ОСМИ РАЗДЕЛ – “МИРАС” (НАСЛЕДСТВО)

 

“МИРАС” (НАСЛЕДСТВО)

1. Определение: „Мирас”, или още се нарича „Фараид”, означава разпределянето на всички материални неща, които оставя след себе се човек, след като почине, на всички онези, които имат право на наследство.

За съжаление, по тази тема се знае твърде малко, и от там не се спазват шериатските правила, при разпределението на имуществото на даден човек след неговата смърт, и от там се получават много спорове, проблеми и т.н.
Аллах (С.Т.) е най-Справедливият, и за това е заповядал на мюсюлманите да са справедливи. Когато един човек е жив и има деца, той трябва да бъде справедлив с тях, и когато дава или подарява на един от тях, трябва да даде и на другите, защото в противен случай между децата се появява вражда и омраза, и причина за това е родителя, който не е бил справедлив между тях.
Хадис: Нуаман ибн Бешир (р.а.) предава, че баща му отишъл заедно с него при Пратеникът (с.а.с.), и му казал:
„Подарих на този си син един роб. Пратеникът (с.а.с.) казал: „Имаш ли и други деца?”. Бешир казал: „Да, имам”. Пратеникът (с.а.с.) казал: “На другите подари ли същото?”. Бешир казал: „Не”. Пратеникът (с.а.с.) казал: “А искаш ли всичките ти деца да те уважават?”. Бешир казал: „Да, о, Пратенико на Аллах”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) казал: “Бойте се от Аллах, и бъдете справедливи между децата си! Или върни подаръка си, или не ме прави свидетел на несправедливост!”. (Бухари и Муслим)

2. Васиет. (Завещание)
Това е нещо, което един човек е заръчал устно или писмено да се извърши след неговата смърт
По принцип, всеки един мюсмюманин трябва да има завещание, особено когато има взаимоотношения с други хора, т.е. има да дава на някой нещо, или пък има да взема.

Условия на завещанието:
а) Да е за нещо, позволено от шериата. Ако човек завещае, след неговата смърт да правят нещо, което е забранено от шериата, то това завещание е невалидно, и тези които го изпълняват, се товарят с грях.
б) Да е до една трета от неговото имущество, което оставя след смъртта си.Човек има право да прави завещание, възлизащо на не повече от 1/3 от неговото имущество, на хора, организации и др. извън преките наследници, защото двете трети са за преките наследници.
в) Завещанието да не се отнася за пряк наследник, защото наследството за преките наследници е разпределено от Аллах (С.Т.) в Коран – и – Керим (сура Ниса – 11 и 12 айет)
Хадис: Предаден от Есхабул мегази, че е казал Пратеникът (с.а.с.): „Не се завещава на наследник”. (Имам Ахмед, Ебу Давуд и Тирмизи )
г) Не е желателно, когато човек има дългове към други хора, или към Аллах (С.Т.), и може сам да си ги оправи докато е жив, да оставя завещание на наследниците да му ги оправят след неговата смърт, освен при невъзможност.

3. Терике (Имуществото, което човек оставя след неговата смърт).
Когато един човек почине, всичко което остава след него, като пари, земя, имоти, сгради и др. се нарича „терике”, и с него се постъпва по следния начин:
А) Най-напред от „терике” се отделят средства за погребението като кефин, копаене на гроб и др.
Б) След това, ако има дългове, които се знаят, се издължават от „терике”.
В) След това, ако има завещание, което отговаря на гореспоменатите условия, се изпълнява от „терике”.
Г) Накрая, което остане от „терике”, се разпределя от наследниците, по точно определен начин, който ще обясним по-долу.
4. За да има разпределение на наследство (мирас), трябва да са налице следните условия:
А) Да има починал (мейит), който наистина е починал, или е обявен за такъв, като например, човек който се е изгубил много дълго време, или е обявен за безследно изчезнал, и след като вече няма надежда да е жив се обявява за умрял.
Б) Да има живи наследници, между които да се разпределя наследството.
В) Да има имущество (терике), което да се разпределя.
Г) Да няма причина, която да лишава някой от наследниците, от правото му на наследство.

5. Причини, които лишавават от наследсво.
А) Робство. Ако някой е роб и не е свободен, то той няма право на наследство.
Б) Ако мъртвият е убит от някой роднина умишлено, то убиеца няма право на наследство.
В) Ако наследника е друговерец, той няма право на наследсво.

Хадис: Усама ибн Зейд предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Не може мюслюманинът да бъде наследник на неверник, и неверникът на мюслюманин”. (Ебу Давуд, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджа).

6. Разпределяне на наследството.
Както споминахме по-горе, наследството е раз­пре­де­лено от Аллах (С.Т.), Който казва в Коран – и – Керим:
“Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски. А ако са повече от две жени, за тях са две третини от оставеното. А ако е една, за нея е половината. А за родителите му, за всеки един от тях, е шестината от оставеното, ако е имал дете. А ако не е имал дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако е имал братя, за майка му е шестината след завещание, завещано от него, или дълг. Пред­пи­сание от Аллах! Не знаете кой ви е по-близък по изгода, бащите или синовете ви. Аллах е всезнаещ, премъдър. За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви, ако не са имали дете. А ако са имали дете, за вас е четвъртината от онова, което са оставили след завещание, завещано от тях, или дълг. А за съпругите е четвъртината от онова, което сте оставили, ако не сте имали дете. А ако сте имали дете, за тях е осмината от онова, което сте оставили след завещание, завещано от вас, или дълг. А ако мъж или жена биват наследени и нямат родители и деца, и имат брат или сестра, за всеки един от тях е шестината. А ако са повече от това, те са съдружници в третината след завещание, което е завещано, или дълг, без да има ощетен. Това е завет от Аллах! Аллах е всезнаещ, всеблаг.”  
(сура „Aн-Ниса”: 11 и 12)

Изчисляването и разпределянето на наследството е едно от най-сложните неща във фъкъха. То се изчислява чрез сложни формули, като вида на формулата, която ще бъде използвана, зависи от конкретния случай на съществуващите наследници. Ние ще се опитаме да го обясним по възможно най-простия начин.
Наследниците се разделат на две основни групи:
А) Наследници, които наследяват точно определен процент, при точно определена ситуация, и те се наричат „Есхабул фуруд”, този начин на наследяване се нарича „билфард”. В тази група могат да бъдат:
- Баща.
- Дядо (баща на бащата).
- Брат, с който умрелият има обща майка (ахлиум).
- Съпруг.
- Съпруга.
- Дъщеря.
- Сестра с общи баща и майка (ухт шакика).
- Сестра с общ баща (ухт лиеб).
- Сестра с обща майка (ухт лиум).
- Внучка (дъщеря на сина).
- Майка.
- Баба (майка на бащата).
Б) Наследници, които наследяват остатъка, след като „Есхабул фуруд” си получат съответния процент, и те се наричат „асаба”, а начина се нарича „биттеасиб”. В тази група могат да бъдат:
- Син.
- Внук (син на сина).
- Брат от общи майка и баща (ах шакик).
- Чичо (брат на бащата, или на дядото).
- Бащата може да наследява и по този начин в някои случаи.
Гореспоменатите са потенциални наследници, но те всички едновременно не могат да получат наследство, като принципът е, че при наличието на по-близък, по-далечният отпада.
Най-близки до починалия са следните пет роднини:
синове, дъщери, баща, майка и съпруг или съпруга.
При наличието на тези пет, всички останали отпадат, а при наличието и на петимата споменати, и петимата наследяват съответен дял.
7. Кога и колко получават съответните наслед­ници:
** Бащата.
Бащата на умрелия (ако е жив) е от неотменимите наследници, и има три положения:
а) „билфард”. Ако умрелия има деца, между които едно или повече момчета, той наследява 1/6 от имуществото.
б) „биттеасиб”. Ако умрелия няма никакви деца, той получава остатакът от наследството, след като на полагащите им се задължителен процент „Есхабул фуруд” си получат дялът.
в) Ако умрелия има само дъщеря, той взема 1/6, и след като се даде на „Есхабул фуруд” съответния процент, и остане някакъв остатък, го взема бащата, т.е. в този случай той наследява и по двата начина: „билфард” и „биттеасиб”.
** Майката.
Майката на умрелия (ако е жива) е от неотменимите наследници, и има три положения:
а) Тя взема 1/6, когато умрелият има деца (едно или повече) или деца на син, или двама и повече братя и сестри.
б) Тя взема 1/3 от цялото имущество, когато няма никой от споменатите в т. „А”.
в) Тя взема 1/3 от остатакът, когато умрелия, освен нея има само съпруга (съпруг) и баща.
** Съпругът.
Съпругът на умрялата има две положения:
а) Когато умрялата няма деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, той получава половината от имуществото.
б) Когато умрялата има деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, той получава 1/4 от имуществото.
** Съпругата.
Съпругата на умрелият има две положения:
а) Когато умрелият няма деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, тя получава 1/4 от имуществото.
б) Когато умрелият има деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, тя получава 1/8 от имуществото.
** Синовете, един или повече.
Ако умрелият има един или повече синове, без дъщери, една или повече, и заедно с тях има и други наследници, които винаги наследяват, като баща, майка и сапруг/а, те (синовете) си разделят по равно остатакът, след като гореспоменатите си получат задължителният процент.
** Дъщерите.
За дъщерите на умрелият, има три положения:
а) Ако умрелият има само една дъщеря като дете, тя получава половината от наследството.
б) Ако умрелият има две или повече дъщери, без да има момче, те си разделят 2/3, независимо колко са.
в) Ако умрелият има и синове, и дъщери, то след като „Есхабул фуруд” (като баща, майка и сапруг/а) си получат процента, децата на умрелият си разделят остатакът на принципа: „на мъжкото двойно, колкото на женско”.
** Сестрите.
Сестрите на умрелият могат да бъдат наследници, само при определени условия, като има разлика дали сестрата е от общи баща и майка (шакика) или е само от обща майка (лиум). Ще споменем само три положения, при които те магат да получат наследство:
а) Ако умрелия няма деца, нито внуци, нито баща и дядо, нито брат, и е само една сестра, може да получи половината.
б) Ако сестрите са две или повече при горните условия могат да получат 2/3 от наследството.
в) Ако умрелия няма близките, споменати в точка “А” и има братя и сестри, те си разпределят остатъка от „Есхабул фуруд” на принципа: „на мъжкото двойно, колкото на женско”.
** Братята.
Братята на умрелият наследяват „биттеасиб” (остатакът), когато той (умрелият) няма синове и внуци (синове на синовете) и няма баща и дядо, след като „Есхабул фуруд”
получат наследство.
** Дядото (баща на бащата).
Дядото на умрелият (ако е жив) получава наследство, само ако бащата на умрелият не е жив. В този случай може да получи неговият дял.
** Бабата (майката на майката или бащата).
Бабата на умрелият (ако е жива) получава наследство, само ако майката на умрелият, не е жива. В този случай може да получи 1/6, вместо майката.
** Чичовците (брат на бащата или дядото).
Чичото на умрелият маже да получи наследство „биттеасиб” (остатакът), когато той (умрелият) няма синове и внуци (синове на синовете), и няма баща и дядо, няма и братя, и след като „Есхабул фуруд” получат наследство.
** Внуците (синове и дъщери на сина).
Те могат да получат наследство, когато умрелият е имал синове, но всички са починали преди него.
8. „Авль”. Това е случай, при който всички наслесници наследяват „билфард”, т.е. определен процент, и общия сбор надвишава 1.
В такъв случай на всички се намаля пропорционално, за да не бъде ощетен никой.
9. „Рад”. Това е случай, при който има само един или няколко наследника, и всички те наследяват „билфард”, т.е. определен процент, и общия сбор е по-малко от 1, и няма наследник „биттеасиб”, т.е. да наследява остатакът, тогава този остатък се разпределя пропорционално, ако наследниците са повече от един, а ако е сам, взема всичко.
10. Практически примери за разпределяне на наследство.
А) Ако почине един мъж, и има следните наследници:
Баща, Майка, Съпруга, Син и Дъщеря.
Бащата и майката получават по 1/6.
Съпругата получава 1/8, и остатакът се разделя между сина и дъщерята в съотношение 2 към 1. Всички останали наследници отпадат. Ако примера го изразим в цифри, ще изглежда по следния начин:
Ако починалият мъж е оставил 1000 лв. – на майката и бащата се полага по 166.60 лв., на съпругата 125 лв., на сина 361.20 лв., и на дъщерята 180.60 лв.
Б) Ако почине мъж, и има следните наследници:
Баща, Майка, Съпруга и три Дъщери:
Майката и бащата получават по 1/6, дъщерите си разделят 2/3, съпругата 1/8. Този случай е пример за „авль”, защото всички наследяват „билфард”, и сбора от процентите превишава 1.
Ако съберем 1/6 + 1/6 + 1/8 + 2/3 на принципа на най-малък общ знаменател, ще се получи 27/24, което е повече от 1. В такъв случай има недостиг от 3/24 или 1/8 и тогава бащата и майката ще получат по 4/27 вместо 4/24, съпругата 3/27 вместо 3/24, а дъщерите ще си разделят 16/27 вместо 16/24.
Ако починалият е оставил 1000 лв., в цифри ще изглежда така:
Майката и бащата получават по 148 лв., съпругата 111 лв. дъщерите по 198 лв. приблизително.
В) Ако почине мъж, и има за наследници само съпруга и две дъщери, то тогава съпругата наследява 1/8, а дъщерите 2/3, и това е пример за „рад”, защото всички наследяват „билфард”, и сбора от процентите е по-малко от 1. Ако съберем 1/8 + 2/3 на принципа на най-малък общ знаменател ще се получи 19/24, което е по-малко от 1. В такъв случай има излишък от 5/24 и съпругата ще получи 3/19 вместо 3/24 и дъщерите ще получат по 8/19 вместо по 8/24.
Ако починалият е оставил 1000 лв., в цифри ще изглежда така:
Съпругата ще получи 157.80 лв., а дъщерите по 420.80 лв. приблизително.
Това са хората, които могат да получат наследство и начина, по който може да стане това е определено от Аллах (С.Т.) в Коран – и – Керим.
Това може да се промени единствено, когато е доброволно и са съгласни всички наследници, които ги касае, т.е. да се промени делът на наследство на някой от наследниците. В такъв случай, може на някой да се намали, увеличи или пък да преотстъпи, или се откаже изцяло от наследство. Например някой от наследниците е богат, а има друг, който е беден, и богатият иска да преотстъпи част, или целият полагащ му се дял на бедният, и двамата са съгласни, това е позволено.

“МУАМЕЛЯТ” СЕДМИ РАЗДЕЛ – НИКЯХ

 

“МУАМЕЛЯТ” – НИКЯХ

1. Определение: Встъпване в шериатски брак, с всички права и задължения, които произтичат от брака.

„Встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате ­ две и три, и четири! А ако ви е страх, че няма да сте справедливи ­ с една или с [пленнички], владени от десницата ви!” (Ниса:3)
Хадис: Абдуллах ибн Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,О, младежи, който от вас има възможност, нека да се ожени, защото това предпазва половите органи и погледа от харам. А който няма възможност, нека да говее, защото оручът е преграда за вас.” (Бухари и Муслим)
По принцип женитбата е суннет от нашия Пратеник (с.а.с.) и от всички предишни Пратеници, но понякога може да има и следните разпоредби:
2. Фарз никях.
Когато един човек има възможност (финансова и физическа) за женитба и е сигурен, че ако не се ожени, ще попадне в зина (прелюбодеяние), тогава трябва да се ожени.
* Когато една причина пречи да се изпълни даден фарз, то самата причина е фарз да се отстрани, или ако е условие, е фарз да се изпълни. Например – фарз е да се пазим от зина (прелюбодеяние), но единственият начин да се предпазим е женитбата, тогава тя става фарз, ако отговаря на определените условия.
3. Мекрух никях.
Когато човек прикрива някой съществен недостатък и се страхува, че може да нанесе физическа, финансова, морална или психическа вреда на жената или на нейната чест. Това е, когато човекът не е сигурен, че ще може да изпълнява основните си задължения. Бедността не е пречка, защото Аллах (С.Т.) е казал: „Ако са бедни, Аллах ще ги направи богати.” (Нур: 32)
4. Харам никях.
Никяхът е харам, когато човек е сигурен, че ще нанесе вреда на жената или когато го прави с такава цел (например: не е физически годен и жената не знае за този недостатък).
5. Подробности относно никяха и избор на съпруга:
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Един мъж се жени за жена заради четири неща:
1. Заради богатството й.
2. Заради рода (известността) й.
3. Заради красотата й.
4. Заради вярата й. Предпочетете вярата, за да не съжалявате!”. (Бухари и Муслим)
Хадис: Абдуллах ибну Амр (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не се женете за една жена само заради красотата й, защото може да ви навреди. И не се женете заради богатството й, защото може да ви се възгордява, а се женете заради вярата й, та дори да е черна робиня, която е по-добра от първите две!”. (Бейхаки)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) попитал Пратеника (с.а.с.): ”Коя жена е най-добра?". Каза: „Тази, която когато мъжа й я погледне, се усмихва и го радва, и когато й заповяда нещо, се подчинява, и която пази честта си, достойнството си, имуществото, своето и на мъжа й.” (Ахмед и Несаи)
6. Дейности, които се правят преди никяха:
6.1. Мъжът да предложи на момичето и тя да приеме.
6.2. Уговорка между двамата млади, с цел женитба и двамата да са съгласни.
Харам е да се предлага женитба на сгодено момиче.
7. Условия на годежа:
7.1. Момичето и момчето да не са мухрим (да нямат право да се женят според шериата) един на друг.

,,Под възбрана за вас са майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата ви, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, с които сте влезли [в съпружество], а ако не сте влезли ­ не е прегрешение за вас; и съпругите на синовете ви, които са ваша плът; и да съберете две сестри, освен което е било. Аллах е Опрощаващ, Милосърден!”   (Ниса: 23)

Един мъж няма право да се жени за следните жени:
А/ жени, които са вечен мухрим:
а) майка, баба.
б) дъщеря или внучка.
в) сестра (кръвна).
г) леля – сестра на бащата или сестра на май­ката.
д) дъщеря на брата или на сестрата.
е) млечна майка – дойка.
ж) всички роднини на млечната майка, описани по-горе.
з) майката на съпругата.
и) дъщеря на втора жена (заварена дъщеря).
й) снаха – жена на сина или внука.
к) жена на бащата – мащеха.
Б/ жени, които са временен мухрим, т.е. те са мухрим, докато мъжът е женен за тази жена:
л) сестра на съпругата – балдъза.
м) сестра на майката на съпругата.
н) сестра на бащата на съпругата.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани на мъжете да събират една жена и леля й по бащина и майчина линия.” (Бухари и Муслим)
* Същото се отнася и за жените, като се смени половата принадлежност на лицата от списъка, без последните три (временен мухрим).
7.2. Да не е заета:
а) да не е сгодена или омъжена.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Никой от вас да не подбива цените при търговия и да не пристъпва към годеж с момиче, което е сгодено!” (Муслим)
б) Да не е в пауза според Исляма (”Идде”). Това означава, че когато на една жена почине мъжът й – тя няма право да се жени за друг четири месеца и десет дена, като това се прави с цел да се разбере, дали не е бременна, а след развод – този период е три цикъла.
в) Да не е разведен три пъти – когато някой мъж се е развеждал с една и съща жена три пъти – няма право да се жени за нея, освен ако тя се ожени за друг, и след това се разведе с него.
7.3. Да не е единият или двамата в ихрам за Хадж или Умра.
7.4. Да не е езичник или езичница – мюсюлманин може да се ожени за еврейка или християнка, при условие че жената стане мюсюлманка, обратното не е валидно.
8. Правене на годеж.
8.1. Момчето изпраща вест на момичето, че я харесва и иска да се ожени за нея, като това става по няколко начина:
а) момчето да каже на родителя или настойника на момичето.
б) жена, близка на момичето, да отиде и да я попита (допуска се и момичето да изпрати човек при момчето и да му съобщи, че го харесва).
Ако е налице съгласие, те трябва да се срещнат, защото Пратеникът (с.а.с.) никога не е позволявал брак, без да се срещнат момчето и момичето и без да се видят. Срещата трябва да се осъществи, като при тях трябва да има човек, който е мухрим на момичето, но да са уединени е харам. Кандидатът за женитба има право според Исляма да види лицето, ръцете до китките и краката до глезените, а жената, която е упълномощена от мъжа, има право да огледа момичето и да я разпитва.
Ако и след срещата двамата са съгласни, то годежът е в сила.
Хубаво е момчето да даде на момичето подарък в знак на сериозните си намерения.
9. Права и задължения, които произтичат от годежа:
Момчето няма никакви права над момичето, само това, че може да сключи никях с момичето и е с предимство пред други; и няма право да бъде насаме с момичето, без мухрим на нея.
Момичето няма право да прави годеж или да се жени за друг, преди да информира момчето, че се отказва.
След годежа всеки има право да се откаже, без никакви последствия.
10. Условия, на които трябва да отговаря никяхът:
10.1 Предварителни условия:
а) да има момче и момиче.
б) да са на възраст, на която да различават доброто от лошото, но по-добре е да са пълнолетни според шериата.
в) да са добре с ума.
г) да има взаимно съгласие.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Съгласието на жена (омъжвана и разведена) се взема с думи, а за девствена – мълчанието е знак на съгласие.” (Бухари и Муслим)
д) да са здрави и двамата и да не са болни от заразна болест.
г) да не са мухрим един на друг.
10.2. Условия по време на никях:
а) да има свидетели – двама мъже, които да отговарят на следните условия:
- Да са мюсюлмани, пълнолетни според шериата, да са добре с ума, да са свободни, да присъстват на самата церемония и да чуят съгласието на младоженците.
б) да е налице настойник на жената – вели.
Жената трябва да има настойник (мъж), който да я представлява по време на никяха, като най-добре е да бъде бащата, след това този, който е упълномощен от бащата – дядо, брат. Да са мюсюлмани, пълнолетни, разумни и свободни – жена не може да бъде настойник – вели.
в) определяне на мехр (задължителна плата от страна на мъжа към жената), който може да се даде в пари или имущество, или нещо, което има стойност. Дава се по време на никяха, но при затруднение, може да се отложи за по–късно, ако се споразумеят двете страни, но трябва да се определи срок на плащане, защото това е дълг на мъжа към жената, както е казал Аллах (С.Т.) в сура „Ан-Ниса: 4”:
„И давайте на жените задължителната плата от сърце! А ако ви отстъпят нещо от него, яжте го със здраве и охота!”
За мехр няма определен минимум и максимум.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-добрият мехр е най-лесният и за двамата.” (Тирмизи)
Ако един от двамата съпрузи почине и не е плащан мехр – ако е мъжът, се плаща от богатството му, ако е жената – се дава на нейните наследници.
Мехр е лично за жената и никой няма право на претенции към него. Единствено тя има право да се разпорежда с него.
По време на никяха могат да се поставят условия, които не са в противоречие с религията, и да се впишат в документа за никях, след което е задължение да се изпълнят.
Хадис: Предава Айше (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Поставянето на каквито и да са условия, които са в противоречие с Коран – и – Керим, са невалидни, та дори да са сто условия.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Укбе ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,От най-важните условия, които трябва да се изпълняват, това са условията, поставени по време на никях.” (Бухари и Муслим)
Ако има поставени условия, които са в противоречие с религията, те се отхвърлят.
11. Начин на сключване на никях:
Този, който ще пише никяха, трябва предварително да оповести младоженците за всички условия, преди и по време на никяха и те да бъдат спазвани.
11.1. Този, който ще пише никяха, трябва да отговаря на следните условия: да бъде мъж, мюсюлманин, пълнолетен, разумен и свободен, и да има право да извършва тази дейност.
След като установи, че всички условия са налице, извършителят на никяха пита кой ще е настойник на жената и кои ще са официалните свидетели, след което ги записва в документа за никях. После отива заедно с велията (настойникът на жената) при младоженката и й задава два въпроса: 1.) „Съгласна ли си да се омъжиш за еди кого си?”, 2.) „Упълномощаваш ли този човек (назовава името) да те представлява по време на никяха?”. И ако тя е съгласна се връщат при мъжете, които трябва да са отделно от жените.
После се пита момчето дали е съгласно да се ожени за момичето, като се споменават имената им.
След това се дава думата на двете страни да се споразумеят (определят) мехр и условията, ако има такива.
Всичко се вписва в документа за никях и всеки от участниците (официалните свидетели и младоженецът) се разписва срещу името си.
После велията на жената трябва да каже на глас: ,,Давам моята дъщеря (споменава името й) за съпруга на еди кого си.”, а младоженецът трябва да каже: ,,Приемам (името на момичето) за моя законна съпруга”. От суннета е да се направи дуа за младоженците, като се четат три айета от хутбето и насихат. Накрая този, който извършва никяха казва: ,,В името на Аллах (С.Т.) ви обявявам за законен съпруг и съпруга, с всички права и задължения, които произтичат от шериата”.
12. Видове никях, които са забранени от Исляма:
12.1. Всеки един никях, който не отговаря на шериата или са нарушени условията, или едно от условията – този никях е невалиден.
12.2. Временен никях – това е никях за определено време, например няколко дена, месец, година – в началото е бил позволен, но по-късно Пратеникът (с.а.с.) го е забранил.
Хадис: Али (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.) забрани временния никях и магарешкото месо.” (Муслим)
Хадис: Себура Ал – Джухани (р.а.) казва: „Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва по време на завземането на Мекка: ,,О, Хора, аз ви бях разрешил временния брак, но Аллах (С.Т.) вече го забрани до Киямет!” (Муслим)
12.3. Никях с размяна – това означава две семейства да си разменят децата, т.е. някой да даде дъщеря си и в замяна да вземе за сина си сестрата на момчето, на което дава дъщеря си, без да се плаща мехр. Това се отнася само тогава, когато това се извършва по едно и също време и не се дава мехр, а за мехр се смята момичето.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а) предава: ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани никяха с размяна, без да се дава мехр”. (Бухари и Муслим)
12.4. Никях с жена, с която мъжът е развеждан три пъти.
12.5. Никях с пет жени едновременно;
12.6. Никях между друговерец и мюсюлманка.
13. Права и задължения произтичащи от никяха.
13.1. Права и задължения на мъжа към жената:
а) Веднага след никяха, съпрузите имат право да консумират брака, и да имат полова близост по всяко време, освен когато жената е в месечен цикъл или в следродилно положение, защото в тези случаи е забранено.
б) Да осигури прехрана, облекло и жилище на съпругата (съпругите) си. (Жената според шериата не трябва да работи, а мъжът е длъжен да осигурява прехраната, но ако тя желае това и мъжът й е съгласен – може да работи там, където работят само жени и няма условия за опорочаване.)
в) Да запознае жена си с основите на Исляма и да следи за спазването им.
г) Мъжът е длъжен да се отнася добре с жена си, да не я бие и тормози, без причина за това, да не я обижда и злепоставя пред хората.
13.2. Задължения на жената към съпруга:
а) Да се подчинява на съпруга си винаги, когато заповедта му не противоречи на религията.
б) Жената е длъжна да се грижи за уюта в дома, за възпитанието на децата, да пази честта си, достойнството си и имуществото на съпруга си.
в) Няма право да излиза без разрешението на съпруга си и да прави нафиле оруч.
13.3. Общи права и задължения:
- Всеки един от съпрузите има право на наследство, ако другият почине.
14. Развод (разтрогване на никях):
В Исляма правото на развод е в ръцете на мъжа, а жената не може сама да се разведе, докато мъжът може сам да се разведе, без ничия помощ, без свидетели и имам.
Разводът е позволен в Исляма, но е ненавиждан от Аллах (С.Т.).
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-неприятното нещо от халала при Аллах (С.Т.) е разводът”. (Ебу Дауд)
Хадис: Сеубан (р.а.) предава , че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако една жена поиска от мъжа си развод, без основателна причина за това, тя няма да усети мириса на Дженнета”. (Есхабу сунен)
Разводът е крайна мярка и към него се пристъпва, когато са приложени всички предварителни мерки, които са споменати в следния айет:
„А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите и [ако трябва] ги удряйте! А покорят
 ли ви се, не търсете средство против тях!
Аллах е Всевишен, Превелик”. (Ниса: 34)
14.1. Как се постъпва при неразбирателство:
а) Съпругът трябва да поясни на жената за шериатските разпоредби, относно нейните действия, като я съветва да се страхува от Аллах (С.Т.).
б) Предупреждава я.
в) Обръща й гръб в леглото за няколко нощи.
г) Разделяне на леглата в същата стая.
д) Отделяне в друга стая.
е) Лек бой – с цел унижаване, а не нараняване.
ж) Обръщане към близките й с цел да й въздействат и да му съдействат.
Ако тези мерки не помогнат, се пристъпва към развод.
15. Видове развод:
15.1. Желателен развод – ако например жената има лош език, лош характер и мъжа й не може да я търпи, а поведението на жената му го подтиква към харам.
15.2. Нежелателен развод – когато мъжа няма основателна причина да обвинява жената и да иска развод.
15.3. Задължителен развод – ако продължава бракът, при който има опасност мъжът да изпадне в харам (грехове).
15.4 Харам развод – когато е без причина и ако се разведе – мъжът няма право да си я върне повторно, или когато жената е в хаиз или нифас.
Хадис: Умер (р.а.) казва : „Абдуллах се разведе с жена си, а тя беше в хайз и аз казах това на Пратеникът (с.а.с.), който каза: ,,Заповядай му да си я върне и да я задържи, докато се изчисти, след това, когато й дойде хайзът и се изчисти, може да се разведе, преди да я докосва (с цел сношение)”. (Ахмед и Нисаи)
Поуки от хадиса: Когато се развежда, жената трябва да бъде чиста от хайз и нифас и да не я е докосвал след очистването.
16. Условия на развода:
16.1. Да има основателна причина за това и да са взети предварителните мерки, които споменахме по-горе.
16.2. Разводът да е в чист период – когато съпрузите не са правили сношение.
16.3. Мъжът да каже веднъж ясно и категорично, че се развежда с жена си.
17. Връщане на жената след развода:
17.1. Когато един мъж се разведе с жена си за първи път, може да я върне до три месеца без никях, защото през това време жената няма право да се жени за друг, а мъжът е длъжен да я издържа. След третия месец може да си я върне с нов никях.
17.2. Ако се е развел веднъж и си я върне за втори път, мъжът има същите права като първия път.
17.3 След третото развеждане мъжът няма право над жената, въпреки че през това време тя е в пауза. И ако мъжът иска да си я върне, то тя трябва да се омъжи за друг и той да спи с нея, след което да се разведат и чак тогава може съпругът и да си върне жената чрез нов никях. Това е споменато в Коран – и – Керим в сура Бакара: 230.
Мъжът може да се ожени веднага след развода за друга жена, но жената няма право, докато не отмине периодът на изчакване.
Не е позволено на мъж да се жени за жена, която е разведена три пъти от един мъж, само за да я направи халал на предишния й съпруг.

ШЕСТИ РАЗДЕЛ – КУРБАН

 

ШЕСТИ РАЗДЕЛ – КУРБАН

І Определение – жертвено животно, което се коли в името на Аллах (С.Т.).
1. Видове Курбан – жертвоприношение.
1.1.”Хедий” – Курбан, който се коли от хаджиите на местността ,,Мина” в близост до Мекка.
1.2. „Удхийе” – Курбан, който се коли от мюсюлманите на Курбан Байрям;
1.3. „Акика” – Курбан, който се коли на новородено. Този вид Курбан е суннет.
1.4. „Незир" – заречен Курбан – когато някой се зарече, че ще заколи Курбан, ваджиб е да го направи, като няма право да яде от месото, а да раздаде целия Курбан.
1.5. „Садака” – Курбан, който се коли в името на Аллах (С.Т.).
2. Курбанът, който се коли на Курбан Байрям.

,,Кланяй (Курбан Байрям намаз) за твоя Господар и (Курбан) коли!” (Кеусер: 2)

Хадис: Айше (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Най-доброто (обичано от Аллах (С.Т.) дело на Курбан Байрям е коленето на Курбан, а той (Курбанът) ще дойде на Кияметския ден с рогата си, копитата и вълната си, а Аллах (С.Т.) ще приеме Курбана, преди да е паднала кръвта на земята.” (Тирмизи и Хаким – добър)
Хадис: Предава Енес (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) заколи на Курбан Байрям два големи вакли коча с рога, видях го как сложи крака си на хълбоците на животното и каза: ,,Бисмиллях, Аллахуекбер!” и ги заколи със собствената си ръка.” (Бухари и Муслим)
В друго предание се казва, че е възнамерил единият Курбан да е за него и семейството му, а другият – за тези, които не са имали възможност да заколят.
При коленето на Курбана, краката му трябва да са обърнати към къбле и да е легнал на лявата страна, а опашката да е надясно, като коленето да става с дясната ръка.
* Коленето на Курбан е ваджиб.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който има възможност да заколи Курбан и не го направи, той да не приближава джамията ни!”. (Ибн Маджа)
3. Условия, на които трябва да отговаря човек, за да му е задължение да заколи Курбан:
а) да бъде мюсюлманин.
б) да бъде заможен – това означава да има пари в излишък, с които да купи Курбан, и след това семейството му да не изнемогва.
Курбанът се коли за берекет, с цел приближаване към Аллах (С.Т.).
в) да си бъде в населеното място, да не е пътник.
г) един курбан е достатъчен за едно семейство (тези, които се хранят на една трапеза), като задължение е на главата на семейството да заколи Курбана и от това цялото семейство печели севаб. Ако членовете на семейството са богати, може да заколят за всеки по отделно Курбани, но ако заколят само един – задължението е изпълнено.
4. Животни, които стават за Курбан.
4.1. За Курбан стават само три вида животни, които са споменати в Свещенния Коран под името ,,Бехиметул ен – ам” в сура „Хадж: 34” – това са камили, говеда и овце (кози) от двата пола.

„И за всяка общност отредихме жертво­при­но­ше­ние, за да споменават името на Аллах над животно от добитъка (”бехиметул ен – ам”), който Той им е дал.”

а) „Бехиметул енам” – това са три вида животни, които стават за Курбан:
- Камила.
- Говеда (крави, биволи…).
- Овце и кози (независимо дали са мъжки или жен­ски).
5. Условия, на които трябва да отговаря Курбанът:
5.1. Възрастова граница:
- Овца (коч) – да бъде най-малко на една година – може и агне на шест месеца, но да е на ръст, колкото възрастна овца.
- Коза – едногодишна (яре не става).
- Крава (теле) – като телето трябва да е минимум две години. Под този възраст не става за Курбан.
- Камила – минимум пет годишна.
* Под тези граници животните не стават за Курбан, освен за Садака Курбан, като от камилите и говедата едно животно става за седем Курбана.
5.2. Да няма недостатъци:
Хадис: Берае ибн Азиб (р.а.) предава, че Пра­те­ни­кът (с.а.с.) каза: ,,Четири вида недостатъци, ако ги има в едно животно, то не може да стане за Курбан: 1) да е сляпо с едното око (или двете); 2) да е куцо; 3) да е явно болно; 4) да е много слабо.” (Ахмед и Есхабу сунен)
Според имам Ебу Ханифе животни, със следните недостатъци, не стават за Курбан:
- Сляпо, куцо, слабо или видимо болно животно.
- Животно, на което му липсват повече от по­ло­ви­ната зъби.
- Животно, без уши или отрязани повече от половината.
- Животно, на което му е отрязано вимето и не може да се дои.
- Животно, на което му е отрязана повече от половината или цялата опашка.
- Животно, което яде изпражнения – такова животно е чисто и може да се използва за месо, но не и за Курбан.
* Животни с много малки недостатъци могат да станат за Курбан.
5.3. Животни с недостатъци, при които те са мекрух, но могат да са Курбан:
- С нарязано или надупчено ухо.
- С отрязана до 1/3 част от опашка.
- Мекрух е да се дои животно, определено за Курбан.
- Мекрух е да се язди, впряга или стриже животното, щом е определено за Курбан.
- Ако Курбанът впоследствие получи недостатък и собственикът е беден, може да го използва за Курбан, но ако е богат, е по-добре да купи нов.
6. Сюннети за този, който ще коли Курбан:
6.1. Да прави много ибадет – като хадж, намаз, оруч и др.
6.2. Да не реже ноктите си и да не скубе косми от тялото си, от началото на месец Зулхидже до заколването на Курбана.
Хадис: Умму Селеме (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Собственикът на Курбана, като види луната на месец Зулхидже, да не реже ноктите си и да не маха косми от тялото си, докато не заколи Курбана!” (Муслим – достоверен)
Хадис: Разказва Джабир (р.а.): ,,Бяхме с Пратеника (с.а.с.) на Худайбия и заклахме крави – за по седем Курбана, и камили – за по седем Курбана.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Ако някой има седем членно семейство и заколи за Курбан крава – счита се, че всеки е заклал Курбан, но намеренията трябва на всички да са за един и същи вид Курбан.
7. Време за колене на Курбана.
Според имам Ебу Ханифе времето за колене на Курбана започва от края на Байрямския намаз и продължава до преди Акшам на третия ден.
Хадис: Берае ибн Азиб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,На Байрям сутринта първото нещо, което ще направим, е да кланяме намаза, а след това ще се върнем вкъщи и ще заколим Курбаните. Който постъпи така, е спазил суннета, а който заколи преди това, е заклал животно за месо за семейството си и не е изпълнил нищо от суннета.” (Муттефекун алейхи)
Най-добре е Курбанът да се заколи първия ден, след това наградата намалява, освен при необходимост, като е силен мекрух да се коли нощем.
8. Начин на колене на Курбана:
8.1. Най-севаб е Курбанът да се заколи от соб­стве­ника.
8.2. Суннет е да се наточи добре ножа преди колене.
8.3. Курбанът да се изведе спокойно, без да се ругае или бие.
8.3. Желателно е да се направи дупка, където да изтича кръвта, за да не се разлива.
8.4. Като се отведе Курбанът до мястото за колене – да се легне на лявата страна, а краката да сочат къбле. След това се връзват трите крака, а задният десен остава свободен.
Желателно е животното да не вижда ножа.
8.5. Преди да се заколи, да се каже ,,Бисмиллях, Аллаху екбер!” – това е задължително (фарз).
8.6. Суннет е да се чете дуа: Сура „Ен – ам: 79” и 162 – 163 айет. След това се казва: ,,Аллахумме хаза минке ве лек!” (О, Аллах, това е от Теб и за Теб!) и се коли.
8.7. Този, на когото е Курбанът е желателно да присъства при коленето, ако е упълномощил друг да коли.
8.8. Шериатско заколване – трябва да се отрежат поне три от четири неща: 1) хранопроводът; 2) дихателната тръба; 3) едната или двете кръвоносни вени, които захранват мозъка.
9. Разпределение на месото.
Курбанът се разпределя на три части при нормално положение.
Хадис: Ибни Аббас (р.а.) разказва: ,,Когато Пра­те­ни­кът (с.а.с.) закла Курбана, разпредели месото на три части: 1/3 остави за семейството си; 1/3 раздаде на съседите и 1/3 подари на близките и роднините си.” (Ебу Муса Ел – Асфахани)
Това е суннет и не е задължително да се разпредели точно по този начин. Ако семейството е бедно, може да остави за себе си целия Курбан, но ако е богато, по-добре е да раздаде всичкото месо.
Желателно е месото от Курбана да се дарява само на мюсюлмани, също така може да се сготви и да се нагостят близките.
* Изискванията за „Хедий Курбан” са същите като за „Курбан Удхийе”, с единствената разлика, че първият се коли от хаджиите на местността „Мина”.
10. Курбан ,,Акика”.
Коленето на Курбан „Акика” (за новородено) е суннет.
Хадис: Семура ибн Джундуб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Желателно е на всяко новородено да му се заколи „Акика” Курбан на седмия ден от раждането, да му се сложи име и да му се обръсне главата.” (Ахмед и Есхабу сунен)
Видовете животни за „Акика” са същите, както и при „Удхийе Курбан”, което се отнася за „Удхийе” – важи и за „Акика Курбан”.
1. Време за колене – това се прави на седмия ден от раждането на детето, ако не може на седмия, тогава на четиринадесетия, ако тогава не може – когато има възможност.
2. Желателно е да се заколи от бащата, като се каже: ,,Аллахумме минке ве леке акикату ан……(споменава се името на детето)”. След това се казва ,,Бисмиллях, Аллахуекбер!” и се коли.
3. Месото се разпределя, както при „Удхийе”.
4. Даване на име за новородено.
Когато се роди дете, суннет е да се чете езан в дясното ухо на бебето, след което да се спомене три пъти името на детето. Това се прави по посока на къбле.
От суннета е да се обрязват децата, но не на първия или седмия ден, за да не се оприличаваме с евреите. Според имам Ебу Ханифе този суннет е останал от Ибрахим (а.с.).
Хадис: Разказва Ебу Рафия (р.а.): ,,Когато се роди Хасен, Пратеникът (с.а.с.) му чете езан на ухото.” (Ебу Дауд, Тирмизи и Ахмед)
На седмия ден от раждането са суннет три неща:
1) да се даде име на бебето.
2) да се заколи „Акика”.
3) да му се обръсне главата, а обрязването е суннет да се прави след седмия ден.
Хадис: Разказва Ебу Рафия (р.а.): Когато се роди Хусейн, Пратеникът (с.а.с.) каза на Фатиме (р.а.): ,,Обръсни главата на бебето и раздай садака в сребро, колкото тежи косата на бебето!”. (Бейхаки и Ахмед)
11. „Незир Курбан” – обещан (заречен) Курбан.
Например, ако някой се зарече на глас: „Ако стане еди – какво си, ще заколя Курбан!” Тогава става ваджиб на зареклия се да изпълни обещанието си.
*Заричането не е желателно и не го обича Аллах (С.Т.), независимо за какво е.
Каквото важи за „Удхийе”, се отнася и за „Незир Курбан”, с изключение на това, че при наречен Курбан се раздава целият курбан и собственикът и неговото семейство нямат право да ядат от него.
12. Курбан, който е садака.
Този вид Курбан може да се коли по всяко време и по всякакъв шериатски повод. Също може да се заколи и за починал, защото наградата от садаката е от полза за умрелия.
На Курбан Байрям не е задължително да се коли за починал освен, ако е купил Курбан и е починал след това, тогава близките го колят за него.
13. Байрям намаз.
Текбирите на Курбан Байрям започват от сабах на деня Арафа и продължават до икиндия на четвъртия ден на Байрям. От суннета е всеки сам за себе си да го прави по веднъж, след всеки фарз намаз.
Хадис: Предава Бурейда (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) не тръгваше за Рамазан Байрям, докато не хапнеше (фурми) и не ядеше на Курбан Байрям, докато не се върнеше от джамията.” (Тирмизи и Ибн Маджа)... В предание от Ахмед се казва: „ …докато се върнеше и яде от Курбана.”

22. Текбир са думите: ,,Аллаху екбер, Аллаху екбер! Ля иляхе иллеллаху веллаху екбер! Аллаху екбер ве лилляхил хамд!”

23. Местност, близо до град Мекка, на която се събират хаджиите в деветия ден на месец Зулхидже.

ПЕТИ РАЗДЕЛ – ХАДЖ

ПЕТИ РАЗДЕЛ – ХАДЖ

Когато някой реши да извърши поклонението „Хадж”, най-напред трябва да се запознае с начина на извършване на процедурите на Хаджа.

1. Определение – вид ибадет към Аллах (С.Т.), който се извършва при Свещенния дом Кяабе и се състои в изпълнение на определени действия, в точно определени дни от годината.

„И дълг на хората към Аллах е поклонението
Хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде,
а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете”. (Али Имран: 97)

Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,О, хора, Аллах (С.Т.) предписа за вас като задължително поклонението хадж. Извършвайте го!”. (Муслим)
2. Условия, на които трябва да отговаря човек, за да му е задължение да извърши Хадж:
2.1. Да е мюсюлманин.
2.2. Да е пълнолетен.
2.3. Да е здрав и пътят до Мекка да е безопасен.
2.4. Да е богат – да има средства да отиде и когато отиде на хадж за времето, през което ще отсъства, неговото семейство да не изнемогва.
2.5. За жените има и още едно условие – те трябва да бъдат придружавани от мъж, който им е мухрим.
* Всеки, който отговаря на тези условия, т.е. има възможността да отиде на Хадж и не го направи, ще бъде отговорен пред Аллах (С.Т.).
3. Видове Хадж:
3.1. Мутаметтиан – Умра и Хадж, извършени с едно пътуване.
3.2. Ифрад – това означава само хадж, без Умра . Когато хаджията е на микат , облича ихрам и прави нийет /възнамерение/ за хадж с думите: ,,Леббейке хаджетен” и след това извършва ,,таваф” и ,,сай” и остава в ихрама си до началото на хаджа. За този вид хадж не е задължително хаджията да има Курбан.
3.3. Киран – това означава Хадж и Умра, свързани, без да се освобождава от ихрам. Този вид Хадж се прави от тези, които водят със себе си Курбан. Когато хаджията стигне микат, прави нийет с думите: ,,Леббейке хаджетен ве умратен”.
4. Фарзове на Хаджа:
4.1. Обличане на Ихрам и правене на Нийет.
4.2. Пребиваване на местността „Арафат”.
4.3. Таваф на Хаджа (Ифада).
4.4. Сай между хълмовете „Сафа” и „Маруа”.
* Ако някой от хаджиите не извърши дори и един от фарзовете – Хаджът му не е валиден.
5. Ваджибите на Хаджа:
5.1. Обличането на ихрам и нийетът да става на микат.
5.2. Престояване на Арафат до залез слънце.
5.3. Престояване на местността ,,Музделифе” до сутринта, с изключение на жени и много възрастни хора, на които е позволено да тръгнат след полунощ.
5.4. Нощуване на Мина през 10-ия, 11-ия и 12-ия ден от месец Зулхидже.
5.5. Хвърляне на камъчета на 10-ия, 11-ия и 12-ия ден от месец Зулхидже, на определените за целта места (Джемарати).
5.6. Обръсване или подстригване на косата на Байрям (10-ия ден от месец Зулхидже), след хвърляне на камъчетата.
5.7. Прощален Таваф преди заминаване (Тавафул Веда).
* Който не извърши нещо от седемте ваджиба, той трябва да заколи Курбан за това, че не го е извършил.
* Жена, която е в месечен цикъл, извършва всички процедури, освен таваф и намаз. Тя извършва тавафа, след като се очисти.
6. Дейности, които са забранени да се извършват от хаджията, когато е облякъл ихрам:
а) парфюмиране.
б) рязане на нокти или косми, независимо откъде.
в) покриване на главата с каквото и да е, освен чадър, (не се отнася за жините).
г) убиване на животни (лов).
д) полов контакт и всякаква полова близост.
е) сключване на брак (никях).
ж) обличане на шити дрехи за мъжете (не се отнася за жените).
з)чупенето на клони, късането на листа и друго от растенията или дърветата на Мекка, Мина и Музделифе.
7. Разяснение как се извършва най-пред­по­чи­та­ния Хадж – ,,Мутеметтиан”:
7.1. Когато се стигне до мястото, наречено ,,микат”, определено за обличане на дрехите за Хадж (ихрам) се извършват следните неща:
- Изкъпва се, изрязват се ноктите и се отстраняват космите по срамните места и под мишниците.
- Обличат се двете кърпи, наречени Ихрам (от мъжете), а жените са с дрехите, с които ходят оби­кно­вено.
- След това се прави нийет, като се казва: ,,Леббейке умратен мутаметтиан биха илел хадж”.
- След това хаджията вече е в ихрам и не може да извършва допълнителните забрани, споменати по-горе, а казва думите: ,,Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шерикелеке леббейк, иннел хамде вен-ниамете леке вел мулк ля шерикелек” – тези думи ги повтаря, докато стигне в Мекка.
7.2. След като стигне в Месджидил Харам, прави седем обиколки около Кяабето в посоката, показана на снимката, като началото на всяка обиколка започва от черния камък или черната линия на земята и завършва пак там.
След това се кланя два рекята намаз зад мястото на Ибрахим (Мекам Ибрахим), този намаз да е за поздрав на джамията.
После отива на Сафа и прави така наречения ,,Сай”. Започва от Сафа и завършва на Маруа, като се правят седем обхода на това разстояние. От Сафа до Маруа се смята за един обход, от Маруа до Сафа – втори, и така до седем.
Следващата стъпка е хаджията да си подстриже или обръсне косата, а жените да отрежат около 2 см от косата. И с това приключва умрата, след което ихрамът може да се свали и да се облекат други дрехи, и вече са позволени забраните, които са по време на ихрам.
7.3. Осмият ден на месец Зулхидже:
- Този ден се казва ,,йевмут – тервийе”. След като изгрее слънцето на този ден, хаджията облича отново ихрама от мястото, където се намира в Мекка, като прави ниййет с думите: ,,Леббейке хаджетен” и с това възнамерява да изпълни процедурите на хаджа като казва: ,,Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шерикелеке леббейк, иннел хамде вен-ниамете леке вел мулк ля шерикелек!”
Тези думи се произнасят от хаджиите до десетия ден на месец Зулхидже, докато хвърлят седем камъчета на определеното място. След това хаджията отива на местността „Мина”, като остава там до сутринта на следващия ден, като кланя обедната, следобедната, вечерната, нощната и на следващия ден сутрешната молитва намаз. Намазите (фарз), които са по четири рекята, се съкращават на два, а суннетите не се кланят, освен на сабах и салятул – витр.
7.4. Деветият ден от месец Зульхидже:
След като се кланя намазът Феджр и изгрее слънцето, се тръгва за местността „Арафат”. Там се кланя във времето на обедната молитва с джемаат обедният намаз и след нов икамет, се кланя и следобедният намаз по два рекята. Когато се влезе в местността „Арафат”, всеки трябва да се увери, че е в границите й, а не извън местността, защото, ако не е в местността „Арафат”, той няма Хадж. Там се стои до вечерта, докато залезе слънцето, като през това време се прави много дуа, зикр (споменаване на Аллах (С.Т.) и не се излиза оттам, докато не залезе слънцето.
Когато слънцето залезе, се тръгва за местността „Музделифе” и „Мина”. При пристигането на Музделифе, се кланя вечерната молитва (Акшам – 3 рекята) и веднага след нов икамет се кланя нощната молитва (Ишаи), само два рекята и се ляга да се спи.
7.5. Десетият ден на месец Зулхидже:
Този ден е Байрям. След като влезе времето за сабах, се кланя намазът (2 рекята – суннет и 2 рекята – фарз). Преди да изгрее слънцето, се тръгва за Мина. Там се хвърлят седем камъчета на така нареченото място ,,Джемратул Акаба”. Камъчетата се хвърлят едно след друго, като за всяко хвърляне се казва: ,,Аллаху Екбер!”. После се колят Курбаните. Който заколи Курбан, желателно е да яде малко от него, а останалото да се раздаде на бедните. След това подстригва косата си или я обръсва, а жените отрязват около 2 см. от косите си, след което могат да се свалят дрехите Ихрам и се позволява да се върши всичко, което е било забранено за Ихрам, с изключение на полов контакт. Началото на освобождаване от Ихрам е извършването на две от три неща: хвърляне на камъчетата, подстригване на косата или таваф.
После се отива в Мекка и се прави таваф около Кяабето (таваф Ифада). След това се кланя два рекята намаз зад Маками Ибрахим (мястото на Ибрахим) и после се извършва обхода ,,Сай” между хълмовете „Сафа” и „Маруа”. След това се освобождават от всички забранени от Ихрама дела. Връщат се на „Мина” и там се прекарват останалите дни и нощи от Хаджа.
7.6. Единадесетият ден от месец Зулхидже:
На местността „Мина” трябва да се кланя пет­крат­ната молитва намаз, като се кланят само фарзовете. Тези, които са по четири рекята, се съкращават на два, а останалите – както обикновено. Всеки намаз се кланя във времето си, с джемаат. След обедната молитва се хвърлят камъчета на три места (по седем на брой) на така наречените Джемарати. След хвърлянето на камъчетата, се прави дуа. И се остава на „Мина”.
7.7. Дванадесетият ден от месец Зулхидже:
На този ден се извършва същото, което се е правило и предишния ден. Който бърза, е позволено да си тръгне още този ден, но това трябва да го стори преди залез слънце и да отиде в Мекка, за да направи прощален таваф. И може да приключи с Хаджа.
7.8. Тринадесетият ден от месец Зулхидже:
Ако си останал и този ден на „Мина”, се извършват същите процедури като предишните два дена. Преди тръгване трябва да се направи таваф „Веда” (прощален таваф) и след това може да се отпътува. Жените, които са в месечен цикъл, не може да правят таваф. Ако са направили „Тавафул – Ифада” и след това им е дошъл цикълът, от тях отпада „Тавафул – Веда” и могат да си тръгват, ако желаят. Но ако не са направили задължителния „Таваф – ул – Ифада”, те трябва задължително да изчакат, докато им свърши, да се изкъпят и да го направят.
8. Поведение по време на пътуването Хадж и Умре.
8.1. Всеки да бъде искрен в намерението си. Да е единствено в името на Аллах (С.Т.), така че при всяко едно положение да възнамерява приближаване към Аллах (С.Т.).
8.2. Да се стреми да изпълнява всички повели от Аллах (С.Т.), като кланяне на намаза навреме и с джемаат. Също така да съветва другарите си към позволеното и да възбранява забраненото и неприличното. Да ги призовава към Аллах (С.Т.) с добър подход и мъдрост.
8.3. Да се въздържа от одумване, клюки, обиди, мошеничество и други провинения.
8.4. Да проявява добри нравствени качества. Да помага на изпадналите в нужда, също така да не скъперничи.
8.5. Да е търпелив при лошо отношение към него и да извинява хората.
8.6. Да споменава често Пратеника (с.а.с.), като прави селеват.
8.7. На местата, където има големи задръствания, да е търпелив, да не се блъска и да помага на слабите хора.
8.8. Да се допитва до учените хора за всяко нещо, което не му е ясно относно Хаджа и религията.
9. Посещение на Медина и джамията на Пратеника (с.а.с.)
Желателно е, който отива на Хадж или Умра, да посети гр. Медина, и джамията на Пратеникът Мухаммед (с.а.с), защото намазът в тази джамия е 1000 пъти по-превъзходен, от колкото във всички останали джамии, с изключение на Месджиди Харам в Мекка, в който намазът е по-превъзходен с 100 000 пъти.
Когато се влезне в Месджиди Небеви в Медина, най-напред се кланя два ракята намаз за поздрав на джамията, ако не е време за фарзов намаз, и след това се отива при гроба на Пратеникът (с.а.с.), и се прави селям на Него (с.а.с.), на Ебу Бекр (р.а.) е Умер (р.а.), като ако иска след това да прави дуа, да се обърне към къбле, и да моли Аллах (С.Т.), а не Пратеникът (с.а.с.).
Други места, които е желателно да се посетят в Медина, това са Месджиди Куба, местноста Ухуд и гробищата, в които са погребани много от сахабите (Баки’а).

16. Мъж, за когото според Исляма няма право да встъпва в брак и могат да пътуват заедно.

17. Посещение на Свещенна Мекка и изпълнение на определени ибадети извън дните за Хадж.

18. Граница, на която се прави възнамерение за хадж /умра/ и се облича ихрам.

19. Две бели кърпи, които се обличат от хаджиите /мъжете/.

20. Седем обиколки на свещения дом Кяаба.

21. Седем обхода между двата хълма Сафа и Маруа.

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ – ЗЕКЯТ

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ – ЗЕКЯТ

1. Определение: – даване на определена част от богатството (имуществото) на богатите на определени групи от хора, при определени условия, с цел ибадет.

    
„И да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят...!” (Бейине: 5)
Зекятът е заповядан през втората година от Хид­жра и е третата основа на Исляма, а който го отрича, е неверник.
2. Мъдростта от зекята:
2.1. Предпазване на богатството на богатите от из­чез­ване (унищожение) – който даде зекят от бо­гат­ство­то си, го пречиства, защото Аллах (С.Т.) е казал, че 2,5% от богатството на богатите, е за бедните хора.
Например, когато на едно дръвче на есен му изпадат листата, овощаря му подрязва клоните, за да може на пролет да даде повече плод.
2.2. Подпомагане на бедните, като по този начин се засилва връзката между богати и бедни, и се премахва завистта.
Когато богатите си дадат зекята на бедните, те получават тяхната обич, а богатите също обичат бедните, защото чрез тях печелят севаб.
Веднъж един беден човек минал покрай нивата на богат човек и отправил дуа към Аллах (С.Т.): ,,О, Аллах, увеличи богатството на този човек, защото и аз имам дял от него!”
2.3. Чрез зекята се пречиства богатството, а бо­га­тият се предпазва от скъперничество.
Който откаже да даде милостинята зекят, но не я отрича, изпада в огромен грях и има признаци на скъперник.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,На онзи, на ко­го­то Аллах (С.Т.) е дарил богатство, а не е изплатил ми­ло­сти­нята зекят, в Деня на възкресението ще му се покаже огромна змия с два зъба, която ще се увие около шията му, ще го захапе за двата края на устата и ще казва: ,,Аз съм твоят имот. Аз съм твоето съкровище.”. (Бухари)
За скъперниците Аллах (С.Т.) казва в сура „Али Имран: 180”:

„И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато
на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята.
Сведущ е Аллах за вашите дела.”  
(Али Имран: 180)

Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Онези, които лишават своите имоти от ми­лостинята зекят, ще бъдат лишени от дъжд. Ако не беше добитъкът – нямаше да има дъжд за тях”. (Ибн Маджа)
3. Условия, на които трябва да отговаря мюсюлманинът, за да му е задължение да дава зекят.
3.1. Да е мюсюлманин.
3.2. Да е свободен човек.
3.3. Да притежава определена имуществена стой­ност (нисаб ) над основните потребности, без които човек не може, като дрехи, жилище, транспорт и др.
3.4. Да е изминала една година от придобиването на имуществото.
3.5. Да не е длъжник.
Когато един човек е дал заем на друг, и тези пари са над границата на нисаба, те са на собственикът им, т.е. на този който ги е дал, и съответно зекятът се дава от него (собственикът), а този който ги ползва, не дава зекят на тези пари, защото те не са негови, въпреки че временно ги ползва.
4. Имущества, заради които трябва да се дава зекят:
4.1. Пари, злато и сребро, диаманти, рубини, и други скъпоценности:
- Нисабът за златото е 86 гр. Ако някой притежава над тази стойност злато, той е задължен да даде зекят, ако го притежава една година. Това се отнася и за пари или други ценности, равняващи се на тази сума.
4.2. Търговски стоки – независимо какви са, но трябва да са придобити от халал. Това, което е харам, не става за зекят. Задължителната милостиня зекят за тях е 2.5% от стойността им.
* Количеството, което се дава за зекят е 2,5 % от имуществото. Това се отнася за т. 4. 1. и т. 4. 2.
4.3. Животни – за животните се дава специален зекят и то от тези, които стават за Курбан – камили, едър рогат добитък, овце и кози.
а) камили – на пет камили за зекят се дава една овца, на десет – две овце, на петнадесет – три овце, на двадесет – четири овце, от двадесет и пет до тридесет – дава се малка камила.
б) Крави и биволи – при тези животни зекятът се дава от същия вид. Нисабът при тях е тридесет животни. Ако са от тридесет до четиридесет – дава се едно теле, навършило една година. От четиридесет до петдесет и девет – се дава теле, навършило две години.
в) овце и кози – нисабът е от четиридесет броя и повече. От четиридесет до сто и двадесет овце се дава една средна овца.
За да се даде зекят от тези видове животни, трябва половината или повечето време да са на паша. Ако са на ясли или обор и разходите са много, тогава не се дава зекят от самите животни, а ако са за продан, се смятат за търговска стока и се дава зекят от пари.
4.4. Трайни зърнени култури – пшеница, боб, ръж, ечемик, фъстъци и др. Зекятът за тях се дава веднага след беритбата, който е 5% ако е напоявал, и 10% ако не е напоявал. Нисабът е 600 кг.
5. Групи от хора, на които трябва да се даде зекят:

,,Милостинята зекят е за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите,и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] ­ задължение е от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър!” (Тевбе: 60)

5.1. Много беден – (фукара) - мюсюлманин, който няма нищо и живее в бедност, изнемогва.
5.2. Мискин – беден човек, който има някакви сред­ства, но едва му стигат за храна.
5.3. Определени хора, които събират зекята (това се прави в мюсюлманските държави).
5.4. За приобщаване към Исляма – зекят, който се дава на хора (не мюсюлмани), които са се насочили към Исляма или са новоприели религията.
5.5. За освобождаване на роби, които са мю­сюл­ма­ни.
5.6. Даване на зекят за изплащане на дълг, т.е. на хора, които са длъжници, но са задлъжнели по причина на болест или друго, а не за нещо, което е харам (например: при хазарт).
5.7. Даване на зекят за Джихад – при война, в име­то на Аллах (С.Т.), за подпомагане на войската. Може да се даде и на хора, които призовават към Исляма.
5.8. Пътник, който е изпаднал в нужда и няма с какво да се прибере в родното място. На такъв човек може да му се даде, колкото да се прибере до вкъщи.
* Когато зекятът е в малко количество, може да се даде и на един човек, а ако е в голямо количество, да се разпредели.
6. Плодове от милостинята зекят.
Даването на зекят пречиства душата и освобождава човека от скъперничеството и алчността, пречиства имо­та, увеличава вярата на раба, става причина за спе­чел­ва­не на задоволството на Аллах (С.Т.).
* Най-добре е зекятът да се даде на роднини и съседи, ако има нуждаещи се от тях, но да не са от хората, които сме длъжни да издържаме, като майка, баща или хора от едно семейство да си дават едни на други зекята. Също така, докато в населеното място има нуждаещи се, не е редно да се изнася зекятът извън него.

14. Награди за отвъдния живот.

15. Количество от имущество притежателят, на което се счита за богат.

ВИДОВЕ ОРУЧ

 

ВИДОВЕ ОРУЧ

І. Фарз оруч:
а) фарз оруч в точно определено време – в месец Рамазан.
б) фарз оруч в неопределено време:
- Оруч, който е када – ако някой е пропуснал в Рамазан един или повече дни по уважителни причини, той трябва задължително да го наговее след Рамазан.
ІІ. Оруч наказание:
а) Наказание от три дни – за неизпълнена клетва или грешна клетва, за умишлено убиване на животно по време на Хадж в ихрам.
б) Наказание от десет дни – когато някой е на Хадж с едно пътуване и направи Умра и Хадж, след което по някаква причина не може да заколи курбан, който му е задължителен – трябва да държи десет дена оруч. Три дена се говеят в Мекка, а останалите вкъщи. Доказателство за това е сура „Бакара: 196”.
в) Наказание от шестдесет дни:
- за умишлено и безпричинно разговяване по време на Рамадан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва: „Веднъж бях с Пратеника (с.а.с.), при нас дойде един мъж, който каза: ,,О, Пратенико на Аллах, извърших голям грях (унищожих се).” Пратеникът (с.а.с.) попита: ,,Какво си направил?”. Мъжът отговори: ,,Направих сношение с жена си, а аз съм оручлия и е Рамазан”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Можеш ли да освободиш един роб?”. Каза: ,,Не!”. След това попита (с.а.с.): ,,Можеш ли да говееш шестдесет дни последователно оруч?”. Каза: ,,Не!”. „Можеш ли да нахраниш шестедесет бедняци?”. Каза: ,,Не мога!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) замълча. След известно време му донесоха голяма кошница с фурми, а той (с.а.с.) попита: ,,Къде е човекът, който беше при мен преди малко?”. Човекът стана и каза: ,,Тук съм, о, Пратенико на Аллах”. Пратеникът (с.а.с.) му каза: ,,Вземи кошницата и раздай фурмите!”. (фурмите били около 45 кг.) Човекът казал: „О, Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, в моя квартал няма по-беден от мен!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) се засмя така, че му се видяха кътните зъби. И каза: “Тогава нахрани семейството си!” (Муттефекун алейхи)
- При неволно убийство на мюсюлманин – наказанието за това е, да се освободи един роб или да се говее шстдесет дни без прекъсване или да се нахранят шестдесет човека. А на близките на убития се дава кръвнина (дия), като една дия се равнява на сто камили. Ако убиецът няма пари, влиза в затвора и работи принудителен труд.
- Зихар – това е често явление при арабите, за което е споменато в сура ,,Маиде: 2 – 4”. Когато една жена ядосва своя съпруг системно, той й казва: ,,От сега нататък си като моята майка”, т.е. възбранява си да спи с нея, както няма право да спи с майка си. Както спането с майка му е харам, така и с жена му вече става харам, защото това е вид клетва. От този момент нататък, ако иска да си върне жената, трябва да говее шестдесет дни. Зихара е равностойна на развод.
­­­­
ІІІ. Оруч, който е ваджиб.
- Оруч, който се прави при заричане (незир). Например, ако някой се зарече пред Аллах (С.Т.), че ще говее, ако му се изпълни нещо.
ІV. Оруч, който е суннет.
Това е оруч, който не е задължителен, но Пратеникът (с.а.с.) го е правил.
а) Шест дена говеене през месец Шаууал след месец Рамадан.
Хадис: Ебу Еюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в Рамазан и след това говее шест дена в месец Шаууал – все едно е говял цяла година.” (Муслим, Тирмизи, Ебу Дауд и Ахмед)
Когато човек говее в Рамазан, получава за всеки ден десеторна награда и след като говее още шест дена през месец Шаууал, стават общо триста и шестдесет дена, т.е. говял е цяла година.
б) Говеене в деня Арафа – това е деветият ден от месец Зилхидже или това е денят преди Курбан Байрям, като това не се отнася за хаджиите.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който говее в деня Арафа, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за една година назад и за една година напред”. (Муслим)
в) Говеене в деня Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, като е суннет да се говее или един ден преди деня Ашуре, или един ден след него, но по-добре е да се говее трите дена.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в този ден, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за изминалата година.” (Муслим и Ебу Дауд)
г) Държане на оруч в Понеделник и Четвъртък от седмицата.
- Когато Пратеникът (с.а.с.) бил попитан защо говее в тези дни, той отговорил: ,,В тези дни се представят делата пред Аллах и аз искам да съм оручлия.”
д) Всеки месец по три дена – 13, 14, 15-тия ден от всеки лунен месец. Тези дни се наричат ‘бели дни’ заради пълнолунието.
Хадис: Ибн Месуд (р.а.) казва: ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше оруч всеки месец по три дни и казваше: „Ако иска някой да държи оруч, то това са трите дена в месеца – 13, 14, 15-тия”. (Ебу Дауд и Тирмизи)
е) Оручът на Дауд (а.с.).
Хадис: Абдуллах ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-достойният оруч (който е нафиле), е оручът на Дауд (а.с) – един ден говееше и един ден не говееше.” (Муттефекун алейхи)
Тогава Абдуллах ибн Амир (р.а) казал: „Аз мога и повече от това, а Пратеникът (с.а.с.) казал: ,,Няма по-добър оруч от оруча на Дауд (а.с.).”
ж) Държане на оруч първите осем дни от месец Зилхидже.
Хадис: Предава Хафза бинту Умер (р.а.): „Четири неща Пратеникът (с.а.с.) никога не ги оставяше: Оруча в деня Ашуре; оруча на деветте дни преди Курбан Байрям; оруча от три дена във всеки месец; двата рекята суннет на сабах намаз.” (Ахмед и Ебу Дауд)
з) Оручът в месец Шабан.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше най-много оруч (извън Рамазан) през месец Шабан, но не говееше целия месец. Няма друг месец в който Пратеникът (с.а.с.) да е говял целия месец, освен Рамадан, но най-много нафиле оруч държеше в месец Шабан.” (Муттефекун алейхи)
V. Дни, в които е мекрух (нежелателно) да се прави оруч.
1. Оруч само в деня джумуа.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не избирайте нощта на джумата (четвъртък) за нощен намаз и не правете оруч само в джума, освен ако този ден влиза в някакъв друг оруч!”
2. Да не се избира за оруч само в Събота.
Хадис: Абдуллах ибн Бусар (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не дръжте оруч в събота, освен ако не е задължително!”. (Сунен )
3. Да не се избира оруч само в Неделя.
Учените правят сравнение на основа горния хадис за Съботата, защото в Неделя християните постят. Мекрух е да се говее само в Неделя, без причина или в изброените дни.
4. Да се прави оруч само в деня Ашуре.
В този ден може да се говее, само ако се говее един ден преди това и едни ден след това.
5. Мекрух е да се прави непрекъснат оруч – т.е. всеки ден.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Няма оруч за този, който вечно е държал оруч.” (Бухари и Муслим)
6. Жената да не прави нафиле оруч, без разрешение на мъжа й, когато той си е вкъщи.
Казва Пратеникът (с.а.с.): „Не е позволено на една жена да прави нафиле оруч, когато мъжът й си е вкъщи, без да се допита до него.” (Муттефекун алейхи)
7. Да не се прави два или три дена последователно оруч, без да се яде сутрин и вечер.
8. Когато някой е пътник и пътуването му е трудно, е мекрух да прави нафиле оруч.
9. Ден на съмнение – тридесетият ден на месец Шабан или един ден преди Рамазан, когато не се знае дали е влезнал Рамазанът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не правете нафиле оруч един или два дена преди Рамазан, освен ако някой от вас няма друг оруч за говеене!” (Предаден от шестте имами)
VІ. Оруч, който е харам.
1. В първия ден на Рамазан Байрям – това е първият ден на месец Шаууал и той е празник за мюсюлманина. В този ден е харам да се говее.
2. На Курбан Байрям, който е четири дена – това са 10, 11, 12 и 13 ден на месец Зилхидже.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани да се държи оруч в два дена – в първия ден на Рамазан Байрям и в първия ден на Курбан Байрям.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: „Дните на Мина са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах.” (Муслим)
3. Харам е оручът на жена, която е в хаиз или нифас.
Според някои учени, ако на някой човек лекарите му кажат, че наистина, ако говее, има опасност за живота му – тогава оручът му е харам.
VІІ. На кого е фарз оручът в месец Рамазан?
1. Да е мюсюлманин.
2. Да е пълнолетен.
3. Да е разумен (добре с ума).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Калемите са вдигнати (т.е. не са отговорни за делата си) за три групи хора: 1) за малко дете, докато достигне пълнолетие; 2) който не е добре с ума, докато се оправи; 3) човек, който спи, докато се събуди.”
Ако едно дете върши лоши неща и родителите го подстрекават към това, то грехът (вината) поемат родителите или този, който го подстрекава към това, и обратно – имат награда, ако го учат на добро.
4. Да бъде здрав – ако някой е болен, той не трябва да говее, а да се отдължи, когато е здрав. Същото се отнася и за хора, които не могат поради болест да издържат без храна цял ден. Също така и бременни жени или жени – кърмачки.
5. Да не е пътник – сура „Бакара: 184”.
За пътник се смята този, който пътува на разстояние минимум 90 км. в едната посока и пътят да е труден. Който има намерение да пътува, трябва да яде сухур и по време на пътуването, ако изпита нужда от храна, може да разговее.
6. Жената да не е в хаиз или нифас (тогава е харам да говее).
- Ако например възникне пожар или природно бедствие и човек трябва да се включи в спасителни операции – позволено е да яде и пие, само колкото да се подсили. После този ден се наговява.
- Ако се наложи да се даде кръв за спасяване на човешки живот, е позволено да се разговее, след което този ден се наговява.
VІІІ. Фарзове на оруча:
1. Нийет – възнамерение – според имам Ебу Ханифе нийетът трябва да се прави преди имсак, а по изключение – допреди обяд.
2. Да се интересува и знае за времето на заговяване и разговяване.
3. Да се предпазва от заговяване до разговяване от нещата, които провалят оруча.
ІХ. Суннети на оруча:
1. Ядене на сухур - да се яде до последния момент, е от суннета.
2. Навременно разговявяне – при настъпване на времето на Акшам или при започването на езана за този намаз.
Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Моят уммет ще бъде на хайр (добро), докато избързват с ифтара и закъсняват със суфера.” (Имам Ахмед – добър)
3. Ифтарът (разговяването) да бъде с фурма по възможност.
Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с прясна фурма, ако нямаше прясна – със суха, ако нямаше суха фурма – с вода, преди да кланя Акшам”. (Муслим)
4. Ако някой е много гладен – първо да се нахрани и след това да кланя.
5. Да прави дуа преди да разговее.
Хадис: Абдуллах ибн Амру (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Дуата на говеещия, преди да разговее, не се връща от Аллах (С.Т.).” (Ибн Маджа – до­сто­верен)
Това се прави 10-15 мин. преди да се разговее.
6. Даване на ифтар на друг говеещ, ако има възможност за това.
Хадис: Зейд ибн Халид (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който даде нещо за разговяване на говеещ, получава награда, колкото на говеещия, без да се намали от наградата на говеещия.” (Достоверен)
7. Предпазване на органите и частите на тялото от харам.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който не остави лошите думи и лошите навици, то Аллах (С.Т.) няма нужда от това, той да остави храната и питието си.” (Бухари)
8. Кланянето на намаза ,,Таравих”.
- По времето на Пратеникът (с.а.с.) хората са кланяли този намаз само четири нощи и то по осем рекята. Пратеникът (с.а.с.) не излязъл да кланя другите нощи, защото се събирали много хора и се опасявал да не го вземат за фарз намаз.
Хадис: Айше (р.а.) и Ебу Зер (р.а.) предават: „Пратеникът (с.а.с.) кланяше Таравих намаз с джемаат 23-та, 25-та и 27-мата нощ на месец Рамадан и след това прекрати, страхувайки се да не стане фарз за мюсюлманите, като кланяше по осем рекята”. (Муттефекун алейхи)
По-късно, по времето на Умер (р.а.) мюсюлманите са започнали да кланят по двадесет рекята с единодушно съгласие на всички сахаби.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Придържайте се към моя суннет и суннета на четиримата праведни халифи”. (Ебу Дауд и Тирмизи – достоверен)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът през нощта се кланя два по два рекята и когато видиш, че наближава сабах намаз – кланяй витир намаз!”. (Муттефекун алейхи)
9. Достойнство на последните десет нощи от месец Рамазан.
а) Нощта ,,Кадр”.
Последните десет нощи от месец Рамазан са най-достойните нощи от цялата година. Това е така, защото в тези нощи е нощта Кадр, която е по-превъзходна от 1000 месеца. Много от редовите мюсюлмани смятат, че тя е 27-та нощ на Рамазан, но ислямските учени са на мнение, че тя е скрита в последните 10 нощи на този месец, или по конкретно в последните 10 нечетни нощи от месец Рамазан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който прави ибадет в нощта ,,Кадр” с вяра и очакване на награда от Аллах (С.Т.) – на него му се опрощават всички минали (малки) грехове”. (Бухари и Муслим)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нощи на месец Рамазан!” (Ахмед, Несаи и Хаким)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нечетни нощи на месец Рамазан!”. (Бухари)
10. Правене на итикяф
Хадис: Предава Айше (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) престояваше в джамията, с цел итикяф, в последните десет денонощия на месец Рамазан, откакто се преместихме в Медина, докато си замина от света”. (Муттефекун алейхи)
- Итикяфът е от суннета на Пратеника (с.а.с.) и се прави с цел, за да се откъсне човекът от ежедневието, и се отдаде на ибадет, като трябва да отговаря на следните условия:
1) Да е в джамия, където се прави петкратен намаз.
2) Да не се занимава с нищо друго, освен с ибадет (обожаване на Аллах (С.Т.), насихат, Коран или зикр.
3) Да не излиза от джамията, освен при силна необходимост – колкото по-малко се излиза, толкова по-добре.
Итикяф може да се прави и извън свещенния месец, ако се възнамери това.

Х. Мекрухове на оруча:
1. Вкусването или дъвченето на нещо, без никаква нужда. Ако жена готви храна за много хора, й е позволено да вкуси от храната, без да поглъща, за да разбере вкуса, или пък майка с малко дете да храни детето си чрез надъвкване на храната.
2. Пипане, докосване, ухажване между съпрузите.
3. Да се мирише парфюм или силна миризма, или парата от ястието, което се готви.
ХІ. Дейности, които развалят оруча:
1. Полово сношение.
2. Умишлено консумиране на храна или питие (пушене). Ако не е умишлено – не разваля.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Този, който говее и яде или пие след забравяне, то да прекрати веднага, когато се сети, и да си довърши оруча, защото Аллах (С.Т.) го е нахранил и напоил”. (Муттефекун алейхи)
Когато се консумира умишлено храна или се пие, или пуши, оручът се проваля и трябва да се наговее.
3. Умишлено достигане до еякулация (излизане на семенна течност от половия орган). Ако това се случи по време на сън – оручът не се разваля.
4. Изтичане на голямо количество кръв или преливане на кръв. Ако изтичането на кръв е в малко количество – не проваля оруча.
5. Слагането на подхранваща инжекция – ако инжекцията се налага да се сложи и не е подхранваща организма – не проваля оруча, но някои учени казват, че независимо каква е, е по-добре да се отговее.
6. Умишлено повръщане – ако човек, без да иска повърне, не се проваля оручът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който повърне, без да иска – не трябва да го наговява, а който повърне нарочно – да го наговее (ден за ден)”. (Есхабу сунен)
7. Пушене, дъвчене или смъркане на нещо през носа.
8. Идване на хаиз или нифаз при жените.
! – От изброените неща, които провалят оруча, първите две от тях, ако са предизвикани умишлено, се изисква да се говеят шестдесет дена без прекъсване за наказание, и още един ден за наговяване.
ХІІ. Кефарет – откупване за пропуснат оруч.
1. Кефарет от шестдесет дена оруч или нахранване на шестдесет човека – това се прави при провален оруч, заради умишлено полово сношение или ядене и пиене през деня в Рамазан, без уважителна причина.
2. Кефарет чрез нахранване на един беден човек:
- Когато възрастен човек, поради някаква причина, не държи оруч и не може да го отговее, трябва всяка вечер да нахранва по един човек.
- Неизлечимо болен. Ако някой е бил дълго време болен и е мислил, че няма да оздравее, дава този вид откуп. Но след време, ако оздравее, то трябва да наговее този оруч.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) и от Айше (р.а.) предават, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой умре и му е останал оруч – за него може да говеят неговите близки.” (Муттефекун алейхи)
ХІІІ. Фитри – това е задължение за всеки един мюсюлманин.
В края на месец Рамазан, главата на всяко мюсюлманско семейство, трябва да раздаде за всеки един член от неговото семейство по една „Фитра”!
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Заповяда ни Пратеникът (с.а.с.) да даваме фитра в Рамазан, за всеки човек по една саа от фурми или една саа от жито за всеки мюсюлманин – свободен или роб, мъж или жена, малък или голям, без изключение”. (Бухари и Муслим)
Най-добре е да се даде брашно, защото това е основна и трайна хранителна стока, да бъде минимум два килограма.
Според имам Ебу Ханифе може да се даде фитра в пари на стойността на хранителния продукт.
Фитра могат да получат тези, които получават и зекят.
Най-добре е да се даде фитра преди Байрямския намаз или един-два дена преди това.
ХІV. Двата големи празника на мюсюлманите – Рамазан Байрам и Курбан Байрям.
Според имам Ебу Ханифе е ваджиб да се кланят намазите на тези празници и след това да се празнува.
Суннет е за намаза да се отиде с гусюл абдест, с най-хубавите дрехи, с които разполага човек, да използва парфюм. Добре е да се отиде преди сабах намаз.

• Кланяне на Байрям намаз:

а) Прави се нийет – възнамерение.
б) Взема се ифтитах текбир и се чете ,,Субханеке”.
в) Вземат се три последователни текбира и се чете сура ,,Фатиха” и още едно суре или айет.
г) Отива се на рукю и седжде, след което се кланя и вторият рекят с ,,Фатиха” и суре или айет.
д) Преди да се отиде на рукю се вземат три последователни текбира, а на четвъртия се отива на рукю и се довършва намазът.
е) След намаза имамът прави хутбе.

8. Закуска преди имсак /пукването на зората/

9. Общност          

10. Храната, с която се разговява след залеза на слънцето.

11. Престояване в джамията за определен период от време през месец Рамазан с цел ибадет. Това се прави в последните десет нощи от свещенния месец в джамия, където се кланя по пет пъти намаз, и се отнася само за мъжете, а жените могат да правят итикяф вкъщи.

12. Количество храна или сума пари, които се дават от всеки мюсюлманин преди Рамазан Байрам или в края на Рамазан на бедните мюсюлмани. Храната, която се дава, трябва да е от основните трайни храни, а количеството й да е около 2кг.

13. Мярка за обем, която е равна на 2,04 кг. (два килограма и четиридесет грама)