността „Музделифе” и „Мина”. При пристигането на Музделифе, се кланя вечерната молитва (Акшам – 3 рекята) и веднага след нов икамет се кланя нощната молитва (Ишаи), само два рекята и се ляга да се спи.
7.5. Десетият ден на месец Зулхидже:
Този ден е Байрям. След като влезе времето за сабах, се кланя намазът (2 рекята – суннет и 2 рекята – фарз). Преди да изгрее слънцето, се тръгва за Мина. Там се хвърлят седем камъчета на така нареченото място ,,Джемратул Акаба”. Камъчетата се хвърлят едно след друго, като за всяко хвърляне се казва: ,,Аллаху Екбер!”. После се колят Курбаните. Който заколи Курбан, желателно е да яде малко от него, а останалото да се раздаде на бедните. След това подстригва косата си или я обръсва, а жените отрязват около 2 см. от косите си, след което могат да се свалят дрехите Ихрам и се позволява да се върши всичко, което е било забранено за Ихрам, с изключение на полов контакт. Началото на освобождаване от Ихрам е извършването на две от три неща: хвърляне на камъчетата, подстригване на косата или таваф.
После се отива в Мекка и се прави таваф около Кяабето (таваф Ифада). След това се кланя два рекята намаз зад Маками Ибрахим (мястото на Ибрахим) и после се извършва обхода ,,Сай” между хълмовете „Сафа” и „Маруа”. След това се освобождават от всички забранени от Ихрама дела. Връщат се на „Мина” и там се прекарват останалите дни и нощи от Хаджа.
7.6. Единадесетият ден от месец Зулхидже:
На местността „Мина” трябва да се кланя пет­крат­ната молитва намаз, като се кланят само фарзовете. Тези, които са по четири рекята, се съкращават на два, а останалите – както обикновено. Всеки намаз се кланя във времето си, с джемаат. След обедната молитва се хвърлят камъчета на три места (по седем на брой) на така наречените Джемарати. След хвърлянето на камъчетата, се прави дуа. И се остава на „Мина”.
7.7. Дванадесетият ден от месец Зулхидже:
На този ден се извършва същото, което се е правило и предишния ден. Който бърза, е позволено да си тръгне още този ден, но това трябва да го стори преди залез слънце и да отиде в Мекка, за да направи прощален таваф. И може да приключи с Хаджа.
7.8. Тринадесетият ден от месец Зулхидже:
Ако си останал и този ден на „Мина”, се извършват същите процедури като предишните два дена. Преди тръгване трябва да се направи таваф „Веда” (прощален таваф) и след това може да се отпътува. Жените, които са в месечен цикъл, не може да правят таваф. Ако са направили „Тавафул – Ифада” и след това им е дошъл цикълът, от тях отпада „Тавафул – Веда” и могат да си тръгват, ако желаят. Но ако не са направили задължителния „Таваф – ул – Ифада”, те трябва задължително да изчакат, докато им свърши, да се изкъпят и да го направят.
8. Поведение по време на пътуването Хадж и Умре.
8.1. Всеки да бъде искрен в намерението си. Да е единствено в името на Аллах (С.Т.), така че при всяко едно положение да възнамерява приближаване към Аллах (С.Т.).
8.2. Да се стреми да изпълнява всички повели от Аллах (С.Т.), като кланяне на намаза навреме и с джемаат. Също така да съветва другарите си към позволеното и да възбранява забраненото и неприличното. Да ги призовава към Аллах (С.Т.) с добър подход и мъдрост.
8.3. Да се въздържа от одумване, клюки, обиди, мошеничество и други провинения.
8.4. Да проявява добри нравствени качества. Да помага на изпадналите в нужда, също така да не скъперничи.
8.5. Да е търпелив при лошо отношение към него и да извинява хората.
8.6. Да споменава често Пратеника (с.а.с.), като прави селеват.
8.7. На местата, където има големи задръствания, да е търпелив, да не се блъска и да помага на слабите хора.
8.8. Да се допитва до учените хора за всяко нещо, което не му е ясно относно Хаджа и религията.
9. Посещение на Медина и джамията на Пратеника (с.а.с.)
Желателно е, който отива на Хадж или Умра, да посети гр. Медина, и джамията на Пратеникът Мухаммед (с.а.с), защото намазът в тази джамия е 1000 пъти по-превъзходен, от колкото във всички останали джамии, с изключение на Месджиди Харам в Мекка, в който намазът е по-превъзходен с 100 000 пъти.
Когато се влезне в Месджиди Небеви в Медина, най-напред се кланя два ракята намаз за поздрав на джамията, ако не е време за фарзов намаз, и след това се отива при гроба на Пратеникът (с.а.с.), и се прави селям на Него (с.а.с.), на Ебу Бекр (р.а.) е Умер (р.а.), като ако иска след това да прави дуа, да се обърне към къбле, и да моли Аллах (С.Т.), а не Пратеникът (с.а.с.).
Други места, които е желателно да се посетят в Медина, това са Месджиди Куба, местноста Ухуд и гробищата, в които са погребани много от сахабите (Баки’а).

16. Мъж, за когото според Исляма няма право да встъпва в брак и могат да пътуват заедно.

17. Посещение на Свещенна Мекка и изпълнение на определени ибадети извън дните за Хадж.

18. Граница, на която се прави възнамерение за хадж /умра/ и се облича ихрам.

19. Две бели кърпи, които се обличат от хаджиите /мъжете/.

20. Седем обиколки на свещения дом Кяаба.

21. Седем обхода между двата хълма Сафа и Маруа.

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ – ЗЕКЯТ

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ – ЗЕКЯТ

1. Определение: – даване на определена част от богатството (имуществото) на богатите на определени групи от хора, при определени условия, с цел ибадет.

    
„И да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят...!” (Бейине: 5)
Зекятът е заповядан през втората година от Хид­жра и е третата основа на Исляма, а който го отрича, е неверник.
2. Мъдростта от зекята:
2.1. Предпазване на богатството на богатите от из­чез­ване (унищожение) – който даде зекят от бо­гат­ство­то си, го пречиства, защото Аллах (С.Т.) е казал, че 2,5% от богатството на богатите, е за бедните хора.
Например, когато на едно дръвче на есен му изпадат листата, овощаря му подрязва клоните, за да може на пролет да даде повече плод.
2.2. Подпомагане на бедните, като по този начин се засилва връзката между богати и бедни, и се премахва завистта.
Когато богатите си дадат зекята на бедните, те получават тяхната обич, а богатите също обичат бедните, защото чрез тях печелят севаб.
Веднъж един беден човек минал покрай нивата на богат човек и отправил дуа към Аллах (С.Т.): ,,О, Аллах, увеличи богатството на този човек, защото и аз имам дял от него!”
2.3. Чрез зекята се пречиства богатството, а бо­га­тият се предпазва от скъперничество.
Който откаже да даде милостинята зекят, но не я отрича, изпада в огромен грях и има признаци на скъперник.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,На онзи, на ко­го­то Аллах (С.Т.) е дарил богатство, а не е изплатил ми­ло­сти­нята зекят, в Деня на възкресението ще му се покаже огромна змия с два зъба, която ще се увие около шията му, ще го захапе за двата края на устата и ще казва: ,,Аз съм твоят имот. Аз съм твоето съкровище.”. (Бухари)
За скъперниците Аллах (С.Т.) казва в сура „Али Имран: 180”:

„И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато
на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята.
Сведущ е Аллах за вашите дела.”  
(Али Имран: 180)

Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Онези, които лишават своите имоти от ми­лостинята зекят, ще бъдат лишени от дъжд. Ако не беше добитъкът – нямаше да има дъжд за тях”. (Ибн Маджа)
3. Условия, на които трябва да отговаря мюсюлманинът, за да му е задължение да дава зекят.
3.1. Да е мюсюлманин.
3.2. Да е свободен човек.
3.3. Да притежава определена имуществена стой­ност (нисаб ) над основните потребности, без които човек не може, като дрехи, жилище, транспорт и др.
3.4. Да е изминала една година от придобиването на имуществото.
3.5. Да не е длъжник.
Когато един човек е дал заем на друг, и тези пари са над границата на нисаба, те са на собственикът им, т.е. на този който ги е дал, и съответно зекятът се дава от него (собственикът), а този който ги ползва, не дава зекят на тези пари, защото те не са негови, въпреки че временно ги ползва.
4. Имущества, заради които трябва да се дава зекят:
4.1. Пари, злато и сребро, диаманти, рубини, и други скъпоценности:
- Нисабът за златото е 86 гр. Ако някой притежава над тази стойност злато, той е задължен да даде зекят, ако го притежава една година. Това се отнася и за пари или други ценности, равняващи се на тази сума.
4.2. Търговски стоки – независимо какви са, но трябва да са придобити от халал. Това, което е харам, не става за зекят. Задължителната милостиня зекят за тях е 2.5% от стойността им.
* Количеството, което се дава за зекят е 2,5 % от имуществото. Това се отнася за т. 4. 1. и т. 4. 2.
4.3. Животни – за животните се дава специален зекят и то от тези, които стават за Курбан – камили, едър рогат добитък, овце и кози.
а) камили – на пет камили за зекят се дава една овца, на десет – две овце, на петнадесет – три овце, на двадесет – четири овце, от двадесет и пет до тридесет – дава се малка камила.
б) Крави и биволи – при тези животни зекятът се дава от същия вид. Нисабът при тях е тридесет животни. Ако са от тридесет до четиридесет – дава се едно теле, навършило една година. От четиридесет до петдесет и девет – се дава теле, навършило две години.
в) овце и кози – нисабът е от четиридесет броя и повече. От четиридесет до сто и двадесет овце се дава една средна овца.
За да се даде зекят от тези видове животни, трябва половината или повечето време да са на паша. Ако са на ясли или обор и разходите са много, тогава не се дава зекят от самите животни, а ако са за продан, се смятат за търговска стока и се дава зекят от пари.
4.4. Трайни зърнени култури – пшеница, боб, ръж, ечемик, фъстъци и др. Зекятът за тях се дава веднага след беритбата, който е 5% ако е напоявал, и 10% ако не е напоявал. Нисабът е 600 кг.
5. Групи от хора, на които трябва да се даде зекят:

,,Милостинята зекят е за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите,и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] ­ задължение е от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър!” (Тевбе: 60)

5.1. Много беден – (фукара) - мюсюлманин, който няма нищо и живее в бедност, изнемогва.
5.2. Мискин – беден човек, който има някакви сред­ства, но едва му стигат за храна.
5.3. Определени хора, които събират зекята (това се прави в мюсюлманските държави).
5.4. За приобщаване към Исляма – зекят, който се дава на хора (не мюсюлмани), които са се насочили към Исляма или са новоприели религията.
5.5. За освобождаване на роби, които са мю­сюл­ма­ни.
5.6. Даване на зекят за изплащане на дълг, т.е. на хора, които са длъжници, но са задлъжнели по причина на болест или друго, а не за нещо, което е харам (например: при хазарт).
5.7. Даване на зекят за Джихад – при война, в име­то на Аллах (С.Т.), за подпомагане на войската. Може да се даде и на хора, които призовават към Исляма.
5.8. Пътник, който е изпаднал в нужда и няма с какво да се прибере в родното място. На такъв човек може да му се даде, колкото да се прибере до вкъщи.
* Когато зекятът е в малко количество, може да се даде и на един човек, а ако е в голямо количество, да се разпредели.
6. Плодове от милостинята зекят.
Даването на зекят пречиства душата и освобождава човека от скъперничеството и алчността, пречиства имо­та, увеличава вярата на раба, става причина за спе­чел­ва­не на задоволството на Аллах (С.Т.).
* Най-добре е зекятът да се даде на роднини и съседи, ако има нуждаещи се от тях, но да не са от хората, които сме длъжни да издържаме, като майка, баща или хора от едно семейство да си дават едни на други зекята. Също така, докато в населеното място има нуждаещи се, не е редно да се изнася зекятът извън него.

14. Награди за отвъдния живот.

15. Количество от имущество притежателят, на което се счита за богат.

ВИДОВЕ ОРУЧ

 

ВИДОВЕ ОРУЧ

І. Фарз оруч:
а) фарз оруч в точно определено време – в месец Рамазан.
б) фарз оруч в неопределено време:
- Оруч, който е када – ако някой е пропуснал в Рамазан един или повече дни по уважителни причини, той трябва задължително да го наговее след Рамазан.
ІІ. Оруч наказание:
а) Наказание от три дни – за неизпълнена клетва или грешна клетва, за умишлено убиване на животно по време на Хадж в ихрам.
б) Наказание от десет дни – когато някой е на Хадж с едно пътуване и направи Умра и Хадж, след което по някаква причина не може да заколи курбан, който му е задължителен – трябва да държи десет дена оруч. Три дена се говеят в Мекка, а останалите вкъщи. Доказателство за това е сура „Бакара: 196”.
в) Наказание от шестдесет дни:
- за умишлено и безпричинно разговяване по време на Рамадан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва: „Веднъж бях с Пратеника (с.а.с.), при нас дойде един мъж, който каза: ,,О, Пратенико на Аллах, извърших голям грях (унищожих се).” Пратеникът (с.а.с.) попита: ,,Какво си направил?”. Мъжът отговори: ,,Направих сношение с жена си, а аз съм оручлия и е Рамазан”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Можеш ли да освободиш един роб?”. Каза: ,,Не!”. След това попита (с.а.с.): ,,Можеш ли да говееш шестдесет дни последователно оруч?”. Каза: ,,Не!”. „Можеш ли да нахраниш шестедесет бедняци?”. Каза: ,,Не мога!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) замълча. След известно време му донесоха голяма кошница с фурми, а той (с.а.с.) попита: ,,Къде е човекът, който беше при мен преди малко?”. Човекът стана и каза: ,,Тук съм, о, Пратенико на Аллах”. Пратеникът (с.а.с.) му каза: ,,Вземи кошницата и раздай фурмите!”. (фурмите били около 45 кг.) Човекът казал: „О, Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, в моя квартал няма по-беден от мен!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) се засмя така, че му се видяха кътните зъби. И каза: “Тогава нахрани семейството си!” (Муттефекун алейхи)
- При неволно убийство на мюсюлманин – наказанието за това е, да се освободи един роб или да се говее шстдесет дни без прекъсване или да се нахранят шестдесет човека. А на близките на убития се дава кръвнина (дия), като една дия се равнява на сто камили. Ако убиецът няма пари, влиза в затвора и работи принудителен труд.
- Зихар – това е често явление при арабите, за което е споменато в сура ,,Маиде: 2 – 4”. Когато една жена ядосва своя съпруг системно, той й казва: ,,От сега нататък си като моята майка”, т.е. възбранява си да спи с нея, както няма право да спи с майка си. Както спането с майка му е харам, така и с жена му вече става харам, защото това е вид клетва. От този момент нататък, ако иска да си върне жената, трябва да говее шестдесет дни. Зихара е равностойна на развод.
­­­­
ІІІ. Оруч, който е ваджиб.
- Оруч, който се прави при заричане (незир). Например, ако някой се зарече пред Аллах (С.Т.), че ще говее, ако му се изпълни нещо.
ІV. Оруч, който е суннет.
Това е оруч, който не е задължителен, но Пратеникът (с.а.с.) го е правил.
а) Шест дена говеене през месец Шаууал след месец Рамадан.
Хадис: Ебу Еюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в Рамазан и след това говее шест дена в месец Шаууал – все едно е говял цяла година.” (Муслим, Тирмизи, Ебу Дауд и Ахмед)
Когато човек говее в Рамазан, получава за всеки ден десеторна награда и след като говее още шест дена през месец Шаууал, стават общо триста и шестдесет дена, т.е. говял е цяла година.
б) Говеене в деня Арафа – това е деветият ден от месец Зилхидже или това е денят преди Курбан Байрям, като това не се отнася за хаджиите.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който говее в деня Арафа, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за една година назад и за една година напред”. (Муслим)
в) Говеене в деня Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, като е суннет да се говее или един ден преди деня Ашуре, или един ден след него, но по-добре е да се говее трите дена.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в този ден, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за изминалата година.” (Муслим и Ебу Дауд)
г) Държане на оруч в Понеделник и Четвъртък от седмицата.
- Когато Пратеникът (с.а.с.) бил попитан защо говее в тези дни, той отговорил: ,,В тези дни се представят делата пред Аллах и аз искам да съм оручлия.”
д) Всеки месец по три дена – 13, 14, 15-тия ден от всеки лунен месец. Тези дни се наричат ‘бели дни’ заради пълнолунието.
Хадис: Ибн Месуд (р.а.) казва: ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше оруч всеки месец по три дни и казваше: „Ако иска някой да държи оруч, то това са трите дена в месеца – 13, 14, 15-тия”. (Ебу Дауд и Тирмизи)
е) Оручът на Дауд (а.с.).
Хадис: Абдуллах ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-достойният оруч (който е нафиле), е оручът на Дауд (а.с) – един ден говееше и един ден не говееше.” (Муттефекун алейхи)
Тогава Абдуллах ибн Амир (р.а) казал: „Аз мога и повече от това, а Пратеникът (с.а.с.) казал: ,,Няма по-добър оруч от оруча на Дауд (а.с.).”
ж) Държане на оруч първите осем дни от месец Зилхидже.
Хадис: Предава Хафза бинту Умер (р.а.): „Четири неща Пратеникът (с.а.с.) никога не ги оставяше: Оруча в деня Ашуре; оруча на деветте дни преди Курбан Байрям; оруча от три дена във всеки месец; двата рекята суннет на сабах намаз.” (Ахмед и Ебу Дауд)
з) Оручът в месец Шабан.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше най-много оруч (извън Рамазан) през месец Шабан, но не говееше целия месец. Няма друг месец в който Пратеникът (с.а.с.) да е говял целия месец, освен Рамадан, но най-много нафиле оруч държеше в месец Шабан.” (Муттефекун алейхи)
V. Дни, в които е мекрух (нежелателно) да се прави оруч.
1. Оруч само в деня джумуа.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не избирайте нощта на джумата (четвъртък) за нощен намаз и не правете оруч само в джума, освен ако този ден влиза в някакъв друг оруч!”
2. Да не се избира за оруч само в Събота.
Хадис: Абдуллах ибн Бусар (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не дръжте оруч в събота, освен ако не е задължително!”. (Сунен )
3. Да не се избира оруч само в Неделя.
Учените правят сравнение на основа горния хадис за Съботата, защото в Неделя християните постят. Мекрух е да се говее само в Неделя, без причина или в изброените дни.
4. Да се прави оруч само в деня Ашуре.
В този ден може да се говее, само ако се говее един ден преди това и едни ден след това.
5. Мекрух е да се прави непрекъснат оруч – т.е. всеки ден.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Няма оруч за този, който вечно е държал оруч.” (Бухари и Муслим)
6. Жената да не прави нафиле оруч, без разрешение на мъжа й, когато той си е вкъщи.
Казва Пратеникът (с.а.с.): „Не е позволено на една жена да прави нафиле оруч, когато мъжът й си е вкъщи, без да се допита до него.” (Муттефекун алейхи)
7. Да не се прави два или три дена последователно оруч, без да се яде сутрин и вечер.
8. Когато някой е пътник и пътуването му е трудно, е мекрух да прави нафиле оруч.
9. Ден на съмнение – тридесетият ден на месец Шабан или един ден преди Рамазан, когато не се знае дали е влезнал Рамазанът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не правете нафиле оруч един или два дена преди Рамазан, освен ако някой от вас няма друг оруч за говеене!” (Предаден от шестте имами)
VІ. Оруч, който е харам.
1. В първия ден на Рамазан Байрям – това е първият ден на месец Шаууал и той е празник за мюсюлманина. В този ден е харам да се говее.
2. На Курбан Байрям, който е четири дена – това са 10, 11, 12 и 13 ден на месец Зилхидже.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани да се държи оруч в два дена – в първия ден на Рамазан Байрям и в първия ден на Курбан Байрям.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: „Дните на Мина са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах.” (Муслим)
3. Харам е оручът на жена, която е в хаиз или нифас.
Според някои учени, ако на някой човек лекарите му кажат, че наистина, ако говее, има опасност за живота му – тогава оручът му е харам.
VІІ. На кого е фарз оручът в месец Рамазан?
1. Да е мюсюлманин.
2. Да е пълнолетен.
3. Да е разумен (добре с ума).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Калемите са вдигнати (т.е. не са отговорни за делата си) за три групи хора: 1) за малко дете, докато достигне пълнолетие; 2) който не е добре с ума, докато се оправи; 3) човек, който спи, докато се събуди.”
Ако едно дете върши лоши неща и родителите го подстрекават към това, то грехът (вината) поемат родителите или този, който го подстрекава към това, и обратно – имат награда, ако го учат на добро.
4. Да бъде здрав – ако някой е болен, той не трябва да говее, а да се отдължи, когато е здрав. Същото се отнася и за хора, които не могат поради болест да издържат без храна цял ден. Също така и бременни жени или жени – кърмачки.
5. Да не е пътник – сура „Бакара: 184”.
За пътник се смята този, който пътува на разстояние минимум 90 км. в едната посока и пътят да е труден. Който има намерение да пътува, трябва да яде сухур и по време на пътуването, ако изпита нужда от храна, може да разговее.
6. Жената да не е в хаиз или нифас (тогава е харам да говее).
- Ако например възникне пожар или природно бедствие и човек трябва да се включи в спасителни операции – позволено е да яде и пие, само колкото да се подсили. После този ден се наговява.
- Ако се наложи да се даде кръв за спасяване на човешки живот, е позволено да се разговее, след което този ден се наговява.
VІІІ. Фарзове на оруча:
1. Нийет – възнамерение – според имам Ебу Ханифе нийетът трябва да се прави преди имсак, а по изключение – допреди обяд.
2. Да се интересува и знае за времето на заговяване и разговяване.
3. Да се предпазва от заговяване до разговяване от нещата, които провалят оруча.
ІХ. Суннети на оруча:
1. Ядене на сухур - да се яде до последния момент, е от суннета.
2. Навременно разговявяне – при настъпване на времето на Акшам или при започването на езана за този намаз.
Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Моят уммет ще бъде на хайр (добро), докато избързват с ифтара и закъсняват със суфера.” (Имам Ахмед – добър)
3. Ифтарът (разговяването) да бъде с фурма по възможност.
Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с прясна фурма, ако нямаше прясна – със суха, ако нямаше суха фурма – с вода, преди да кланя Акшам”. (Муслим)
4. Ако някой е много гладен – първо да се нахрани и след това да кланя.
5. Да прави дуа преди да разговее.
Хадис: Абдуллах ибн Амру (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Дуата на говеещия, преди да разговее, не се връща от Аллах (С.Т.).” (Ибн Маджа – до­сто­верен)
Това се прави 10-15 мин. преди да се разговее.
6. Даване на ифтар на друг говеещ, ако има възможност за това.
Хадис: Зейд ибн Халид (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който даде нещо за разговяване на говеещ, получава награда, колкото на говеещия, без да се намали от наградата на говеещия.” (Достоверен)
7. Предпазване на органите и частите на тялото от харам.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който не остави лошите думи и лошите навици, то Аллах (С.Т.) няма нужда от това, той да остави храната и питието си.” (Бухари)
8. Кланянето на намаза ,,Таравих”.
- По времето на Пратеникът (с.а.с.) хората са кланяли този намаз само четири нощи и то по осем рекята. Пратеникът (с.а.с.) не излязъл да кланя другите нощи, защото се събирали много хора и се опасявал да не го вземат за фарз намаз.
Хадис: Айше (р.а.) и Ебу Зер (р.а.) предават: „Пратеникът (с.а.с.) кланяше Таравих намаз с джемаат 23-та, 25-та и 27-мата нощ на месец Рамадан и след това прекрати, страхувайки се да не стане фарз за мюсюлманите, като кланяше по осем рекята”. (Муттефекун алейхи)
По-късно, по времето на Умер (р.а.) мюсюлманите са започнали да кланят по двадесет рекята с единодушно съгласие на всички сахаби.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Придържайте се към моя суннет и суннета на четиримата праведни халифи”. (Ебу Дауд и Тирмизи – достоверен)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът през нощта се кланя два по два рекята и когато видиш, че наближава сабах намаз – кланяй витир намаз!”. (Муттефекун алейхи)
9. Достойнство на последните десет нощи от месец Рамазан.
а) Нощта ,,Кадр”.
Последните десет нощи от месец Рамазан са най-достойните нощи от цялата година. Това е така, защото в тези нощи е нощта Кадр, която е по-превъзходна от 1000 месеца. Много от редовите мюсюлмани смятат, че тя е 27-та нощ на Рамазан, но ислямските учени са на мнение, че тя е скрита в последните 10 нощи на този месец, или по конкретно в последните 10 нечетни нощи от месец Рамазан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който прави ибадет в нощта ,,Кадр” с вяра и очакване на награда от Аллах (С.Т.) – на него му се опрощават всички минали (малки) грехове”. (Бухари и Муслим)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нощи на месец Рамазан!” (Ахмед, Несаи и Хаким)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нечетни нощи на месец Рамазан!”. (Бухари)
10. Правене на итикяф
Хадис: Предава Айше (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) престояваше в джамията, с цел итикяф, в последните десет денонощия на месец Рамазан, откакто се преместихме в Медина, докато си замина от света”. (Муттефекун алейхи)
- Итикяфът е от суннета на Пратеника (с.а.с.) и се прави с цел, за да се откъсне човекът от ежедневието, и се отдаде на ибадет, като трябва да отговаря на следните условия:
1) Да е в джамия, където се прави петкратен намаз.
2) Да не се занимава с нищо друго, освен с ибадет (обожаване на Аллах (С.Т.), насихат, Коран или зикр.
3) Да не излиза от джамията, освен при силна необходимост – колкото по-малко се излиза, толкова по-добре.
Итикяф може да се прави и извън свещенния месец, ако се възнамери това.

Х. Мекрухове на оруча:
1. Вкусването или дъвченето на нещо, без никаква нужда. Ако жена готви храна за много хора, й е позволено да вкуси от храната, без да поглъща, за да разбере вкуса, или пък майка с малко дете да храни детето си чрез надъвкване на храната.
2. Пипане, докосване, ухажване между съпрузите.
3. Да се мирише парфюм или силна миризма, или парата от ястието, което се готви.
ХІ. Дейности, които развалят оруча:
1. Полово сношение.
2. Умишлено консумиране на храна или питие (пушене). Ако не е умишлено – не разваля.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Този, който говее и яде или пие след забравяне, то да прекрати веднага, когато се сети, и да си довърши оруча, защото Аллах (С.Т.) го е нахранил и напоил”. (Муттефекун алейхи)
Когато се консумира умишлено храна или се пие, или пуши, оручът се проваля и трябва да се наговее.
3. Умишлено достигане до еякулация (излизане на семенна течност от половия орган). Ако това се случи по време на сън – оручът не се разваля.
4. Изтичане на голямо количество кръв или преливане на кръв. Ако изтичането на кръв е в малко количество – не проваля оруча.
5. Слагането на подхранваща инжекция – ако инжекцията се налага да се сложи и не е подхранваща организма – не проваля оруча, но някои учени казват, че независимо каква е, е по-добре да се отговее.
6. Умишлено повръщане – ако човек, без да иска повърне, не се проваля оручът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който повърне, без да иска – не трябва да го наговява, а който повърне нарочно – да го наговее (ден за ден)”. (Есхабу сунен)
7. Пушене, дъвчене или смъркане на нещо през носа.
8. Идване на хаиз или нифаз при жените.
! – От изброените неща, които провалят оруча, първите две от тях, ако са предизвикани умишлено, се изисква да се говеят шестдесет дена без прекъсване за наказание, и още един ден за наговяване.
ХІІ. Кефарет – откупване за пропуснат оруч.
1. Кефарет от шестдесет дена оруч или нахранване на шестдесет човека – това се прави при провален оруч, заради умишлено полово сношение или ядене и пиене през деня в Рамазан, без уважителна причина.
2. Кефарет чрез нахранване на един беден човек:
- Когато възрастен човек, поради някаква причина, не държи оруч и не може да го отговее, трябва всяка вечер да нахранва по един човек.
- Неизлечимо болен. Ако някой е бил дълго време болен и е мислил, че няма да оздравее, дава този вид откуп. Но след време, ако оздравее, то трябва да наговее този оруч.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) и от Айше (р.а.) предават, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой умре и му е останал оруч – за него може да говеят неговите близки.” (Муттефекун алейхи)
ХІІІ. Фитри – това е задължение за всеки един мюсюлманин.
В края на месец Рамазан, главата на всяко мюсюлманско семейство, трябва да раздаде за всеки един член от неговото семейство по една „Фитра”!
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Заповяда ни Пратеникът (с.а.с.) да даваме фитра в Рамазан, за всеки човек по една саа от фурми или една саа от жито за всеки мюсюлманин – свободен или роб, мъж или жена, малък или голям, без изключение”. (Бухари и Муслим)
Най-добре е да се даде брашно, защото това е основна и трайна хранителна стока, да бъде минимум два килограма.
Според имам Ебу Ханифе може да се даде фитра в пари на стойността на хранителния продукт.
Фитра могат да получат тези, които получават и зекят.
Най-добре е да се даде фитра преди Байрямския намаз или един-два дена преди това.
ХІV. Двата големи празника на мюсюлманите – Рамазан Байрам и Курбан Байрям.
Според имам Ебу Ханифе е ваджиб да се кланят намазите на тези празници и след това да се празнува.
Суннет е за намаза да се отиде с гусюл абдест, с най-хубавите дрехи, с които разполага човек, да използва парфюм. Добре е да се отиде преди сабах намаз.

• Кланяне на Байрям намаз:

а) Прави се нийет – възнамерение.
б) Взема се ифтитах текбир и се чете ,,Субханеке”.
в) Вземат се три последователни текбира и се чете сура ,,Фатиха” и още едно суре или айет.
г) Отива се на рукю и седжде, след което се кланя и вторият рекят с ,,Фатиха” и суре или айет.
д) Преди да се отиде на рукю се вземат три последователни текбира, а на четвъртия се отива на рукю и се довършва намазът.
е) След намаза имамът прави хутбе.

8. Закуска преди имсак /пукването на зората/

9. Общност          

10. Храната, с която се разговява след залеза на слънцето.

11. Престояване в джамията за определен период от време през месец Рамазан с цел ибадет. Това се прави в последните десет нощи от свещенния месец в джамия, където се кланя по пет пъти намаз, и се отнася само за мъжете, а жените могат да правят итикяф вкъщи.

12. Количество храна или сума пари, които се дават от всеки мюсюлманин преди Рамазан Байрам или в края на Рамазан на бедните мюсюлмани. Храната, която се дава, трябва да е от основните трайни храни, а количеството й да е около 2кг.

13. Мярка за обем, която е равна на 2,04 кг. (два килограма и четиридесет грама)

ТРЕТИ РАЗДЕЛ – ОРУЧ

ТРЕТИ РАЗДЕЛ – ОРУЧ

1. Определение – това е вид ибадет чрез въздържане от хранене, пиене, полово сношение, въздържане на езика, частите на тялото и дори мисълта от грехове, от пукването на зората (имсак) до залеза на слънцето, като това се прави с цел да се спечели задоволството на Аллах (С.Т.).
Оручът е заповядан от Аллах (С.Т.) във втората година от преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина. Преди да бъде заповядан оручът, мюсюлманите са говели само в деня Ашуре (десетия ден от месец Мухаррам).
Оручът е фарз айн, т.е. задължение за всеки един мюсюлманин, който отговаря на определени условия.
 
„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите!” (Бакара: 183)
1.2. Оручът е четвъртият основен стълб на Исляма.
2. Ползи от оруча:
2.1. Полза за земния живот – чрез оруча човек изгражда характера си, учи се на съпричастност, солидарност, състрадание и търпение. Оручът подобрява здравето на човека.
2.2. Ползи за Ахирета – оручът е средство за печелене на севаб без сметка.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Всички добри дела се увеличават от десет до седемстотин пъти. Казва Аллах (С.Т.): ,,Освен оруча, защото той е за Мен и Аз лично ще давам награда за него! Мюсюлманинът оставя страстите си и храната заради Мене!”
За говеещия има две радости:
1) когато разговява по време на ифтар.
2) при срещата със своя Господар. Миризмата, която излиза от устата на говеещия, е по-добра от миризмата на миск.” (Муттефекун алейхи)
Аллах (С.Т.) казва, че оручът е само за Него, защото в него не може да има показност.
Хадис: Сехл ибн Саад (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,В Дженнета има една врата, която се нарича ,,Райян”. През нея ще влязат тези, които са държали оруч и след като се затвори, никой друг няма да влезе през нея.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Оручът е преграда от джехеннемския огън.” (Имам Ахмед)
Хадис: Абдуллах ибн Амр ибн Асс (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,На Кияметския ден оручът и Коранът ще се застъпят за техните собственици. Оручът ще каже: ,,О, Аллах мой, аз го лишавах от храна и сладострастия, позволи ми да го защитавам!”, а Коранът ще каже: ,,Аз го лишавах от сън, позволи ми да го защитавам!”. И Аллах (С.Т.) ще им позволи да го защитават.” (Имам Ахмед)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Който държи един ден оруч заради Аллах (С.Т.), Аллах го отдалечава от Джехеннемския огън на разстояние седемдесет години.” (Бухари и Муслим, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджа)
Хадис: Кяаб ибн Уджера (р.а.) разказва: „Веднъж Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Съберете се при мимбера!”. И ние се събрахме. Когато се изкачи на първото стъпало, каза: ,,Амин!”, когато се качи на второто стъпало, каза: ,,Амин!” и когато се качи на третото стъпало, отново каза: ,,Амин!” След като слезе, го попитахме: „О, Пратенико на Аллах, чухме нещо от теб, което не сме го чували друг път, (какво означава)”? Каза (с.а.с.): ,,Джебраил дойде при мен, когато бях на първото стъпало, и каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, който доживее до Рамазан и не се възползва да му бъдат опростени греховете от Аллах (С.Т.)!” И аз казах: ,,Амин!”. Когато бях на второто стъпало, каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, който чуе твоето име и не ти направи селеват!” Казах: ,,Амин!”. Когато бях на третото стъпало, каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, на когото родителите (дори единият от тях) достигнат до старост и не се възползва да го вкарат в Дженнета!”. И аз казах: “Амин!”.
(Достоверен – Хаким)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато дойде месец Рамазан отварят се дженнетските врати и се затварят Джехеннемските врати, а шейтаните се връзват.” (Муттефекун алейхи)

ДЖЕНАЗЕ – (ПОГРЕБЕНИЕ)

 

ДЖЕНАЗЕ – (ПОГРЕБЕНИЕ)

(Дженазе намаз)

І. Какво се прави за човек, който е на смъртно легло?
1. Посещение на болен човек.
Хадис: Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин посети своя болен брат /мюсюлманин/ сутринта, за него седемдесет хиляди меляикета правят дуа до вечерта. И ако го посети вечерта, тези меляикета правят дуа за него до сутринта.” (Тирмизи)
 2. Да се обърне към къбле.
Хадис: Хузейфе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Кябето – това ви е къблето за живи и умрели.” (Ебу Дауд)
3. Да му се почистят срамните места от косми! Ако е стар човек и не може сам да ги почисти, задължение е на близките да му помогнат. Също така трябва да му се изрежат ноктите. Според имам Ебу Ханифе да се почистват тези неща, след като умре човекът – е силен мекрух.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Който не си почиства космите по срамните места, повече от четиридесет дена – той се оприличава на не мюсюлманите.”
4. Да се чете Коран – и – Керим, защото когато се чете Коран, шейтанът бяга надалече и няма възможност да се опитва да отнеме имана на човека.
5. Да се напомни на умиращия да каже ,,Ля иляхе иллеллах”! Тези думи трябва да му се напомнят тихо, защото умиращият може да се ядоса, ако го насилваме да ги каже, а шейтанът само това чака.
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Подсказвайте думите ,,Ля иляхе иллеллах” на умиращите хора, които са на смъртно легло!” (Муслим)
6. Да се даде вода на умиращия! Пратеникът (с.а.с.) видял шейтана с една стомна вода и го попитал къде отива, а той отговорил, че един мюсюлманин умира и му носи вода, за да му отнеме имана.
7. В стаята, в която е тежко болният (на смъртно легло) не трябва да има снимки или портрети на одушевени предмети или пък статуи, защото Пратеникът (с.а.с) казва, че там не влизат меляйкета.
Излизането на душата зависи най-много от делата, които е вършил човека. Ако няма добри дела – много трудно някой може да му помогне.
ІІ. Какво се прави, след като излезе душата на човека?
Излизането на душата се установява, след като изчезне дишането, няма пулс или лицето започне да си променя цвета. Някои пожълтяват (това е добър признак), а други посиняват (това е лош признак).
1. Да се сложи на равно място. Трябва да му се махне възглавницата, да му се изпънат ръцете и краката, защото за кратко време умрелият се втвърдява.
2. Събличат му се дрехите – да се внимава да не се откриват срамните части.
3. Да му се върже брадата – това се прави с цел да се затвори устата, преди да изстине. За целта се използва кърпа, с която се обвързва брадата около лицевата част на главата до над темето.
4. Да се затворят очите – всеки човек умира с отворени очи. Някои учени казват, че погледът проследява душата, а други казват, че душата излиза през очите. Ако умре и гледа наляво – това не е добър признак, ако погледът е надясно – това е добър признак. Аллах (С.Т.) знае най-добре.
5. Слагане на тежест върху корема. Това се прави, за да не се надуе умрелият и за да излязат всички мръсотии, преди да започне миенето.
ІІІ. Задължение на близките към умрелия.
Тези задължения са фарз за най-близките, а за останалите мюсюлмани е фарз кифайе.
1. Да му се направи гусюл.
2. Да се завие в кефин.
3. Да му се кланя дженазе.
4. Да се погребе.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,За три неща не се закъснява: когато настъпи времето за намаз; когато има дженазе, да не се чака; когато едно момиче стане за женене и има подходящ кандидат.” (Ахмед и Тирмизи)

• Ако има заем, да му се изплати.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Душата на вярващия е закачена за дълга (заема) му, докато не се изплати.” (Тирмизи – добър)
Преди да започне миенето, трябва да се намери подходящо място за това и да се стопли вода.Това може да се извърши и в баня, ако е голяма, така че да има възможност умрелият да се сложи легнал и хората да могат да го мият спокойно. Няма разлика при къпането между живия и умрелия човек – начинът е един и същ.
Преди миенето трябва да е нарязан кефин (бял плат, в който се увива мъртвецът):
- за мъж – той се състои от три парчета плат. Двете от тях са еднакви и са с дължина – (дължината на мъртвеца плюс 50 см). Това се прави, за да може да се вържат двата края. Ширината е от 180 см. до 200 см. или в зависимост от това, колко е пълен мейитинът (мъртвецът). Третата част се нарича риза, като дължината й трябва да е от брадата до под коленете и да бъде от два ката, а ширината от 150 см. до 180 см. Има и допълнителни парчета плат, които трябва да образуват пет връзки, с които да се върже кефинът с дължина 180 см. и широчина 5-6 см., а също и около 7-9 парчета с размер 90 см. на 10 см. за почистване на срамните места.
- за жената – при нея кефина се състои от всичко онова, което е при мъжа и още две парчета плат. Първото парче трябва да е с дължина от шията до под глезените на умрялата, което се слага отгоре, а второто трябва да е във вид на квадрат и се използва за забрадка.
За децата се използват същите видове кефин.
ІV. Миене на мейитин (правене на гусюл).
Най-добре е близките да извършат миенето. Ако е мъж, да бъде измит от мъже (брат, син, баща, внук…), а жена – от жени. Това се прави, защото близките биха проявили по-голямо старание, и ако има някакъв недостатък у мъртвеца – те биха го прикрили.
1. Качества, на които трябва да отговаря този, който ще мие мъртвеца:
а) да е пълнолетен и разумен мюсюлманин.
б) да бъде дискретен – харам е да говори за недостатъците на умрелия.
Хадис: Рафие (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който измие един мейитин и види недостатък в него, след това си замълчи и го прикрие, Аллах (С.Т.) му опрощава четиридесет пъти.” (Хаким)
в) миячът да избягва да гледа срамните места на умрелия.
2. Условия, на които трябва да отговаря умрелият, за да бъде мит:
а) да е мюсюлманин.
б) да се е родил жив (дори и една минута да е живял/а ).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато се роди мъртво дете, не му се кланя дженазе и няма право на наследство.”(Тирмизи)
в) половината или повечето от тялото, включително и главата, да е налице.
г) да не е шехид (загинал по време на война).
3. Миене на умрял (мейитин).
Миенето трябва да се извърши върху тенешир (това е една дъска, върху която трябва да се постави умрелият). При мъртвеца може да остане само този, който ще извършва миенето, и още един, който да сипва вода и да помага. Срамните места трябва да са покрити, за да не се гледат. В началото се надига горната част от тялото и се натиска на корема. Това се прави с цел, ако има нещо останало в човека (от мръсотията), да излезе и след това да се почисти. Този, който мие, е по-добре да е отдясно на мъртвеца, а другият отляво. След това се прави тахарет или това е почистване на срамните места от мръсотия, като това се прави с предварително нарязаните парчета нечетен брой пъти. После се взема (малък) абдест на умрелия, като в устата и носа не се вкарва вода, а само се навлажняват. След това се сипва вода първо на главата, мие се дясната страна, после лявата, повдига се леко на едната страна и се облива и гърба с вода. Миенето продължава, като се мокри целият мъртвец, а миячът използва гъба и сапун и го насапунисва, като помощникът му сипва вода. След като се изкъпе целият, добре е да се изплакне три пъти, като по време на миенето чаршафът, който е върху срамните места, не трябва да се маха, а миенето трябва да става върху него. После се слага сух чаршаф, а мокрият се маха. Така умрелият е готов за поставяне в табута, на който трябва да е подготвен кефинът, в който ще се завива умрелият.
Това се прави при нормално положение и нормални условия. Но например, ако умрелият е стоял дълго време мъртъв, без да е погребан, и тялото е започнало да се разлага, тогава при това положение му се прави тейеммум.
4. Увиване на мъртвеца в кефина.
Завиването на мъртвия в кефин е задължително (ваджиб), също така парите за кефина трябва да са от неговите средства (пари). Въз основа на хадиса на Пратеника (с.а.с.), в който е казал: “…Завийте го в неговите наметала…!”, се дава предимство за стойността на кефина, преди връщането на дълга, изпълнението на васиета (завещанието) и раз­пре­де­ле­ние­то на мираса (наследството).
Ако мъртвият няма средства за кефина, то те се покриват от близките му, които са били задължени от шериата да го издържат, като например – баща, дядо, син или внук. Ако и те нямат, тогава тези средства се дават от мюсюлманската каса, а в случай, че няма такава – тези средства, се покриват от мюсюлманин, който е запознат със състоянието му.
Задължение за кефина на мъртвия е, да бъде плат, който покрива цялото му тяло.
Мустехаб е кефинът на мъжа да е от три бели платна: “Защото и на Пратеника (с.а.с.) е направен кефин от три бели платна.” След това се ароматизират с бахур и се поставят едно върху друго и измежду тях се слага ханут, това е специален ароматизатор за мъртви.
След това върху платната се поставя мъртвия, после високо между бедрата му се поставя силно аро­ма­ти­зи­рано парче, за да не излиза от него неприятна миризма. Мустехаб (желателно) е да се постави миск на очите, ноздрите, устните и ушите на мъртвия, също така и на частите, на които е правил седжде. Няма нищо лошо в това, ако се парфюмира и цялото тяло на мъртвия, защото това е правено от някои от сахабите.
След това краят на първото платно се връща върху дясната страна на мъртвеца, а другият му край – върху лявата страна на мъртвеца. След това по същия начин се завиват и другите две платна, след което се издърпва кърпата, която е покривала срамните места на мъртвеца.
След това кефинът в краищата се усуква и се завързва с пет или седем връзки, за да не се развият платната. Целта на тези връзки е да предпазят платната да не се развият и след като мъртвецът се постави в гроба, тези връзки се развързват.
5. Достойнстваото и наградата от дженазе намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който последва едно дженазе, докато се кланя – получава награда (севаб), колкото един кират, и който последва дженазето, докато се погребе – получава два кирата.” (Един кират се равнява на стойност колкото планината Ухуд.) (Бухари и Муслим)
6. Предварителни условия за намаза:
а) тези, които ще кланят, да са с абдест.
б) да бъдат обърнати към къбле.
в) да са с покрит аврет (срамни места).
7. Фарзове на дженазе намаз:
а) нийет (възнамеряване).
б) да бъде прав този, който ще кланя.
в) да направи четири текбира.
8. Начин на кланяне на дженазе намаз.
Имамът застава зад мейитина по посока на къбле, а джемаатът образуват нечетен брой сафове (редици), като от суннета е те да са три, но може и повече.
Хадис: Малик ибн Хибейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато кланят на вярващ мейитин три сафа дженазе намаз и джемаатът са мюсюлмани – на този човек му се опрощават греховете.” (Ахмед)
След това се прави нийет, взема се текбир, като се вдигат ръцете, след което се връзват отпред. Чете се ,,Субханеке” (може и ,,Фатиха”), взема се втори текбир, без да се вдигат ръцете, след което се чете ,,Салли” и ,,Барик”. Взема се трети текбир, без да се вдигат ръцете, и се чете дуа за мейитин, а който не я знае, да моли за опрощението на умрелия. След като се вземе и четвъртият текбир, не се казва нищо и се дава селям.
От суннета е преди да се кланя дженазе, да се пита дали мейитинът има дълг, защото Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Дженазе на длъжник, а се е оттеглял и е казвал на друг да кланя. Не е от суннета да се пита дали е бил хубав или лош човекът, а това се знае най-добре от Аллах (С.Т.). Правилно е да се пита: „Прощавате ли му /й, правите ли му /й халал?”
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато човек почине и четиридесет души кажат (свободно, без да ги питат) и потвърдят, че мейитинът е бил добър – за него става задължение да влезе в Дженнета.” (Добър хадис)
Имамът трябва да застане по време на намаза срещу гърдите на умрелия.
Ако умрелите са повече от един, може да се кланя намазът едновременно за всички, дори да са мъже и жени, но по отделно е по-добре. Колкото повече джемаат има, толкова е по-добре за умрелия.
Хадис: Айше (р.а.) предва, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и сто мюсюл­ма­ни­на му кланят дженазе намаз и искат опрощение от Аллах (С.Т.) за умрелия, Аллах (С.Т.) му опрощава.” (Муслим)
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и четиридесет мюсюлмани, които не правят ширк, му кланят дженазе, Аллах (С.Т.) ги освидетелства за него.” (Муслим)
9. Кланяне на дженазе на погребан човек (до гроба).
Позволено е, ако някой е отсъствал на погребението на близък човек, когато се върне, да кланя дженазе намаз на гроба му, като това може да стане до един месец след погребението му.
Хадис: Разказва Зейд ибн Сабит (р.а.): ,,Веднъж излязохме заедно с Пратеника (с.а.с.) и отидохме при гробищата на Медина, където той (с.а.с.) видя един пресен гроб и попита чий е този гроб. Отговорих, че това е гробът на еди – коя си жена (жената, която е чистела джамията), а той (с.а.с.) каза: „Защо не ме повикахте на дженазето?” Казах: „Защото ти спеше и не искахме да те събуждаме!” Каза (с.а.с.): „Друг път не правете така, защото когато някой от вас умре и аз съм между вас, извикайте ме, защото моя намаз е милост за умрелия!” След това застана до гроба и ние застанахме зад него, като кланяхме дженазе намаз с четири текбира. ” (Ахмед, Несаи и Ибн Хиббан)
10. Кланяне на дженазе намаз на отсъстващ човек.
Това се прави например, когато близкият на умрелия е много далече, в друга страна. Когато се предполага, че там, където е умрял, няма кой да му кланя дженазе намаз /например: починал е при неверници/, е мустехаб да се кланя отдалече. Това може да стане до един месец след смъртта, след което тялото се разлага.
11. Къде може да се кланя дженазе намаз?
Може да се кланя на открито или до джамия, като условие е да няма гроб пред джемаата, а само мъртвецът, и от суннета е да бъде на поставка.
Позволява се жени да кланят дженазе намаз, когато присъстват, но да са зад мъжете, като нямат право да ходят на гробищата.
12. Време за дженазе намаз.
Дженазе намаз може да се кланя по всяко време, с изключение на времената, в които е мекрух да се кланя намаз (при изгрев, залез и когато слънцето е във връхната си точка). Мекрух е да се кланя и през нощта, освен при необходимост.
13. Носене на мъртвеца.
Мустехаб (желателно) е джаназето да се носи на раменете от четирите страни.
Също така е суннет при носене на джаназето да се бърза, защото Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Бързайте с дженазето”.
Позволено е на хората, които следват джаназето, да се движат – отпред, отзад, отляво и отдясно на джаназето, защото всичко го има в суннета.
Мекрух е (не е желателно) да се сяда преди дженазето и да е оставен мъртвият на земята, защото Пратеникът (с.а.с.) е забранил това.
Не е желателно (мекрух е) джаназето да се погребва във времената, за които има забрана от Пратеника (с.а.с.) да се погребва в тях. Укбе ибн Амир (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.) ни забрани в три времена да кланяме намаз и да не погребваме мъртвите – при изгрев слънце, докато не се издигне, когато слънцето е точно в зенита си и докато леко не се наклони, когато наближи да залязва, докато не залезе.”
14. Поставяне в гроба.
След като мъртвият се занесе при гроба, се оставя близо до него. Ако е жена, в гроба влизат трима, които са й мухрим , но ако е мъж, няма значение кой ще влезе. След това мъртвият се поставя на дясната страна, обърнат в посока към къбле. При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок, за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около един метър, а дълъг, колкото да се постави мъртвецът.
Този, който поставя мъртвия, чете следната дуа: ,,Бисмиллях ве’ аля суннети расулюллах”.
Сюннет е всеки присъстващ мюсюлманин, след поставянето на мъртвия в гроба, да хвърли поне по три лопати пръст.
Сюннет е след заравянето гробът да бъде една педя висок от повърхността на земята, с формата на камилска гърбица, за да се разбере, че това е гроб. След това да се поръси с камъчета, както бе направено с гроба на Пратеника (с.а.с.) и тези камъчета да се поръсят с вода.
Сюннет е да се постави камък на гроба, където е главата на мъртвия.
Забранява се (харам е) гроба да се застроява, да се поставя на гроба скулптура, или снимка с образа на мъртвия или пък да се слага паметна плоча със снимка на мъртвия, освен надпис за разпознаване. Също е забранено (харам) да се сяда, стъпва или обляга по гробовете, защото за всички тези неща има забрана от Пратеника (с.а.с.).
Не е желателно в един гроб да се погребват повече от един мъртвец, освен при необходимост. Може да се погребват повече от един в един и същи гроб, като между тях трябва да има преграда от пясък, както направи Пратеникът (с.а.с.) с убитите по време на битката при Ухуд.
Също така е суннет да се занесе храна за близките на мъртвия, в деня на погребението. Пратеникът (с.а.с.), когато умря Джафер (р.а.), каза: „Пригответе храна за семейството на Джафер, защото те сега са заети (с мъртвия)”.
Не е желателно семейството на покойния да приготвя храна за хората в деня на погребението.
Суннет е за мъжете да посещават гробищата, за да си вземат поука и да правят дуа за мъртвите. Пратеникът (с.а.с.) казва: “Аз ви бях забранил да посещавате гробищата, но сега ги посещавайте, защото те ще ви напомнят за Ахирета (Отвъдния свят).”
Но за жените е забранено да посещават гробищата, защото те са по-чувствителни и може да не издържат и да започнат да извършват някой забранени неща, като скубане на коси, късане на дрехи, наричания и др. И вместо да си вземат поука, може да си навредят. Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Проклети да са посетителките на гробищата”.
Мюсюлманите трябва много зорко да внимават, да не въздигнат гробовете в култ, защото това деяние е ширк.
15. Изказване на съболезнования.
Суннет е мюсюлманинът при изразяване на съболезнование да казва: „Инне лилляхи ма ехазе уе леху ма еата уе куллю шейин индеху би еджел мусемма. Уесбир уехтесиб.” Това е забелязано да се казва от Пратеника (с.а.с.) при изказване на съболезнования.
При смъртта на даден човек е позволено да се плаче, тихо, без глас, и е забранено да се плаче на глас, като се изброяват добрите страни на покойника. Така Пратеникът (с.а.с.) плака, когато почина синът му Ибрахим.
Траурът за покойния е позволен, като за близките на покойния е позволено да жалят три дена, а на жената е позволено да жали за съпруга си четири месеца и десет дена, а пък ако е бременна, може да жали, докато се роди бебето.
Забранено (харам) е да се късат дрехите и да се скубят косите. Пратеникът (с.а.с) казва: „Не е от нас онзи, който се самобичува (при смъртта на негов близък) или си къса дрехите…”
16. Дейности, които могат да бъдат от полза за мъртвия.
а) Даването на садака без определено време или ограничения.
б) Правене на дуа по всяко време.
в) Ако има пропуснат оруч, близките могат да го отдължат.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато умре един човек и му е останал оруч, който е када, може близките да говеят в името на Аллах (С.Т.) за умрелия.” (Бухари и Муслим)
г) Да се направи хадж или умре за умрял, при условие, че живият е направил това първо за себе си.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато умре един човек, делата му се прекъсват, освен от три неща (може да има полза от три неща): ако е оставил „трайна садака”, ако е оставил наука, с която да се възползват след смъртта му и ако има добри деца, които да правят дуа за него.”
От този хадис се разбира, че най-много полза умрелият, има от три неща:
д) Ако умрелият е оставил трайна садака. Това означава, ако е направил през живота си чешма, или мост, или джамия, или път, или нещо с такава значимост, което хората ще ползват и след неговата смърт.
е) Ако умрелият е оставил наука (ислямска), от която хората се възпозват и след неговата смърт, като книга, касетка, брошура, или пък е научил някого на нещо за Исляма.
ж) Ако има след него добри деца (синове или дъщери) и те правят дуа за родителите си. Под „добри” се разбира да са добри мюсюлмани. 7. Най-близките роднини, като баща, син, брат и т.н.